2.3.1. Върху опазване на разнообразието от местообитания
Ограничаващите фактори, които биха могли да препятстват ефективното опазване на разнообразието от местообитания са:
Липсата на финансови средства
Липсата на управител на резервата
2.3.2. Върху опазване на видовото разнообразие
Имат се предвид най-вече гнездещите, мигриращите и зимуващи популации на световно застрашени видове и видове с численост, която превишава Рамсарските критерии (вж. и 2.1.2)
Ограничаващите фактори, които биха могли да препятстват ефективното опазване на видовото разнообразие са
-
Строителство и ремонти на землени валове (диги) по време на размножителния период;
-
Липса на фактора “спокойствие”;
-
Замърсяване на водите;
-
Бракониерство.
Тези ограничаващи фактори могат да бъдат отстранени чрез:
-
Внимателна и съгласувана реконструкция на старите диги, избягване строителство на нови диги (големи, високи и широки, направени само от пръст) и неизползването на нови материали за тази цел;
-
Засилване на охраната на езерото и ограничаване на достъпа на фотографи, опръстенители, научни работници и др.;
-
регулиране числеността на енотовидното куче, чакала, лисицата, дивата свиня и скитащите кучета и котки;
-
Ликвидиране на незаконното заустване на отпадни води в североизточната част на резервата;
-
Повишаване на природозащитната и екологична култура на местното население и най-вече на ловците от съседните селища.
2.4. ПОТЕНЦИАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ НА РЕЗЕРВАТА “АТАНАСОВСКО ЕЗЕРО” 2.4.1. За увеличаване на разнообразието от местообитания
Атанасовското езеро и неговите околности са подложени на силно антропогенно въздействие в продължение на близо сто години. Независимо от това то е запазило, макар и накърнено, изключителното си биологично разнообразие. Досега не са прилагани почти никакви мерки за частично възстановяване на силно засегнатите от човешката дейност местообитания в него и околностите му.
Поради всичко това Атанасовското езеро предлага големи възможности за възстановителни и консервационни дейности. Тези дейности следва да бъдат насочени към:
-
Възстановяването на основното езерно огледало чрез разширяване в западна посока на басейна “Толбухин” (вътрешния ретензор) като се премахне западната му дига;
-
Изграждането на стабилен насипен остров в средата на езерното огледало; перспективата е той да се превърне в основно, постоянно и сигурно място за почивка, нощуване и евентуално гнездене на пеликани, които сега често сменят местата за почивка и нощуване поради безпокойство;
-
Превръщането на кариерните езера в пълноценни водоеми, което ще създаде условия за поява на нови гнездови колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки, корморани;
-
Създаването на нови водни площи със сладки води в североизточната част на резервата чрез свързването на обиколния канал, бившите кариери за глина и сладководното блато в обща водна система;
-
Възстановяването на затлачени и напълно обрасли с водна растителност водоеми;
-
Превръщането на овощните градини по източния бряг на резервата в пояс с дървесна и храстова растителност;
-
Подобряването на ландшафта чрез премахване или залесяване на табаните северно от резервата; премахване на остатъците от ТЕЦ-Черно море; рекултивация на терена в района на разтоварището при гара Сарафово.
2.4.2. За увеличаване на биологичното разнообразие
Определени възможности за увеличаване на биологичното разнообразие в резервата има по отношение на сладководни видове растения и животни, които поради наличието на относително малки сладководни водоеми, са слабо представени.
Съществува възможност за интродуциране на бялата водна лилия във водоемите около обиколния канал в северната и североизточна част на резервата. От своя страна това ще даде възможност на белокрили, белобради и черни рибарки да образуват гнездови колонии.
При създаване на спокойни зони около обиколния канал в северната и североизточна част на резервата е напълно възможно образуването на гнездова колония от малки корморани, чапли, блестящи ибиси и лопатарки.
При създаването на подходящи условия за гнездене, хранене и почивка, редица видове птици ще увеличат своите популации. Понастоящем съществуващите и потенциалните размери на популациите на някои видове птици и бозайници в Атанасовското езеро са както следва:
ВИД
|
ГНЕЗДЕЩИ ДВОЙКИ
(мин-макс)
|
минимална
ЖЕЛАНА ЧИСЛЕНОСТ
(в двойки)
|
ПТИЦИ
|
|
|
Малък корморан-Phalacrocorax pygmeus* *
|
-
|
10 – 50
|
Малка бяла чапла-Egretta garzetta* *
|
-
|
10 – 50
|
Гривеста чапла-Ardeola ralloides**
|
-
|
10 – 50
|
Нощна чапла-Nycticorax nycticorax**
|
-
|
10 – 50
|
Блестящ ибис-Plegadis falcinellus**
|
-
|
10 – 50
|
Червена чапла-Ardea purpurea**
|
1 – 5
|
10 – 20
|
Тръстиков блатар-Circus aeruginosus
|
1 – 5
|
1 – 5
|
Червен ангъч – Tadorna ferruginea
|
|
1 - 5
|
Бял ангъч-Tadorna tadorna
|
1 – 10
|
10 – 50
|
Белоока потапница-Aythya nyroca
|
1 – 10
|
10 – 20
|
Ливаден дърдавец-Crex crex
|
1 – 10
|
10 – 50
|
Совоок турилик-Burhinus oedicnemus
|
1 – 2
|
1 – 10
|
Стридояд-Haematopus ostralegus
|
1 – 10
|
10 – 20
|
Саблеклюн-Recurvirostra avosetta
|
500 – 1500
|
1000 – 2000
|
Кокилобегач-Himantopus himantopus
|
10 – 100
|
100 – 200
|
Малък червеноног водобегач-Tringa totanus
|
1 – 10
|
10 – 50
|
Морски дъждосвирец-Ch. alexandrinus
|
10 – 100
|
100 – 200
|
Кафявокрил огърличник-Gl. pratincola
|
3 – 20
|
50 – 100
|
Малка черноглава чайка-L. melanocephalus
|
4 – 35
|
50 – 100
|
Дългоклюна чайка-Larus genei
|
0 – 1
|
10- 100
|
Белочела рибарка-Sterna albifrons
|
10- 100
|
100 – 500
|
Гривеста рибарка-Sterna sandvicensis
|
0 – 772
|
500 – 1000
|
Дебелоклюна рибарка-Gelochelidon nilotica
|
1 – 36
|
50 – 100
|
Каспийска рибарка-Sterna caspia
|
0
|
1 – 10
|
БОЗАЙНИЦИ
|
|
|
Етруска земеровка-Suncus etruscus
|
?
|
10 – 50
|
Голяма водна земеровка-Neomys fodiens
|
?
|
50 – 100
|
Лалугер-Citellus citellus
|
?
|
1000 – 2000
|
Видра-Lutra lutra*
|
1- 5
|
5– 10
|
* Почти всички тези видове са ихтиофаги и тяхното бъдещо съществуване в резервата е тясно свързано със значителното увеличаване на видовия състав и продуктивността на рибите, както и на площта на сладководните водоеми за обезпечаване на фактора спокойствие.
** Видове, които при определени условия могат да образуват гнездови колонии.
2.4.3. За увеличаване използването на Атанасовското езеро от обществеността за нуждите на природозащитното възпитание и образование и познавателния туризъм
В сравнение с много други защитени територии поддържаният резерват “Атанасовско езеро” има големи потенциални възможности по отношение на екологичното и природозащитно възпитание и образование и познавателния туризъм. Една от основните предпоставки за това е ключовото му месторазположение:
-
На 5 кm от големия черноморски град Бургас и неговото международно летище; буферната зона на резервата граничи с жилищните комплекси Изгрев и Зорница;
-
В непосредствена близост на магистралата Констанца-Истанбул;
-
На 25 кm южно от големия курортен комплекс “Слънчев бряг”, както и курортните градове Несебър и Поморие;
-
На пътя за курортните комплекси и курортни селища по Южното черноморско крайбрежие.
За съжаление досега тези възможности остават почти неизползвани. Те биха се увеличили значително с построяването на Административно-информационен център към резервата, на специални укрития за наблюдения на птици от близко разстояние, с поставянето на информационни табели и пана, с оформянето на туристически пътеки, с рекламиране на изключителното му биологично разнообразие и богатство на пернати видове, със създаването на нови гнездови колонии от рибоядни видове птици и др.
|