Отчет За научно-изследователската, учебната и



Дата14.12.2017
Размер332.37 Kb.
ТипПрограма


отчет

За научно-изследователската, учебната и

финансовата дейност на Институт за

философски изследвания за 2007 г.
През 2007 г. Институтът за философски изследвания при Българската академия на науките продължава успешната реализация на своята стратегия за превръщането му в активен и притегателен аналитичен център на значими интензивни и ефективни комплексни изследвания. На фона на стагниращия актуален социално-политически пейзаж (особено смрачил се напоследък по отношение на науката) отчетливо изпъква огромната работа във всички направления на дейността на ИФИ – реализиране на проекти, които идентифицират и анализират особено важни проблеми; собствено научна продукция; иницииране, организиране, провеждане и участие в научни форуми – конференции, семинари, кръгли маси; подготовка на специалисти: подготовка на докторанти, преподавателска дейност във висши учебни заведения; експертна дейност, и не на последно място по значимост – популяризиране на научните постижения в публичното пространство чрез средствата за масова комуникация. Всички показатели по дейностите на ИФИ през 2007 г. са увеличени, като по-съществени са нарастванията в корпуса на публикациите, както и респектиращите със своя обществен отзвук национални и международни конференции. Всичко това превръща Института в национален интелектуален център за дискусия и разработка на значими за науката и обществото проблеми.

Така и 2007 г. не е просто една поредна успешна година от шестдесетгодишната богата история на ИФИ с всичките й обрати и превратности, тя е преди всичко важен етап в утвърждаването на виталния съвременен облик на Института, чиито сътрудници, както се подчертава в приетата Програма за управление и развитие на директора чл. кор. Васил Проданов „действат като интелектуалци, които в един свят на разширяваща се инструментална рационалност, генерират субстантивна или целева рационалност, обобщаващи картини, общи виждания, комплексни резултати, трансдисциплинарност, интердисциплинарност, методологически визии, социални онтологии, епистемологии, аксиологии”.



І.

Особено показателен индикатор за успешната работа в един научноизследователски институт е публикационната активност. И през 2007 г. тя продължава да е традиционно висока и вероятно ще надхвърли отново равнището при останалите институти на БАН. Като количествен израз това означава - през 2007 г. общият брой на публикациите на изследователите на ИФИ е над 370 при 317 от 2006. Нараснал е общия брой на индивидуалните и колективни монографии и сборници –издадени са 32 сборници, монографии, брошури, при 27 от 2006 г.

Така важният показател цитируемост на изследванията също така отбелязва значително нарастване – през 2007 г. са регистрирани 290 цитирания на научните трудове на сътрудниците на ИФИ, при 220 цитирания за 2006 г..
През 2007 г. са издадени следните научни книги:
1. КОЛЕКТИВНИ МОНОГРАФИИ И СБОРНИЦИ
Философията мост между културите и цивилизациите /Philosophy bridging Civilizations and Cultures/, Международната варненска философска школа. Sofia: IphR-BAS
Етиката в българското здравеопазване, изд. Къща «Симел» С. 2007, 534 Съст. Емилия Маринова и Сашка Попова
Българската култура – между държавата и пазара, Състав. В.Проданов, С., ИФИ, 2007
Оценките в науката. С., АИ “М. Дринов”, 2007 Отг. ред. и съставител Васил Проданов, С., Акад. изд. „Проф. Марин Дринов”, 2007
Философията през ХХІ век. С., 2007, „Акад. М. Дринов”
Догонващото развитие в глобализираното информационно общество, Под ред. на В. Проданов, С., ИФИ, 2007.

Онтологията през двадесети век. Сборник научни изследвания. Изд. “Фабер”, В. Търново, 2007, Състав. Веселин Петров Николай Турлаков
Епистемичните стандарти в науката. С., ИК “Св. Иван Рилски”, 2007

Съст. Ангел Стефанов, Лилия Гурова, Алекси Апостолов


Човекът: Единство и Раздвоение (студии и есета), София, изд. Фабер, 2007съст. Н. Богомилова, София, 2007г
Балканската културна матрица и европейският проект, съст. Нина Димитрова, Нонка Богомилова изд. Фабер, 2007
Вероизповеданията и нови религиозни движения в България проблеми и перспективи на прага на Европейския съюз. С., 2007, Синодално изд
Историко-философски студии. ИК “Св. Иван Рилски”, 2007, Съст. Таня Батулева, Алекси Апостолов

Философски изследвания. Метафизика и аксиология. С., 2007 Съст. Таня Батулева, Алекси Апостолов
Философски изследвания. История и съвременност. С., 2007 Съст. Таня Батулева, Алекси Апостолов

Философия и евроинтеграция. Битие и ценности. Издателство на СУБ, С., 2007 Съст. Таня Батулева, Алекси Апостолов
България: интеграция, трансформация, модернизация. съст. Петко Ганчев, С., 2007
Ракурси към естетическото изд. Тихивел, София, състав. Соня Кънева
Философията като призвание. В памет на Бернард Мунтян, С., ИК “Св. Иван Рилски”,2007,
Сборник с доклади от 13-ти Попъров семинар, 2007. Съст. Алекси Апостолов, Лилия Гурова, Ангел Стефанов
Глобализация, Евроинтеграция и устойчиво развитие”, С., 2007
Колективна монография Сборник, съвместно с Център за проучване на НРД, ISBN 978-954-8398-42-8, C., 2007
МОНОГРАФИИ:
Стефанов, Ангел. Знание, наука, псевдонаука. Изд. “Парадигма”, С., 2007, 223 стр.
Игов, Михаил (2007). Философия и химия. Велико Търново: Фабер;
Кацарски, Иван. Власт, неравенство и стратификация в прединдустриалните общества. С., Фабер, 2007, 322с.
Пенчев, Васил. Мислене и стихотворение. С., изд.”М. Михайлов”, 2007, 120с.

Тахир, Мюмюн. Идентичност и толерантност. Философски и практически въпроси на културната интеграция, С., Изд. Марин Дринов”, 2007, 175 с.
Кутов, Ивайло. Естетизъм, политика, жизнен проект: фрагмеграционен контекст. ИК “Световит”, С., 2007, 139 стр.

Кутов, Ивайло. За естетическия режим, политиката и културата. Издателска къща “Световит”, С. 2007 , 288 стр.

Спасова, Правда. Американската аналитична естетика. Въпроси и пак въпроси относно неконвенционалните произведения на изкуството”С., 2007, изд. на СУ
Стъпова, Иванка. Идеята за двойника”. Изд. “Фабер”, С., 2007, 295 стр.
Спасова, Правда. Кратък пътеводител през Европейската философия за художници. С., 2007, изд. на НХА.
БРОШУРИ:

Пенчев, Васил Мъртвият Бог? Хегел, Ницше, Хайдегер, С., изд. “М. Михайлов”, 72с.

Тодорова, Б. Биоетика в Иран, 2007г., 51стр., изд. Посолство на ИР Иран

Преводи: 29 статии и книги са преведени от сътрудниците на Института Нина Атанасова, Нонка Богомилова, Ина Димитрова, Васил Пенчев Стефан Димитров, Доротея Ангелова, Кристиян Енчев, Росен Люцканов Нина Димитрова, Татяна Батулева, Правда Спасова.
ІІ.

ПРОЕКТИ:
През 2007 г. успешно приключи тригодишния изследователски цикъл на плановите проекти, които бяха съответно приети от Научния съвет на ИФИ (повечето с висока оценка), което е естествено и закономерно, като се има предвид, че в рамките на тези проекти са осъществени важни научни форуми, национални и международни конференции, издадени са над 60 колективни и индивидуални научни монографии, броя на публикациите и изнесените доклади е огромен.

През 2007 г. Сътрудниците на ИФИ са работили по близо 50 проекта, от които 18 проекта са международни; 7 са финансирани от Фонд Научни изследвания при МОН. Учените от ИФИ осъществяват 32 планови колективни и индивидуални проекти, които се отчитат към БАН.


Научно- изследователски проекти през 2007 г. по секции:

История на философията”



Колективни проекти:

1. Балканската матрица: социокултурни архетипи и модерни проекции /тригодишен проект/– ръководител ст.н.с. Латьо Латев, /бюджетно финансиране и финансиране от МОН/

Ст. н. с. д-р Латьо Латев – Образът на Европа в българското Възраждане

Н. с. д-р Камелия Асенова -Херменевтика на националното. Наративи и символи на българската идентичност

Ст. н. с. д-р Нонка Тодорова – Антропология на балканския религиозен архетип: модерни проекции

ст. н. с. д. ф. н. Нина Димитрова - Идеи за религията в междувоенния период в България

Ст. н. с. д.ф.н. Димитър Цацов – Българският дионисиев комплекс

Ст. н. с. д. ф. н. Иван Кацарски – Статус и поведение на интелигенцията в модернизиращите се балкански общества



2. Дискусионни полета в българската философия през 20 век /едногодишен проект/

ръководител ст.нс. д-р Л. Латев, /бюджетно финансиране/

- ст.нс. д-р Л. Латев – Дискусионни топики в българската философска мисъл през 20 в.

- н.с д-р Камелия Жабилова - Естетика и художествено слово

- ст.н.с.I ст.дфн Н. Димитрова - “Философската колегия в периода до 1944 г.” ; “Философско-антропологически дискусии”; “Философски измерения на дискусиите в психологията”, “Дебати в областта на философията на религията”

- ст.н.с.I ст.дфн Д. Цацов: Дебатът логицизъм – психологизъм.


3. Ницше в България /сборник материали – едногодишен проект/– ръководител ст.н.с. Л. Латев, ст.н.с.I ст.дфн А. Стойнев /бюджетно финансиране/

4. Българската философска мисъл в европейски контекст /тригодишен проект - на англ. език/ - ръководител ст.н.с. д-р И. Райнова, /бюджетно финансиране/

- ст.нс. д-р Л. Латев – Фройдизмът в България

- н.с д-р Камелия Жабилова – Рецепцията на Ницше в България

-ст.н.с.I ст.дфн Н. Димитрова - “Залезът на Запада в българското културно пространство”

- ст.н.с.I ст.дфн Д. Цацов - "Неокантианството в България"; "Основнонаучната философия"

- ст.н.с.I ст.дфн А. Стойнев – Един амбивалентен прочит на Ницше



5. Признание, интеграция и отговорност: актуални проблеми на съвременната Европейска философия (феноменология – феминистка философия – (след)постмодернизъм) /тригодишен проект/- ръководител ст.н.с. д-р И. Райнова, ст.н.с. д-р Таня Батулева /бюджетно финансиране/
ст.н.с. д-р Иванка Райнова:

- Към философското и семантическото преосмисляне на проблема за отговорността

- Интегралното мислене и интеграцията в европейски контекст

ст.н.с. д-р Таня Батулева:

- Проблемът за отговорността в следпостмодерен контекст



- Признаването на другия и етиката на различието
Индивидуален проект на ст.н.с.I ст.дфн Д. Цацов: Основнонаучната философска школа в България /тригодишен проект, бюджетно финансиране/

Всички проекти са завършени и са приети за успешно изпълнени планови работи. В плановите работи и публикациите на членовете на секцията се разкриват и осветляват нови и сравнително непознати аспекти на историята на българската философска мисъл и връзките и с европейската /универсалната/ философия. Новост има и в балканския контекст на някои от изследванията, предимно в първия проект. За отбелязване е и разкриването на някои тенденции в преосмислянето на постмодернизма в последните години.


секция “Философия на историята”


Колективният проект на секцията е на тема “Догонващото развитие в условията на глобализираното информационно общество” с ръководител чл. кор. Васил Проданов със следните разработки-

Васил Проданов – Догонващото развитие в условия на евроинтеграция, глобализация и информатизация;

ст.н.с. Борислав Градинаров- Перспективите на България в глобалното мрежово общество

ст.н.с. Васил Пенчев – Историческата приемственост в глобализиращото догонване

ст.н.с. Емилия Петрова- Европеизацията като културен процес

ст.н.с. Диана Данова – Граници на метафората за догонващо развитие

н.с. Ина Димитрова – Рефлексивност и догонващо развитие

със съответно решение на НС е удължен срока за представяне на плановата работа на н.с. Стефан Гайтанджиев)


Проектът е реализиран изключително успешно, като са публикувани три колективни сборника, 82 студии и статии и една брошура, под печат са няколко монографии, по проекта са изнесени 48 доклада, по вече публикуваните части от проекта са регистрирани 14 цитирания.

Достиженията по колективния проект могат синтезирано да бъдат представени както следва:

- Концептуален и дискурсен анализ на езика, свързан с развитието и догонването и следващите от това политики на развитие и догонване.

- Обосновка на идеята, че в условията на глобализирано информационно общество нарастват шансовете както за ускоряване на развитието и догонване, така и за изоставане и рязко увеличаване на дистанцията по множество различни показатели с водещите страни.

- Обосновава се идеята за различието между индустриални и постиндустриални модели на догонващо развитие, като става дума за различни версии на тези модели.

- Очертаване на най-важните характеристики на постиндустриалните модели на догонващ тип развитие.

- Проучване на ролята на мрежите в условията на глобализираното информационно общество, на рисковете и на възможностите, които те носят в процеса на развитие.

- Поставяне на “догонващото развитие” в принципно нов концептуален план в контекста на понятия като «историческа съдба» .

- Изследване на конфликтите и «апокалипсите» на догонващия тип развитие, включително и на този тип развитие в нашата история.

- Изследване на субективните, психологическите, личностните проблемни ситуации в контекста на догонването и глобалното развитии.

- Изследването на процесса на европеизация в контекста на културното развитие.

- Изследване на радикалните промени на процеса на генериране на социално знание и на променящите се граници между експертно и лаическо знание в областта на социалните науки и проблемните ситуации, които възникват в този контекст.

- Обосноваване на перспективите на България в условията на един все по-интегриран свят, където хоризонталните взаимовръзки стават определящи. След присъединяването ни към ЕС в много отношения възможността за използване на благоприятните възможности зависи от умението да се очертаят основните направления, в които да се положат максимум усилия – развитие на инфраструктурата, усъвършенстване на образователната система, засилване на общественото доверие в публичните институции.

- Анализ на проблемите на идентичността, пред които се изправя България и сложното наслагване на етнически и регионални противоречия на Балканите


Индивидуални проекти .

1. на ст.н.с. І ст. Иван Кацарски „Неравенство и стандарт на живот”, приет от НС на ИФИ с висока оценка. Издадена е като монография и изследването по въпроса ще продължи с проучване на неравенствата в съвременния свят. Основните резултати от работата са в разработката на версия на социобиологическа интерпретация на неравенството. Разработена е темата за генезиса и формите на неравенството в прединдустриалните общества. Показани са някои от парадоксите на цивилизационното развитие по отношение на глобалната динамика на стандарта на живот.

2. Индивидуална планова работа на ст.н.с. Алекси Апостолов „Демокрация и революция”, представяща двете основни книги на Алексис дьо Токвил, приета от НС на ИФИ.
СЕКЦИЯ “АНТРОПОЛОГИЯ И ИЗСЛЕДВАНИЯ НА РЕЛИГИЯТА” Проблемна група: “Религия и национална сигурност”

Завършен е колективния научноизследователски проект 2005 – 2007г:“Религиозен фундаментализъм, човешки права и национална сигурност” с ръководител ст.н.с.Стойчо Йотов със следните подтеми:



  1. “Философията след 11 септември. Рискове за България от ислямски фундаментализъм и тероризъм” - н.с.д-р Богдана Тодорова

  2. “Религия, евроинтеграция и човешки права” – н.с.д-р Румен Мудров

  3. “Религиозен мистицизъм и човешки права” – ст.н.с.д-р Стойчо Йотов

Осъщественият в отделните разработки анализ и емпиричния материал, събран по него, ще работят в помощ на изработването на една цялостна, съвременна и научно обоснована концепция за рисковете и заплахите, както и за новите измерения на сигурността. Стремежът на този колективен проект е да синхронизира дейността на различните институции и специалисти, работещи по тези проблеми. Ранното идентифициране и неутрализиране на заплахите и рисковете предполага изработването на анализ на конфликтния потенциал в регионален и международен аспект, както и преоценка на традиционните представи за “зони на несигурност”.

Основните научни постижения през годината са както следва-

От края на 2005г. авторите на колективния проект започнаха:


    • мониторинг и анализ на процесите, протичащи сред мюсюлманското население у нас, и на протичащите успоредно с тях процеси на евангелизация на българското население.

    • частнонаучно обоснован бе проблемът за религиозните права и свободи. Бе дефинирана разликата между разбирането на християнството за религиозна общност и гражданско общество и ислямът, подчинен на религиозното право.

    • на подобен частнонаучен подход бяха подложени и темите свързани с причините за бум на мистични прояви в съвременното общество; същността на мистицизма като обществено явление и съзнателното му толериране Колективния проект е обвързан с емпирично изследване в Южните Родопи, по спечелен към ФНИ-МОН проект. Тази статистическа обоснованост спомогна да бъде изготвен цялостен и задълбочен философско-теоретичен анализ, със съответната база данни за ползване, за МОН, ИФИ, БАН, Дирекция по Вероизповеданията на МС, Висш Ислямски Институт.

Това обуславя евристичността и практическото измерение на колективния проект, възможността крайните му резултати да бъдат използвани от разнообразни научни институции и др.

Б. Проблемна група: Религиозно-философски парадигми

Научноизследователската група участва в два проекта през периода 2005-2007 г. във външен проект към МОН на тема “Религиозни и геостратегически парадигми, световните религии и Православието в ЕС” (участват 5 научни сътрудници от ИФИ , ръководител ст. н. с. Ст. Пенов, членове – Ст. н. с. Д. Цацов, ст. н. с. Н. Димитрова, ст. н. с. Е. Петрова, ст. н. с. И. Слаников

Колективен научноизследователски проект: Религиозно-философскии геостратегически парадигми и бъдещето на православието ръководител ст. н. с. Ст. Пенов, членове: ст. н. с. Д. Цацов, ст. н. с. И. Слаников, ст. н. с. Е. Петрова (с едногодишен проект).

Проектът изследва мястото на Православието като философска концепция и съгл. чл. 9 от Закона за вероизповеданията “Традиционна религия със значение за държавния живот на страната”, оценява геостратегическите позиции на световните религии и несъмнено огромното им не само историческо, но и съвременно значение за човечеството. На практика трудно може да се намери събитие, което да не е свързано с религиозна обосновка или, какъвто е случая с международния тероризъм и сектите-бизнес, да не е поне злоупотреба с религия. Екипът ясно разграничава философските концепции от теологичните догми и държавното от каноничното право.



Теоретични разработки и публикации 1. Ст. н. с. Стефан Пенов: “Ортодоксалносотта като фундамент на юдеохристиянската цивилизация”

2. Ст. н. с. д. ф. н. Димитър Цацов:Антични и съвременни парадигми на религиозната философия. Българската религиозна философия”.

3. Ст. н. с. д. ф. н. Иван Слаников: “Религията в огледалото на психологията. Психологически перспективи на ортодоксалността”

4. Ст. н. с. д-р Елена Петрова. Индивидуален едногодишен проект: Човекът в реалността на Изтока и Запада”
секция “Философия на науката”

І. Колективен проект „Епистемични стандарти в науката”, завършил м. декември 2007 г. с ръководител на проекта е ст. н. с. І ст. д. ф. н. Ангел Стефанов с участници са доц. д-р Лилия Гурова, ст. н. с. ІІ ст. д-р Владимир Стойчев, ст. н. с. ІІ ст. д-р Николина Сретенова (включена в проекта от 1 януари 2006 г.), н. с. д-р Велина Цанкова, н. с. д-р Юлия Васева, н. с. д-р Даниела Иванова (включена в проекта от началото на 2007 г.), н. с. д-р Борис Грозданов (включен в проекта от началото на 2007 г.).

Темата за епистемичните стандарти в науката предизвиква методологичен интерес, защото първо -фокусира в себе си теоретичните изследвания на различни дисциплини, като философия и методология на науката, история на науката, аксиология и др. И второ, защото се намира в центъра на съвременните методологични изследвания и притежава светогледни измерения. В хода на разработката беше изследвана и потвърдена първоначално заявената работна хипотеза, че учените в своята изследователска дейност се ръководят от епистемични стандарти. Те са зависими както от типовете изследване на съответни предметни области, така и от общи методологични регулативни и социокултурни нагласи. Допуска се също, че тези стандарти могат да се променят, доколкото се развиват и усъвършенстват самите научни изследователски практики.

Плановият проект на А. Стефанов е публикуван като част от неговата монография “Знание, наука, псевдонаука”, изд. “Парадигма”, С., 2007 г.

Индивидуалните планови разработки са както следва-



Л. Гурова “Епистемичните стандарти в науката: стандарти за потвърденост”.

В. Стойчев “Какво познава науката и как мисли науката. Как философията и точните науки разбират своя епистемичен хоризонт”.

Б. Грозданов Едногодишен планов проект “Връзката между епистемичните стандарти в науката и епистемичните стандарти във философията”

Индивидуалните разработки на В. Цанкова и на Ю. Васева Епистемичните стандарти в науката. Проблемът за демаркация.”оформят блок, посветен на ключовия проблем за разграничимостта между наука и псевдонаука. “ разглежда проблема за демаркация или възможността за разграничаване между научно и псевдонаучно знание.



Едногодишна планова работа на Д. Иванова “Научни ценности и епистемични стандарти”

ІІ. Ст. н. с. ІІ ст. д-р Николина Сретенова е координатор в България на проект, финансиран от 6РП на ЕС. Тема на проекта: “Изграждане на европейска мрежа от академични програми за наставничество на млади жени учени ( eument-net)”. Проектът се координира от Швейцария (Университета Фрайбург), а партньори в него са: Германия (Университета в Манхайм), Австрия (Университета Виена), Швейцария (Университета Берн) и България (Институт за философски изследвания, БАН). През 2007 по конкретни задачи от този проект и за различни периоди от време са работили следните сътрудници на ИФИ, БАН: Н. Сретенова, Н. Обрешков, Х. Амбарева, Д. Ангелова, Ина Димитрова и Росен Лютцканов.

ІІІ.Ст. н. с. ІІ ст. д-р Николина Сретенова: Индивидуален научен проект: Мобилност, научни кариери и ‘изтичане на мозъци’ от България в контекста на Европейското разширяване”. Стратегическа цел на предлаганото изследване е да набележи пътища за намаляване на ‘изтичането на мозъци’ при запазване мобилността на изследователите. Специфичните цели на проекта са:

    1. Да предложи разбиране за явлението ‘изтичане на мозъци’ от България чрез идентифициране на така нар. ‘отблъскващи’ и ‘привличащи’ фактори (‘push’ and ‘pull’ factors) сред мигриращите български учени.

    2. Да фокусира вниманието върху gender-измерението на мобилността и ‘изтичането на мозъци’ от България.

    3. Да направи експертни интервюта с ключови фигури - директори на научни институти на БАН, висши администратори в БАН и МОН, които формират научната политика на сектора НИРД в България.

  • Част от този проект под заглавие:Catching up Societies in Transition: Female Highly-Skilled Migration and Youth Drain from South East Europe to Austria in the Context of EU Enlargement (‘Догонващите общества в преход: високо квалифицираната миграция на жени и млади учени от Югоизточна Европа към Австрия в контекста на Европейското разширяване’) след участие в конкурс спечели грант за 11 месеца – координатор на проекта ИФИ-БАН, Н. Сретенова, партньори – Австрия, Румъния, Хърватска, Босна& Херцеговина.


Секция „Логика”
Колективен проект - "Новите подходи в логиката – същност, проблеми, перспективи” с ръководител:

Ст.н.с. I ст. д.ф.н. Мартин Матеев Табаков и с участници:


  1. Ст. н. с. I ст. дфн Мартин Табаков с тема: "Анализ и типологизация на проблемите пред логиката”

  2. Ст. н. с. II ст. д-р Николай Обрешков с тема: "Логика на социалното изследване”

  3. Н. с. I ст. д-р Иван Пунчев с тема: "Логика на системите и системи на Логиката”

  4. Н. с. I ст. д-р Енгелсина. Тасева с тема: "Контекстът като логико-философска категория”

  5. Н. с. I ст. д-р Кръстьо Вакарелов с тема: "Основания на логиката и информационни процеси”

  6. Н. с. I ст. д-р Доротея Ангелова с тема: "Семантични проблеми на логически системи и техните приложения”

  7. Н. с. II ст Д-р Кристиян Енчев с тема: "Философско-логически аспекти на релацията интензионалност/интенционалност”

През 2007 проектът приключи успешно, бе обсъден в секция “Логика” и приет с висока оценка от НС.


Основни резултати, получени през годината:
Показване на трудностите при осмислянето на термина “философска логика” и посочване на причината, анализ на възражения сре­щу термина. Тезата, че трудностите се избягват при по-тясната трактовка на “логика” еманципирана от философията.
Предлагане на концепция за типологизация на проблемите пред съвременната логика
Издирване на принципите на възможна математизация на диалектическата логика и систематизацията на целия универсум от логически системи.
Сравнителен анализ на фундирането и симулацията при интерпретирането на модули от научно знание в контекста на преразглеждането на предметните им области
Обособяване на логическата специфика в характерните за емпиричните и приложни количествени социологически изследвания, изследователски подходи.
Специфициране на логическите експликации относно приложния аспект дадения тип изследвания.
Идея за следването като долна граница за логическия плурализъм
Представяне на невъзможните светове като логико-семантичен конструкт за експлициране на различни феномени
Доразвиване на проблема за релацията интенционалност – интензионалност в критико-метафизичен план
Интензионално-метафизичния подход към критически онтологии

През 2007 г. продължава работата по Проект за съвместни научни изследвания “Философско-логический анализ сложных самоорганизующихся систем в современной науке и культуре” Между ИФИ-БАН и НАН-Беларус, като са постигнати резултати в интердисциплинарната област на философията, логиката и методологията на съвременните синергетични изследвания. На работна среща с колектива на проекта от беларуска страна, са oбсъдени частичните резултати, постигнати от двете страни. От беларуска страна докладваха дфн Е.М.Сорока и д-р А.А.Лазаревич – ръководител на проекта от беларуска страна, от българска - д-р Н.Обрешков. Постигната е предварителна договореност относно окончателния продукт на проекта.

Обменена е литература и информация за актуалните изследвания по логика в двете страни.


Секция „Етика”

Научно-изследователският проект “Социален риск, ценности, етика” (2005-2007 г.) е разработен от изследователски колектив в състав ст.н.с. II ст. д-р Емилия Маринова (ръководител на проекта), ст.н.с. II ст. д-р Максим Лазаров, ст.н.с. II ст. д-р Станка Христова, ст.н.с. II ст. д-р Елена Петрова, ст.н.с. II ст. д-р Николай Михайлов, н.с. д-р Георги Арабаджиев.

Основната цел на изследването е да се потърси адекватното място на етическата гледна точка при анализа на социалния риск в българското общество; да се изведат основни зони на морална болезненост и свързаните с тях социални практики.. Теоретичният анализ дава възможност за реализирането на основната приложна цел на изследването, а именно – изработването на етически прескрипции за преодоляване на моралните опасности в съвременното българско обшество, тя е свързана със защитаваното от колектив разбиране за характера на съвременната приложна етика, както и на ролята на етика като експерт.

Съдържателно изследователската стратегия на колектива предполага идентифицирането на основни “зони на морална болезненост” в социалния живот на българското общество както следва:



  • социалните промени, свързани със социалните трансформации на българското общество, с българската политика и властовите отношения;

  • социалните противоречия в обществото;

  • социалното неравенство;

  • международните социални практики и националната сигурност;

  • социалната регулация и процесите на формиране;

  • усвояването на новите (био и информационни) технологии.

Изброените “зони на морална чувствителност” са предмет на научен анализ в “Моралната социализация в условия на риск” (Е. Маринова), “Етика и биотехнологичен риск. (Рискови ситуации и морални девиации)” (Ст. Христова), “Риск и морална чувствителност” (Ел. Петрова), “Българският преход – колапсът. Нравствено-психологически аспекти)” (М.Лазаров, “Корупцията като морален проблем” (Н.Михайлов), и на научно-практически дебат в четирите национални конференции по етика и последвалите ги “Етиката в България – вчера, днес и утре” (Фабер, С., 2005, 300 с.), “Моралът в българската политика.” (Фабер, С., 2005, 262 с.), “Морал и социализация на децата и младежите в България.” (Фабер., С., 2006, 462 с), “Моралът в българското здравеопазване.” (ИК “Симел”, С., 2007, 534 с.).

Оригиналният заряд на изследването се изразява в следното:



  1. Направен е анализ на състоянието, тенденциите и перспективите на развитие на приложната етика - наред с продължаващото „роене” на приложната етика, се наблюдава преход от приложна към практическа етика в лицето на етиката на вземане на решение и етиката на морално разсъждение.(Ст.Хр.)

  2. Посочена е тенденцията за ревизия на съдържанието и методиката на изготвяне на етични кодекси и за постепенен преход от създаване на етични кодекси към развитие на етиката на вземане на решение и етиката на добродетелите.(Ст.Хр)

  3. Направен е анализ на състоянието, тенденциите и перспективите на развитие на психологията на морала. Показана е тенденцията психологията на морала да бъде асимилирана от приложната етика.(Е.М.)

  4. Аргументира се виждането, че постмодерното конструктивистко обяснение не е спасително за социализацията (Е.М.)

  5. Защитено е виждането за съществената роля на приложната етика при преодоляването на социалните рискове ( Е.М.,Ст.Хр., Ел.П.)

  6. Анализира се българският преход от гледна точка на моралните рискове на обществото. Проследява се генезисът на се рискови за морала социални практики.(М.Л.)

  7. Зараждането на българската опозиция в политическия живот след 1989 г. се анализира през призмата на социално-психологическия анализ на иновационната култура на българина, на неговото отношение към риска, инициативата и промяната.(М.Л.)

  8. Анализират се моралните рискове, свързани със социалното противопоставяне в политическия живот, социалните противоречия в обществото; социалното неравенство. (Н.М., Ел.П.)

  9. Тезата за социалния характер на корупцията е защитена на основата на анализа на основните теории за корупцията.(Н.М.)

  10. Предлага се задълбочен етически анализ на явлението корупция, с което се запълва съществуващият пропуск в българската етическа книжнина.(Н.М.)

  11. Търсят се специфично българските измерения на глобалното явление корупция.(Н.М.)

  12. Моралната чувствителност е разкрита в тясна връзка с анализа на риска, рисковите и моралните ситуации. Рискът е разгледан като интердисциплинарен теоретичен проблем, включително и етически, и като реален проблем на глобализиращия се свят. (Ел.П.)

  13. Анализира се моралната чувствителност към темпорално-пространствените проявления на риска. Търси се влиянието на структурата на ценностите върху моралния риск. (Ел.П.).

  14. Пространствените прояви на моралния риск се интерпретират чрез понятието отворено/затворено социално пространство. Анализират се моралните рискове на социалното неравенство чрез затворените, непрозрачни частни зони (на богатите) и публични зони на социална изолация (на бедните (Ел.П.)

  15. Интерпретирани са и основните конфликтни проблеми свързани с равноправието, властта и авторитета, които превръщат семейството в несигурно пространство за децата, жените и родителите. (Ел.П.)

  16. Чрез анализ на основни институти на социализация (семейство, училище, медии и нови информационни технологии) се демонстрират възможностите за позитивно противодействие на рисковете на социализацията.(Ем.М.)

  17. Анализират се афективните източници на моралната социализация. Анализират се афективните аспекти на противодействието на рисковете на социализацията, като се показва съществената роля на моралните чувства в този процес, роля, която остава недооценена и неосветена в обществения и научния дебат. (Ем.М.)

  18. Показва се мястото на моралните чувства при формирането на рационални стратегии за противодействие на рисковете на социализацията. (Ем.М.)

  19. Показва се, че афективността на подрастващите трябва целенасочено и цялостно да бъде насочвана, обгрижвана и развивана. Извежда се значението на афективните средства за морално въздействие. (Ем.М.)

  20. Анализира се началното развитие на моралните чувства, като се извежда мястото на чувството за уважение като “разделителна линия” между предморалното и моралното развитие на личността. Показва се широката афективна основа, на която избуяват собствено моралните чувства. (Ем.М.)

  21. Защитена е тезата, че с развитието на биотехнологиите и появата на непознати досега биотехнологични рискове променят взаимоотношенията между етика и технология по посока на превръщане на етиката (чрез въвежането и приемането на принципа за предпазливостта) в част от развитието на биотехнологиите. Ст.Хр)

  22. Анализирана е спецификата на биотехнологичните заплахи и са изведени критериите и принципите за оценка на биотехнологичните рискове. Посочено е, че биотехнологичните рискове се характеризират с намаляване размера на източника на заплахата и увеличаване размера на вредите. (Ст.Хр)

  23. Разгледано е приложението на различни етически подходи (ценностнонормативен, утилитаристки, подходът на правата) и различни етически принципи при анализа на изследването, създаването и използването на стволови клетки, дешифрирането на човешкия геном, нанотехнологиите, генномодифицираните храни, фармакологичното облекчаване на болката. (Ст.Хр)

  24. Направен е етически анализ на моралната допустимост и границите на моралната допустимост на новите биотехнологии. Развита е тезата за необходимостта от генерална превенция на биотехнологичните заплахи чрез рискова комуникация на заинтересованите лица, частнонаучна и морална експертиза, предварително съгласие за поемане на отговорността и за възмездяване на щетите от вземащите решение за рискови дейности при липса на консенсус. (Ст.Хр)

Резултатите на проекта са огласени в 58 научни публикации, от които 11 студии, 3 статии в чужди издания, 40 статии и 4 съставителства на сборници. Специално внимание обръщаме на четирите сборника, които изцяло са рожба на секция “Етика” и на ИФИ, БАН, разбира се. Научните резултати са докладвани на десетки конференции. Тясно свързан с темата на изследването е международният проект по програмата “Леонардо да Винчи” с участието на Италия, Испания, Турция и България .
Секция „Онтология и епистемология”

През годината са завършени и приети като изпълнени с отлична оценка от НС при ИФИ следните изследователски проекти:



1. „ Знанието – обект и принцип (Онтологични и епистемологични подходи и модели)”с ръководител ст.н.с. Михаил Игов. Цел на проекта е многоаспектно философско-теоретично изследване на конструкта „общество, основано на знанието” чрез приложението на различни онтологични и епистемологични подходи и модели, както и критичен анализ на предлаганите от тях възможности. Изследването има не само фундаментална познавателна значимост, но води и до предлагане на евристични идеи за по-ефективна интердисциплинарна комуникация в сферата на научното познание и научната политика. В проекта участват със съответните теми следните сътрудници:

Ст.н.с. ІІ ст. д-р М. Игов – „Диалогът между двете култури ( Философско-теоретични модели и историко-научни реконструкции).

Ст.н.с. ІІ ст. д-р А. Димитров – „Неалгоритмичният ред”.

Ст.н.с. І ст. д-р С. Васев – „Онтологията – класика и съвременност”.

( тази тема е отчетена като завършена за две години през 2006 год.).

Н.с. д-р И. Димитров – „Трансценденталното въображение и обществата на знанието”.

Н.с. д-р Д. Славова-Соколова – „Творчеството – епистемологични и образователни проекции”.

Н.с. д-р Ф. Петрова – „Европейски проекции в българската философия”.

Н. с. д-р М. Бакалова – „Сетивното познание в съвременните аналитични дискусии”. ( тази тема е за периода 2006-2007 год.).
2. „ Съвременни онтологични оптики”.

Научният колектив, изпълняващ проекта, се със­тои от: ст.н. с. ІІ ст. д-р Веселин Петров – ръководител на проекта; ст. н. с. І ст. дфн Димитър Цацов; н. с. д-р Николай Турлаков, а от началото на втората година от проекта към работата му се беше включен с решение на Научния съвет на ИФИ и новопостъпилия тогава в секция „Онтология и епистемология” н. с. д-р Стефан Ди­митров. Всеки от участниците в колектива изпълнява своя част от общия проект, както следва: н. с. д-р Николай Турлаков „Път и смисъл на онтологичната тематизация на автентичността”; ст. н. с. д-р Веселин Петров „Съвременни онтологични метамор­фози на загадката за континуума”; ст. н. с. І ст. дфн Димитър Ца­цов „Онтология на виртуалното” и н. с. д-р Стефан Димитров „Онтологията като конститутивна идеология”.

Въз основа на четирите разработки са очер­та­ни четири съществени оптики, които съдържателно сканират об­ществото, основано на знанието – автентичност, континуал­ност, виртуалност и конститутивност. Те имат не само непосре­д­с­твено актуално значение за съвременната философия, но се отна­сят и до фундаментални теми в развитието на определени теории и в осмислянето на широк кръг хуманитарни проблеми, ситуира­ни в съвременното глобализиращо се общество, основано на зна­нието.

С изпълнението на настоящия проект е направена същест­ве­на крачка към изграждането на цялостна концепция за автентич­ността, континуалността, виртуалността и конститутивността, тъй като е осъществен онтологичен анализ на съответните ас­пек­ти от духовната ситуация, родена от информационното общест­во. А с това е постигната и конкретната цел на този проект. Резулта­тите от изследователския проект могат да послужат за по-дълбо­ко проникване и осмисляне на текущите процеси от съвремен­на­та социална, културна и духовна ситуация. Същевременно, те са до­б­ра основа за следващи изследвания на философско-онтологич­но­то познание в тази насока.



3. “Онтологията през ХХ век”.

Едногодишен проект за 2007 г. Публикуван е сборник с темите по проекта. Ръководител – ст.н.с.ІІ ст. д-р В. Петров. Участвуват н.с. д-р Н. Турлаков и н.с. д-р С. Димитров.


4. „ Модалната силогистика и нейните онтологически допускания” – тригодишен индивидуален проект на ст.н.с. ІІ ст. д-р Ж. Янева.

Тази планова работа на Ж. Янева е продължение на нейни предишни анализи и изследвания върху силогистиката, и е пряко свързана с предишния проект в тази област: „Разширения на силогистиката и нейните онтологически допускания” (2002–2004) като част от системни и разширяващи се изследвания върху силогистиката, възприемана като неизменна съставна част на системното логическо знание, като основното ядро от проблеми в традиционната логика.

Работата на Ж. Янева притежава възможности за практико-приложен характер: за приложимост на модалните силогизми в образователната система у нас.
Колективният планов проект на секция „Естетика и изследвания на културите”: “Между философията и изкуството. Концептуални параметри на модерната естетика” с ръководител ст.н.с. ІІ ст. д-р Соня Кънева представя най-значима и актуална теоретическа тематика в развитието на съвременната култура и естетическата наука.

Интегралността и интердисциплинарният характер на проекта позволяват съчетаването на теоретичната проблематика със социална актуалност и значимост. Аналитичната и критическа интерпретация на многообразието от културно-естетически феномени извежда на преден план най-важните характеристики на модерното и постмодерно художествено развитие. Тази културно-естетическа проблематика е колкото неизследвана в българската научна литература, толкова и необходима. Проектът отговаря не само на теоретическите предизвикателства в анализа на естетическия опит и извеждането на естетическото, на художественото сътворяване, на онтологическия статус на съвременната художествена творба, но и на острите социални потребности от изработване на адекватни критерии за оценка на художествената практика, за методологическите насоки на анализа на художественото творчество, за естетическите измерения на художествения вкус. Анализът на формите на изкуството, на имиджа като културен феномен, на естетическите координати на киберкултурата, на културно-естетическите модели на развлечението, предлаган от този проект има своите категорични основания за обществена значимост.

Проектът е посветен на една комплексна културно-естетическа проблематика, която стои в центъра на културологичните и естетически дискусии на страниците на водещата научна периодика вече няколко десетилетия, търсейки техния крайно необходим отзвук в българския изследователски контекст.

Структурата на проекта съвместява две общи части, като първата е посветена преди всичко на основни теоретически проблеми и търси концептуалните координати на модерната естетика, ситуирана между философията и изкуството, и втората част, която разглежда конкретни аспекти на съвременните културни практики.



Конкретните разработки са както следват-

Феноменология на двойствеността -ст.н.с. ІІ ст. дфн Иванка Стъпова

Американската аналитична естетика - Ст.н.с. ІІ ст. дфн Правда Спасова

Естетическата теория на Пиер Бурдийо н.с. І ст. д-р Стефан Попски

Относителността на времето в семиотиката на художествената творба ст. н. с. ІІ ст. д-р Валери Личев


Имидж-културата в България Н.с. І ст. д-р Христина Амбарева

Културно естетически модели на забавлението Ст. н. с. ІІ ст. д -р Соня Кънева

Естетика и киберкултура д-р Ана Цоловска
Специално трябва да се подчертаят международните проекти, осъществявани в сътрудничество с чуждестранни академии:

Модалност, истина, познание /2007-2010 г./ Съвместен проект с Института за философски изследвания към Унгарската академия на науките. Ръководител: ст.н.с. ІІ ст. Веселин Петров; Координатор: н.с. д-р Марина Бакалова

От Унгария ръководител на проекта е ст. н. с. д-р Адраш Бене­дек, координатор – д-р Жофия Зволенски.


Философско-логически анализ на сложни самоорганизиращи се системи в съвременната наука и култура – съвместен проект по двуструнно сътрудничество между ИФИ-БАН и НАН на Беларус с Института по философия на НАН 2006 г. – 2008 г./3 год./ръководител ст.н.с. Мартин Табаков 12 участн. от ИФИ и 9 от НАНБ с ръководител д-р А. Лазаревич .
Трето: Конференции, симпозиуми, кръгли маси, семинари

Увеличават се и участията на сътрудниците на ИФИ на международни и национални научни форуми – докладите на конференции, симпозиуми и семинари са над 280 при 265 през 2006 г. , и 200 от 2005 г. и при 185 от 2004 г.

Специално трябва да се отбележат следните важни научни форуми:
Четвърта национална конференция по етика „Етиката в българското здравеопазване”, организирана от Института за философски изследвания към БАН, Медицинския университет – София и Българския лекарски съюз на 19-21 април 2007 г. в зала 10 на НДК и Заседателната зала на ИФИ.
Националната конференция „Българската култура между държавата и пазара”, организирана от Института за философски изследвания при БАН, СУ „Климент Охридски”, НБУ, Министерство на културата, НДК на 13-14 юни 2007 г. В 7, 8 и 9 зала на НДК, София.
научната конференция „Национално, балканско и европейско – конвергентност и дивергентност”, проведена на 11-12 май 2007 г. в Манастирския комплекс „Свети Никола” в с. Калугерово, Пазарджишко, организирана от Министерството на културата, Института за философски изследвания на БАН, Академия за европейска култура „Орфеева лира”.
Международната конференция „Битие и знание в постметафизичен контекст” – 14-16 Юни 2007 Софийски Университет „Св. Кл. Охридски”. С Организатори: Българско онтологично общество, ИФИ – БАН, СУ.
Международната конференция по приложна онтология SOLON 2007, София, октомври 2007

Димитър Михалчев и хоризонтите в българската философия” проведена на 30 ноември, 2007 г., София. С организатори: ИФИ – БАН и Философски факултет, СУ

13 Попъров семинар, организиран от секция “Философия на науката” на 16 май 2007 г“Епистемичните стандарти в науката”

9-та сесия на научната конференция “Философията като призвание”. “Стил на мислене. В памет на проф. Иванка Апостолова”, организирана от секция “Философия на науката” на ИФИ, 14-15.11.2007.


Междуинституционалeн семинар по съвременна философия на английски език, организиран от ФФ на СУ “Св. К. 2. Охридски” и секция “Философия на науката” на ИФИ.
Участие на ИФИ в подготовка на специалисти: форми, сътрудничество с учебни заведения.

Преподавателската дейност продължава да бъде приоритет за изследователите на ИФИ и през 2007 г. Устойчива е тяхната лекционна натовареност – около 1000 часа лекции по възможно най-широк спектър на хуманитаристиката и социалните науки в основните висши учебни заведения в страната – СУ „Кл. Охридски”, ПУ “Пайсии Хилендарски; Нов български университет, Национална художествена академия, ЮЗУ ,ВТУ “Св. св. Кирил и Методий; Варненския свободен университет “Черноризец Храбър” Ислямски институт, Академията на МВР. През 2007 г. са четени 24 курса лекции и са водени семинарни занятия и упражнения по 9 дисциплини. СУ "Климент Охридски;


През 2007 г. ИФИ продължава да бъде основната организация, която подготвя специалисти по философия в третата образователно-изследователска степен – докторантурата. Дисертационните си трудове подготвят 11 редовни докторанти и 2 на самостоятелна подготовка. През 2006 г. са отчислени с право на защита 10 докторанти, успешно завършили докторантурата си. През 2007 г. в Института са се обучавали 8 редовни докторанти и 4 – на самостоятелна подготовка.

Редовни докторанти- Мариана Тодорова(последна година от докторантурата), Иван Геров, Иван Миков, Димитър Ганов(първа година), Христо Иванов(първа година), Лилия Сазонова обсъден текст на дисертацията “Екзистенциални и властови измерения при конструирането на европейска идентичност, Поля Тарколева (първа година) Георги Николов, Десислава Николова Ива Георгиева

Докторанти на самостоятелна подготовка са Мюмюн Тахир, Валентин Вацев, Николета Михалева и Ахмед Юсуф.

През 2007 г. са защитили успешно своите дисертации и са получили научното звание доктор докторантите на ИФИ Ина Димитрова, Росен Люцканов, Нина Атанасова, Людмил Петров, Георги Ангелов, Ана Цоловска


В кадрово отношение ИФИ продължава да е сред малкото научни звена, в които се наблюдава подмладяване на научния състав. През 2007 г. са обявени 3 конкурси и са назначени млади научни сътрудници Ина Димитрова, Росен Люцканов и Людмил Петров. Повишени са в степен от н.с. ІІ ст. в н.с. І ст. и съответно назначени на постоянен трудов договор: Христина Амбарева, Юлия Васева, Камелия Асенова и Доротея Ангелова.
Научното звание дктор на философските науки е присъдено на Правда Спасова и Иванка Стъпова.
Очаква се хабилитирането на Иван Кацарски от ВАК


ЕКСПЕРТНА ДЕЙНОСТ

За сериозния изследователски потенциал и растящия престиж на ИФИ красноречиво говори и съществено нарасналата през 2007 г. експертната дейност на неговите сътрудници. През 2007 г. са осъществени 134 участия в експертни органи на външни за БАН институции (правителствени и неправителствени), фондации, организации, издателства съвети, комисии, като през 2006 г. тези активности са били 83.

През 2007 год. са подготвени и представени са 33 рецензии рецензии, представяния и писмени отзиви за научни степени и звания пред специализирани и научни съвети и доклади пред ВАК при 28 от 2006 г. През 2007 г. са предадени са 32 срещу 24 рецензии за научни трудове в издателства. Подготвени са 45 експертни оценки и становища. 26 са участията на сътрудници на ИФИ в редколегии, от които 7 в редколегии на списания и поредици в чужбина. Общо през 2007 г. сътрудниците на ИФИ са автори на 227 писмени материали от експертен характер при 189 за 2006.
Международна научна дейност

През 2007 г. значително се активизира Международната научна дейност на Института за философски изследвания към БАН през 2007 г. , в това число работата по международните проекти.

На Института са гостували Марк Адамс (Университет Питсбърг); Ненад Мишчевич (ЦЕУ – Будапеща); Дона Нелсън (Университет Оклахома, САЩ).

Осъществени са 25 командировки за участие в научни прояви (конгреси, конференции и др.) в чужбина – Виена, Грац, Лондон, Пекин, Фрайнбург,Манхайм, Брюксел, Блед, Будапеща, Лайпциг, Солун Крим, Любляна, Техеран, Ниш, Истанбул, Санкт Петербург, Лозана, Карлсруе, Неапол, Прага, Риека като всички са финансирани от външни организации или от приемащата страна.
Спечелени грантове за специализации, както следва:

Нина Атанасова Kathleen Wilkes Fellowship Дубровник, Интеруниверситетски център.

Н.с. д-р Борис Грозданов През Април 2007 по покана от University of Birmingham да прекара периода 18 Май – 10 Юни като Visiting Research Scholar. За извършване изследователска дейност по проекта на плановата работа и по темата на доклада „A priori Revisability”.

По покана на Философския департамент на Central European University за два месеца в Будапеща, Унгария за извършване философско изследване по темата на вторият докторат по аналитична епистемология.



Н.с. д-р Марина Бакалова тримесечен престой в Централния Европейски университет в Будапеща, Унгария, свързан с втората докторантура на тема “Възприятието като познавателна добродетел” и публичен семинар на тема “Мисловен експеримент върху внезапната смяна на познавателната ситуация”

Н.с. д-р Ива Георгиева спечелена стипендия за едногодишна специализация в Япония по темата на дисертацията.

Поля Тарколева докторант

Специализация със стипендия, предоставена от Министерството на Външните Работи на Италия за учебната година 2007 г., за осъществяване на философско изследване в областта на философия на езика и философска антропология.



Н.с. д-р Доротея Ангелова

специализация в Оксфорд, Великобритания по програмата Oxford Colleges Hospitalitu Scheme for East European Scholars.



Н.с. д-р Христина Амбарева

двугодишна специализация в Япония







Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница