Платежният баланс на българия в условията на криза



Дата25.02.2018
Размер125.9 Kb.
УНСС - гр. София
ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ


КУРСОВА РАБОТА

по

МЕЖДУНАРОДНИ ФИНАНСИ
на тема:

ПЛАТЕЖНИЯТ БАЛАНС НА БЪЛГАРИЯ В УСЛОВИЯТА НА КРИЗА

СЪДЪРЖАНИЕ:


1.Система и структура на платежния баланс

1.1. Съставяне на платежния баланс

1.2. Структура на платежния баланс

2. Статистически грешки и пропуски

3. Световната икономическа криза и влиянието й върху България

4. Платежен баланс на България за януари - октомври 2009 г.

5. Заключение

Платежният баланс представлява система от сметки, която обобщава всички сделки, осъществени от индивидите, фирмите и правителствените институции на една страна през определен период от време – обикновено година – с техни партньори от останалата част на света. Съставянето на платежния баланс е труден процес, който предполага прецизно наблюдаване и статистическо отчитане на сложните и многообразни форми и аспекти на външноикономическите отношения.



СИСТЕМА И СТРУКТУРА НА ПЛАТЕЖНИЯ БАЛАНС

1.1. Съставяне на платежния баланс

Платежният баланс се съставя по метода на двустранното счетоводство, което означава, че в него всяка международна сделка се отразява чрез две записвания – като автономна сделка и като балансираща.


Автономни са самостоятелно мотивираните сделки, които индивидите, фирмите и правителствените институции осъществяват, с оглед постигането на определени икономически цели: потребителските покупки на индивидите, максимизирането на печалбите за фирмите, провеждане на определена политика от правителството. При осъществяването на тези сделки отсъства мотивът да се регулира салдото на платежния баланс.
В този смисъл другият вид – балансиращите сделки, са зависими сделки, защото тяхното предназначение, в съответствие с принципите на двустранното счетоводство е изравняването на лявата и дясната страна на цялостния баланс. Двете записвания са с противоположен знак, като сумата от всички кредитни (със знак плюс) и дебитни (със знак минус) записвания в платежния баланс трябва да бъде равна на нула.

Един от основните въпроси при съставянето на платежния баланс е да се определи как да бъде записана в баланса всяка автономна сделка – като дебит или като кредит.


Сделка, осъществявана от българска фирма, ще бъде записана в платежния баланс като кредит, когато поражда приходи от чужбина за нашата страна, а като дебит – когато поражда плащане към чуждестранните партньори.
Следователно, като кредит в платежния баланс на България се записват следните видове сделки:


  • Износ на стоки от български фирми;

  • Плащания от чуждестранни партньори срещу транспортни и пътнически услуги, предоставени от български фирми;

  • Доход на български юридически и физически лица, получен от инвестиции в чужбина;

  • Дарения за български физически и юридически лица, предоставени от чуждестранни резиденти;

  • Помощи, предоставени от чуждестранни правителства;

  • Преки и портфейлни инвестиции на чуждестранни резиденти в България.

  • Като дебит в платежния баланс на България се записват следните сделки:

  • Внос на стоки от български фирми;

  • Плащания от български фирми за транспортни и пътнически услуги, предоставени им от чуждестранни фирми;

  • Доход на чуждестранни юридически и физически лица, получен от инвестиции в България;

  • Дарения, предоставени от български на чуждестранни резиденти;

  • Помощи, предоставени от България на други страни;

  • Преки и портфейлни инвестиции, осъществени от български резиденти в чужбина.

В платежния баланс се отразяват всички сделки, които резидентите на една страна осъществяват с останалата част на света. Следователно, те могат да бъдат групирани по определен функционален признак, в зависимост от техните особености. В сферата на външноикономическата дейност участват представители както на частния сектор, така и на държавните институции. Физическите и юридическите лица от частния сектор осъществяват международни сделки, когато купуват или продават стоки и услуги в чужбина, получават или предоставят заеми, купуват или продават сгради, оборудване или земя, разположени в чужбина. Правителствените институции също могат да участват в подобни сделки, както и в други специфични сделки, намиращи израз в особените функции на централната банка.


1.2. Структура на платежния баланс

Структурата на платежния баланс може да бъде дефинирана като състояща се от две основни сметки: текуща сметка;капиталова сметка, в която е включена и сметката на официалното финансиране.Последната се характеризира с някои особености, защото отразява специфичната дейност и функции на централната банка в националната икономика.


Текущата сметка на платежния баланс е счетоводно отражение на валутния поток, произтичащ от сделките със стоки, услуги и едностранните преводи.

Текущата сметка включва раздела “търговски баланс”, показващ разликата между стойността на изнесените и внесените стоки. В нея износът се записва като кредит, а вносът – като дебит.


В категорията на услугите се включват разнообразни позиции. Например превозите на чуждестранни стоки с български кораби, както и разходите, които чуждестранните туристи правят на българска територия, се считат за износ и се записват като кредит в сметката на стоките и услугите. И обратното, превозът на български стоки с чуждестранни транспортни средства, както и разходите на български туристи в чужбина се отразяват в платежния баланс като дебит. Застрахователните и банковите операции се тълкуват по същия начин.
Дори да изглежда малко странно, но дивидентите и лихвите, които българските фирми изплащат на чуждестранните резиденти срещу направени от тях преки и портфейлни инвестиции в нашата страна, се отразява като дебит в текущата сметка на платежния ни баланс. Това е така, защото тези дивиденти и лихви се тълкуват като възнаграждение за услугите на чуждестранния капитал, инвестиран в българската икономика. Съответно доходите, получавани от български физически и юридически лица от техни инвестиции в чужбина, се записват като кредит в текущата сметка на платежния баланс.

Едностранните преводи представляват еднопосочни сделки. Те отразяват движението на стоки и услуги, несъпроводено от съответно насрещно плащане. Такива сделки са даренията и трансферните плащания между България и останалата част на света. Частните трансфери представляват дарения, които се правят между местни и чуждестранни индивиди и неправителствени институции.

В текущата сметка се включват и безвъзмездните трансфери, отпускани от чуждестранни правителства на български правителствени или частни институции и индивиди.
Капиталовата сметка включва всички международни покупки и продажби на активи. Терминът “активи” тук се използва в широк смисъл и включва титули за собственост върху недвижимо имущество, акции и облигации на дружества, държавни ценни книжа и обикновени банкови депозити. В капиталовата сметка се включват както сделки на представители на частния сектор, така и сделки, осъществявани от правителствени институции – например от централната банка.

Капиталовите сделки се регистрират в платежния баланс като кредит, когато предизвикват приток на капитал и като дебит, когато пораждат изтичане на капитал от страната.


К. Пилбийм обяснява, че капиталовите притоци представляват намаляване на притежаваните в страната чуждестранни активи или увеличаване на пасивите към чужденци. Обстоятелството, че притокът на капитали се отразява в платежния баланс като кредит, често е трудно за разбиране. Най-лесният начин да се разбере защо тези операции се отразяват със знак плюс, е да мислим за получаването на чуждестранен заем като за износ на задължение за плащане. По подобен начин инвестициите в страната от чужденци са износ на ценни книжа, докато продажбата на чуждестранни ценни книжа от местни резиденти е износът им за чужбина. Обратно, капиталът напуска страната благодарение на предоставянето на заеми на чужденци, чрез покупката на чуждестранни активи, както и посредством изкупуването на местни активи, притежавани от чужденци. Тези сделки представляват изтичане на капитал и се отразяват в баланса като дебит. В действителност изтичането на капитал представлява нарастване на притежаваните в страната чуждестранни активи или намаляване на задълженията към чужденци. Те се отразяват като дебит, защото могат да се разглеждат като покупка (внос) на задължения за плащане от чужденци, покупка на чуждестранни акции и облигации, и като покупка на инвестиции в чуждо стопанство.
От гледна точка на България приток на капитал е налице при следните условия:

Увеличават се задълженията на страната към чуждестранни резиденти;

Намаляват вземанията на България от други страни, на които са били отпуснати кредити;

Увеличават се чуждестранните преки и портфейлни инвестиции в България;

Намаляват задграничните активи на България .

При изтичането на капитал от страната се осъществяват противоположните процеси.

Сметка на официалното финансиране. Капиталовата сметка на платежния баланс включва и сметката на официалното финансиране. За разлика от текущата и капиталовата сметки, в нея се включват само сделки, осъществявани от държавни институции – обикновено това е централната банка. Тук се отразяват измененията в размера на държавните валутни резерви, получените заеми от чуждестранни централни банки или от Международния валутен фонд. Увеличението на държавните валутни резерви на страната се записва като дебит в сметката на официалното финансиране. Намаляването на държавните валутни резерви се записва като кредит в сметката на официалното финансиране – можем да си го представим като износ на чуждестранна валута от страната.

СТАТИСТИЧЕСКИ ГРЕШКИ И ПРОПУСКИ

При събирането на данните, необходими за съставянето на платежния баланс, се срещат редица трудности. Някои от осъществените сделки или не се отразяват или се отразяват неточно. Това често засяга туризма, както и стоките, внасяни в страната от туристите.

Друга причина е стремежът на стопанските субекти да избягват данъчното облагане, поради което значителни капиталови потоци се укриват и не се включват в баланса. Тези пропуски се отразяват в статията “грешки и пропуски”. В нея се записва числото, с което сумата от салдата по текущата сметка, капиталовата сметка и сметката на официалното финансиране се отклонява от нула.

Следователно принципната взаимовръзка между сделките, които се включват в платежния баланс могат да се представят чрез следната формула:



Баланс на текущата сметка

+

Баланс на капиталовата сметка

+

Грешки и пропуски

+

Баланс на официалното финансиране

=

0



ВЛИЯНИЕ НА СВЕТОВНАТА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА
В условия на криза се наблюдава намаляване на вноса и износа в зависимост от типа икономика на държавата. В държави, които са силни износители (като Япония и Германия), износът пада повече от вноса. В държави – вносители (като България) вносът пада повече от износа, което означава, че търговският дефицит в условия на криза за България ще намалее.
Във времена, в които глобалната икономика се развива добре, държави, които имат свободен капитал (типично за страните от Западна Европа и САЩ), се опитват да увеличат възвращаемостта на капитала, инвестирайки в развиващи се икономики. Във времена на криза има недостиг на капитал и тези държави рязко променят инвестиционната си политика. В резултат на това преките инвестиции в държави с преходни икономики намаляват.

ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС януари – октомври 2009 г.

За януари – октомври 2009 г. текущата и капиталовата сметка има дефицит в размер на 2072.5 млн. евро (6.2% от БВП2), при дефицит от 6585 млн. евро (19.3% от БВП) за януари – октомври 2008 г.

За октомври 2009 г. текущата сметка е отрицателна, в размер на 252.5 млн. евро, при отрицателна текуща сметка в размер на 1168 млн. евро за октомври 2008 г. Основни фактори за намалението на дефицита по текущата сметка в сравнение с октомври 2008 г. са намалелите дефицити по търговското салдо (с 696.5 млн. евро) и по статия Услуги (с 97.2 млн. евро), както и увеличението на салдото по статия Доход (с 97.1 млн. евро). За януари – октомври 2009 г. текущата сметка има дефицит в размер на 2463.7 млн. евро (7.4% от БВП), при дефицит от 6826.6 млн. евро (20% от БВП) за януари – октомври 2008 г. Основни фактори за намалението на дефицита по текущата сметка са по-ниските дефицити по търговското салдо (с 3711.6 млн. евро), по статия Доход (с 242.2 млн. евро) и увеличението на салдото по статия Услуги (с 507.5 млн. евро).



Търговското салдо за януари – октомври 2009 г. е отрицателно, в размер на 3497.3 млн. евро (10.4% от БВП), при отрицателно салдо в размер на 7208.9 млн. евро (21.1% от БВП) за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. търговското салдо е отрицателно, в размер на 256 млн. евро, при отрицателно салдо в размер на 952.5 млн. евро за октомври 2008 г.

Износът (FOB) възлиза на 9684.9 млн. евро, при 13 197 млн. евро за януари – октомври 2008 г., като намалява с 26.6% на годишна база, при ръст на годишна база от 18.5% за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. износът (FOB) възлиза на 1205.7 млн. евро, при 1292.7 млн. евро за октомври 2008 г. Той намалява с 6.7% на годишна база, при намаление на годишна база от 0.9% за октомври 2008 г.

Вносът (FOB) e 13 182.2 млн. евро, при 20 406 млн. евро за януари – октомври 2008 г., като намалява с 35.4% на годишна база при ръст на годишна база от 21.6% за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. вносът (FOB) e 1461.7 млн. евро, при 2245.1 млн. евро за октомври 2008 г. Той намалява с 34.9% на годишна база при ръст на годишна база от 11.7% за октомври 2008 г.

Салдото по услугите е положително, в размер на 1364.5 млн. евро (4.1% от БВП), при положително салдо в размер на 857.1 млн. евро (2.5% от БВП) за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. салдото по статията е отрицателно, в размер на 4.3 млн. евро при отрицателно в размер на 101.5 млн. евро за октомври 2008 г.

Салдото по статията Доход е отрицателно, в размер на 737 млн. евро, при отрицателно салдо в размер на 979.2 млн. евро за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. салдото по статията е положително, в размер на 16.2 млн. евро при отрицателно в размер на 81 млн. евро за октомври 2008 г.

Нетните постъпления от текущи трансфери възлизат на 406.1 млн. евро (1.2% от БВП) при 504.5 млн. евро (1.5% от БВП) за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. статията Текущи трансфери, нето е отрицателна в размер на 8.4 млн. евро при отрицателна в размер на 33 млн. евро за октомври 2008 г.



Капиталовата сметка3 е положителна, в размер на 391.2 млн. евро, при 241.6 млн. евро за януари –октомври 2008 г.

Финансовата сметка е положителна, в размер на 1785.3 млн. евро, при положителна сметка в размер на 11 035.7 млн. евро за януари – октомври 2008 г.

Преките инвестиции в чужбина са 96.2 млн. евро, при 465.5 млн. евро за януари – октомври 2008 г.

Преките чуждестранни инвестиции в страната4,5 са 2332.5 млн. евро (7% от БВП), при 5866.1 млн. Евро (17.2% от БВП) за януари – октомври 2008 г. Преките инвестиции покриват 94.7% от дефицита по текущата сметка за отчетния период, при 85.9% за януари – октомври 2008 г.

Портфейлните инвестиции – активи намаляват с 11.2 млн. евро, а за януари – октомври 2008 г. Те нарастват със 79.6 млн. евро.

Портфейлните инвестиции – пасиви намаляват с 18.3 млн. евро. За януари –

октомври 2008 г. портфейлните инвестиции – пасиви намаляват с 255.1 млн. евро. За октомври 2009 г. портфейлните инвестиции – пасиви нарастват с 53.1 млн. евро при намаление от 24.3 млн. евро за същия месец на 2009 г.



Други инвестиции – активи намаляват с 13.6 млн. евро, при намаление в размер на 314 млн. евро за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. други инвестиции – активи намаляват с 35 млн. евро, при увеличение в размер на 274.4 млн. евро за октомври 2008 г. Други инвестиции – пасиви намаляват с 449 млн. евро, при увеличение от 5759.5 млн. евро за януари – октомври 2008 г. За октомври 2009 г. други инвестиции –пасиви намаляват с 28.6 млн.евро, при увеличение от 400.1 млн. евро за октомври 2008г.

За отчетния период статията Грешки и пропуски има отрицателна стойност, в размер на 526.9 млн.евро. За януари – октомври 2008 г. статията има отрицателна стойност, в размер на 2265.1 млн. евро.



Общият баланс е отрицателен, в размер на 814.1 млн. евро, при положителен общ баланс в размер на 2185.6 млн. евро за януари – октомври 2008 г.

За януари – октомври 2009 г. резервните активи на БНБ6 намаляват с 814.1 млн. евро. За октомври 2009 г. резервните активи на БНБ нарастват с 253.9 млн. евро.




ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Данните затвърждават очерталата се тенденция от началото на 2009 за намаление на дефицита по текущата сметка и съответно по търговското салдо в страната (добрата новина), но същевременно с това и значителен спад в преките чуждестранни инвестиции и изтичане на капитали от страната (лошата новина).

На базата на данните за платежния баланс можем да направим следните заключения:

1. Доколкото дефицитът по текущата сметка е равен на разликата между спестяванията и инвестициите в икономиката, намалението на дефицита в условията на криза е резултат от по-малко преки чуждестранни инвестиции в страната и намаление на потреблението.

2. Въпреки че дефицитът по текущата сметка през предходните години беше с пъти по-голям от сега, резервите на БНБ се увеличаваха, т.е. дефицитът не застрашаваше финансовата и макроикономическа стабилност на страната въпреки постоянните изказвания на външни анализатори в тази посока. Тази година, в условията на криза и очертаващ се бюджетен дефицит, въпреки относително ниския дефицит по текущата сметка, валутните резерви на БНБ намаляват. Именно в това се крие уязвимостта на българската икономика.



Анализът показва, че основната опасност за икономиката идва от зависимостта на България от чужди капитали, под формата на чуждестранни инвестиции. С оглед на високата вътрешнофирмена задлъжнялост (заеми в чуждестранна валута от международни банки, или от дъщерните им дружества в България), е възможно да възникне ситуация, в която притока на чуждестранен капитал няма да е достатъчен да компенсира отлива на средства от България. Въпреки това, гъвкавият пазар, който реагира своевременно на променящите се икономически условия и разумната фискална политика на правителството засега поддържат стабилна макроикономическата рамка на България.
Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница