Първа 1 понятие, съдържание, система и източници на международното търговско право



страница1/18
Дата23.07.2016
Размер3.86 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18
Понятие, съдържание, система и източници ... З

ГЛАВА ПЪРВА

1 ПОНЯТИЕ, СЪДЪРЖАНИЕ, СИСТЕМА И ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО


§ 1. ПОНЯТИЕ, СЪДЪРЖАНИЕ И СИСТЕМА НА МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО



1. Понятие. {Развитието на международните икономически отношения, включително на търговските, както и на политическите и културните отношения, е довело до развитието на международното право. Във връзка с това са се установили институтите на междуна­родното право, прилагани от държавите в определени специфични об­ласти, например в международната търговия.'

Политическата икономия разграничава в стопанската дейност няколко фази: а) производство, което представлява създаване на блага, предназначени за задоволяване на потребностите на хората; б) размяна, която съединява производството с потреблението чрез циркулация на благата, за да достигнат те до потребителите, за които са предназна­чени; в) потребление, което се състои в използването на създадените блага съобразно с тяхното предназначение; г) разпределение, което е предоставяне на създадените блага или на техния паричен еквивалент на участниците в тяхното създаване.1

Фазата на размяната, означена no-горе под буква "б", се осъ­ществява чрез търговията. В нея според политическата икономия не се предприема каквато и да било съществена промяна в благата.

^/Международна е търговията, която се извършва между търговци, имащи своите седалища, съответно местожителства, в различни държави.

Международната търговия от началото на XX век се развива с бързи темпове. Така, през 1900 г. нейният оборот е съставлявал 33.1 млрд. щатски долара, през 1913 г. - 64.6 млрд. долара, а през 1975 г. -около 1565 млрд. долара, т.е. за 75 години световната търговия нарасна почти 47 пъти и продължи да расте.2

д-р Мишо Вълчев. Възникване и развитие на търговското право, в сб. "Търговско право. Книга първа". С., Българска тьрговско-промишлена палата, 1992, с. 7.

"Зкономическое положение капиталистических и развивающихся стран". Обзор за 1976 год. и начало 1977 гада. М., 1977, с. 60-61.

4 Иван Владимиров

Това обстоятелство се обяснява с редица икономически причини. Сред тях най-съществени са нарастването на световните производи­телни сили, все по-задълбочаващото се международно разделение на труда и научно-техническата революция.

[Международната търговия не може да се развива без междуна­родноправно регулиране. Поради това развитието й е свързано и с ней­ното правно регулиране на международно равнище/.

Развитието на международните тьрговски отношения доведе до сключването от държавите на многобройни двустранни и многостранни международни договори. В процеса на осъществяването на междуна­родните търговски операции се е установила практиката на тяхното водене и са се създали международните обичаи в областта на иконо­мическите отношения.



В резултат е възникнало международното търговско право като съвкупност от исторически изменящи се правила за пове­дение. Такива правила са конвенционни и обичайноправни нор­ми, които уреждат междудържавните търговски отношения.

Субекти на международното търговско право са държавите. Физическите и юридическите лица, които извършват една или друга външнотърговска сделка, са длъжни да спазват законите на своите държави и международните договори, в които тези държави участват.

Характерните черти на международното право са присъщи и на международното търговско право. Последното е комплексен отрасъл на международното право.

2. Съдържание. Международното търговско право включва нор­ми, които се установяват с международни договори и с международни обичаи с цел уреждане на отношенията, свързани с осъществяването на международния търговски оборот (на международната търговия).

Международното търговско право има координационен, а не суб-ординационен характер. Отношенията между неговите субекти -дър­жавите се изграждат не върху принципите на подчинението, а върху принципите на равенството и на съгласуването на интересите им.

Пространствената сфера на действие (приложното поле) на меж­дународното търговско право е цялата международна общност от дър­жави.

В областта на международното тьрговско право следва да се различават у^иве^с^лнии^егирнални правни норми. Към универсалните норми се отнасят тези, които са задължителни за всички членове на междунаоодната общност в областта на търговията. Към категорията



Понятие, съдържание, система и източници ... 5

на регионалните норми принадлежат онези, които се прилагат в меж­дународните търговски отношения не от всички държави, а от група държави - нещо, което се обяснява с различни търговски интереси.



3. Система. Характерните особености на всяка правна система cas^j вътрешно единство и съгласуваност на правните норми, които влизат в системата^б) групиране и разпределяне на правните норми по институти и клонове на правото, съобразно с особеностите на об­ществените отношения, регулирани от тях.

Системата на отделен клон на правото представлява съвкуп­ността на всички действащи в определен момент норми от този клон на правото, взети в тяхното вътрешно единство и при диференцираност по дялоде^и по техните по-нататъшни подразделения.

(Системата на международното търговско право обхваща два големи дяла: уводен и основен дял.

В уводния дял се включват всички общи разпоредби на между­народното търговско право. Съдържанието му обхваща по-специално следните въпроси: а) понятие, съдържание и система на международ­ното търговско право; б) източници на международното търговско пра­во; в) история на международното търговско право; г) правни принципи на международната търговия; д) държавни органи за външноиконо­мически отношения; е) международни организации в областта на меж­дународната търговия; ж) международни търговски договори.

В основния дял на международното търговско право влизат спе­цифичните правни норми за отделни негови институти. Такива въпроси са: а) международноправно регулиране на сделките във външната търговия; б) международноправен режим на търговските пристанища; в) международноправен режим на морските, железните, автомобил­ните, речните и въздушните търговски пътища; г) международноправни средства за разрешаване на търговски спорове.

По-нататъшното изложение се съобразява с посочената система.



2§2. ИЗТОЧНИЦИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО

1. Уводни бележки. Под източници на правото се разбират особените форми, в които намират израз правни норми, формулирани или утвърдени по определен ред от специално натоварени за това органи. Източниците на всеки клон на правото имат своя специфика.

Източници на международното търговско право са: д) междуна-

6 Иван Владимиров

ордните договори, включително международните търговски договори; (Ji) нормативни актове на международни организации; в), междуна­родните търговски обичаи;^) съдебни и арбитражни прецеденти.



  1. Международни договори. Международният договор, вклю­
    чително международният търговски договор, е основният източник на
    международното търговско право. Изисква се той да бъде сключен
    доброволно и да не противоречи на общопризнатите принципи и норми
    на международното право. Броят на договорите в областта на между­
    народните търговски отношения значително нарасна след Втората
    световна война

  2. Нормативни актове на международни организации. Та­
    кива нормативни актове са източници на международното търговско
    право, когато са издадени от международни организации, в чийто пред­
    мет на дейност влизат въпроси на международната търговия. Така,
    Международната морска организация - ИМО издава нормативни
    актове, които държавите-членки, включително и Република България,
    разглеждат и са длъжни да уведомят дали ги приемат. Ако дадена
    държава не извърши уведомяване на международната организация в
    определения срок за своето становище, възниква законно предполо­
    жение. Смята се, че тя е съгласна с нормативния акт. Той влиза в
    сила за нея. Пример на такъв акт представлява Международният ко­
    декс за управление на безопасната експлоатация на кораби и за пре­
    дотвратяване на замърсяването (ISM Code). Кодексът е публикуван
    в Държавен вестник със заповед на министъра на транспорта. Задъл­
    жителен е не само за органите на изпълнителната власт, но и за лицата,
    за които се отнася.1.

  3. Международните търговски обичаи. Те са възникнали в
    резултат на многократно спазване на еднообразно поведение в областта
    на международната търговия със съзнание за задължителност. Играят
    съществена роля в уреждането на международните търговски отноше­
    ния. Много от тях, например, обичаите на морските търговски приста­
    нища са възникнали преди няколко столетия.

  4. Решения на международни съдилища и арбитражи са
    източници на международното търговско право, когато се отнасят до
    въпроси на международната търговия и съдържат принципни изводи
    (прецеденти).

Държавен вестник, бр. 58 от 1995 г.

История на международното търговско право

ГЛАВА ВТОРА '

3 ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ТЪРГОВСКО ПРАВО
§L ИСТОРИЯ НА МЕЖДУНАРОЦНОПРАВНОТО РЕГУЛИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В ДРЕВНОСТТА

Връзките между първобитните общини били междуродови и междуплеменни. Те нямали характер на международноправни отно­шения, тъй като все още не съществували субекти на международното право - държави. Съответно не съществувало тогава международно право, понеже нямало изобщо право в собствения смисъл^на думата. Едва с появяването на държавите започнали да възникват междуна­родни отношения, включително отношения между търговци от различни държави. Търговските отношения между древните държави били ос­новният вид междудържавни икономически отношения.

1 В Древността се зародили само зачатьци на стоковото произ­водство. на стокооборота и на външната търговия.

Нормите на международното право, които уреждат външната търговия, възникнали заедно с възникването на нормите на междуна­родното право в Древността. Тогава били създадени само отделни нор­ми (обичайни и конвенционни) и някои принципи на външната търговия,, на разплащането по външнотърговски операции, на режима на морската търговия.

Съответно развитие на международноправното регулиране на външната търговия (на международното търговско право) се извърш­вало едновременно както в областта на превозването на стоките и на разплащанията по външната търговия, така и в режима на търговските (на морските) пътища.

Международните отношения в Древността се характеризирали с чести войни за завладяване на роби и за разширяване на територията. В отделни райони на земното кълбо, например в Далечния Изток, в Средиземноморието и на полуостров Индустан, се образували центрове на международния живот, на група държави, които установявали и под­държали помежду си политически и търговски връзки. През отделни периоди от историята на древните държави тези връзки се разширяват отвъд пределите на определени географски райони. Но единен световен пазар на древните държави не е могъл да съществува.

До наше време са се запазили незначителен брой документи,

История на международното търговско право 9

На определен етап от развитието на древната държава била съз­дадена парична система. Сечени били златни, сребърни и медни монети, чиято стойност бивала определяна.

Дълги векове търговските отношения между древните държави носили разменен, натурален характер. Паричните разплащания играели незначителна роля. Среброто и златото се използвали в по-късния ста­дий за различни видове международни разплащания.

Древна Гърция и Древният Рим водели широка за времето си външна търговия, което създавало голяма договорна практика. В тези договори се предвиждало взаимно допускане на търговци на договаря­щите страни и се поемали задължения да не им се създават пречки при извършване на търговски сделки, както и при изнасянето на разме­нените или на купените стоки.

В отношенията с другите държави, включително в икономи­ческите си отношения, Рим прилагал jus gentium (правото на народите, международното право). То се състояло от правни норми, които уреж­дали отношенията на римляните с чужденците.

В Древността държавите не отдавали голямо значение на въп­роса за режима на морските търговски пътища. Обяснението лежи в ниското равнище на външната търговия, която имала често нередовен характер. Но от този исторически период са се запазили редица меж­дународни договори, в които са фиксирани интересите на могъщите за времето си държави относно правото на търговско корабоплаване в морските пространства покрай или близо до бреговете на договарящите държави. Така, договор между Рим и Картаген съдържал забрана за римските кораби да плават покрай бреговете на Картаген. Изобщо римската империя разглеждала цялото Средиземно море като при­надлежащо й, с което другите средиземноморски държави не се съоб­разявали.



§2. МЕЖДУНАРОДНОПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА ТЪРГОВСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

В Средновековието се извършвал процес на по-нататъшно разви­тие на междудържавните политически и търговски отношения. Съот­ветно се развивало международното право, включително нормите, които уреждали междудържавните отношения в областта на външната тър­говия.

Нарастването на манифактурите, на градовете, на търговията и

8 Иван Владимиров

които потвърждават, че древните държави сключвали помежду си до­говори за търговия, за съюзи, за арбитражно разглеждане на спорове. Заедно с това се създавали междудържавни организации с постоянни органи (например амфиктония на древногръцките държави), възниквали смесени помирителни комисии.

В древните държави, които осъществявали широки за този период търговски връзки с други държави, се породила необходимост да оказ­ват на чужденците покровителство върху своята територия и да проявя­ват гостоприемство. За тази цел били създадени специални длъжности, например проксен в Гърция и претор перегринус в Рим.

Характерен за Древна Гърция тип политически образувания през периода VII - IV векове преди Христа били градовете - държави (по-лисите). Постоянните търговски и политически връзки между тях до­вели до широката практика на международни договори и до необходи­мостта да познават търговските обичаи на своите контрагенти.

Особено широко развитие външнотърговските връзки получили в Древния Рим, Според степента на разширяването и укрепването на тези връзки римските управляващи признали на чужденците някои тър­говски права върху своята територия, известна правоспособност и уста­новили понятието "гост". Такъв гост имал правото да взема участие в сключването на търговски сделки, но само с посредничеството на своя покровител. По-късно, когато Рим станал център на средиземноморс­ката търговия и в този "световен град" започнали да пребивават голям брой чужденци, на тях били признати имуществени права.

Сред многобройните договори на Рим с т.нар. варварски народи следва да бъде отбелязан договорът на Константин Велики с готите (332 г.), който съдържал специална уговорка за търговията по двата бряга на река Дунав. За осигуряване на търговските връзки римляните построили мост на Дунава.

Изпълняването от древната държава на нейните функции изиск­вало държавни разходи, за което тя търсела източници на доходи. В първоначалния стадий - в условията на натурално стопанство - средст­вата за покриване на държавните разходи постъпвали обикновено в натурален вид: сол, зърнени храни, месо, занаятчийски стоки и т.н. Но с развитието на стоково-паричните отношения държавата получавала тези средства в парична форма.

В Рим, Гърция и Византия, наред с данъците и различните видове такси, държавите получавали доходи и от отдаването на държавни

пе-\я\л ттпп НЯРЛЛ

на мореплаването предизвикало необходимост от сключване между феодалните държави на търговски договори, които носели международ­ноправен характер. Броят на такива договори в онзи период бил зна­чителен.

При феодализма обаче стоковото производство все още нямало широко развитие. Само незначителна част от продукцията на занаят­чиите и на селяните постъпвала в търговията. В условията на феодална раздробеност търговията носела нередовен характер, като обхващала неголеми райони. Не са се създали все още национални пазари. Затова през Средновековието външната търговия нямала съществено значение в икономиката на повечето феодални държави.

Но в недрата на раздробеното феодално общество действали и централизиращи фактори. Растежът на производителните сили довел до разширяване на икономическото общуване. Развивали се стоково-паричните отношения. Разраствали се градовете. Образувала се нова класа - буржоазията, която била заинтересувана от създаването на централизирана държава и на национален пазар.

Появяването на големи централизирани феодални държави оси­гурявало безопасност не само на вътрешната, но и на външната търго­вия. Това съдействало за нейното развитие и укрепване. Развивали се и нормите на международното право, които се прилагали във външната търговия и съдействали за по-нататъшното й развитие.

Образуването на национални държави в Европа в периода на феодализма и укрепването на централизираната кралска власт довели до възникването на понятието за суверенитета на държавата, т.е. не­зависимост вътре и в системата на международните отношения. В Средновековието все още нямало ясно разграничение между понятието собственост върху земята (dominium) и упражняването на власт в пре­делите й (imperium). Владетелите се считали за пълновластни стопани не само на земите и реките, но и на моретата и океаните.

В епохата на феодализма, особено в късния му период, по­нататъшно развитие получила външната търговия. Това довело до необ­ходимостта в междудържавните договори да се урежда правното поло­жение на чуждестранните търговци и да се опазват техните интереси. В онзи период в някои договори се регулирали междудържавни финан­сови въпроси.

Редица големи войни в Европа, включително тридесетгодишната война 1618 -1648 г, войната за испанското наследство 1701 -1717 г. и седемгодишната война между Англия и Франция, довели до парични

разплащания както между съюзниците в тези войни, така и до плащания от победените на победителите.

Мирният договор, сключен между Съединените американски ща­ти и Англия през 1783 г. във Версайл, предвиждал уреждане на дъл­гове между гражданите на воювалите държави и обезщетение за кон­фискуваното имущество.

Италианските градове-държави през XII - XV векове водели оживена търговия с различни страни. Политическите и икономически центрове Венеция, Генуа, Милано и Флоренция станали също центрове на банкови сделки. Те имали широки парични връзки не само на Апе-нинския полуостров.

През XVII век в Англия се извършила буржоазна революция, която укрепила нейното положение както във външната търговия, така и в междудържавните финансови връзки,

Развилата се през Средновековието морска търговия предизви­кала необходимост от сключване на редица международни търговски договори, в които се предвиждало допускане на чуждестранни кораби в националните пристанища, както и техният режим.

Разширяването на политическите отношения довело до уве­личаване на броя на посолствата и мисиите. От своя страна това поро­дило необходимост да се уговаря редът на тяхната издръжка. По такъв начин финансовите въпроси започнали да заемат все по-голямо място з отношенията между държавите. От уреждане се нуждаели разпла-шанията в областта на външната търговия., както и заемите между владетелите на феодалните държави.

Развиващата се външна търговия поставила през XV век въпроса 5 а режима на търговските пътища. На първо място се оказали морски­те пътища, тъй като морето било основната артерия за превоз на товари. По онова време били направени опити моретата и океаните да ;е разглеждат като намиращи се във владение на една или друга държа­ва. В същото време държавите, в които бързо се развивала външната Гьрговия и които имали морски флот, били заинтересувани морските пространства да се считат свободни от властта на която и да било лържава.

Привърженик на откритото море бил известният юрист от нача-*:>то на XVII век Хуго Гроций. който изразявал интересите на хо­ландската търговска буржоазия в борбата й против нейните силни кон­куренти-Англия, Испания и Португалия. Той разработил и теоретично доложил през 1609 г. учението за откритото море (mare liberum). По-

12 Иван Владимиров

късно ученият Бинкерсхук всестранно разработил принципа за свобо­дата на моретата.

Към противоположната гледна точка се придържала Англия, коя­то се стремяла да установи своето господство в Атлантическия океан. Във връзка с това в Англия се появили редица съчинения, които отхвър­ляли теорията за откритото море. Някои теоретици, например Селдън в труда си "Mare clausum" ("Закрито море", 1635 г.), се опитвали да доказват, че държавите трябва да господстват върху морето.

Огромно значение в икономическото развитие на държавите, пре­ди всичко от Западна Европа, имали географските открития от края на XV век и в началото на XVI век. Това от своя страна поставило проб­лема за новите търговски пътища и за конкретизация на принципите на техния режим. Не може да не се отбележи, че не последна роля в търсенето на нови пътища, континенти, острови и т.н. играели тър­говските интереси.

Великите географски открития преди всичко разширили те­риториалната основа на световната търговия. През XVII век известната на европейците част от земната повърхност се увеличила шест пъти в сравнение с началото на XV век. Поради това търговският капитал на европейските търговци получил огромно приложно поле. Увеличила се номенклатурата на изнасяните и внасяните стоки. Търговията по реките отстъпила място на морската търговия. Търговските пътища се пре­местили в Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Преместили се търговските центрове на Западна Европа.

През феодалния период се установила обширна търговска прак­тика. Създали се обичаи на морската търговия и условия за превоза на товари по море. Възникнали предпоставки за уреждане на между­държавните отношения в областта на режима на морските търговски пътища и на превозите на товари по море.

Голямо значение за морския превоз на товари през Средновеко­вието имали т.нар. морски кодекси. Без да бъдат санкционирани от една или друга държава, те постепенно се признавали от търговците и придобивали задължителен характер. Кодексите съдържали правила, които се установили в практиката на морските превози. Това задово­лявало интересите както на товародателите, така и на превозвачите. Така, един от кодексите - "Йерусал и меките асизи" - възникнал върху основата на морското право на" Близкия Изток, което се развивало под влиянието на походите на кръстоносците, срещнали се в Средиземно море с търговците и с моряците. Прилагането на "асизи" се осъщест-

История па международното търговско право 13

вявало от консулите и морските съдии на такива важни търговски прис­танища като Марсилия, Генуа и Венеция.

Обичаите на морската търговия, които се установили в пристани­щата на Франция и на Адриатическото крайбрежие, били систематизи­рани в т.нар. Олеронов сборник (Олеронови свитъци). Този сборник се прилагал в морската търговия на Испания. По заповед на английския крал Ричард I той бил използван в практиката на Адмиралтейския съд в Англия. Към XV век Олероновите свитъци станали общопризнат ко­декс по морско право.

"Морските закони на остров Готланд" ("законите на Висби") се появили през XV век. В основата им лежали Олероновите свитъци, към които били добавени извадки от законите на гр. Амстердам и от статутите на ханзейския град Любек. Тези закони широко се прилагали от Ханзейския съюз на търговските градове. Пристанища на този съюз били разположени от Балтийско до Черно море. Затова Олероновите свитъци оказали голямо влияние върху "законите на Висби".

През XIV век в държавите на Средиземноморието започнал широко да се прилага сборникът по морско право, наречен "Консолато дел маре". Този документ представлявал писани обичаи и практика на морската търговия в Средиземно море, както и местни закони. Сбор­никът бързо се наложил в търговските кръгове като необходим доку­мент в морската търговия и се прилагал няколко столетия. Той загубил значението си, след като държавите от Средиземноморския басейн въвели в действие свои писани закони.


Каталог: 2010
2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
2010 -> 7 клас отговори на теста
2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
2010 -> Код на училище Име на училище


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   18




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница