В предишни изследвания скалите на задругата са причислявани към състава на „трети хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1965ф). Тя се обособява като „рифогенно-варовикова задруга”(Йорданов, Калинова в: Саров и др., 1997ф), а на Геоложката карта в М 1:100 000 (к. л. Кърджали) – като „пачка на органогенни (рифови) варовици” от „задруга на трети кисел вулканизъм” (Кожухаров и др., 1995).
В пределите на картния лист скалите на задругата се разкриват около селата Старово, Стоманци, Растник и Мъглене и на запад от изследваната площ.
Отложенията се разполагат съгласно, с бърз преход или с рязка литоложка граница над седиментите на Джебелската свита. Покриват се съгласно и с рязка литоложка граница или бърз преход от туфозната задруга (Стомански вулкан) на киселия тензионен комплекс. С материалите на теригенно-варовиковата задруга от състава на карбонатно-теригенния комплекс отношенията са тектонски.
Единицата е представена от сиви до кремави неяснослоести органогенни варовици. Скалите са сравнително здрави, плътни, с неравен лом. В тях се установяват организмови останки от бивалвии, гастроподи и корали. Теригенният компонент е в малко количество и е представен от единични зърна от кварц и калиев фелдшпат. Често варовиците съдържат кисел туфозен примес.
Дебелината на задругата в пределите на картния лист достига 50 m.
Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов и др., 1970ф).
4.1.14. Кисел тензионен комплекс
Като „кисел тензионен (дайков) комплекс” единицата се разглежда за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 1997ф). Р. Иванов (1960) включва тези скали в „екструзията на киселите риолити” от „хоризонт на III кисел вулканизъм”. Горанов и др. (1960) отнасят риолитите и перлитите в района на селата Мишевско, Устрен и Воденичарско към „Устренски ефузивен район”. В следващи изследвания тези скали са разглеждани към „IV хоризонт на олигоцена – риолити и перлити” (Кацков и др., 1966ф) или като част от „задpуга на тpети кисел вулканизъм” и „дайков комплекс – тензионен” (Геоложка карта на България в М 1:100 000 – к. л. Кърджали).
В регионален план комплексът е изграден от риолитови, трахириолитови, дацитови и трахидацитови тела, дайки, куполи, къси лавови потоци и (локално) пирокластити, които пресичат или покриват целия палеогенски вулканогенно-седиментен разрез, както и скали от метаморфната подложка. Изграждат Галенитската тензионна зона.
В пределите на картния лист, киселият тензионен комплекс е представен в пълния си обем. Поделя се на два подкомплекса – Устренски и Пчелоядски, които обедняват секущите и слоести тела от състава му.
