На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) скалите на единицата са отнесени към задруга на I кисел или II среднокисел вулканизъм (Кожухаров и др., 1995). По-късно са причислявани към Белипласткия или Рабовския вулкански комплекс (В. Георгиев и др. 1997ф).
В обема на пирокластично-варовиковата задруга се обособяват две картируеми пачки – варовикова и туфитна, от които само първата е представена на картния лист.
Варовикова пачка (tl/lOl1) На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) отложенията на единицата са отнесени към „пачка на киселите и среднокисели туфи, туфити и туфозни варовици” от състава на „задругата на втори кисел вулканизъм”. Обозначени по друг начин и с различна литостратиграфска принадлежност, те са разглеждани от редица други автори (Шабатов и др., 1965ф; Шабатов и др., 1966ф; В. Георгиев и др., 1997ф; 1998ф; Йорданов – в: Саров и др., 1999ф, 2002ф).
Скалите на пачката са разпространени в Кърджалийската депресия. Разкриват се на малка площ в източната част на к. л. Джебел, източно от с. Пловка и североизточно от с. Самовила, както и по-западно, СЗ от с. Биримирка и в най-северозападния ъгъл на к. л. Джебел, западно от с. Албанци.
Варовиците се разполагат най-често с ясна литоложка граница или с постепенен преход (варовити дебелослойни пясъчници) върху скалите на Подковската свита. Върху тях следват съгласно, с преход отложенията на туфитно-туфозната задруга или варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Покриват се несъгласно, с размив от седиментите на Джебелската свита или долната туфитно-туфозна задруга на Звезделския вулкански комплекс. Процепват се от среднокиселите и кисели вулканити на Пчелоядския вулкански подкомплекс.
Пачката е изградена от органогенни (рифови) варовици до туфозни и глинести варовици, алтерниращи на места с разнообразни кисели туфи. Варовиците са с органогенен изглед, преобладаващо биокластични, сиво-белезникави до бежови, по-плътни или меки, слабо прашести, много слабо песъчливи. Всред тях се срещат разнообразни организмови останки – корали, бивалвии, гастроподи, водорасли, бриозои, фораминифери и др., споени от микро- до дребнозърнест калцит. Скалите са с масивна, неравномерно-пореста до лещовидна текстура и биокластична алогенна (биодетритусно-водораслова, със запълващ тип спаритна спойка) фрагментарна структура.
Киселите туфи от състава на пачката се разкриват на малка площ в източната и северозападната част на к. л. Джебел, североизточно от с. Самовила и западно от с. Албанци, където покриват или се прослояват с органогенните варовици и се покриват съгласно, с преход от варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Скалите се наблюдават и под формата на тясна ивица със субекваториално направление, следяща се от околностите на с. Янино на запад до западно от с. Върбен на изток. В този район те залягат съгласно върху теригенно-варовиковата задруга на карбонатно-теригенния комплекс и Подковската свита. Покриват се с размивна граница от седиментите на Джебелската свита.
Туфите са бели, финопепелни до грубопепелни, прехождащи на места във варовити туфити. Текстурата е масивна. Структурата е кристаловитрокластична, по-рядко витрокристалокластична. Кристалокластите са представени от вулканогенен кварц и санидин. В кластичния теригенен компонент присъстват минерали от цокъла. Витрокластите са почти напълно зеолитизирани.
Дебелината на варовиковата пачка не надхвърля 85 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана в пределите на к. л. Джебел чрез многобройни фаунистични определения (Шабатов и др., 1966ф; Горанов и др., 1995, и др.).
