Теорията на Дарвин за естествения отбор е елегантна и изключително икономична, основаваща се на три обикновени наблюдения.
Първо, при живите същества има системно свръхпроизводство. „Няма никакво изключение от правилото – твърди Дарвин – че всяко органично същество се размножава по естествен начин до такава степен, че ако не се унищожава, Земята скоро би се покрила с потомството на само една двойка.“4 Той отбелязва, че треската снася милиони яйца. Ако всички те оцелеят, след шест месеца океаните ще гъмжат от треска. Слоновете се размножават най-бавно от всички познати животни, но ако не бъдат контролирани, само след пет века „ще има 15 милиона живи слона, потомци на първата двойка“. Оцеляването е игра на числа, в която шансовете са срещу повечето същества. „Борбата за съществуване – заключава Дарвин – неизбежно произтича от високата степен на размножаване, към която се стремят всички органични вещества.“
Второ, всички същества са различни. Всички ние сме уникални.
Трето, сборът от тези разновидности се унаследява. Ние приличаме повече на родителите си, отколкото на родителите на другите хора.
Дарвин обединява тези три очевидни факта, за да получи основите на теорията на естествения отбор. Конкуренцията между потомството означава, че само няколко представители могат да оцелеят. Както прочувствено пише Дарвин в „Произходът на видовете“:
Всички органични същества са изложени на ожесточена конкуренция... Нищо не е по-лесно от това да се признае на думи истината за всеобщата борба за живот и нищо по-трудно, поне доколкото аз установих, от това постоянно да се помни това заключение. И все пак, ако то не бъде напълно вкоренено в съзнанието, цялата икономика на природата е всеки факт на разпределение, рядкост, обилие, измиране и изменение ще бъде видяна мъгляво или разбрана съвсем погрешно.5
Кои отделни растения и животни ще оцелеят? Очевидно онези, които най-добре се възползват или приспособяват към това, което Дарвин нарича „условията на живот“. Във въведението на „Произходът на видовете“ той излага тезата си и признава, че е задължен на Малтус. Дарвин коментира, че ще започне, като разгледа изменчивостта на видовете, както на опитомените, така и на тези в природата:
Ще обсъдим кои обстоятелства са най-благоприятни за изменчивостта. В следващата глава ще бъде разгледана борбата за съществуване между всички организми навсякъде по света, която неизбежно произтича от голямото увеличение на тяхната численост в геометрична прогресия. Това е учението на Малтус, приложено към целите царства растения и животни. Понеже от всеки вид се раждат много повече индивиди, отколкото могат да преживеят, и в резултат протича постоянна борба за съществуване, следва, че всяко същество, ако се измени, макар и слабо по какъвто и да е начин, изгоден за самото него... ще има по-добър шанс да преживее и по такъв начин ще бъде естествено отбрано. Поради строгия принцип на наследствеността всяка отбрана разновидност ще се стреми да размножи своята нова и изменена форма.
Дарвин въвежда израза „естествен отбор“ и го обяснява много просто:
Това запазване на благоприятните изменения и отхвърляне на онези, които са вредни, аз наричам естествен отбор.
Естествено отбраните растения и животни вероятно са имали най-успешните родители – онези, които на свой ред са оцелели и произхождат от дълъг род с оцелели – и на свой ред ще имат повече потомци от другите организми. Така че във всяко следващо поколение има усъвършенстване, предизвикано от естествения отбор на оцелелите и от относителния репродуктивен успех на това поколение с оцелели:
Най-малкото предимство на едно същество над тези, с които то се конкурира, или по-доброто приспособяване, независимо в колко малка степен, към заобикалящите физически условия, ще променят баланса.
Дарвин постоянно изтъква, че естественият отбор зависи от изменчивостта. Според него когато „условията на живот“, например климатът, се променят:
това очевидно ще бъде благоприятно за естествения отбор), като даде по-добра възможност за настъпване на изгодни изменения; ако благоприятните изменения не настъпят, естественият отбор не може да постигне нищо.
Според повечето съвременници на Дарвин наистина спорният аспект на „Произходът на видовете“ е не новото в него – естественият отбор, – а по-скоро подкрепата, която Дарвин оказва на общата идея за еволюцията, и по-специално на произхода на човека от животинските видове. Но голямата идея на Дарвин е естественият отбор. Макар че между 1838 и 1859 г. той събрал (доста неубедителни) данни, основният му принос си остава светкавичното прозрение, което получил през 1838 г.: че между индивидите съществува конкуренция за живот и че характеристиките се запазват посредством тяхната относителна приспособимост към условията на живот.
Сподели с приятели: |