Последици. Перспективите на българия в европейското

д-р инж. Кирил Радев

Катедра „Управление”, УНСС, гр. София

Резюме: В настоящия доклад е извършен анализ на социално-икономическите последствия от проведените в страната структурни промени в периода 1990 г. – 2007 г. Обект на изследването са взаимовръзките между макроикономическите резултати от проведените реформи и реакцията на населението. Особен акцент е поставен върху процесите на деиндустриализация в моноиндустриалния район – община Бобов дол, на основата на които са направени редица изводи и заключения, имащи отношение към същностните и технологичните характеристики на управлението на преобразованията в стопанската конюнктура в моно- и мултииндустриалните райони на страната. За целите на изследването са използвани разликовия и сравнителен методи, метода на интерполацията, системния подход и др. Заключенията са аргументирани с абсолютни и относителни показатели. Изведена е взаимовръзката между тенденциите, съпътстващи реформата в национален и регионален мащаб.

Поведението на населението е пояснено с резултатите от реформата и данните от проведеното проучване в рамките на проекта „Деиндустриализация и преструктуриране на заетостта в България: Икономически и социални последици”.

В контекста на изследването е доказана необходимостта от прилагането на научните методи и подходи при управлението на структурните реформи, както и значението на научния потенциал за постигането на положителни резултати при тяхната реализация.

Процесите на преход от един към друг икономически модел винаги имат своите аргументи, които е необходимо да бъдат споделени и достъпно представени на всички лица и институции, които ще участват при осъществяването на преходните процеси и/или ще бъдат засегнати по определен начин от тях. Това управленско правило се споделя от всички големи финансови институции (Световната банка, Европейската централна банка, Международния валутен фонд и др.), поради това, че те го считат за условие, подпомагащо плавното протичане на структурните промени и като гаранция за възвръщаемостта на средствата, които отпускат за тяхното реализиране. Предвид комплексността на тези процеси и свързаните с това рискове към днешна дата са извършени анализи на структурните преобразования, проведени в икономиките на множество страни.

Изводите и препоръките направени при тези проучвания трябва да бъдат детайлно изучени и да се имат предвид от субектите на управление на реформите. Този подход ще осигури условия за по-ефективно прилагане на управленските функции и оптимално постигане на планираните цели.

От посоченото следва, че когато е необходимо да се извършат промени в икономиката на дадена страна трябва да се следва конкретно разработен сценарий, като се вземат предвид базовите условия за реализирането на подобен вид промени и възможностите за тяхното адаптиране към специфичните характеристики на компонентите, определящи поведението на съответната национална икономика. Ползвайки научната терминология този похват се нарича „научаване”. Той е задължителен за икономики, които поради настъпили промени в компонентите на външната им среда са изпаднали в рецесия и единственият изход за излизането им от тази ситуация е провеждането на структурни преобразования. Още по-наложително е прилагането му, когато за излизане от критична ситуация е необходимо цялостна промяна на икономическата система, например преход от централизиран към пазарен икономически модел.

Разбира се когато една икономика изпадне в криза е по-трудно, но много по-необходимо прилагането на научните методи и похвати за излизане от ситуацията, докато пълното им игнориране би означавало предрешен провал на предприетите възстановителни мерки.

Практиката показва, че поведението на субектите на реформата в ситуация на криза е аналогично на поведението им в предкризисния период. Ето защо в страните, в които политиката е в съзвучие с научните постулати, негативните икономически резултати от дейността на националните им икономики са изключение и обратно, когато науката е подчинена и зависима от политическите решения, икономиките на тези страни винаги изпадат в дълбоки и непредсказуеми по обхват и последствия кризи. При първия случай икономическите процеси се развиват планово и предсказуемо, докато при втория те са деструктивни, лишени от плановост и на практика изцяло негативни, а прилагания управленски модел - ситуационен.

Позовавайки се на изложеното по-горе може да се направи паралел между изисквания и реалност относно проведената всеобхватна структурна реформа в икономиката на Р България. Предвид резултатите от нейното провеждане тя може да се определи като неуспешна, въпреки че към момента е постигната една от основните й цели, а именно -членството на страната в структурите на Европейския съюз (ЕС). Основните аргументи за това са свързани с негативните текущи показатели, отразяващи състоянието на социалния, политико-правния, технологичния и икономически компоненти на националната икономика. Провежданата без стратегия и съвместимост на целите структурна реформа, имаща за предмет трансформирането на икономическата система от командна в пазарна допринесе за мащабно по размерите си влошаване на макроикономическите показатели и загуба на пазарните позиции в традиционните стратегически зони на действие, както в регионален, така също и в по-широк план.

Извършеното научно изследване по проекта „Деиндустриализация и преструктуриране на заетостта в България: икономически и социални последици” акцентира върху последствията от извършените структурни преобразования в два емблематични и значими за националната икономика промишлени региона – Перник и Бобов дол и по-конкретно относно поведението на населението в тях (в краткосрочен и дългосрочен план).

В настоящия доклад ще бъде направен опит за извеждане и доказване на значимостта на систематична взаимозависимост между компонентите на реформата в националната икономика от една страна и от друга извършените структурни промени на територията на общините Перник и Бобов дол, както и поведението на населението в тях, в контекста на крайните резултати от проведените преобразования. За постигането на тези цели ще бъдат използвани резултатите от извършените проучвания в хода на реализирането на проекта.

Поради настъпилите след 1989 г. промени в компонентите на външната среда на националната икономика беше взето политическо решение за трансформиране на прилагания до този момент централизиран икономически модел в пазарен. От научна гледна точка това представлява изключително сложна задача, за успешното реализиране на която се необходими огромна по мащабите си организационна структура и специализиран научен потенциал. В научните среди се сформираха множество колективи, които започнаха да анализират ситуацията и да предлагат варианти за извършване на преобразованията в областите, в които работят. Те бяха предложени на ресорните министерства, но за съжаление не бяха взети предвид. Поради това моделът държава-икономика не беше подчинен на предварително разработени стратегии, тактики и планове за преструктуриране на икономическите сектори. Като цяло политическите критерии доминираха над икономическите и научните, което е и основния аргумент приоритетно да се решават текущите задачи, а дългосрочните (ако съществуват) да не са съвместими с краткосрочните. Това обстоятелство предизвика дезорганизация в дейността на институциите (субекти на реформата), подпомогнато и от разнопосочната в посланията си нормативна уредба, тъй като когато се спазваха разпоредбите на определен нормативен акт, в повечето случаи се нарушаваха изискванията на най-малко един друг такъв. Поради това проблемите се решаваха „на парче”, което се отрази негативно и върху крайните резултати от реформата.

В икономическата област резултатите се измерват с икономически показатели, присъщи на провежданата в ЕС политика за устойчиво развитие. Именно те са критериите за асоцииране на страната в структурите на Общността. В доклада ще бъдат използвани данни за показателите, включени в раздел „Международно икономическо сътрудничество” от Agenda – 21, разработена от Комисията за устойчиво развитие на ООН.

БВП е един от основните, но към днешна дата вече спорен показател за развитието на икономиките. За периода 1997 г. – 2005 г. тренда на БВП на Р България е положителен, като основна заслуга за това трябва да се отдаде на правилата и принципите на въведения през 1997 г. Валутен борд. Той позволи провеждането на значителни промени в паричната и фискалната политика на страната, а оттам и генерирането на възможности, обуславящи нарастването на физическия обем на БВП.

(Милиони щатски долари)

За периода 1997 г. – 2003 г. средно годишния темп на ръст на БВП е в размер на +2,57 %, като най-голям марж е отчетен в интервала 1997 г. – 1998 г. (+11 %), а като цяло за периода 1997 г. – 2005 г. той е нараснал с +88.7 %.

(Проценти)

Промените в паричната и фискалната политика на страната, благоприятствани от правилата на Валутния борд дадоха добри резултати и в международен аспект, видно от данните, посочени на Графика 1.

Стойностите на БВП, изразени в млн. лв. за периода 1996 г. – 2007 г. са посочени в таблица №3. От тях следва, че стойността на БВП за периода 2005 г. – 2007 г. (първо тримесечие) е нараснала с 7 642 647 млн. лв. (39.94 %), а в процентно изражение за периода 1996 г. – 2006 г. промяната е в размер на +278.7 %.

(Млн. лв.)

За целите на настоящия доклад ще бъдат изведени значенията на отделните региони при формирането на БВП. Поради това в таблици №№4-9 са представени данни съответно за регионалния БВП, регионалния БВП на човек от населението и брутната добавена стойност на сектор „Индустрия”, като един от значимите сектори за анализираните общини - Бобов дол и Перник.

(Млн. лв.)

В относителни единици разпределението на БВП по региони дава по-добра представа за ролята на отделните региони и тяхното тегло в общата стойност на реализирания БВП за съответния отчетен период.

(Проценти)

Видно от данните в таблици №№ 4 и 5 е възможно да се направи заключението, че ръста в общия БВП за периода 2000 г. – 2005 г. се дължи единствено на Югозападния район за планиране, където за разглеждания период той е нараснал с +6,156 %. При това делът на район „Южен централен” остава константа, а при всички останали райони с изключение на Североизточния район на планиране, където редукцията е -1 % е налице намаление на делът в рамките на около -1,40 %.

От социален аспект е важно да се анализира стойността на БВП на човек от населението, което има отношение и към производителността на труда на всеки един зает, както и към използваните технологии за производство. В психологичен аспект този показател има отношение към поведението на човешкия фактор, в т.ч. неговата мотивация и подреждане на приоритетите. Данните във финансово измерение и в относителни единици са посочени в таблици с №№ 6 и 7.

Таблица 6

БВП на човек от населението по райони за планиране

за периода 2000 г. – 2005 г.

(Лева)