Понятие, съдържание, система и източници ... З
ГЛАВА ПЪРВА
1 ПОНЯТИЕ, СЪДЪРЖАНИЕ, СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО
§ 1. ПОНЯТИЕ, СЪДЪРЖАНИЕ И СИСТЕМА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО
1. Понятие. {Развитието на международните икономически отношения, включително на търговските, както и на политическите и културните отношения, е довело до развитието на международното право. Във връзка с това са се установили институтите на международното право, прилагани от държавите в определени специфични области, например в международната търговия.'
Политическата икономия разграничава в стопанската дейност няколко фази: а) производство, което представлява създаване на блага, предназначени за задоволяване на потребностите на хората; б) размяна, която съединява производството с потреблението чрез циркулация на благата, за да достигнат те до потребителите, за които са предназначени; в) потребление, което се състои в използването на създадените блага съобразно с тяхното предназначение; г) разпределение, което е предоставяне на създадените блага или на техния паричен еквивалент на участниците в тяхното създаване.1
Фазата на размяната, означена no-горе под буква "б", се осъществява чрез търговията. В нея според политическата икономия не се предприема каквато и да било съществена промяна в благата.
^/Международна е търговията, която се извършва между търговци, имащи своите седалища, съответно местожителства, в различни държави.
Международната търговия от началото на XX век се развива с бързи темпове. Така, през 1900 г. нейният оборот е съставлявал 33.1 млрд. щатски долара, през 1913 г. - 64.6 млрд. долара, а през 1975 г. -около 1565 млрд. долара, т.е. за 75 години световната търговия нарасна почти 47 пъти и продължи да расте.2
д-р Мишо Вълчев. Възникване и развитие на търговското право, в сб. "Търговско право. Книга първа". С., Българска тьрговско-промишлена палата, 1992, с. 7.
"Зкономическое положение капиталистических и развивающихся стран". Обзор за 1976 год. и начало 1977 гада. М., 1977, с. 60-61.
4 Иван Владимиров
Това обстоятелство се обяснява с редица икономически причини. Сред тях най-съществени са нарастването на световните производителни сили, все по-задълбочаващото се международно разделение на труда и научно-техническата революция.
[Международната търговия не може да се развива без международноправно регулиране. Поради това развитието й е свързано и с нейното правно регулиране на международно равнище/.
Развитието на международните тьрговски отношения доведе до сключването от държавите на многобройни двустранни и многостранни международни договори. В процеса на осъществяването на международните търговски операции се е установила практиката на тяхното водене и са се създали международните обичаи в областта на икономическите отношения.
В резултат е възникнало международното търговско право като съвкупност от исторически изменящи се правила за поведение. Такива правила са конвенционни и обичайноправни норми, които уреждат междудържавните търговски отношения.
Субекти на международното търговско право са държавите. Физическите и юридическите лица, които извършват една или друга външнотърговска сделка, са длъжни да спазват законите на своите държави и международните договори, в които тези държави участват.
Характерните черти на международното право са присъщи и на международното търговско право. Последното е комплексен отрасъл на международното право.
2. Съдържание. Международното търговско право включва норми, които се установяват с международни договори и с международни обичаи с цел уреждане на отношенията, свързани с осъществяването на международния търговски оборот (на международната търговия).
Международното търговско право има координационен, а не суб-ординационен характер. Отношенията между неговите субекти -държавите се изграждат не върху принципите на подчинението, а върху принципите на равенството и на съгласуването на интересите им.
Пространствената сфера на действие (приложното поле) на международното търговско право е цялата международна общност от държави.
В областта на международното тьрговско право следва да се различават у^иве^с^лнии^егирнални правни норми. Към универсалните норми се отнасят тези, които са задължителни за всички членове на междунаоодната общност в областта на търговията. Към категорията
Понятие, съдържание, система и източници ... 5
на регионалните норми принадлежат онези, които се прилагат в международните търговски отношения не от всички държави, а от група държави - нещо, което се обяснява с различни търговски интереси.
3. Система. Характерните особености на всяка правна система cas^j вътрешно единство и съгласуваност на правните норми, които влизат в системата^б) групиране и разпределяне на правните норми по институти и клонове на правото, съобразно с особеностите на обществените отношения, регулирани от тях.
Системата на отделен клон на правото представлява съвкупността на всички действащи в определен момент норми от този клон на правото, взети в тяхното вътрешно единство и при диференцираност по дялоде^и по техните по-нататъшни подразделения.
(Системата на международното търговско право обхваща два големи дяла: уводен и основен дял.
В уводния дял се включват всички общи разпоредби на международното търговско право. Съдържанието му обхваща по-специално следните въпроси: а) понятие, съдържание и система на международното търговско право; б) източници на международното търговско право; в) история на международното търговско право; г) правни принципи на международната търговия; д) държавни органи за външноикономически отношения; е) международни организации в областта на международната търговия; ж) международни търговски договори.
В основния дял на международното търговско право влизат специфичните правни норми за отделни негови институти. Такива въпроси са: а) международноправно регулиране на сделките във външната търговия; б) международноправен режим на търговските пристанища; в) международноправен режим на морските, железните, автомобилните, речните и въздушните търговски пътища; г) международноправни средства за разрешаване на търговски спорове.
По-нататъшното изложение се съобразява с посочената система.
2§2. ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО
1. Уводни бележки. Под източници на правото се разбират особените форми, в които намират израз правни норми, формулирани или утвърдени по определен ред от специално натоварени за това органи. Източниците на всеки клон на правото имат своя специфика.
Източници на международното търговско право са: д) междуна-
6 Иван Владимиров
ордните договори, включително международните търговски договори; (Ji) нормативни актове на международни организации; в), международните търговски обичаи;^) съдебни и арбитражни прецеденти.
-
Международни договори. Международният договор, вклю
чително международният търговски договор, е основният източник на
международното търговско право. Изисква се той да бъде сключен
доброволно и да не противоречи на общопризнатите принципи и норми
на международното право. Броят на договорите в областта на между
народните търговски отношения значително нарасна след Втората
световна война
-
Нормативни актове на международни организации. Та
кива нормативни актове са източници на международното търговско
право, когато са издадени от международни организации, в чийто пред
мет на дейност влизат въпроси на международната търговия. Така,
Международната морска организация - ИМО издава нормативни
актове, които държавите-членки, включително и Република България,
разглеждат и са длъжни да уведомят дали ги приемат. Ако дадена
държава не извърши уведомяване на международната организация в
определения срок за своето становище, възниква законно предполо
жение. Смята се, че тя е съгласна с нормативния акт. Той влиза в
сила за нея. Пример на такъв акт представлява Международният ко
декс за управление на безопасната експлоатация на кораби и за пре
дотвратяване на замърсяването (ISM Code). Кодексът е публикуван
в Държавен вестник със заповед на министъра на транспорта. Задъл
жителен е не само за органите на изпълнителната власт, но и за лицата,
за които се отнася.1.
-
Международните търговски обичаи. Те са възникнали в
резултат на многократно спазване на еднообразно поведение в областта
на международната търговия със съзнание за задължителност. Играят
съществена роля в уреждането на международните търговски отноше
ния. Много от тях, например, обичаите на морските търговски приста
нища са възникнали преди няколко столетия.
-
Решения на международни съдилища и арбитражи са
източници на международното търговско право, когато се отнасят до
въпроси на международната търговия и съдържат принципни изводи
(прецеденти).
Държавен вестник, бр. 58 от 1995 г.
История на международното търговско право
ГЛАВА ВТОРА '
3 ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО
§L ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОЦНОПРАВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ДРЕВНОСТТА
Връзките между първобитните общини били междуродови и междуплеменни. Те нямали характер на международноправни отношения, тъй като все още не съществували субекти на международното право - държави. Съответно не съществувало тогава международно право, понеже нямало изобщо право в собствения смисъл^на думата. Едва с появяването на държавите започнали да възникват международни отношения, включително отношения между търговци от различни държави. Търговските отношения между древните държави били основният вид междудържавни икономически отношения.
1 В Древността се зародили само зачатьци на стоковото производство. на стокооборота и на външната търговия.
Нормите на международното право, които уреждат външната търговия, възникнали заедно с възникването на нормите на международното право в Древността. Тогава били създадени само отделни норми (обичайни и конвенционни) и някои принципи на външната търговия,, на разплащането по външнотърговски операции, на режима на морската търговия.
Съответно развитие на международноправното регулиране на външната търговия (на международното търговско право) се извършвало едновременно както в областта на превозването на стоките и на разплащанията по външната търговия, така и в режима на търговските (на морските) пътища.
Международните отношения в Древността се характеризирали с чести войни за завладяване на роби и за разширяване на територията. В отделни райони на земното кълбо, например в Далечния Изток, в Средиземноморието и на полуостров Индустан, се образували центрове на международния живот, на група държави, които установявали и поддържали помежду си политически и търговски връзки. През отделни периоди от историята на древните държави тези връзки се разширяват отвъд пределите на определени географски райони. Но единен световен пазар на древните държави не е могъл да съществува.
До наше време са се запазили незначителен брой документи,
История на международното търговско право 9
На определен етап от развитието на древната държава била създадена парична система. Сечени били златни, сребърни и медни монети, чиято стойност бивала определяна.
Дълги векове търговските отношения между древните държави носили разменен, натурален характер. Паричните разплащания играели незначителна роля. Среброто и златото се използвали в по-късния стадий за различни видове международни разплащания.
Древна Гърция и Древният Рим водели широка за времето си външна търговия, което създавало голяма договорна практика. В тези договори се предвиждало взаимно допускане на търговци на договарящите страни и се поемали задължения да не им се създават пречки при извършване на търговски сделки, както и при изнасянето на разменените или на купените стоки.
В отношенията с другите държави, включително в икономическите си отношения, Рим прилагал jus gentium (правото на народите, международното право). То се състояло от правни норми, които уреждали отношенията на римляните с чужденците.
В Древността държавите не отдавали голямо значение на въпроса за режима на морските търговски пътища. Обяснението лежи в ниското равнище на външната търговия, която имала често нередовен характер. Но от този исторически период са се запазили редица международни договори, в които са фиксирани интересите на могъщите за времето си държави относно правото на търговско корабоплаване в морските пространства покрай или близо до бреговете на договарящите държави. Така, договор между Рим и Картаген съдържал забрана за римските кораби да плават покрай бреговете на Картаген. Изобщо римската империя разглеждала цялото Средиземно море като принадлежащо й, с което другите средиземноморски държави не се съобразявали.
§2. МЕЖДУНАРОДНОПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО
В Средновековието се извършвал процес на по-нататъшно развитие на междудържавните политически и търговски отношения. Съответно се развивало международното право, включително нормите, които уреждали междудържавните отношения в областта на външната търговия.
Нарастването на манифактурите, на градовете, на търговията и
8 Иван Владимиров
които потвърждават, че древните държави сключвали помежду си договори за търговия, за съюзи, за арбитражно разглеждане на спорове. Заедно с това се създавали междудържавни организации с постоянни органи (например амфиктония на древногръцките държави), възниквали смесени помирителни комисии.
В древните държави, които осъществявали широки за този период търговски връзки с други държави, се породила необходимост да оказват на чужденците покровителство върху своята територия и да проявяват гостоприемство. За тази цел били създадени специални длъжности, например проксен в Гърция и претор перегринус в Рим.
Характерен за Древна Гърция тип политически образувания през периода VII - IV векове преди Христа били градовете - държави (по-лисите). Постоянните търговски и политически връзки между тях довели до широката практика на международни договори и до необходимостта да познават търговските обичаи на своите контрагенти.
Особено широко развитие външнотърговските връзки получили в Древния Рим, Според степента на разширяването и укрепването на тези връзки римските управляващи признали на чужденците някои търговски права върху своята територия, известна правоспособност и установили понятието "гост". Такъв гост имал правото да взема участие в сключването на търговски сделки, но само с посредничеството на своя покровител. По-късно, когато Рим станал център на средиземноморската търговия и в този "световен град" започнали да пребивават голям брой чужденци, на тях били признати имуществени права.
Сред многобройните договори на Рим с т.нар. варварски народи следва да бъде отбелязан договорът на Константин Велики с готите (332 г.), който съдържал специална уговорка за търговията по двата бряга на река Дунав. За осигуряване на търговските връзки римляните построили мост на Дунава.
Изпълняването от древната държава на нейните функции изисквало държавни разходи, за което тя търсела източници на доходи. В първоначалния стадий - в условията на натурално стопанство - средствата за покриване на държавните разходи постъпвали обикновено в натурален вид: сол, зърнени храни, месо, занаятчийски стоки и т.н. Но с развитието на стоково-паричните отношения държавата получавала тези средства в парична форма.
В Рим, Гърция и Византия, наред с данъците и различните видове такси, държавите получавали доходи и от отдаването на държавни
пе-\я\л ттпп НЯРЛЛ
на мореплаването предизвикало необходимост от сключване между феодалните държави на търговски договори, които носели международноправен характер. Броят на такива договори в онзи период бил значителен.
При феодализма обаче стоковото производство все още нямало широко развитие. Само незначителна част от продукцията на занаятчиите и на селяните постъпвала в търговията. В условията на феодална раздробеност търговията носела нередовен характер, като обхващала неголеми райони. Не са се създали все още национални пазари. Затова през Средновековието външната търговия нямала съществено значение в икономиката на повечето феодални държави.
Но в недрата на раздробеното феодално общество действали и централизиращи фактори. Растежът на производителните сили довел до разширяване на икономическото общуване. Развивали се стоково-паричните отношения. Разраствали се градовете. Образувала се нова класа - буржоазията, която била заинтересувана от създаването на централизирана държава и на национален пазар.
Появяването на големи централизирани феодални държави осигурявало безопасност не само на вътрешната, но и на външната търговия. Това съдействало за нейното развитие и укрепване. Развивали се и нормите на международното право, които се прилагали във външната търговия и съдействали за по-нататъшното й развитие.
Образуването на национални държави в Европа в периода на феодализма и укрепването на централизираната кралска власт довели до възникването на понятието за суверенитета на държавата, т.е. независимост вътре и в системата на международните отношения. В Средновековието все още нямало ясно разграничение между понятието собственост върху земята (dominium) и упражняването на власт в пределите й (imperium). Владетелите се считали за пълновластни стопани не само на земите и реките, но и на моретата и океаните.
В епохата на феодализма, особено в късния му период, понататъшно развитие получила външната търговия. Това довело до необходимостта в междудържавните договори да се урежда правното положение на чуждестранните търговци и да се опазват техните интереси. В онзи период в някои договори се регулирали междудържавни финансови въпроси.
Редица големи войни в Европа, включително тридесетгодишната война 1618 -1648 г, войната за испанското наследство 1701 -1717 г. и седемгодишната война между Англия и Франция, довели до парични
разплащания както между съюзниците в тези войни, така и до плащания от победените на победителите.
Мирният договор, сключен между Съединените американски щати и Англия през 1783 г. във Версайл, предвиждал уреждане на дългове между гражданите на воювалите държави и обезщетение за конфискуваното имущество.
Италианските градове-държави през XII - XV векове водели оживена търговия с различни страни. Политическите и икономически центрове Венеция, Генуа, Милано и Флоренция станали също центрове на банкови сделки. Те имали широки парични връзки не само на Апе-нинския полуостров.
През XVII век в Англия се извършила буржоазна революция, която укрепила нейното положение както във външната търговия, така и в междудържавните финансови връзки,
Развилата се през Средновековието морска търговия предизвикала необходимост от сключване на редица международни търговски договори, в които се предвиждало допускане на чуждестранни кораби в националните пристанища, както и техният режим.
Разширяването на политическите отношения довело до увеличаване на броя на посолствата и мисиите. От своя страна това породило необходимост да се уговаря редът на тяхната издръжка. По такъв начин финансовите въпроси започнали да заемат все по-голямо място з отношенията между държавите. От уреждане се нуждаели разпла-шанията в областта на външната търговия., както и заемите между владетелите на феодалните държави.
Развиващата се външна търговия поставила през XV век въпроса 5 а режима на търговските пътища. На първо място се оказали морските пътища, тъй като морето било основната артерия за превоз на товари. По онова време били направени опити моретата и океаните да ;е разглеждат като намиращи се във владение на една или друга държава. В същото време държавите, в които бързо се развивала външната Гьрговия и които имали морски флот, били заинтересувани морските пространства да се считат свободни от властта на която и да било лържава.
Привърженик на откритото море бил известният юрист от нача-*:>то на XVII век Хуго Гроций. който изразявал интересите на холандската търговска буржоазия в борбата й против нейните силни конкуренти-Англия, Испания и Португалия. Той разработил и теоретично доложил през 1609 г. учението за откритото море (mare liberum). По-
12 Иван Владимиров
късно ученият Бинкерсхук всестранно разработил принципа за свободата на моретата.
Към противоположната гледна точка се придържала Англия, която се стремяла да установи своето господство в Атлантическия океан. Във връзка с това в Англия се появили редица съчинения, които отхвърляли теорията за откритото море. Някои теоретици, например Селдън в труда си "Mare clausum" ("Закрито море", 1635 г.), се опитвали да доказват, че държавите трябва да господстват върху морето.
Огромно значение в икономическото развитие на държавите, преди всичко от Западна Европа, имали географските открития от края на XV век и в началото на XVI век. Това от своя страна поставило проблема за новите търговски пътища и за конкретизация на принципите на техния режим. Не може да не се отбележи, че не последна роля в търсенето на нови пътища, континенти, острови и т.н. играели търговските интереси.
Великите географски открития преди всичко разширили териториалната основа на световната търговия. През XVII век известната на европейците част от земната повърхност се увеличила шест пъти в сравнение с началото на XV век. Поради това търговският капитал на европейските търговци получил огромно приложно поле. Увеличила се номенклатурата на изнасяните и внасяните стоки. Търговията по реките отстъпила място на морската търговия. Търговските пътища се преместили в Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Преместили се търговските центрове на Западна Европа.
През феодалния период се установила обширна търговска практика. Създали се обичаи на морската търговия и условия за превоза на товари по море. Възникнали предпоставки за уреждане на междудържавните отношения в областта на режима на морските търговски пътища и на превозите на товари по море.
Голямо значение за морския превоз на товари през Средновековието имали т.нар. морски кодекси. Без да бъдат санкционирани от една или друга държава, те постепенно се признавали от търговците и придобивали задължителен характер. Кодексите съдържали правила, които се установили в практиката на морските превози. Това задоволявало интересите както на товародателите, така и на превозвачите. Така, един от кодексите - "Йерусал и меките асизи" - възникнал върху основата на морското право на" Близкия Изток, което се развивало под влиянието на походите на кръстоносците, срещнали се в Средиземно море с търговците и с моряците. Прилагането на "асизи" се осъщест-
История па международното търговско право 13
вявало от консулите и морските съдии на такива важни търговски пристанища като Марсилия, Генуа и Венеция.
Обичаите на морската търговия, които се установили в пристанищата на Франция и на Адриатическото крайбрежие, били систематизирани в т.нар. Олеронов сборник (Олеронови свитъци). Този сборник се прилагал в морската търговия на Испания. По заповед на английския крал Ричард I той бил използван в практиката на Адмиралтейския съд в Англия. Към XV век Олероновите свитъци станали общопризнат кодекс по морско право.
"Морските закони на остров Готланд" ("законите на Висби") се появили през XV век. В основата им лежали Олероновите свитъци, към които били добавени извадки от законите на гр. Амстердам и от статутите на ханзейския град Любек. Тези закони широко се прилагали от Ханзейския съюз на търговските градове. Пристанища на този съюз били разположени от Балтийско до Черно море. Затова Олероновите свитъци оказали голямо влияние върху "законите на Висби".
През XIV век в държавите на Средиземноморието започнал широко да се прилага сборникът по морско право, наречен "Консолато дел маре". Този документ представлявал писани обичаи и практика на морската търговия в Средиземно море, както и местни закони. Сборникът бързо се наложил в търговските кръгове като необходим документ в морската търговия и се прилагал няколко столетия. Той загубил значението си, след като държавите от Средиземноморския басейн въвели в действие свои писани закони.
Сподели с приятели: |