Божественият Живот се облича в обширна разнообразност от форми, и те не се намират само в този наш свят - който е една точка в безграничното пространство - нито даже в състоянията на материята, които ние виждаме с нашите телесни очи. В нашия свят, Божественият Живот държи минералите в едно със Своето качество Съществуване; проявява се като начално усещане в безбройните форми на растителното царство - с една частична проява на Своето качество Съзнание и блаженство; дава чувство и начален ум на животното, по-пълно в човека, "венецът на творението" - в Своята тройна природа. "В несъзнателното -земя, камъни и пр., Съществуванието се проявява (третият божествен аспект) и Аз-ът още не е достигнало формата на индивидуализирания дух. Неподвижните животи, именно тревите и дърветата, и двата са стадии на проява в една по-висша степен."
Би било нелогично да се мисли, че божественият Живот се проявява само във физическата материя на нашия малък свят, и е ограничен само в нашата земя, вода, въздух. Не само безбройните планети са населени, но и безграничните ширини на пространството, всепроникващият ефир, планетите, съставени от материя, твърде тънка за нашите очи, - всичко е преизпълнено със същества, които черпят от общия неизчерпаем живот на Бога. Умни същества от всички степени на развитие, свръхчовешки, човешки и подчове-шки, отразяват божествения Образ в най-разнообразни пропорции. Безброй милиарди Животи са разпределени, така да се каже, по една грамадна стълба, чийто долен край е поставен в прахта на видимите светове, а върхът се губи във великолепието на небесните висини: "Олтарните стъпала на великия свят, които водят през тъмнините дори до Бога" по думите на лорд Тенисън в Метопат.
Всички религии изповядват съществуването на сврьхчовешки умни Същества и ги наричат с различни имена. Индуситс и будистите ги наричат Деви, Светещи. Евреите, християните и мюсюлманите - Архангели и Ангели; персите - седемте Амешасненти, с техните пълчища подчинени служители, включително и Фарохарите. Повечето от религиите признават и съществуването и на ниспш умни същества, повечето от тях иодчовешки. За тях се говори твърде много в народните песни и приказки па всички народи, а също и в стиховете на поетите с по-живо въображение. Чувствителните хора усещат присъствието на съзнателен живот в красиви природни картини и мнозина виждат тези дребни депа на природата да си играят в гори, ручеи, във въздуха. Названията им са: природни духове, елементали, феи, гении, джинове и пр.
Девите или Ангелите са служители на Бога - живи умни същества, вечно заети с работа, посредством това, което се нарича "естествени закони". Те са агентите на божествения Ум в неговата непрекъсната деятелност, защото Бог "прави ангелите Свои вестители", "служители Негови, които вършат Неговата воля". Тези "Господари на чистотата" са управителите на духовния и материалния свят, "Господари над тези, които живеят на земята, Господари над хвърчащите, Господари на тези, които се движат със скокове, господари над копитните."
"Нали те всички са Духове служебни...?" запитва авторът на "Послание към евреите". Евреите говорят за посредничеството на Илия и за много други подобни служения и твърдят, че при строежа на тази земя "утринните звезди" ликували, а "всички Божии синове възклицаваха от радост". Индийските и будистките писания са пълни с указания и описания на Ангелите и за други светове, освен нашия. Сам Буда казва, че той познава тези светове и техните обитатели. Според индийските свещени писания творецът създал великите пълчища Светещи (Деви) - едни във връзка с хората и други за да ръководят и оживяват природните закони. Те са произлезли от Твореца преди човешкия род. Те имат много имена, но всички черпят своето съществуване и сили от единия Бог. "Наистина, всички Светещи са (съставляват) Аз-ът, всичко се покои върху Аз-а" и дали употребяваме техните имена или не, всяка власт произхожда само от Бога, както и всеки авторитет в една държава произлиза от името на Царя, въпреки че е упражняван и прилаган от неговите чиновници.
Едни се занимават с управляването на законите на природата, други помагат на хората и отговарят на молитвите им за материални неща: "Които жадуват земни успехи - принасят на земните божества (Светещите) жертви", но духовният човек не се моли на тях, защото те помагат само за светски успехи, "блага краткотрайни".
В християнската църква се споменават три големи класа Ангели, като всеки от тях е подразделен на три групи:
I Серафими,"Херувими, Тронове;
II Власти, Добродетели, Сили;
III Начала, Архангели, Ангели.
Началата са Ангели-хранители на народи и държави, а последният девети чин се грижи специално за хората.
Мохамеданите говорят за четири велики Архангела:
Джибраил (Гавриил), Светия Дух или Ангелът на откровението;
Михаил - Ангелът на покровителството;
Азраил - Ангелът на Смъртта;
Израфил - Ангелът на Възкресението.
Освен това те почитат и Ангел на Молитвата. Към всеки човек са привързани два Ангела, които записват делата му денем и нощем. В Корана се говори много за делата на Ангелите, те "йерархично управляват делата на този свят" и са описани като имащи тънки и чисти тела, сътворени от Нур - една фина огнена субстанция. Те записвали делата на хората и отделяли душите от телата при смъртта. Архангел Гавриил донесъл посланието Божие на Мохамед, както според християнското Св. Писание той донесъл благата вест на Дева Мария.
В Корана се говори още и за нисши Ангели, петте чина джинове или гении, които са свързани с петте елемента, направени от огън, като едни са добри, а други зли: Едни от нас (Гениите) са добри, други от нас са другояче, ние имаме различни пътища." Прибягването до тяхната помощ не се одобрява.
Във Vendidad намираме дълъг списък на природните духове, на които човек трябва да се противопоставя. Говори се също така за небесни Фарохари, води, земя, дървета, стада, които поддържат живите същества. Интересно е да се отбележи, че в зороасгри-зма именно Фарохар или Фраварши се употребяват като имена както на природни духове, тъй и на човешкия Дух. На човека се гледа като на един чин в грамадната йерархия живи същества - с чинове, намиращи се и под него, чак до атома.
Религията изисква от нас да гледаме на вселената не като на мъртва машина или бездушен автомат, който работи механично според химическите и другите природни закони, а като на жив организъм, в който химическите процеси са резултат от жива дейност -както химическите процеси в клетките на мозъка са резултат от упражняването на мисълта - и в който Духът, като Ум, ръководи материята, като природа, към съзнателно предначертана и избрана цел.
Религията ни показва, че човек се развива сред същества, които стоят над и под него. Те, както и човека, се развиват към все по-висши стадии и разкриват скрити способности и безкрайни сили. Човекът е член на едно огромно семейство, в което има и по-младши, и по-старши. Старшите му помагат, а младшите чакат помощ от него. Пред него се разбулва една величествена панорама от взаимосвързани животи и той вижда, че както над, така и под него, Природа та прилага неизменната и съвършена Воля на Бога, която е Закон; че съществата под него са принуждавани от тоя закон и несъзнателно работят в съгласие с него; че съществата над него се присъединяват радостно към този закон и съзнателно работят според изискванията му; че само в междинното човешко царство съществува анархия от противостоящи си една на друга воли.
Човек започва да схваща, че тази дисхармония е един необходим етан между принудителната дейност на нисшите същества и доброволната, но все пак за-коноиодчинена, дейност във висшите царства. Че човекът се намира на етапа, в който се развива волята и че анархията трябва да съществува дотогава, докато тази воля, която с един аспект (лице) на Бога в човека, възприеме най-иосле факта - че само в доброволното сътрудничество с Родителската воля се крие нейната истинска свобода.
"Бог казва: "О, човече! Само следвай моите закони и ще станеш като мене. И тогава, като кажеш: Бъди!" - И ето, че това ще става." Тогава пред него се разтваря грандиозната същина на Небесния Човек, на чието тяло клетките са живи индивиди, движени от един вътрешен Живот. Това е идея, позната на просветения християнин: "И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, макар и много, са едно тяло, - тъй и Христос... Вие сте тяло Христово, а по отделно - членове."
Тези, които се издигнат от анархията на борещите се човешки воли до свръхчовешкото състояние, съставляват наистина и буквално "едно славно тяло", което Духът, който го обитава, използва, сам движен от една едничка Воля, Воля божествена, за да тика напред вечно развиващите се светове.
Сподели с приятели: |