Поведенчески теории за ученето
Изтегляне 33.23 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Педагогическа психология ТЕМА
|
РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „АНГЕЛ КЪНЧЕВ” ФАКУЛТЕТ „ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ“ КАТЕДРА „ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ И ИСТОРИЯ“ РЕФЕРАТ ПО Педагогическа психология ТЕМА: Поведенчески теории за ученето Изготвил: Проверил: Проф. Ст. Иванов гл.ас. д-р. Д.Алиева Съдържание Увод…………………………………………………………………… 3-4стр. Основна част………………………………………………………… 5-9стр. Заключение…………………………………………………………… 10стр. Използвана литература……………………………………………… 11стр. Увод Принципите на поведенческите теории за ученето са важни за обясняването на голяма част от човешкото поведение, а дори още по-важни са за неговата промяна. Поведенческите теории за ученето са ограничени по обхват. Ученето се разглежда като основен процес на поведението, като изменение на външните реакции върху основата на външни стимули. Според Дж.Уотсън психическите явления са недостъпни за обективно научно изследване, поради което следва да се изучава не съзнанието, а дейността, поведението, разбирано като двигателна активност на организма в отговор на въздействието на външните стимули. Е.Торндайк смята, че всеки процес на учене се извършва по формулата "ситуация - ответна реакция". Ученето при човека и животните се заключава в изменението на тяхното поведение. Основни фактори на ученето са напрежението на потребността (законът за готовността), връзката между стимула и реакцията, повторната актуализация на връзката (законът за упражнението), подкреплението на сполучливата реакция (законът за ефекта). Концепцията за оперантното поведение и инструменталното научаване на Б.Ф.Скинър също се основава на бихейвиъристката схема: ситуация (стимул)- реакция - подкрепление. Ученето се свежда до серия опити въз основа на "пробата и грешката" като се пренебрегва умствената дейност. Гещалтизъм (Ф.Кьолер, М.Вертхаймер, К.Кофка и др.). Ученето се разглежда като процес на изменение на моторния, сензорния, сензомоторния и идеаторния опит на субекта. Този опит представлява цялостно и структурно образувание. В основата на механизма на ученето се поставя принципът за структурността и целостта. То се осъществява чрез цялостни гещалти (структури, образи, форми). Същността на процеса на учене е в преструктуриране на предишните структури на опита, т.е. във възникването на новия опит чрез реорганизация на предишните структури и в затвърдяването на новите структури. Ученето според Кофка се състои от две фази: образуване на нови форми на дейност (успех) съхранение и възпроизвеждане на новите форми на дейността (памет). В онтогенетичното развитие върху процесите на преструктуриране оказва влияние съзряването на нервната система и обучението. Преструктурирането се осъществява в съответствие с редица закони: закона за сходството (формират се гещалти, сходни с гещалтите, Теория за интериоризацията (П.Жане, Ж.Пиаже и др.). Психическото развитие се разглежда като резултат от действието на външни фактори, което се пренася във вътрешен план (интериоризира се). Съгласно теорията на Ж.Пиаже умственото развитие на детето е спонтанен процес, който се подчинява на биологически закони. Средата (в частност обучението) може само да го задържи или ускори. Успешността на обучението зависи от това, доколко то се основава върху умственото развитие. Това развитие се извършва в системата "субект-обект" като движение към равновесие на нейните елементи: преобладаване на асимилаи (усвояването на новото чрез включването му в старите схеми); преобладаване на акомодацията (приспособяване на актуализиращите се изходни схеми към нови обекти на действие чрез изменение на структурата им); равновесие между два процеса. Ж.Пиаже разграничава няколко вида придобиване на опит: учене (постепенен, несъзнателен процес на усвояване на всякакви връзки), индукция (постепенно съзнателно контролирано усвояване на всякакви връзки), инсайт (скок образно познаване на неявни връзки - осъзнавано ихарактерни за дадена ситуация), закона за последователността (по-късно формираните гещалти преобладават във формирането на новите), закона за завършеността (структурирането води до завършени гещалти, до най-добри гещалти) и др. Основните положения на гещалтизма противостоят на асоцианистическите представи за ученето и на поведенческата психология. неосъзнавано), възприя (скокообразно усвояване на явни връзки - осъзнавано и неосъзнавано). Концепцията на Ж.Пиаже се основава на голям фактически материал. Той < приближава до детерминистичния възглед за ученето, но не го прилага последо вателно. Развитието на висшите психически функции се разглежда абстрактно извън социалната и културнатасреда. Изтегляне 33.23 Kb. Сподели с приятели:
|