Посланието на апостол павел към филипяните

1 Павел и Тимотей, слуги Исус Христови, до всичките в Христа Исуса светии, които са във Филипи, заедно с епископите и дяконите:

2 Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и от Господа Исуса Христа.

3 Благодаря на моя Бог всеки път, когато си спомням за вас,

4 винаги във всяка моя молитва, като се моля за всички вас с радост,

5 за вашето участие в делото на благовестието от първия ден дори до сега;

6 като съм уверен именно в това, че оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенствува до деня на Исуса Христа.

7 И право е да мисля това за всички вас, понеже ви имам на сърдце, тъй като вие всички сте съучастници с мене в благодатта, както в оковите ми, тъй и в защитата и в утвърждението на благовестието.

8 Защото Бог ми е свидетел как милея за всички ви с милосърдие Исус Христово.

9 И затова се моля, щото любовта ви да бъде все-повече и повече изобилно просветена и всячески проницателна,

10 за да изпитвате нещата, които се различават, та да бъдете искрени и незлобни до деня на Христа,

11 изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исуса Христа, за слава и хвала на Бога.

12 А желая да знаете, братя, че това, което ме сполетя, спомогна повече за преуспяване на благовестието,

13 до толкова, щото стана известно на цялата претория и на всички други, че съм в окови за Христа;

14 и повечето от братята на Господа, одързостени от успеха в оковите ми, станаха по-смели да говорят Божието слово без страх.

15 Някои наистина проповядват Христа дори от завист и от препирлив дух, а някои и от добра воля.

16 Едните правят това от любов, като знаят, че съм поставен да защищавам благовестието;

17 а другите възвестяват Христа от партизанство, не искрено, като мислят да притурят тъга в оковите ми.

18 Тогава що? Само туй, че по всякакъв начин, било престорено или истинно, Христос се проповядва; и затова аз се радвам, и ще се радвам.

19 Защото зная, че това ще излезе за моето спасение чрез вашата молитва и даването на мене Духа Исус Христов,

20 според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че, както всякога, така и сега, ще възвелича Христа в тялото си с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт.

21 Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка.

22 Но ако живея в тялото, това значи плод от делото ми; и така, що да избера не зная,

23 но съм натясно между двете, понеже имам желание да отида и да бъда с Христа, защото, това би било много по-добре;

24 но да остана в тялото е по-нужно за вас.

25 И като имам тая увереност, зная, че ще остана и ще пребъда с всички вас за вашето преуспяване и радост във вярата;

26 тъй щото, чрез моето завръщане между вас, да можете поради мене много да се хвалите в Исуса Христа.

27 Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било, че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието,

28 и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога;

29 защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него;

30 като имате същата борба, каквато сте видели, че и аз имам, и сега чувате че съм имал.
ГЛАВА 2

1 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,

2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

3 Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.

4 Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото.

5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;

6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете , че трябва да държи твърдо равенството с Бога,

7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;

8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

9 Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;

10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества,

11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.

12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;

13 Защото Бог е, Който според благоволението Си, действува във вас и да желаете това, и да го изработвате.

14 Вършете всичко без роптание и без препиране,

15 за да бъдете безукорни и незлобливи, непорочни Божии чада, сред опако и извратено поколение, между които блестите като светила на света,

16 като явявате словото на живота; за да имам с какво да се хваля в деня на Христа, че не съм тичал напразно, нито съм се трудил напразно.

17 Но макар че се принасям аз като възлияние върху жертвата и служенето на вашата вяра, радвам се и с всички вас се радвам.

18 Подобно се радвайте и вие и с мене заедно се радвайте.

19 А надявам се на Господа Исуса да ви изпратя скоро Тимотея, та и аз да се утеша, като узная вашето състояние.

20 Защото нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.

21 Понеже всички търсят своето си, а не онова, което е Исус Христово.

22 А вие знаете неговата изпитана вярност, че той е служител с мене в делото на благовестието, както чадо слугува на баща си.

23 Него прочее, се надявам да изпратя, щом разбера, как ще стане с мене,

24 а уверен съм в Господа, че и аз сам скоро ще дойда.

25 Счетох, обаче за нужно да ви изпратя брата Епафродита, моя съработник и сподвижник, изпратен от вас да ми послужи в нуждите;

26 понеже милееше за всички ви и тъжеше, защото бяхте чули, че бил болен.

27 И наистина той боледува близо до смърт; но Бог му показа милост, и не само на него, но и на мен, за да нямам скръб върху скръб.

28 Затова и по-скоро го изпратих, та като го видите, да се зарадвате пак, и аз да бъда по-малко скръбен;

29 Прочее, приемете го в Господа с пълна радост; и имайте такива на почит,

30 понеже заради Христовото дело той дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност, за да допълни липсата на вашите услуги към мене.
ГЛАВА 3

1 Впрочем, братя мои, радвайте се в Господа. За мене не е досадно да ви пиша все същото, а за вас е безопасно.

2 Пазете се от злите работници, пазете се от поборниците на обрязването;

3 защото ние сме обрязаните, които с Божия Дух се кланяме, и се хвалим с Христа Исуса, и не уповаваме на плътта.

4 При все, че аз мога и на плътта да уповавам. Ако някой друг мисли, че може да уповава на плътта, то аз повече,

5 бидейки обрязан в осмия ден, от израилевия род, от Вениаминовото племе, евреин от евреи, досежно закона фарисей,

6 по ревност гонител на църквата, по правдата, която е от закона, непорочен.

7 Но това, което беше за мене придобивка, като загуба го счетох за Христа.

8 А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христа да придобия,

9 и да се намеря в Него, без да имам за своя правда оная, която е от закона, но оная, която е чрез вяра в Христа,то ест, правдата която е от Бога въз основа на вяра,

10 за да позная Него, силата на Неговото възкресение, и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта му,

11 дано всякак достигна възкресението на мъртвите.

12 Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христа Исуса.

13 Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя,- като забравям задното и се простирам към предното,

14 спускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.

15 И тъй, ние, които сме зрели, нека мислим така; и ако мислите вие нещо другояче, Бог ще ви открие и него.

16 Само нека [имаме за правило] да живеем според това, в което сме достигнали [същото да мъдруваме].

17 Братя, бъдете всички подражатели на мене и внимавайте на тия, които се обхождат така, както имате пример в нас.

18 Защото мнозина, за които много пъти съм ви казал, а сега и с плач ви казвам, се обхождат като врагове на Христовия кръст;

19 чиято сетнина е погибел, чийто бог е коремът, и чието хвалене е в това, което е срамотно, които дават ума си на земните неща.

20 Защото нашето гражданство е на небесата, отгдето и очакваме Спасител, Господа Исуса Христа,

21 Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покори и всичко на Себе Си.

1 Затова възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.

2 Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа.

3 Да! И тебе умолявам, искрени ми сътруднико, помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене и с Климента, и с другите ми съработници, чиито имена са в книгата на живота.

4 Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се.

5 Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо.

6 Не се безпокойте за нищо; но за всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение;

7 и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.

8 Най-после братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно,- ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално,- това зачитайте.

9 Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас.

10 Аз много се радвам в Господа, че сега най-после направихте да процъфти изново вашата грижа за мен; за което наистина сте се грижили, но не сте имали благовремие.

11 Не казвам това поради оскъдност; защото се научих да съм доволен в каквото и състояние да се намеря.

12 Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност.

13 За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

14 Но сторихте добре, като взехте участие в скръбта ми.

15 А и вие, филипяни знаете, че когато излязох от Македония и почнах делото на благовестието, ни една църква, освен едни вие, не влезе във връзка с мен за даване и вземане;

16 защото и в Солун един-два пъти ми пращахте за нуждата ми.

17 Не че искам подаръка, но искам плода, който се умножава за ваша сметка.

18 Но получих всичко, и имам изобилно; наситих се като получих от Епафродита изпратеното от вас, благоуханна миризма, жертва приятна, благоугодна на Бога.

19 А моят Бог ще снабди всяка ваша нужда според Своето богатство в слава в Христа Исуса.

20 А на нашия Бог и Отец да бъде слава до вечни векове. Амин.

21 Поздравете всеки светия в Христа Исуса.Поздравяват ви братята, които са с мен.