Перник, 10 юни 2011 г. Вашият род е един от известните в Перник?

-Да, свързано е с мината, с Георги Димитров, а Георги Димитров знаете кой е – героят от Лайпциг, трибуна на пернишките рудничари и т.н. Той е от тоя регион, от Ковачевци, с който се гордеем, не само в Перник, а в България, в света, антифашистите и т.н., това е една от големите гордости на Перник. Даже на Лайпцигския процес, когато са го обвинили, че той е представител на една дива и изостанала страна две неща е казал: Каква дива, когато в България писменост се създала, вие Германия сте говорили на немски с конете. И второто, което казва: Аз се гордея, че съм син на българската работническа класа. Той именно е имал предвид Перник, защото от тука се заражда работническата класа, даже в 1911 година, когато в Народното събрание се прави спор дали има работническа класа в България, а оттам да се прави и законодателство, той става и казва: Да, има. Те казват: Не е верно. И той прави прочутия пеши преход на пернишките рудничари до София. Пеша са отишли, водени от него да покажат че има работническа класа. Това нещо е изобразено в Профсъюзния дом тука, има едно пано – барелеф, на който е даден Георги Димитров и рудничарите как тръгват към София. Много е интересна историята.

-Да, нови цехове и т.н., виждате каква само архитектура и не пожелаха да го съборят, за да остане като паметник, че това е първия машиностроителен завод в България и вътре да развият, вътрешността става за всичко, има великолепен проект, но сега с кризата го спряха. Това е проект за МОЛ, а Кауфланд е едната част, а другата е за МОЛ, те я започнаха, но я замразиха. В същото време става и паметник на първия български машиностроителен завод да се види, нали има спорове, че примитивно се строило по времето на социализма, па нищо подобно няма, това са живи паметници и т.н. Виждате какво се строи – най-голямата ТЕЦ на Балканския полуостров, модерен машиностроителен завод, първенеца на черната металургия, завод Ленин се строи тогава. И ще ви кажа тогава, значи 49-та година, две годишен план за възстановяване, правителството взема решение за изгради металургичен завод в Перник. Защо в Перник? Има въгледобив, това е стратегически отрасъл, има електродобив, електрическа централа, всичко това са големи неща и са необходими за завода, такъв металургичен. Освен това този завод работи с газификация на въглищата, с генераторен газ, въглищата се подават в газ-генераторен цех, където се газифицират чрез напълно изгаряне се получава въглероден окис, получава се метан и други компоненти, които се подават в мартеновите пещи като гориво и се извършва топене на желязото и т.н. Освен това тогава не е имало нито Марица Изток, други бази такива няма. Цялата страна се е снабдявала с въглища от Перник и влаковете са отивали от всяка точка и са можели да докарват суровини за металургичния процес, той е бил скрап-руден - и с руда е работено и със старо желязо. После се строи и електростоманодобивен цех.

-Той и досега работи, но не може да се натовари.

-Ама как, ние развивахме такива отрасли, той е пуснат 83-та - 84-та година, вече към края на ерата на социализма и т.н., когато имахме планове от СИВ, ние се специализирахме, изведнъж всичко това рухна, и става преориентиране и почват едни глупави: - Защо това, защо онова, защо токова. Ами това щеше да бъде чудо в България, както вие знаете, и в електрониката развихме компютри, България се движеше в авангарда.

-Промените съсипаха. То това беше смисъла на интеграцията на източна Европа в това нали, да може да западне това, пък да останат тия отрасли, които тях не ги интересува. Но без металургия изобщо не може и това се отрази много тежко на Перник, той целият беше това. Значи тука даже сме се опитвали да правиме лека промишленост, да заангажираме женската работна сила, хармонизация да може да се получи и изведнъж това рухна.

-Ние усещахме, че това натрупване, това малко едностранчиво развитие, използвайки опита на други страни, ще може да се случи. Защото Перник беше нещо като ударен отряд на държавата, най-тежко, най-трудно, дайте там има опит, оттам е почнало. Ние имахме много кадри тука, като почнете от мината, най-добрите инженери от Петербург, от Фрайбург, от цяла западна Европа в мината работят. Мината става чудесно предприятие - 17 000 работници имаше преди Девети септември, модерни рудници, след това завода направихме, ТЕЦ-а направихме, язовир пуснахме. Но в тия отрасли, даже някои е забранено и в мината и на други участъци жени да работят; за тях се яви проблем и ние почнахме да развиваме шивашко производство покрай другото, но всичко беше концентрирано. И най-голямата петилетка, така обобщено за този преходен период, първата петилетка за Перник, казвам какви обекти се строят и започна индустриализацията, след това се разгръща в цялата страна и идва шестата петилетка. Когато аз станах кмет на този град, беше също и петилетка на Перник, изгражда се ЗТМ, реконструкция и модернизация на завод Ленин – Стомана индустри, на първия машиностроителен завод и на циментовото в Перник.

-Да, аз тогава бях на специализация в Москва, тука пращат нов първи секретар - Борис Манов, с много голям принос, който да поеме ръководството на окръга и да осигури изпълнението на тази грандиозна програма. Значи тука са изсипвани по 1 милион лева капитални вложения всеки ден! Представяте ли си каква организация на производство на това трябва да се направи. Градът – недостатъчно развит, магистрали нямаше, площад нямаше, представителни сгради нямаше, на отделни късове беше, тука се развива мината, минни квартали, развива се енергетиката мощно, развива се градче на енергетиците, развива се металургията – квартал Ленин, той стана 45 000, напр. Чух, че Ловеч сега е 33 000, областен град. И идва Борис Манов да формира екипи, да поеме ръководството и да се осигури изпълнението. Обаче за разлика от сега, където кандидати за кметове има много, тогава никой не желае и особено на Перник да решава тия градоустройствени проблеми. От едната страна се строи, от друга мината го разрушава, няма накъде. И значи проучва, той не ме познаваше, аз бях на специализация и се готвех за друга работа, обаче перничани казали за мене, в моя чест, абе ние го виждаме, има в Москва един. Предстояха избори, местни и чрез посланика ме извика, каза: Не те познавам, но перничани те предлагат за кмет. Ще мога ли да разчитам, познаваш града, да решаваме тия много сложни задачи и ще ти кажа направо, никой не иска. –Ще ви кажа, за мене е голяма чест това, все пак ми е роден град, аз и затова съм дошъл тука да специализирам, поемам задачата, ако ме изберат, разбира се. -Е, това е наша работа! И така станах кмет. Значи какво чудо беше, почваме магистралите. Значи сега там, дето се пресичат трите магистрали в източния район – Люлин, Струма ние започнахме транзитната магистрала, или това е магистралата София-Перник-Кюстендил-Македония. Значи три главни магистрали, всичко се пресича на входа на Перник и трябва там да се развърже движението и да се осигури възможност града да се развива, за да се обедини като град. Това е бурно развитие и кое по-напред.

-Да, това е още 76-та година, още една, май още две имаше.