Перник, 10 юни 2011 г. Вашият род е един от известните в Перник?



страница1/3
Дата08.05.2018
Размер376.03 Kb.
#68396
  1   2   3
ИНТЕРВЮ НА ВИКТОРИЯ МИТРОВА И ПЕТЪР ДОБРЕВ С ЕМИЛ ИГЛЕВ1, ПЕРНИК, 10 ЮНИ 2011 г.
-Вашият род е един от известните в Перник?

-Да, свързано е с мината, с Георги Димитров, а Георги Димитров знаете кой е – героят от Лайпциг, трибуна на пернишките рудничари и т.н. Той е от тоя регион, от Ковачевци, с който се гордеем, не само в Перник, а в България, в света, антифашистите и т.н., това е една от големите гордости на Перник. Даже на Лайпцигския процес, когато са го обвинили, че той е представител на една дива и изостанала страна две неща е казал: Каква дива, когато в България писменост се създала, вие Германия сте говорили на немски с конете. И второто, което казва: Аз се гордея, че съм син на българската работническа класа. Той именно е имал предвид Перник, защото от тука се заражда работническата класа, даже в 1911 година, когато в Народното събрание се прави спор дали има работническа класа в България, а оттам да се прави и законодателство, той става и казва: Да, има. Те казват: Не е верно. И той прави прочутия пеши преход на пернишките рудничари до София. Пеша са отишли, водени от него да покажат че има работническа класа. Това нещо е изобразено в Профсъюзния дом тука, има едно пано – барелеф, на който е даден Георги Димитров и рудничарите как тръгват към София. Много е интересна историята.


-Родът Ви как е свързан с тези неща?

-Ами родът са: Темелко Ненков, той също е трибун на пернишките рудничари, има паметник до Профсъюзния дом до това пано. Значи той е изгорен в Дирекция на полицията в 23-та година, когато се прави едно изтребление политическо на дейците с леви убеждения. От този род е Фердинад Тодоров, той също има бюст паметник и е бил профсъюзен лидер на рудничарите, помагал е на Темелко Ненков. От този род е също Иван Гарванов, той също има бюст паметник до Профсъюзния дом. Значи той е най-изявения в антифашистката борба. Той си е поставил две задачи: да работи с двата най-силни работнически отряда в България, със софийските железничари и с пернишките миньори и връзката му е била пътуване с влака и организиране цялата нелегална борба. Рудничарите са били военно мобилизирани, значи след Първата световна война, благодарение на производството на мината, ние други национални богатства не сме имали, освен мината, с пернишките въглища са изплащани репарациите през Втората световна война също и във възстановителния период след Втората световна война от 44-та година. Значи на базата на пернишките въглища се развива енергетиката. Изгражда се най-голямата централа на Балканския полуостров, електроцентрала. Сега какво е представлявал Балканския полуостров и каква е била икономиката може да съдите, че тая централа е била най-голяма на Балканския полуостров, а е само 150 мегавата. Представяте ли си, сега общата мощност в България е 8 500 мегавата. Но това е било, от тука тръгва. След това на базата на мината и на електроенергията се развива металургията. Първо тука мината е имала леарна, машинна служба все пак това оборудване да се поддържа и т.н. и на базата на нея се изгражда първия машиностроителен завод в България, завод Струма, където е. Първият машиностроителен завод в България, може би и на Балканите, завод Струма е бил дето е сега магазин Кауфланд. Виждате с каква архитектура е направено там на цеховете и т.н., след Девети септември е правен, модернизиран е.
-Старото е модернизирано, разширено.

-Да, нови цехове и т.н., виждате каква само архитектура и не пожелаха да го съборят, за да остане като паметник, че това е първия машиностроителен завод в България и вътре да развият, вътрешността става за всичко, има великолепен проект, но сега с кризата го спряха. Това е проект за МОЛ, а Кауфланд е едната част, а другата е за МОЛ, те я започнаха, но я замразиха. В същото време става и паметник на първия български машиностроителен завод да се види, нали има спорове, че примитивно се строило по времето на социализма, па нищо подобно няма, това са живи паметници и т.н. Виждате какво се строи – най-голямата ТЕЦ на Балканския полуостров, модерен машиностроителен завод, първенеца на черната металургия, завод Ленин се строи тогава. И ще ви кажа тогава, значи 49-та година, две годишен план за възстановяване, правителството взема решение за изгради металургичен завод в Перник. Защо в Перник? Има въгледобив, това е стратегически отрасъл, има електродобив, електрическа централа, всичко това са големи неща и са необходими за завода, такъв металургичен. Освен това този завод работи с газификация на въглищата, с генераторен газ, въглищата се подават в газ-генераторен цех, където се газифицират чрез напълно изгаряне се получава въглероден окис, получава се метан и други компоненти, които се подават в мартеновите пещи като гориво и се извършва топене на желязото и т.н. Освен това тогава не е имало нито Марица Изток, други бази такива няма. Цялата страна се е снабдявала с въглища от Перник и влаковете са отивали от всяка точка и са можели да докарват суровини за металургичния процес, той е бил скрап-руден - и с руда е работено и със старо желязо. После се строи и електростоманодобивен цех.


-Когато разбрахте, че 89-та става промяна, какво си мислехте, че ще случи с всичките тези заводи?

-Само да довърша мисълта си, нали, тука се развиват стратегически отрасли, тежки, за да ви обясня на въпроса, точно това, което ще кажа, ще допълни. Така, значи както виждате тогава се изчислява потреблението на прокат и други метални изделия. Някъде нуждите са били към два милиона и половина-три. Един типов металургичен завод се строи за най-малко един милион, за да произвежда и да е рентабилен и да има смисъл, иначе става някаква работилничка, която за нищо не става, нито можеш модерна технология да създадеш и т.н. И тогава се построява десет години след металургичния завод се построява гиганта Кремиковци. Но виждате, че Кремиковци не можа да оцелее. Не можа да оцелее поради недалновидно управление. Той също е много модерен, мина на модерна технология, а завод Ленин, или сегашна Стомана индустри непрекъснато се модернизира от пускането и сега през време на прехода, когато тежката промишленост беше много важно нещо за Перник, защото при прехода, който правехме, тия отрасли нямаха добро бъдеще, понеже ние бяхме в системата на СИВ и т.н., за където се специализирахме, но след като се разпадна тази голяма система, тука с влизането в Европейския съюз, се ориентираха към други отрасли – земледелие, даже спорят дали енергетика, дали това. Не може една високо развита страна без такива отрасли, аз просто се чудя на това. Сега в тази връзка, значи само преди две години, на базата на проектиран такъв модерен цех беше пуснат един от трите най-модерни цеха за сортов прокат, това са бетонно желязо, винкели, плоско желязо. Сортов прокат в Европа, осемстотин хиляди тона прокат, един цех модерен може да го дава с най-модерните прокатни клетки - ганиели, които стояха на склад за “Благой Попов” бяха и искаха да ги продадат като скрап и просто ние имахме някакви глупаци, които се заемаха с прехода и не знаеха какво да правят с това оборудване. Това е на вашият въпрос – какво да правят с това оборудване. Но тука, местни бизнесмени и т.н. просто за да спасят завода, нямаше къде да отидат толкова съкратени хора изведнъж, ние нямахме други отрасли такива развити. Привлякоха една фирма гръцка, спасиха завода и ще ви кажа, значи на откриването на завода, което стана преди две години от президента Първанов, той е перничанин, знаете това, значи имаше 800 гости от цяла Европа. И мене ме поканиха, аз съм работил навремето в завода като инженер-металург и съм участвал даже в някои разработки. Даже за мене беше изненада, аз не знаех дали ще се сетят за мене в тези времена. Един прекрасен ден, отидох там, на четири езика предават това, това, това. Бях много горд, че спасихме металургията. Без металургия България не може да е в Европейския съюз и ми е много тъжно, понеже съм инженер-металург, завършил съм в Московския институт за стомана и сплави, едни от най-реномираните предприятия, че не можаха да спасят Кремиковци. Сега, в тази връзка, след като България разви тежки отрасли, енергетика, машиностроене, трябваше да се реши въпроса с изграждането на завод за тежко машиностроене. Значи оборудването в металургията, в енергетиката, работи при извънредно тежки условия, много се изнася и трябва непрекъснато да се поддържа; един капитален ремонт струва колкото да направиш ново. Има закон в металургията и в тежките отрасли, всеки капитален ремонт, който се прави през година, да не говорим за през десет, трябва да бъде съпътстван с модернизация. А модернизация да правиш без да имаш такъв завод, който да ти произвежда сменово оборудване, който нали тия модерни технологии да прилага на леене и т.н., е невъзможно. Правителството решава и го изгражда тука в Перник, обаче Перник беше котловината не много голяма и затова се прехвърлихме през Голо бърдо в Радомир, даже искаха тунел да направят, да се върже направо, но и така, десет километра е нищо, трябва да има и такива отстояния. Значи такъв модерен завод като завода за тежко машиностроене нямаше в лагера, в смисъл такъв на едно место да събереш всичко това. Значи в един прекрасен ден тук дойде един академик, руски металург, дето се казва нещо като колеги сме, аз съм също металург, и като прочел за този завод и че тука има хора, които са учили в института Сталин, идва в Окръжния комитет на партията, където аз работех, в командировка и казва: Искам да ми дадете човек, който е учил в Москва и да ме заведе и да ми покаже завода за тежко машиностроене. Викам: эсть такой человек. Дадоха ме, аташираха ме към него, вика само ще ме поведеш по потока, значи гледа го и ми беше интересно какво ще каже, след като аз не исках, беше смешно да му давам обяснения на академика. Значи гледам го оглежда скрапния цех, прочита оборудването, наблюдава технологията, радва се и така просто го пипа и му се радва, и цялото това го обиколихме и каза: Млади момко, аз бях още млад тогава, това става преди тридесет години и нещо, казва – това нещо, това чудо може да рискува да го направи само соцстрана. Толкова капиталовложения на едно и да събере всичко, но казва: едва ли ще може да го използвате на сто процента, тъй като сте малка страна. Можете само в кооперация вие с нас. Той излезе като пророк. Това е великолепно нещо. За нас беше интересно какво ще кажат специалистите.
-Какво стана с него после?

-Той и досега работи, но не може да се натовари.


-Ако не е имало възможност, защо толкова да се инвестира?

-Ама как, ние развивахме такива отрасли, той е пуснат 83-та - 84-та година, вече към края на ерата на социализма и т.н., когато имахме планове от СИВ, ние се специализирахме, изведнъж всичко това рухна, и става преориентиране и почват едни глупави: - Защо това, защо онова, защо токова. Ами това щеше да бъде чудо в България, както вие знаете, и в електрониката развихме компютри, България се движеше в авангарда.


- И промените промениха това?

-Промените съсипаха. То това беше смисъла на интеграцията на източна Европа в това нали, да може да западне това, пък да останат тия отрасли, които тях не ги интересува. Но без металургия изобщо не може и това се отрази много тежко на Перник, той целият беше това. Значи тука даже сме се опитвали да правиме лека промишленост, да заангажираме женската работна сила, хармонизация да може да се получи и изведнъж това рухна.


-А Вие предполагахте ли, че такова нещо ще се случи тогава? Или в партията, или Вие лично, какво сте си мислили?

-Ние усещахме, че това натрупване, това малко едностранчиво развитие, използвайки опита на други страни, ще може да се случи. Защото Перник беше нещо като ударен отряд на държавата, най-тежко, най-трудно, дайте там има опит, оттам е почнало. Ние имахме много кадри тука, като почнете от мината, най-добрите инженери от Петербург, от Фрайбург, от цяла западна Европа в мината работят. Мината става чудесно предприятие - 17 000 работници имаше преди Девети септември, модерни рудници, след това завода направихме, ТЕЦ-а направихме, язовир пуснахме. Но в тия отрасли, даже някои е забранено и в мината и на други участъци жени да работят; за тях се яви проблем и ние почнахме да развиваме шивашко производство покрай другото, но всичко беше концентрирано. И най-голямата петилетка, така обобщено за този преходен период, първата петилетка за Перник, казвам какви обекти се строят и започна индустриализацията, след това се разгръща в цялата страна и идва шестата петилетка. Когато аз станах кмет на този град, беше също и петилетка на Перник, изгражда се ЗТМ, реконструкция и модернизация на завод Ленин – Стомана индустри, на първия машиностроителен завод и на циментовото в Перник.


-Това всичко в шестата петилетка.

-Да, аз тогава бях на специализация в Москва, тука пращат нов първи секретар - Борис Манов, с много голям принос, който да поеме ръководството на окръга и да осигури изпълнението на тази грандиозна програма. Значи тука са изсипвани по 1 милион лева капитални вложения всеки ден! Представяте ли си каква организация на производство на това трябва да се направи. Градът – недостатъчно развит, магистрали нямаше, площад нямаше, представителни сгради нямаше, на отделни късове беше, тука се развива мината, минни квартали, развива се енергетиката мощно, развива се градче на енергетиците, развива се металургията – квартал Ленин, той стана 45 000, напр. Чух, че Ловеч сега е 33 000, областен град. И идва Борис Манов да формира екипи, да поеме ръководството и да се осигури изпълнението. Обаче за разлика от сега, където кандидати за кметове има много, тогава никой не желае и особено на Перник да решава тия градоустройствени проблеми. От едната страна се строи, от друга мината го разрушава, няма накъде. И значи проучва, той не ме познаваше, аз бях на специализация и се готвех за друга работа, обаче перничани казали за мене, в моя чест, абе ние го виждаме, има в Москва един. Предстояха избори, местни и чрез посланика ме извика, каза: Не те познавам, но перничани те предлагат за кмет. Ще мога ли да разчитам, познаваш града, да решаваме тия много сложни задачи и ще ти кажа направо, никой не иска. –Ще ви кажа, за мене е голяма чест това, все пак ми е роден град, аз и затова съм дошъл тука да специализирам, поемам задачата, ако ме изберат, разбира се. -Е, това е наша работа! И така станах кмет. Значи какво чудо беше, почваме магистралите. Значи сега там, дето се пресичат трите магистрали в източния район – Люлин, Струма ние започнахме транзитната магистрала, или това е магистралата София-Перник-Кюстендил-Македония. Значи три главни магистрали, всичко се пресича на входа на Перник и трябва там да се развърже движението и да се осигури възможност града да се развива, за да се обедини като град. Това е бурно развитие и кое по-напред.


-А в тази динамика, в тази бързина имаше ли някои минуси?

-Ами вижте сега, трябваше да се решава комбинирано. Много интересно, значи, тука като в Москва ми поставиха задачата видях, че така както я поставят няма да мога да се справя и е невъзможно. Три-четири големи квартала, които бяха замразени, възникнали стихийно да ги изселиш, да ги залесиш, да им построиш жилища и в същото време да сториш магистралите, викам не съм феномен. Обаче, ако кажеш “Не мога”, а в металургията е забранено да се казва не мога, само казваме: “Не можах”. Аз поемам задачата и казвам, че ще търся решение. Значи така малко да отклоня, казвам: Приемам! -Добре, ние ще ти помагаме. Първо реших, в тия квартали, аз съм видял в Съветския съюз, всякъде може да се строи, ако приложиш съответната технология, т.е. според мястото да се строи. Казвам – ще ги строиме, размразяваме ги, правим инфраструктура, правим проучвания, какво строителство може да се направи, освен архитектурен план и технически, с пояси и т.н., знаете ли на неустойчив терен какво е да работиш. Но това ми е школовката в Москва и казвам – правиме. А тука хората имаха големи доходи в металургията, сами ще го построят, ние само да им осигурим материали. Единия включим, другия, третия, развързах си ръцете, обаче всичките тия големи предприятия имаха много големи социални програми, на тях трябваше да намерим свободен терен, а в Перник да намериш свободен терен е доста трудна задача, но тук-таме има няколко островчета. И аз привлекох за работа един минен инженер, той е по-възрастен от мене, обаче сила беше, когато той работи в общината - не могат да ме излъжат къде се разработва, кои терени са нужни за мината, иначе не ги интересува, градоустройство решаваш, но те си решават техни си задачи. И като ги превзех отвътре, той ме консултира, провеждаха се срещи при първия секретар, канеха се професори от МГИ-то, все пак да ми се доверяват – доверяват, но не на сто процента, не знаеха дали ще реша задачите. Но аз казвам: Може, аз гарантирам, а той ми подсказваше решения този човек от мината. Понеже такива проучвания никъде не са правени. Като имаш проучвания, всичко можеш, докато професорите по принцип казват: – трябва да уляга 40 години. Този квартал, дето го възстановихме, има паметна плоча, че е възстановен, чак сега трябваше да почне това. Той е сега за чудо и приказ, казват шапката на Перник. Там като направихме това, се хвърлихме на магистралите, ама със страшна сила. Значи закупихме един блок – 144 семейства да ги извадиш наведнъж, значи вадиш ги, разрушаваш, вкарваш го в това, вадиш, вкарваш, разрушаваш. Трасето освободихме, 16 километра трасе. Магистралата тогава струваше 16 милиона. Това е магистрала чудесна. Преди 40 години точно направихме първата копка там, дето Бойко Борисов и кмета на Перник откриха това кръгово движение, там дето са трите магистрали. Другите въобще ги нямаше в плановете на държавата, ни Люлин, ни Струма, но това беше първата магистрала по този коридор, европейският. И казах на кметицата, имахме преди два-три дена пленум; викам: Вие, това, което с Бойко открихте, ние преди 40 години там първата копка направихме, и много се радвам, че е на същото място. Това спаси Перник. Освен това нашият девиз беше – всеки недостатък на града, да бъде негово предимство. Първо като е лента, като пуснеш като тигел от единия край до другия 6 километра тая магистрала и като пуснеш паралелно на нея вътрешно-градска, тя е 10 километра, да видите какво движение може да се организира по две магистрали, четирилентови да хвърчат коли, камиони. Само на определени места, където е градчето на енергитиците се връзват двете и се прехвърлят от едната в другата. Освен това Перник има много голям опит, в самия център на града, където се е развил минния музей, тука се развива така да се каже минната част на града, тия квартали – инженерен, той сам говори за себе си, Красно село, Монте Карло, Твърди ливади, това са много модерни заводи, строени са след Първата световна война, при тия кризи, с мината държавата изплаща репарации и строи и се заселват хора тука, за да може да се развие. Въз основа на тях ние приложихме тези технологии вече в източна посока и дадохме един квартал Тева, покрай градската магистрала, и там концентрирахме строителството на блокове на мината, на завод Ленин, там имаше здрави, прави терени в източната част на мината, около които обединихме квартала до село Църква и т.н. Задачата беше да се даде възможност да се осъществи тази програма. Пари много, въпросът е да организираш. И аз смятам, че ние в общината като преценихме силите – да хвърлим в магистралата, да размразим кварталите, да дадем терени за предприятията, за да стоят и остана за общината по-малко инвестиции, блокчета за крайно нуждаещи се, за тези, които не работят в тези сфери. Ние не се грижихме къде да живеят къде да работят живеещите в мината, а се грижехме за другите. Те строят по хиляда апартамента, ние по триста. Така решихме този проблем през шестата петилетка и съм много доволен, че поръчението го изпълних и не казах “не може”. Това беше една битка, кой как може да излъже, казваха, че не това не може и т.н. Даже ще ви кажа, че с мината имахме много интересен спор. Перник нямаше спортна зала, въпреки че 26 вида спорт имахме. Та баскетболът се е родил в Перник, самият отбор Миньор беше едно чудо; и трябваше да направим спортна зала, ама как да я направим, инвестициите са в мината. И аз се ангажирах с директора на мината, под формата на това, той да го прави уж за склад, едно голямо хале и после да кажем, че не става за склад, а става за спортна зала. Казвам: Аз ще помогна, аз не мога такива инвестиции от общината да правя, но вътре обзавеждането, ще направя паркингите, външната инфраструктура, кооперирахме се и стана. Обаче директорът на мината като се заинати, там имало въглища, това-онова, а в същото време на 200 метра сторят един модерен цех, ремонтно-механичен, за ремонт на минно оборудване на цялата страна. И сега играем на котка и мишка. Той вика: Не можете, аз уважавам общината, моите специалисти казват, че не може там да се строи, понеже има високи води, подпочвени, киселинни. Обаче мене ми хрумна идея, след като стоят, а искаше тука в центъра да го направят, един парк да се унищожи. Той е инвеститора и значи трябва да се разбереме. И аз казах така: Добре, ще проучим дали не може, помогна ми колегата от мината. Ами казваме щом не може, тогава ще спрем на мината този цех, дето го изграждате, те са на 200 метра. Той ми стисна ръката и каза: Един на един! Изравнихме резултата, тука ще е. Аз поведох, но ти го изравни. Спирам го като кмет, как вие ще строите, аз да не мога. И така започнахме в съглашателство да работим. А там, колко ще изкарат от тия въглища, ние ще изгубим някъде да го джитнем и не знам къде, а тука много добре се връзва. Ей така сме работили.
-То вече следващата петилетка се оказва и последна, нали така, правилно ги смятам?

-Да, това е още 76-та година, още една, май още две имаше.


-79-та.

-Аз съм кмет от 71-ва до 76-та година. Значи това е петилетката на Перник, развива се като индустриален център и го много засяга преходът. Аз за прехода бях започнал – голям проблем. Значи разруха. Атакувани сме от всякъде, защо това сте правили, защо тези пари, абе как да обясняваш на хора некомпетентни, аз съм бил на колоквиум на европейските градове, бил съм на различни форуми, България беше стигнала на 26-то място по икономически потенциал, до 27-мо се смятат за развити, това са данни на ООН. Ей сега казват – Г-20, Г-26, ние бяхме в Г-26 по опазване на околната среда ние направихме голям удар; знаете това постановление в Перник за премахване на парните локомотиви, за филтри. От първо място по замърсеност, той беше известен в цяла Европа, и един от най-замърсените в България. И аз станах известен, като кажат кмета на Перник, българския Манчестър, българският Шанхай, град-завод и т.н. , беше накъсан – завод-селище, завод-селище. И получих покана от асоциацията на европейските – тогава източна и западна Европа в една асоциация, не се деляхме. А големи градове се смятаха и се регистрира от ООН – 100 хиляди ние бяхме под 100 хиляди, някъде 95 хиляди, но това няма никакво значение, потенциалът ни беше голям. И Перник от първо място по замърсеност отива на 30-то, т.е. само 10 града бяха по-чисти от Перник, а преди това бяха 39 по-чисти. Значи каква гигантска работа! Ей тука бях ви заразказвал имаше табан, дето е сега стадиона на мира, нататък като тръгнете това е изкуствена планина, залесена. Ти на табан да засадиш такива дървета, това е засаждано аз бях тогава студент в Москва, 54-та, 55-та, петдесет годишни дървета да имаш там, ама то е такава гора. Идваха от Великобритания, където има развита минна промишленост, Уелс, викат: Абе как садите в табани? Ами садиме, викам. Обаче проучване, научният подход, как може със засипване на горния слой; освен това много интересни показатели има, на по-голяма дълбочина, понеже вътре гори, ще изгори корена на по-голяма, отколкото е нужно, по-малка пък ще изсъхне, то много деликатна, много тънка работа. Ние нямахме спасение, аз съм работил в завода, млад инженер, облека бяла риза, ей тука на сто метра, като духне, ризата стане черна, нямаме спасение. Западната зона залесихме, пояси залесителни. Сега като пенсионер, викам: Чакай да видя, минах Бала вода, гора страхотна, великолепие. Минах над Рудничар, ей всичкото това нагоре, 30-40-годишни борове, квартал Ленин. Тоя пояс спаси града. Ние нямахме изход, аз тогава им казах на този форум: Ние се спасявахме, ползвахме и вашия опит, но внасяхме предложения в Министерския съвет, правехме изследвания. Знаете ли какви изследвания имаше за влиянието на замърсеността в Перник, те даже бяха малко засекретени, но аз викам, като поемам тази работа, трябва да съм наясно с всичко. Оттук започна инспекцията по опазване на природната среда. Както се изрази Борис Манов, тука в общината трябва да работят и замърсителите, защото те са най-компетентни, а твоята задача е да ги мобилизираш и да напредваш. Взех директора на ТЕЦ-а в Перник беше главния замърсител, ТЕЦ Република и му казвах така: тоя сектор е достатъчен затова, формираш екип, почваш наблюденията; първо - да се изпълни програмата, правителството е дало програмата, но ако ние не организираме контрол или струпат нещо, което не върши работа, проваляме идеята, проваляме всичко, проваляме и града, и трябва да си заминеме. Тука ни е поръчано много. Изнесох му една лекция, той по-стар от мене с 20 години, обаче аз поемам задачата.
Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница