Органи на данъчния контрол
Логиката на закона е да се определят като доходи от източници в Република България
Изтегляне 0.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2-ри критерий: облагаеми, респективно необлагаеми доходи `съгласно постановката на закона.
| Логиката на закона е да се определят като доходи от източници в Република България изключително доходите, произтичащи от стопански дейности чрез определена база на територията на страната или произтичащи от дейността на местни юридически лица, на местни лица, търговци по смисъла на Търговския закон и от установено място на стопанска дейност в страната. Т.е., както субектите, в счетоводството на които се начисляват доходи в полза на физически лица, така и обектите, от които тези доходи са придобити или изплатени, да са идентифицирани като субекти, респективно обекти на местното законодателство.
Особено важно е при определянето на източника на доходите му и мястото на тяхното облагане, съобразяването с влезли в сила международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане и/или директиви на европейското право /в качеството на България като пълноправен член на Европейския съюз. Например доходи, начислени от местни юридически лица или местни еднолични търговци чрез място на стопанска дейност или определена база извън страната или изплатени от местни физически лица, чрез определена база извън страната, не са от източник в страната, когато е налице влязла в сила спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между България и държавата, където се намира мястото на стопанската дейност или определената база. 2-ри критерий: облагаеми, респективно необлагаеми доходи `съгласно постановката на закона. Облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица са доходите от всички източници, с изключение на доходите, които изрично са цитирани като необлагаеми по силата на закон. Не е ли изброен даден вид доход като необлагаем в Закона за данъците върху доходите на физическите лица или в друг закон следва, че този вид доход подлежи на облагане. а/ необлагаеми доходи – доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота или до два недвижими имота, които са държани не по-малко от 5 години, т.е. времетраенето между придобиването и продажбата на посочените недвижими имоти да е повече от 5 години. Ако горепосоченото условие не е спазено, продажбата или замяната на недвижимото имущество ще се счита за доход. Съществуват различни способи за определяне на тези цени: изходен принцип е документалното доказване, както на придобиването, така и на плащането. Когато е невъзможно да бъде доказана цената на придобиване на преотстъпеното имущество, физическите лица са задължени да признаят облагаем доход в размер на полученото от тях за осъщественото прехвърляне. Необходимо условие тук отново е спазването на принципа на документална обоснованост на паричните потоци. Този казус може често да възниква в случаите на сделки с имущества, обекти преди това на дарение. За съжаление цената на придобиването не може да се изведе от пазарната им цена. Данъчно-осигурителния процесуален кодекс определя пазарната цена като сумата без данък добавена стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната цена се приема за достоверна цена на придобиване на имущество, което е било вече обект на предходни сделки по замяна. доходите от продажба или замяна на имущество, включително недвижимо, придобито по наследство и завет, както и такова, реституирано по реда на нормативен акт са необлагаеми. Самото получаване на това имущество не се счита за доход. Логично е и плодовете от стопанисването му и разпореждането с него от страна на правоползвателя, който не е търговец по смисъла на Търговския закон да е извън обхвата на Закона за облагане доходите на физическите лица; доходите от продажба или замяна на движимо имущество, освен ако същите се реализират от предприятието на едноличен търговец, с изключение на тези, изброени като облагаеми; доходите от задължително осигуряване в България или в чужбина, както и доходите от допълнително доброволно осигуряване, получени след придобиване право на допълнителна пенсия. При условие, че фондовете за допълнително пенсионно осигуряване инвестират активите си и реализират печалби и/или доходи от тези инвестиции, които разпределят и начислените суми по индивидуалните партиди на осигурените лица се считат за необлагаем доход. Докато в първия случай става въпрос за средства, получени в даден момент след изтичане на определен срок, във втория случай необлагаеми са доходите, които съгласно принципа за текущо счетоводно начисляване се отчитат за съответната финансова и данъчна година. Необходимо е да се прави разграничение между горепосочените като необлагаеми доходи и облагаемите по реда на чл.38 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица с окончателен данък брутни суми на доходите от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот”, за които датата на получаване или усвояване, или други характеризиращи ги елементи ги различават от гореизложената постановка. доходите от инвестиции на техническите резерви, получени по застрахователни договори; получените по извън трудови правоотношения суми за пътни и квартирни пари, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на Закона за счетоводството и съответните наредби за командировки в страната и чужбина, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер в сравнение с тези, които се изплащат на лицата по трудови правоотношения; доходи от използване на земеделска земя, обект на всички форми за възмездно предоставяне; възнаграждения на членовете на персонала на дипломатически представителства и консулства; -помощи, добавки със социален характер и стипендии, за които законът изисква формалната им специфика да е изпълнена съгласно чл.13, ал.1 от него; доходи от някои видове обезщетения, в т.ч. присъдени или при изпълнение на определени условия, както и лихвите по съдебно установени вземания. Тъй като законът не вписва изрично тези доходи да са ефективно получени, за признаването им могат да се приложат други нормативни документи като например Международните и сходни на тях счетоводни стандарти. Водещ принцип следва да бъде също и едновременното им, съвместимо и справедливо по съдържание счетоводно отразяване при отделните субекти по стопанските операции. Доходите от сделки с акции на публични дружества, търгуеми права на акции на публични дружества и акции и дялове на колективни инвестиционни схеми, извършени на регулирания български пазар на ценни книжа; Доходи от разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции; Доходите на обезпечените по реда на нормативен акт лица от продажба или замяна на получените като обезщетение компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове; Доходите от лихви по влогове и депозити в местни търговски банки, клонове на чуждестранни банки и в местни взаимоспомагателни каси; Доходите от лихвите и отстъпките от български държавни, общински и корпоративни облигации; б) всички останали доходи, които не са изрично посочени като необлагаеми или като изключени от обхвата на закона, се считат за облагаеми такива. Изтегляне 0.63 Mb. Сподели с приятели:
|