Политики за насърчаване на търговията със земеделски продукти в рамките на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (очис)

Държавите-членки на ОЧИС правят преглед на възможностите за износ на селскостопански стоки в и извън региона на ЧИС, обсъждат предизвикателствата, свързани с развитието на износа и премахването на съществуващите пречки, оценяват нуждите от засилване на публично-частните действия за разширяване и улесняване на търговията и определяне на действията в подкрепа на по-ефективна и приобщаваща търговия със селскостопански хранителни продукти. Очаква се да бъде разработено проектно предложение в подкрепа на развитието на износа в страни, които искат такава подкрепа, и всички необходими действия за премахване на пречките пред търговията и разширяване и улесняване на вътрешнорегионалната и външната търговия.

Държавите-членки на ОЧИС обсъждат основните ограничения за разширяване на вътрешнорегионалната и външната търговия (като нетарифни бариери, регулаторна сложност, инфраструктура, търговски разходи, логистика, трудности при навлизане на нови пазари, производствени ограничения). В тази връзка държавите-членки на ОЧИС обменят опит за това какви политики и програми са въвели за развитие на износа и какви са функциите и отговорностите на държавните им агенции в развитието на износа. Тези държави обсъждат помежду си как е организирано взаимодействието с частния сектор и как се координира с публичния сектор, за навлизане на нови пазари или за разширяване на съществуващите; колко ефективни са различните инструменти за насърчаване на износа (например пазарно разузнаване, избор на целеви пазари, изграждане на готовност за износ /подкрепа за удовлетворяване на пазарните изисквания, идентифициране на възможности за търгуеми стоки храни, маркетингови /промоционални действия, изграждане на партньорства с вносители, сделки); държавите дават препоръките си за разширяване и улесняване на вътрешнорегионалната и външната търговия, правят предложения за регионално сътрудничество по гореспоменатите въпроси.

Търговията с агро-хранителни продукти и износ на селскостопански продукти в и извън региона на ОЧИС са сред основните източници на доходи за много държави-членки на ОЧИС. В контекста на сътрудничеството между ОЧИС и Организацията по прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации (ФАО), ОЧИС помага на ФАО за разработване и прилагане на действия за укрепване на търговията с хранителни продукти в нейния регион и с външни търговски партньори на държави-членки на ЧИС. Между двете организации е подписано Споразумение, като ФАО предоставя средства за неговото прилагане. Сред приоритетите на ФАО в регионалните инициативи в Европа и Централна Азия е подкрепата на земеделските стопани, подобряване на търговията с хранителни продукти и пазарната интеграция в Европа и Централна Азия, устойчиво развитие и безопасност на храните. Тези приоритети ФАО постига чрез редица инициативи, целящи подпомагане на страните от региона да прилагат търговските споразумения на СТО и да получават по-лесен достъп до нови пазари, чрез повишаване на капацитета им за прилагане на световните стандарти за качество на храните. Системата на ФАО за предотвратяване на извънредни ситуации във връзка със здравето на животните разработва стратегии за намеса и подобрено управление. Тя работи за наблюдение и предотвратяване на болести по животните. ФАО се стреми да създаде подкрепяща среда за местните пазари и диверсификация на износа и насърчаване на включването и ефективността на агрохранителните системи. Тя се фокусира върху нуждите на страните да укрепват своите санитарни и фитосанитарни системи. В своите инициативи ФАО си сътрудничи с правителства, международни и частни организации, академии и изследователски институти.

Според доклада на г-н Толкс през последните десет години износът на селскостопански износители в ЧИС е нараснал от 52.7 млрд. долара през 2007 г. на 83.1 милиарда долара през 2016 г., което представлява увеличение от 58%. За същия период вносът на селскостопански продукти е нараснал от 62,8 млрд. до 71,6 млрд. долара през 2016 г., което е увеличение от 13,9%. Стойностите на вноса са достигнали най-високото си ниво през 2013 г., до 98,1 млрд. долара, преди да спаднат с 27% до 71,6 млрд. долара през 2016 г. Черноморският регион се е превърнал от нетен селскостопански вносител през 2007 г.- 10,1 милиарда щатски долара, в нетен селскостопански износител от 2014 г. насам. Значително увеличение на износа е регистрирано през този период в Украйна, Турция и Румъния. Докато общият внос на селскостопански продукти е нараснал с 13,9% от 2007 г. до 2016 г., то стойността на вноса в Албания, Армения, Гърция, Руската федерация и Украйна е паднала. През 2016 г. регионът се e състоял от нетни вносители на селскостопански продукти: Албания, Армения, Азербайджан, Грузия, Гърция, Румъния и Руската федерация и нетни селскостопански износители: България, Молдова, Сърбия, Турция и Украйна.

По отношение на вноса търговията е по-слабо концентрирана в няколко продуктови групи и преработените продукти (месо, млечни продукти, напитки, хранителни продукти), при които вносът има по-голям дял отколкото износа. Що се отнася до вътрешнорегионалната търговия, делът на вътрешнорегионалния износ в общия износ на ОЧИС е намалял от 24% през 2013 г. на 19% през 2017 г. Делът на вътрешнорегионалния внос в общия внос на ЧИС е останал постоянен - 19% през последните години. Преработените и продуктите с по-висока добавена стойност са недостатъчно представени в търговията между членовете на ЧИС.

За Армения, Азербайджан, Грузия и Молдова повече от половината от износа на селскостопански продукти е към други държави-членки на ОЧИС. Турция и Украйна са най-малко интегрирани с държавите-членки на ЧИС, като и двете страни са загубили част от износа си за Руската федерация през последните години. Също така се отбелязва, че износът на селскостопански продукти от ОЧИС е нараснал значително с много партньори по света през последните години, дължащо се на увеличения износ на зърнени култури, както и на слънчогледовото семе (Китай), тютюна (Япония) и плодове и зеленчуци, (САЩ).

Редица членове на ОЧИС са интегрирали политиките за насърчаване на износа в своите средносрочни стратегически програми за развитие. Стъпките за въвеждане на политики за насърчаване на износа са на ранен етап в някои държави-членки на ОЧИС и такива мерки биха се увеличили чрез засилване на знанията и капацитета на правителствените отдели, включително чрез прилагане на програми за диверсификация на износа и развитие на достъпа до нови пазари. Г-н Толкс подчертава, че през последното десетилетие почти всички държави-членки на ОЧИС са увеличили селскостопанския си износ, а много от тях активно подкрепят това чрез политики за насърчаване на износа. Ефективността на политиките за насърчаване на износа може да се засили, когато всички (производители, търговци на едро, превозвачи, дистрибутори, и т.н.) допринасят за формулирането на политиките и всички заинтересовани страни имат достъп до подробна и актуална пазарна информация.

В доклада си г-н Толкс прави предложения за подкрепа на вътрешнорегионалната търговия в държавите-членки на ОЧИС, като засилване на публично-частния диалог в подкрепа на развитието на търговията, координация на национално равнище, както и между отделните страни, увеличаване на инвестициите, подкрепа на интересите на малките и средни предприятия, повишаване на ефективността на международните процедури за внос, износ и транзит.

Международният център за черноморски изследвания, ситуиран в гр. Атина, Гърция, си сътрудничи с ОЧИС, като изготвя политически документи (декларации на министрите, планове за действие, фондови документи) и координира работата на експертната група по взаимодействието между ОЧИС и ЕС. Като самостоятелна институция за научни изследвания и обучение разработва и публикува изследователски документи и проучвания, организира различни научни събития, управлява изследователски проекти. Международният център за черноморски изследвания е изготвил доклад за проекта "Черноморски хоризонт", финансиран от Рамковата програма за научни изследвания и иновации "Хоризонт 2020". Проектът има за цел да подкрепи външните отношения на ЕС с целевия черноморски регион, като съществено допринася за текущите регионални изследвания, технологии и иновации чрез увеличаване на базата от знания за външната среда на ЕС.

Институциите, работещи в областта на селското стопанство в Република Азербайджан, са Министерство на земеделието, Министерство на икономиката, дружеството Обществени поръчки и доставки на хранителни продукти АД, Държавна аграрна търговска компания ООД, Държавна агенция за селскостопански кредити към министерство на земеделието, компанията Промоция на износа и инвестициите в Азербайджан.

Основната цел на дружеството Обществени поръчки и доставки на хранителни продукти АД е да стимулира производството и преработката на селскостопанските продукти, да осигури развитие на земеделските производители, да насърчи социалното благополучие на населението в регионите, да повиши качеството на продуктите, да повиши ефективността на използването на държавния бюджет и да се осъществи централизирано закупуването на храни по държавен ред.

Азербайджанската компания Промоция на износа и инвестициите (AZPROMO) е съвместна публично-частна инициатива, създадена от Министерството на икономиката на Азербайджан през 2003 г., с цел да допринесе за икономическото развитие чрез привличане на чуждестранни инвестиции и стимулиране на износа. Тя подпомага чуждестранни компании, които се интересуват от проучване и използване на инвестиционните възможности в Азербайджан. Същевременно като партньор на компаниите, установени в Азербайджан, иска да стъпи на чуждите пазари. Неговите знания за чуждестранните пазари и приложимите търговски регулации, заедно с широка мрежа от чуждестранни представителства и партньори, предлагат на фирмите добри възможности за разширяване на техния капацитет за износ. AZPROMO има международни офиси в Грузия, Австрия, Италия и Китай, координирани от центъра в Баку, които предоставят услуги в кратък период от време.

Държавна аграрна търговска компания ООД подпомага аграрната политика на правителството; предоставя методологични препоръки на земеделските производители за ефективната организация на продажбите на селскостопански продукти; подкрепя взаимоотношенията на земеделските стопани с доставчиците; предоставя услуги за разширяване на продажбите на земеделските производители; укрепва логистичната база за ефективна организация на продажбите на селскостопански продукти; допринася за развитието на селското стопанство, като по този начин допринася за икономиката на страната; гарантира, че местните и чуждестранните пазари са достъпни за продуктите по плавен, безпрепятствен и конкурентен начин.

За Република България органите, прилагащи политиката по износа, са МЗХГ, Министерство на икономиката и агенциите към него (Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия, Българска агенция за инвестиции, Българска банка за развитие, Българска агенция за експортно застраховане), агенция „Митници“.

На първите места в двустранната търговия на България със селскостопански продукти с държави-членки на ОЧИС са страни като Турция, Гърция и Румъния, което е обусловено от близостта на тези пазари. Водещите продукти за износа от България към тези три дестинации са: зърнени култури и слънчогледово масло се изнасят за Гърция; за Румъния се изнасят главно зърнени култури, както и птиче месо, плодове и зеленчуци; маслодайни семена, живи животни и зърнените култури се изнасят главно за Турция. Що се отнася до вноса от посочените страни, основният внос от Румъния са маслодайни семена, зърнени култури и месо; плодове и зеленчуци, тютюн и риба се внасят главно от Гърция; вносът от Турция е предимно от плодове и зеленчуци, препарати, животински или растителни мазнини и маслодайни семена. Тенденцията през последните три години е за увеличаване на положителното търговско салдо в търговията със селскостопански продукти между България и страните от ОЧИС, като темповете на растеж на износа са по-големи от темповете на растеж на вноса, което означава, че България е нетен износител на селскостопански стоки.

Структурата на българския износ, начело на който са зърнените култури със стойност на износа над 1 млрд. долара и относителен дял 22,42 % от целия износ, включва още маслодайни семена - рапично и слънчогледово семе – на стойност по-малко от 500 млн. долара и дял от 9.81% от износа на селскостопански продукти от България. Тютюнът идва на трето място, последван от месото и особено от птичето месо. Млечните продукти се представят от сирена. Шесто и седмо място са заети от зеленчуци и плодове, главно преработени продукти - консервирани, замразени и т.н. Виното заема следващо място с обща стойност на износа, по-голяма от стойността на износа на плодове или зеленчуци, но с по-малък относителен дял.

Сред основните бариери пред износа на български селскостопански продукти са:

• 
  тарифните пречки като високи мита за внос в трети страни (например 40% мито за внос на агнешко месо в Турция);
  
• 
  регионализацията при налагане на забрани за внос при поява на болести по животните; ограничаването на вноса само от определена област, а не от цялата територия на страната, би улеснило нашите износители (например при износа на пилешко месо за Русия);
  
• 
  бавна процедура по одобрение на санитарни и фитосанитарни сертификати (например сертифициране за Китай);
  
• 
  проблеми с логистиката като твърде високи транспортни разходи за страни като Саудитска Арабия и ОАЕ; износът на малотрайни продукти като меса, плодове и зеленчуци, който изисква специално съхранение, се затруднява при дълъг престой на превозвачите на граница.
  

Според Министерство на околната среда и селското стопанство в Грузия за 2017 г. 18,2% от стокооборота на страната се формира от селскостопански продукти, а 43,2% от работната сила в страната е заета в селското стопанство. Грузия представлява надежден коридор за търговските потоци между Европа, Каспийския регион, Централна Азия и Китай, поради което в страната съществува възможност за създаване на хладилни складове и логистични центрове. Основни продукти, които се изнасят за страните от ОЧИС са вина, алкохолни напитки, лешници, добитък, а основните дестинации са Русия, Азербайджан, Украйна, Армения и Турция. Основните внасяни продукти са пшеница, цигари, слънчогледово олио, пилешко месо, а страните, от които се внася, са Русия, Украйна, Турция.

Агенцията за управление на селскостопанските проекти на Грузия е създадена от Министерството на околната среда и селското стопанство на Грузия, за да се насърчи развитието на селските райони в Грузия. Агенцията изпълнява различни проекти, инициирани от министерството.

Друг орган, работещ в областта на селското стопанство е Националната агенция по виното, чиято основна цел е да популяризира грузинското вино, да подобри качеството на лозарството и винопроизводството и впоследствие да популяризира експортния потенциал на грузинското вино. През 2017 г. Грузия е изнесла рекорден брой вина през последните 30 години - общо 76,7 млн. бутилки (0,75 л) вино са били изнесени в 53 страни по света.

Enterprise Georgia - Агенция за развитие на предприемачеството беше създадена през март 2014 г. в рамките на Министерството на икономиката и устойчивото развитие. Enterprise Georgia е държавната институция в Грузия, която има за задача да улесни развитието на частния сектор (и по-специално на МСП) посредством разнообразни механизми за финансова и техническа подкрепа, както и за подкрепа за износа. В същото време Агенцията е неразделна част от правителствената програма "Производство в Грузия", инициирана да насърчава местното производство и да увеличава производителността и конкурентоспособността на МСП.

По отношение на Гърция основната институция, работеща в областта на селското стопанство, е Министерство на развитието на селските райони и храните. Предимства на гръцкото селско стопанство са благоприятните климатични условия, висококачествените агро-хранителни продукти, много сертифицирани продукти и екологично производство. Сред недостатъците са малки и фрагментирани земеделски стопанства, производство в малък мащаб, високи производствени разходи, зависимост от субсидиите на ЕС, нисък дял на младите фермери. Сред най-активните търговски партньори на Гърция от страните–членки на ОЧИС са България, Румъния и Турция, а основните изнасяни продукти са плодове и зеленчуци, тютюн и памук. Основните страни на вноса от страните–членки на ОЧИС са Турция и България, а основни внасяни продукти са зърнени култури. Сред пречките пред търговията са основно нетарифните бариери, санитарните и фитосанитарни правила, руското ембарго върху вноса, високите вносни мита в Турция (180% мито върху вноса на сирене Фета), много случаи на незаконно използване на географски означения.

С оглед улесняване на търговията би могло да се работи в посока опростяване и хармонизиране на търговските процедури, включително свободата на транзит, таксите и формалностите, свързани с вноса и износа и прозрачността на търговските регламенти, които се отнасят главно на граници като митническите и пристанищните процедури и транспортните формалности, намаляване на разходите и времето за транспорт.

Република Молдова

Органите, основно работещи за насърчаване на износа на селскостопански продукти от Молдова са Министерство на икономиката и инфраструктурата, Агенция за инвестиции, Търговско-промишлена палата, Министерство на външните работи и европейската интеграция, Министерство на земеделието, регионалното развитие и околна среда.

Молдова изнася към страните от ОЧИС главно плодове, зърнени култури, захар към Румъния, Русия и Турция, а вносът основно е на млечни продукти, плодове и зърнени култури от Украйна, Румъния и Русия.

Основни цели на политиките за насърчаване на износа на Молдова са взаимодействието и координацията на работата между публичния и частния сектор за подкрепа на износа; идентифициране на бариерите пред износа и на целите, очертани по страни и подсектори; достъп до нетрадиционни пазари за износ; идентифициране на нови партньори за износ / внос; използване на инструменти за насърчаване на износа; увеличаване на броя на участващите фирми в международните изложения и панаири, организирани извън страната; диверсификация на експортните пазари и търговския портфейл; подобряване на качеството и стандартите на храните; предоставяне на целева информация относно дейностите за насърчаване на износа; подобряване на маркетинговата дейност и логистиката; подобряване на мрежата за външно икономическо представителство и рамката на политиката; привличане на чужди инвестиции в селскостопанския сектор; разширяване на търговските споразумения за свободна търговия.

Основни ограничения за разширяване на вътрешнорегионалната търговия в рамките на ОЧИС са забрани като ембарго; нетарифни мерки, наложени от някои от основните търговски партньори; високи разходи за използване на алтернативни транзитни маршрути; сложност на регулаторната рамка (като регулации и стандарти, приети от ЕС); липса на квалифицирани човешки ресурси; лоша инфраструктура, свързваща членовете на ЧИС за достъп до пазара; недостатъчна мрежа от чуждестранно икономическо представителство в страните-членки.

По отношение на Румъния в областта на селското стопанство работят Министерство на земеделието и развитието на селските райони, Агенция за финансиране на инвестициите в селските райони, Агенция за плащания и интервенция в селското стопанство.

Според Аналитичния център към дирекция „Агроекспорт“ на Министерство на земеделието на Руската федерация износът е приоритет за РФ и през изминалата година е нараснал с 21%, основно към страни като Египет, Китай, Турция, Корея, като основно се изнасят зърнени продукти, замразена риба, мазнини, месо, преработени продукти.

За страните от ОЧИС основно се изнасят пшеница, слънчогледово олио, плодове и зеленчуци, цигари, преработени продукти към Турция, Украйна, Азербайджан; внасят се плодове, зеленчуци, вино от Турция, Азербайджан, Сърбия.

Според Министерство на храните, селското стопанство и животновъдството на Турция разходите на бизнеса са тясно свързани с улесняването на търговията, тъй като се отнасят до продължителността на митническите процедури и попълването на документацията както за износа, така и за вноса. Сред предложенията на Турция за облекчаване на търговията са задължително спазване на подходящото ниво на санитарна или фитосанитарна защита, което означава, че дадена мярка не трябва да бъде по-рестриктивна от изискваната; хармонизиране на законодателството и стандартите в региона на ОЧИС; опростяване на изискванията за внос и износ; даване на предимство на сключването на споразумения за свободна търговия между всички държави-членки на ОЧИС; увеличаване на броя на форумите за агробизнеса, за да се създадат или укрепят бизнес връзките.

Украйна

Според Министерството на аграрната политика и храните условията в страната са благоприятни за развитието на селското стопанство, което формира 14% от БВП, а 41% от него се формират от износ на селскостопански стоки към страни като към САЩ, Индия, Египет, Китай. В Украйна има около 4 млн. селски стопани, за чиято подкрепа се отпуска значителна държавна помощ. В страната е приета Пътна карта на стратегическото развитие на търговията 2017-2021, целяща улесняване на търговията, иновации за диверсификацията на износа, като за периода 2018-2020 г. се очаква украинският износ на селскостопански продукти да възлезе на 20 млрд долара.

В подкрепа на износа на селскостопански продукти от Украйна, освен Министерството на аграрната политика и храните, работят и Службата за промоция на експорта към Министерство на икономическото развитие и търговията на Украйна; EU Export Helpdesk към Министерството на аграрната политика и храните; Украинската камара на търговията и индустрията.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е финансова институция, която използва инвестициите като инструмент за развиване на пазарната икономика в 27 страни от Централна Европа до Централна Азия. Основните страни, в които банката инвестира, са Турция, Египет, Украйна и Полша, като също така подкрепя проекти на фирми от региона на ОЧИС.

Проектите за финансиране трябва да са конкурентни, добре обосновани, гъвкави, интегрирани и екологични. За 2017 г. ЕБВР са инвестирали 806 млн. долара в 60 проекта. Банката предоставя финансова и техническа подкрепа за агробизнеса, базирана на силните връзки на банката с частния сектор и успешното сътрудничество с правителствата и други международни финансови институции.