В материалния свят няма нищо по-важно от Еволюцията чрез естествен отбор. Без естествения отбор нашият биологичен вид не би съществувал. Ако този отбор не важеше за идеите, технологиите, пазарите, компаниите, екипите и продуктите точно по същия начин, както важи за видовете, всички ние щяхме да обработваме земята, борейки се с недохранването и глада. Естественият отбор движи целия материален прогрес.
Произход на дарвинизма
Обожавам историята за начина, по който се е зародила идеята за естествения отбор, така както обожавам и самата идея. През 30-те години на XIX век по време на дългото си пътуване около света и когато се върнал в Англия, Дарвин наблюдавал поведението на животните, което благоприятствало тяхното оцеляване, както и това на потомството им. Например, когато бил на архипелага Галапагос в Южния Тихи океан през 1835 г., Дарвин забелязал, че една бяла птица си седяла спокойно отстрани, докато първото ѝ новоизлюпено пиленце убило второто. Защо птицата не се намесила – или пък, ако е искала само едно пиленце, защо си е правила труда да снесе повече от едно яйце? След многократни наблюдения Дарвин стига до отговора: той установил, че едно яйце има едва 50 процента вероятност за оцеляване (под оцеляването се разбира това на поне едно новоизлюпено), че две яйца повишавали вероятността за оцеляване до 75 процента, но при три яйца вероятността за оцеляване спадала под 50 процента. Освен това, ако имало две живи новоизлюпени пиленца, вероятността едно от тях да оцелее била по-малка, отколкото при наличието само на едно. Следователно привидно извратеното поведение на майката всъщност благоприятствало оцеляването на нейното семейство.
Дарвин комбинирал размишленията от непосредствените си изследвания с две идеи, които от много десетилетия битували в различни академични дисциплини. Той ги обединил, постигайки експлозивен ефект. Двете идеи били конкуренцията и еволюцията. Дарвин за пръв път бил осенен от идеята за естествения отбор през 1838 г., докато четял „Есе за населението“ на Робърт Малтус, зловещо пророчество за последиците от конкуренцията за храна между индивидите. От своя страна Малтус бил повлиян от теориите на Адам Смит за икономическата конкуренция в „Богатството на народите“ (чийто първи том бил публикуван през 1776 г.). Разсъжденията на Смит били повлияни от друг писател, работил повече от век преди него, а именно политическия философ Томас Хобс, който през 1651 г. описал обществото като „война на всички срещу всички“. Така че идеята за конкуренцията е в обращение между учените около 200 години преди Дарвин да публикува „Произход на видовете по пътя на естествения отбор или запазването на облагодетелстваните раси е борбата за живот“.
Идеята за еволюцията била широко разисквана в началото на XIX век. Вкаменелостите показвали, че видовете са еволюирали от по-ранни, по-примитивни видове. К.Е. фон Бер (1792-1876) формулирал важно прозрение, когато заявил, че „по-необичайните признаци се развиват от най-обичайните, докато се появят най-специализираните“. Еволюционистите говорели за „хетерогенност, възникнала от хомогенност“.3 Това, което никой преди Дарвин не успял да обясни задоволително, било как точно се извършва еволюцията.
Сподели с приятели: |