Въведение
Какво представлява HTML? Ключът към разбирането на този термин е във връзката между HTML и Wеb. Уеб представлява огромен океан от документи – уебстраници – които са свързани по между си, така че да можете да прескачате от една страница в друга. Това означава, че уебстраниците са написани на HTML, също както когато пишете писмо до приятел от Италия, пишете писмото на италиански. Очевидно разликата е, че HTML е компютърен език, разбираем за Web браузърите, а италианският език е човешки език разбираем за хората живеещи в Италия.
Езикът HTML е официалния език за Уеб страниците и означава HyperТext Markup Language (хипертекстов език за маркиране). Използва се в Уеб за форматиране на текст и изображения. Той ви дава възможност да прецизирате посланието, което изпращате към света.
Една Уеб страница, написана на HTML се записва, като документ с разширение html или htm.
Командите в HTML са оградени в счупени скоби <> и се наричат тагове. Не команди, а тагове. Примерно командата, която казва на браузъра, че следва удебелен текст изглежда така: . Повечето тагове в HTML имат две части:
-
Отваряща част
-
Затваряща част
Затварящата част на един таг е същата, както отварящата, но веднага след отварящата счупена скоба има наклонена черта. Така затварящия таг за удебелен текст ще изглежда така:. Той указва на браузъра, че текста след него не бива повече да е удебелен. Има тагове, които оказват, на браузъра, че един текст е заглавие, клетка от таблица, част от списък, препратка към друга страница, или пък вмъкват картинка в страницата, има тагове за вмъкване на звук, видео и какво ли още не в една web страница, но нека започнем нещата едно по едно.
Накратко, Уеб страницата е комбинация от това, което трябва да бъде визуализирано u начина, по който да бъде визуализирано.
Всяка Wеb страница може да се създаде по два начина:
-
Като се пише HTML кода в текстов редактор, например Notepad, Textpad, Ultra Edit, JCreator.
-
Като се използват специализирани редактори, които генерират HTML кода автоматично.
Питате се, щом като HTML е така важен за красивото оформяне на Уеб страниците и свързването им по между си, защо тогава не го виждаме, когато сме в Уеб, заети с пазаруване, търсене или просто сърфиране? Отговорът е, че никой друг освен уеб дизайнерите и уеб браузърите, не говори езика HTML. Когато вие проектирате уеб страница, вие на практика пишете лично “писмо” до уеб браузъра относно това, как бихте искали да изглежда вашата страница. Това писмо би могло да изглежда по следния начин:
“Скъпи ми браузър,
Моля те постави снимката на моя любимец саламандъра Ърнест в горния ляв ъгъл на екрана и напиши името му с удебелени букви точно под снимката. Вдясно от Ърнест постави неговите жизнени характеристики, тоест височина, тегло и цвят. Под всичко това вмъкни линк(препратка) към e-mail-ът му, така, че приятелите ми да могат да му изпратят по един e-mail със своите най-добри пожелания за оздравяването на Ърнест. И още нещо – моля те направи фона на страницата розов, любимия цвят на Ърнест.
Искрено твой,
Данчо”
Макар,че това разказно описание между уеб дизайнера и уеб браузъра очевидно не е валиден HTML код, то представя как в действителност се описва информацията, чрез използване на HTML. Проблемът е, че компютрите не са особено умни и трябва да им дадете подробни инструкции, за да получите точно каквото искате във вашата уеб страница. HTML е езикът, използван за предаване на тези подробни инструкции.
Създаване на Web страници
с помощта на HTML
1. Структура.
Предполагам почти всички сте програмирали на Паскал. Там една програма има приблизително следната структура:
program dictionary;
uses crt;
type te=string;
f1=file of te;
var f:f1;
izb:char;
procedure add(var f:f1);
var k,x:te;
begin
writeln('input word and it',chr(39),'s meaning [end=nothing input]:');
reset(f);
while not eof(f) do read(f,x);
repeat
readln(x);k:=x;
if x<>'' then write(f,x);
until k='';
close(f);
end;
procedure show(var f:f1);
var x,ang,bg:te;
begin
write('duma:');readln(x);
reset(f);
while not eof(f) do begin
read(f,ang);read(f,bg);
if x=ang then writeln(bg)
else if x=bg then writeln(ang);
end;
close(f);
end;
procedure test(var f:f1;n:integer);
var i:integer;
x:longint;
ang,bg,t:te;
begin
reset(f);
for i:=1 to n do begin
x:=random(FileSize(f) div 2);
seek(f,x*2);read(f,ang);read(f,bg);
writeln(ang);
readln(t); if t=bg then writeln('corect') else writeln(bg);
end;
close(f);
end;
BEGIN
randomize;
assign(f,'dictiona.dat');
repeat
writeln('r-read word w-add word e-end program t-test');
izb:=ReadKey;
if izb='r' then show(f) else
if izb='w' then add(f) else
if izb='t' then test(f,10);
until izb='e';
END.
При HTML документа, също има фиксирана структура.
При създаването на Web страници с директно писане на HTML тагове се най-често се използва текстов редактор, като Notepad, TextPad, JCreator. Както в Паскал има команди, така и в HTML има команди, но в HTML те се наричат таговете. Таговете представляват указания за браузъра, заграждат се в < > счупени скоби и няма значение дали се изписват с големи или малки букви.
Казахме, че една страница на HTML има строга структура. Всяка страница започва със деклариране на тага , който оказва, че този текст надолу не е текстов файл или някакъв друг файл, а е Уеб страница. Всяка страница завършва със затварящия таг .
<HTML>
|