От идеята за Евразийски съюз към нови перспективи пред евразийската интеграция

През тази година филиалът в Астана ще връчи диплома на своя хиляден абсолвент. Това е знаменателно събитие! В момента специалисти, дипломирани в университета, успешно се трудят в икономиката на Казахстан, в науката и в други отрасли. Ето защо изказвам благодарност на всички, допринесли за създаването на Казахстанския филиал на Московския държавен университет.

Концепцията му се основаваше на истина, еднакво близка и понятна за всички граждани на нашите страни. Общата ни история, взаимната ни икономическа обвързаност, тясната взаимовръзка между културите ни и сходството между стремежите на хората предоставят на нашите народи шанс да изградим многостранни междудържавни отношения от нов тип.

Бях и си оставам твърд привърженик на схващането, че Евразийският съюз е възможен единствено при спазване на принципите за доброволност, равноправие, взаимна изгода и съобразяване с прагматичните интереси на всяка страна членка. Тази инициатива се превърна в отправна точка за нов исторически процес, който вече се нарича евразийска интеграция.

Първо, моята идея, неразбрана и недооценена от повечето политици в Общността на независимите държави (ОНД) по онова време, днес вече е широко популярна сред деловите кръгове и на обществено-хуманитарно равнище. Появиха се и вече успешно функционират множество съвместни платформи, подпомагащи евразийската интеграция. Това са Евразийската банка за развитие, Евразийският делови съвет, Евразийският медиен форум, Евразийската асоциация на университетите и много други.

Преди 18 години сред първите обекти, които открихме в Астана, беше Евразийският национален университет “Лев Гумильов”. Днес той е водещ вуз в Централна Азия. Лев Гумильов е сред прозорливите руски интелектуалци, предвидили съдбовния за руската държава евразийския път. Свидетелство за същото са трудовете на изтъкнатите мислители К. Леонтиев, Н. Данилевски и мнозина други. За същото говорят и историята, географията, културата, икономиката на Русия. Понятието “евразийска интеграция” вече се е превърнало в запазена марка, активно използвана от политици, икономисти, журналисти и обществените среди.

Второ, искам да подчертая, че съвременната евразийска инициатива никога не е била откъсната от действителността.

Тя винаги е имала предвид преди всичко, че независимостта и политическият суверенитет са приоритет за всички държави участнички в интеграционния процес.

Едновременно с това същността й по начало се състои в искрена загриженост за интересите на обикновените граждани на Казахстан, Русия, Беларус, както и на останалите държави в Евразийското пространство. През 1998 г. предложих програмата “Десет простички крачки в полза на обикновените хора”. През изтеклите години всички нейни пунктове на практика бяха реализирани.

Общите граници между държаните в Митническия съюз станаха прозрачни за безпрепятственото им преминаване от гражданите на нашите страни, за прекарване на товари и стоки, за валутите. От 2009 г. стокооборотът на Казахстан с партньорите му от Евразийското икономическо пространство и Митническия съюз нарасна с 88 % до 24,2 милиарда долара. Износът ни в Русия и Беларус нарасна с 63 %, като износът на готови изделия се повиши двойно. Откриваме съвместни предприятия с руски и белоруски кампании. Между нашите страни са в сила споразумения за взаимно признаване на дипломите за висше, средно и професионално образование.

Десетки хиляди граждани на Казахстан, Русия и Беларус, както и на редица други държави от ОНД ежегодно се възползват от равното си право на обучение във вузовете на нашите страни, на трудоустрояване и спешна медицинска помощ. Разширяват се условията граждани от една държава да имат свой дребен и среден бизнес на територията на останалите страни членки. Евразийската интеграция предлага много преимущества за плодотворно развитие на културно-хуманитарните отношения и туризма. Всичко това представлява конкретна изгода за милиони хора. И днес вече е трудно да си представим, че то можеше и да не съществува.

Трето, евразийската инициатива промени характера и придаде динамика на интеграционните процеси в цялото пространство на ОНД. Така например беше създадена Организацията на Договора за колективна сигурност. През 2000 г. беше учредена Евразийската икономическа общност. Като цяло, дейността и структурните звена на Общността на независимите държави придоби по-конкретни измерения. В рамките й функционират почти 40 отраслови междудържавни органа.

Четвърто, евразийската инициатива в краевековието на ХХ и ХХI в. сериозно въздейства на международните отношения, включително и извън пределите на първоначалния си географски обхват. Основните евразийски принципи бяха приложени при създаването и дейността на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Върху същата прагматична основа вече цели 20 години се развива успешният процес на Съвещанието за взаимодействие и мерки за доверие в Азия (СВМДА). През 2010 г. на срещата на върха на ОССЕ в Астана предложих да пристъпим към действия за формиране на обща Континентална платформа за сигурност в Евразия.

Стъпила върху принципите на доверие, равноправие и взаимна изгода, тя би могла да обедини и европейското, и азиатското измерение. Тази позиция беше отразена в декларацията на ОССЕ от Астана “По пътя към общност на сигурността”. Пето, евразийската идея в момента, в средата на второто десетилетие на ХХI в., придобива реални геоикономически и геополитически очертания.

Успешно работят Висшият евразийски икономически съвет и Евразийската икономическа комисия. Казахстан, Беларус и Русия прилагат Единен митнически кодекс и координират макроикономическата си политика.

Има символика в обстоятелството, че подписването на историческия Договор за създаване на Евразийския икономически съюз е запланувано да стане в Астана в годината, когато се навършват 20 години от възникване на идеята за това интеграционно обединение. Още редица държави проявяват заинтересованост да участват в работата на съюза. Икономическият потенциал на евразийската интеграция е много голям.

Съвкупният обем на икономиките само на трите страни членки възлиза на 2,2 трилиона долара. Общият обем на произведената промишлена продукция на трите страни възлезе на почти 1,5 трилиона долара. Прогнозираният интеграционен ефект под формата на растеж на съвкупния БВП до 2030 г. може да възлезе на около 900 милиарда долара.

Така евразийската интеграция ни осигурява общо стратегическо преимущество в навечерието на настъпващата Трета глобална индустриална революция.Тя се извършва в условията на драматичния акт на смяна на парадигмата за световен ред в посока към многополярен свят. Днешната глобална нестабилност е криза не само на икономиката, но и на международното право, на глобалната политика.

Г-8 и Г-20 не са в състояние да се справят с тях. Ето защо през 2012 предложих инициативата Г-Глобал. В нея интерактивно участват 160 страни. Г-Глобал включва фундаменталните принципи за света през XXI в.: еволюция; справедливост, равенство, консенсус; глобална толерантност и доверие; глобална прозрачност; конструктивна многополярност.

Смятам, че сегашното глобално предизвикателство може да бъде преодоляно само ако настъпят дълбоки промени в международното право, във външнополитическата практика, в методите на междудържавните отношения. Ето защо нашите предложения за принципите на Г-Глобал днес като никога са полезни за международна общност. Убеден съм, че те са способни да придадат конструктивен характер на световното развитие. Като цяло, в момента ние забелязваме огромната позитивна роля и конкретните резултати на евразийския интеграционен процес.

По-нататъшното задълбочаване на интеграцията означава не само нови възможности – то е наш общ дълг пред днешните и бъдещите поколения граждани в нашите държави.

Преди двадесет години казах, че тъкмо Казахстан и Русия трябва да образуват ядрото на интеграционния процес, насочен към създаване на Евразийски икономически съюз. Трябва да отбележим важната роля на Владимир Путин, благодарение на когото в началото на ХХI в. евразийската интеграция придоби нова динамика на развитие. През 2010 г. я подкрепи Дмитри Медведев.

Отношенията между Казахстан и Русия винаги са били и си остават образец на партньорство. През предходната 2013 г. нашите страни направиха рязък скок напред. В Екатеринбург беше подписан уникален Договор за добросъседски и съюзни отношения през XXI век.

Днес на практика вече няма сфера, в която нашите страни да не взаимодействат въз основа на пълно доверие. Тече процес на промишлено коопериране, включително и на междурегионално равнище. Успешно се развива партньорството ни в енергетиката, сътрудничеството в космическия отрасъл, разширява се взаимодействието в културно-хуманитарната сфера. Русия е най-големият търговски партньор на Казахстан.

През миналата 2013 г. стокообменът между нашите страни възлезе на 24 милиарда долара, което е рекорден показател за цялата история на нашите отношения. Той е постигнат до голяма степен благодарение на Митническия съюз и Единното икономическо пространство, въпреки че изтеклата година бе доста трудна за нашите икономики.

В края на миналата година бе сключен двустранен Договор за военно-техническо сътрудничество. Действа единна система за противовъздушна отбрана. Тясно си сътрудничим с Русия относно гарантирането на регионалната сигурност в рамките на международните организации. Доверието, равноправието, взаимноизгодното сътрудничество и съюзните отношения са общи ценности за казахстанците и гражданите на Руската Федерация, които ние сме задължени да предаваме на следващите поколения.

Глобалната финансово-икономическа криза, от която светът все още не се е съвзел, ускори процеса на децентрализация в различни ареали по света.

Той е в ход в Северна и Южна Америка, в Югоизточна Азия, в района на Персийския залив и в арабско-мюсюлманския свят, в Австралия и Океания, в Западна Африка. Наблюдаваме как се формират големи регионални системи с единни алгоритми на междудържавните икономическо-финансови отношения.

Очевидно е, че през ХХI в. регионалната интеграция се превръща във важен фактор на противодействие срещу различни глобални рискове. В момента в условията на всеобща глобализация този въпрос е основен за икономическото и цивилизационното развитие на държавите, за повишаване на глобалната конкурентноспособност.

Днес, стане ли дума за Евразийския икономически съюз, някои експерти и политици сплашва световното обществено мнение с митично “прераждане” на Съветския Съюз. Смятам подобни спекулации за откъснати от действителността и безпочвени.

Първо, днес просто няма институционална база за реинтеграция по съветски модел. Всичко окончателно и безвъзвратно е станало достояние на историята.

Второ, народите в постсъветското пространство изградиха своя собствена държавност. Трето, настоящата система на собственост, социалната структура и икономическото устройство на нашите общества отдавна надминаха съветската отживелица.

В това отношение мненията ни с ръководството на Русия и Беларус съвпадат. Но е напълно очевидно, че в съвременния свят вече има няколко осъществими регионални интеграционни проекта. Обаче нито един от тях не предизвиква толкова разнородни оценки, колкото формирането на Евразийския икономически съюз.

Ще бъда откровен – в подобни негативни оценки виждам, от една страна, опит да се прикрият опасенията, че Евразийският икономически съюз притежава потенциал да се превърне в още един доста силен конкурентен център на глобалната икономическа гравитация.

Всъщност, ако използваме езика на правото, става дума за похватите на недобросъвестната конкуренция в глобален мащаб вече на етапа на формирането на новото ни интеграционно обединение. Защо не споменават за огромните перспективи за сближаване между Европейския и Евразийския икономически съюз, след като изгодата е очевидна за всекиго?

От друга страна, пороят от всевъзможни нелепости само подчертава потенциала и перспективите на идеята за евразийска интеграция. Когато предлагах проекта за Евразийски съюз преди двадесет години, предвидих, че определящ за успеха му ще бъде икономическият прагматизъм.

Винаги съм бил и си оставам искрен привърженик на известната формула: “Първо икономиката, политиката – после”. Този принцип има всеобхватен характер и се простира както върху вътрешната, така и върху външната политика на страната ни. Такъв подход осигури последователност във всички сфери на развитие на Казахстан – от икономическите реформи до изграждане на прагматични отношения с партньорите ни на международната сцена.

От първия си ден на независима държава страната ни се развива без криволичения и връщане назад, без социални сътресения и вътрешни конфликти. Ние неизменно сме достоен партньор и не променяме като ветропоказател своите външнополитически приоритети.

Честно казано, много от страните в ОНД не успяха да си изградят такава комплексна политика, да постигнат същото стабилно развитие. Днес, когато цял свят говори за Украйна, не мога да подмина този въпрос. Знаете, че съм учил в Украйна и съдбата на украинския народ ме вълнува.

Възприемам болезнено сътресенията в тази страна. В рамките на бившия СССР Украйна беше втора, що се отнася до промишления потенциал и индустриалната база. Тя имаше много повече стартови възможности за сигурно самостоятелно развитие от която и да било друга република. Но през двете десетилетия на независимост в тази страна почти не се занимаваха с икономиката и благосъстоянието на обикновените хора, а се увлякоха по политиката.

В това виждам главната причина за сегашната криза в Украйна. Желаем на братския украински народ по-бързо възстановяване на стабилността, разбирателството и единството. При всяко положение Украйна има изгода от отношенията с нашите страни и това не бива да се забравя.

Уверен съм, че участието на държавите в интеграцията трябва да стане стимул за индустриализирането на националните икономики, за осигуряване работа на хората, за създаване на благоприятни условия за развитие на бизнеса. Успешна ще е единствено интеграцията, която осигури повишено благосъстояние на народите и им даде нови възможности за честен и справедлив труд, преди всичко в своята собствена страна, а не нейде в чужбина срещу мизерно заплащане.

Проблемите на икономиката и благополучието на гражданите са приоритетни, що се отнася до участието на Казахстан в евразийската интеграция. В бъдещия Евразийски икономически съюз ние виждаме огромни възможности за иновационен скок и ускорено развитие на своята страна.

Както знаете, в Казахстан се изпълнява новата “Стратегия за дългосрочно развитие до 2050 г.”. Предсрочно изпълнихме стратегията “Казахстан – 2030” и сега си поставяме нова цел – до средата на ХХI в- да се наредим сред 30-те най-развити страни. Имаме намерение да постигнем целта си като суверенна и достойна част от общото евразийско геоикономическо пространство.

Предлагам на партньорите ни в Евразийския икономически съюз да вдигнем високо летвата и до 2050 г. да се наредим сред трите водещи интеграционни обединения в света. Ролята на руската икономика е много важна за това.

Затова развитието на нашето обединение трябва да се основава на принципите на икономическия прагматизъм; отговорността, еволюционно развитие и отвореност на Евразийския икономически съюз. Казахстан поема по пътя към нови върхове от с летящ старт.

Миналата година се изкачихме до 50-то място в Глобалния индекс за конкурентноспособност. По условия за водене на бизнес заехме 50-то място и ще подобрим този показател. През 2013 г. БВП на Казахстан нарасна с 6 %.

Съвкупните международни резерви на страната възлизат вече на около 100 милиарда долара. В Казахстан са поставени и се изпълняват ясно очертани задачи за модернизиране и преди всичко – форсирана индустриализация на икономиката. В нейните рамки за 4 години са построени 780 нови предприятия, усвоени са над 250 нови видове продукция.

Днес 111 страни купуват готовата продукция на казахстанските предприятия. Ежегодно пускаме в експлоатация стотици нови иновационни предприятия, включително и проекти в областта на електроенергията, енергоснабдяването и “зелените технологии”. Ние първи в ОНД приехме стратегия за развитие на “зелена икономика”. У нас се разгръщат такива иновационни клъстери като дълбока преработка на нефтено-газовата суровина, нефтохимия, туризъм.

Положени бяха основите на нови икономически отрасли, каквито преди не е имало в Казахстан – автомобилно и самолетостроене, производство на дизелови локомотиви и вагони, космически спътници, електроника и много други. Динамично се развива аграрният сектор като един от регионалните центрове за производство на хранителни продукти.

През 2015 г. ще приключи изграждането на транспортния коридор “Западна Европа – Западен Китай” – това са 2 700 километра през нашата територия и територията на Русия и Беларус. Заедно със съседите си построихме нови железопътни магистрали към Китай и Югоизточна Азия, приключваме строителството на железопътна линия до Иран и страните в Персийския залив.

Важни са промените, извършващи се в сферата на образованието. Около 20 000 млади казахстанци се обучават във водещи университети по цял свят, а 10 000 абсолвенти на най-добрите световни вузове вече работят в икономиката ни, в държавните учреждения, в производството, в училищата, висшите учебни заведения и в болниците.

В Астана бе открит нов университет на световно равнище, във всички региони са изградени 20 интелектуални училища. Операциите за присаждане на сърце и други органи, лечението със стволови клетки и други иновации вече са реалност в казахстанската медицина. Продължителността на живота на казахстанците расте, което се постига чрез сериозни вложения на държавни средства в тези отрасли. Както знаете, винаги съм се отнасял с особено уважение към научното наследство на “евразийската школа” и особено към оригиналната историческа концепция на Лев Гумильов. Това течение ни е завещало много изпреварили времето си идеи. През ХХI в. тяхното задълбочено изучаване придобива особена актуалност. Но най-ценното за нас, живеещите в условията на всеобща глобализация, се състои в това, че трудовете на Гумильов дават възможност на всички народи да се гордеят и със своя уникален историческо-културен код, и с обстоятелството, че всички ние сме евразийци!

Евразийската интеграция е велика възможност, която обективният ход на историческия прогрес разкри пред нас на прага на две хилядолетия.
Уважаеми участници в срещата!

Идеята за Евразийски икономически съюз с широката обществена подкрепа включително и на научната общност се превърна в подробна програма за практически действия. ЕАИС, зоната за свободна търговия с участието на повечето страни от ОНД, Митническият съюз и Единното икономическо пространство на Казахстан, Беларус и Русия са последователни резултати от съвместната ни работа. През ХХI в. станахме свидетели на феномена на сгъстеното историческо време – едно от предизвикателствата, с които се сблъсква целият глобализиран свят. Налага ни се да решаваме много от практическите въпроси на евразийската интеграция в крайно ограничени срокове.

Едно сравнение: при процеса на интеграция в Европа бяха необходими 11 години за създаване на митнически съюз, 34 години – за формиране на общ пазар, 40 години – за икономически и валутен съюз. Но тогава историческият фон, системата от рискове и предизвикателства бяха други. Евразийската интеграция днес не разполага с подобно “богатство от време”.

Митническият съюз започна да функционира едва през 2011 г. Налага ни се да действаме в условия на глобален икономически цайтнот като следствие от предстоящи и неизбежни мащабни технологически промени през ХХI в. и други предизвикателства.

Евразийският съюз може да се сблъска с различни кризисни ситуации в световната икономика, каквато в момента преживява Европейският съюз. Кризисни ситуации могат да възникнат и в нашите икономики. Случващото се в Украйна не е най-добрият фон за нас. Не са малко и желаещите да видят провала на нашата идея. Ето защо трябва да имаме предвид колкото се може повече от тези предизвикателства при подписването на договора за Евразийския икономически съюз.

Тези фактори не бива да пораждат каквито и да било “илюзорни” подходи към нашите решения. За съжаление на експертно равнище съществува болезнено “нетърпение” или казано направо, “по-скоро да скалъпим” бъдещия икономически съюз, тъй да се каже, по шаблон. Естествено, в ущърб на съдържанието му. Не съм привърженик на подобни опростенчески подходи.

Всички трябва да са наясно, че не правим искрящ от белота снежен човек, който да се стопи при нови промени в геоикономическата или геополитическата конюнктура. В името на обективността ще припомня, че и преди са се вземали “бързи решения” за някои интеграционни обединения в ОНД.

И преди, още през 90-те г., се подписваха в различни формати договори за създаване на общи валутни, митнически и икономически пространства и т. н. И къде са те сега? Помни ли ги някой? Те си останаха само неуспешни опити, не намерили място дори в учебниците по история. В случая с Евразийския икономически съюз нямаме право на подобни грешки и на празнословни декларации. Ще кажа направо – сега всяка грешка или недомислие могат да погубят интеграционния процес, като го лишат от подкрепата на деловите среди и на милиони хора.

Точно това убеждение е залегнало в основата на редица принципни позиции на Казахстан в преговорния процес за създаването на икономическия съюз. През тази година ще се състои историческото подписване на Договора за Евразийския икономически съюз. Едновременно с това днес е важно да гледаме отвъд хоризонта, да определим стратегията за по-нататъшните си действия поне за следващите 15–20 години.

Важно е преди всичко да помним, че главната мисия на Евразийския икономически съюз през първата половина на ХХI в. се състои от два съществени аспекта.

Първо, да се превърнем в един от ключовите икономически макрорегиони на света. Според оценките на експертите през сегашния век световният център на “икономическа гравитация” се премества на Изток, в Азия, включително и на територията на бъдещия ни икономически съюз. Ние се намираме между големите производителни масиви на света – Европейския съюз и Азиатско-Тихоокеанския регион. Нашето местоположение ни дава естествено конкурентно преимущество като геоикономически мост между Изтока и Запада, между Европа и Азия. В същото време ние не можем да бъдем просто посредници при предаване на стоки и технологии от един ареал на друг.

Евразийският икономически съюз трябва от самото начало да се формира като нов център на глобалните иновации и привличане на транснационалния бизнес. Второ, важен компонент на мисията на евразийската интеграция е да осигури възможност за всяка страна членка да се нареди сред най-развитите държави.

Евразийският икономически съюз трябва да бъде благо, а не бреме за народите и всички национални икономики. Трябва да разполагаме с ясна система от показатели, измерващи влиянието на евразийската интеграция върху подобряването на жизненото равнище на населението, върху ръста на производителността и конкурентноспособността на икономиката. Ще успеем да осигурим привлекателност на “евразийския избор”, завинаги да изкореним всяко съмнение относно съдбоносните цели на Евразийския икономически съюз само ако се придържаме към такъв подход.

Целият процес на евразийска интеграция трябва да бъде функционално и практически подчинен именно на решаването на тази изключително важна двойна цивилизационна мисия. Само така може да се осигури непрекъснат успех на евразийската интеграция и всеобхватна обществена подкрепа за нейните цели и задачи. Според мен в стратегическото развитие на Евразийския икономически съюз през следващите 15–20 години е важно да се предвидят следните приоритети.

ПЪРВО. Създаване на основните условия за ускорен иновационен технологически скок на националните икономики и на цялото пространство на евразийската интеграция. Смятам за съществено да се изготви и приеме програма за евразийското иновационно-технологическо взаимодействие през периода до 2025 година.

Важно е в нея, без да се разпиляват силите и средствата, да се определят общите точки на икономическия растеж, да се формират редица индустриални консорциуми в най-перспективните направления. Например в дълбоката преработка на минералните ресурси, аерокосмическия и химическия отрасъл, машиностроенето, аграрното производство, енергетиката, транспорта. Смятам за важно учредяването на равностойна основа на Евразийски иновационен съвет, който да се занимава с въпросите на нашето сътрудничество в сферата на иновациите.

Необходимо е да се създадат научно-изследователски клъстери, както на двустранна, така и на многостранна основа. В движеща сила на икономическата интеграция трябва да се превърнат конкретни проекти – създаване на конкурентноспособна продукция, работни места, увеличаване на постъпленията в националните бюджети.

ВТОРО. Територията на Евразийския икономически съюз трябва да се превърне в челно звено на общоконтиненталната, в мащабите на цяла Евразия, инфраструктура.

Във връзка с това е важно да се изготвят и осъществят редица проекти. Например да се създаде единна евразийска телекомуникационна мрежа, да се построи железопътна магистрала по маршрута Минск – Москва – Астана – Алматъ, да се модернизират мрежите от съществуващи автомобилни пътища и железопътни линии и най-вече водещите на Запад към европейските и на Изток към китайските транспортни системи, а също и да се реализира проектът за канала “Евразия”: “Каспийско–Черно море”. Днес важно значение за устойчивостта на бъдещата евразийска икономика има изграждането на единна вътрешна газопреносна мрежа, която ще снабдява с газ всички национални икономики по съгласувани и еднакви тарифи. Трябва да се изясни и приеме съвместна програма “Евразийска енергетика” като пътна карта за дълбока интеграция на енергийния комплекс. Предложихме на Русия и съвместно изграждане у нас на АЕЦ.

ТРЕТО. За мен е напълно ясно, че дребният и среден бизнес трябва да съставлява основата на общоевразийската икономика. Това е сред главните въпроси за осигуряване гъвкаво реагиране на всички възможни глобални предизвикателства от икономическо естество. Въз основа на функциониращата Евразийска банка за развитие могат да се изградят институции за финансова и компютърна поддръжка Необходимо е да се създава информационно-аналитическа и научно-практическа инфраструктура на евразийската интеграция.

Изработването на механизмите на Евразийския икономически съюз следва да се превърне в притегателен център за вай-добрите експерти и за научния потенциал на нашите страни, във форум за изработване на подходи към съгласуване на интересите. Целесъобразно ще е да се учреди Евразийска аграрна академия, която да обедини научно-практическия потенциал на националните аграрни отрасли. Кооперацията в аграрния сектор ще бъде мощен тласък за износ на хранителни продукти, без при това да създава конкуренция между нашите селскостопански производители.

ЧЕТВЪРТО. Целите на Евразийския икономически съюз налагат особени изисквания за неговите правни и организационни механизми. Те трябва да са инструмент, основан върху твърди принципи, но едновременно с това достатъчно гъвкав, за да реагира адекватно на каквито и да било промени. Очевидно е, че е невъзможно просто да се копират от други интеграционни структури методите за управление на органите и структурите на Евразийския икономически съюз. Необходимо е да се търсят иновационни модели за управление, подходящи за уникалната мисия на нашето обединение. Така ще ги защитим от бюрократизиране и превръщането им в синекура за нежеланите чиновници от националните държавни администрации. Знаете, че предложих да настаним наднационалните органи на Евразийския икономически съюз в Астана, която е разположена в самото сърце на континента Евразия.

В предложението ми няма и помен от амбиция. За нашата страна това ще бъде голямо натоварване. Обосновах го, първо, с необходимостта да се балансира алгоритъмът за регулиране на цялото икономическо пространство. Второ, с важността да се тушират всякакви външни подозрения във връзка с евразийската интеграция и че Русия “прави всичко в своя угода”. Като още един вариант напомням, че преди двадесет години призовавах да изберем за столица на съюза град, разположен в регион, където географски се срещат Европа и Азия.

Смятам, че може да се проучат кандидатурите на казахстанските градове Атърау, Актобе или на руския Екатеринбург. Но Астана е най-подготвена за тази роля.

Днес предоставям допълнителни аргументи за такъв избор и с важността да се създаде нов евразийски мегаполис, нов център на растежа в самото сърце на територията на евразийската интеграция. Той би могъл да скрепи всички регулиращи нишки въз основа на горе-долу еднаквата отдалеченост на административния център на Евразийския икономически съюз от крайните точки на единното икономическо пространство.

ПЕТО. Убеден съм, че икономическата интеграция ще активизира и задълбочи културно-хуманитарните връзки между нашите народи. ХХI в. определено превръща културния сегмент в изключително важен компонент на националните икономики, съставляващ сериозен дял от ръста на БВП. Това е и туризмът, включително историческо-културният, екологичният и медицинският. Това са и образователните услуги, които са особено важни за иновационно-индустриалното развитие и системите на управление.

Това е икономическият сектор на развлеченията, спорта и производството на информационен продукт. В същото време е важно процесът на културно-хуманитарна интеграция да не размива духовно-културното разнообразие на евразийското пространство чрез доминирането на който и да било сегмент. Смятам за недопустима ерозията на националното съдържание на културите на която и да е от нашите страни. Затова е важно да се изучават в училищата и вузовете на държавите членки историята, литературата, културното наследство и езика на останалите членки.

Смятам за важно евразийските структури на електронните медии, които ще се появяват у нас тепърва, да използват държавните езици на всички страни, участващи в интеграционния процес. Това ще ни сближи и ще създаде по-голямо доверие. Предлагам също денят на подписване в Астана на Договора за създаване на Евразийския икономически съюз да бъде обявен за Ден на евразийската интеграция.

Като цяло, такава е моята визия за стратегическия път, който предстои на евразийската интеграция през ХХI век. Отново споделям мислите си с вас – научния елит, който работи непосредствено с младежта. Структурата на нашия икономически съюз не е застинала веднъж завинаги догма. Предстои ни да се сблъскаме с множество сложни предизвикателства на времето. Интеграционният избор не е “магическа пръчка” и не гарантира чудеса. Единствено времето притежава изключителната дарба да убеждава.

Потвърждава го опитът на двете десетилетия, изминали, откак обнародвах идеята си за евразийска интеграция. Искрено се надявам, че моят подход и визията ми за важния етап от формирането на Евразийския икономически съюз ще бъдат подкрепени от научните и обществените среди в Русия. Мое дълбоко убеждение е, че ХХI в. ще бъде столетие на велика, процъфтяваща Евразия.

Благодаря Ви за вниманието!