Класическа теория на управлението административна теория
Изтегляне 44.89 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ПО ГЛОБАЛНА, РЕГИОНАЛНА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА ТЕМА: КЛАСИЧЕСКА ТЕОРИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО – АДМИНИСТРАТИВНА ТЕОРИЯ
|
УНИВЕРСИТЕТ ПО БИБЛИОТЕКОЗНАНИЕ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ ФАКУЛТЕТ ПО ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ КАТЕДРА „НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ“ Доклад ПО ГЛОБАЛНА, РЕГИОНАЛНА И НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ НА ТЕМА: КЛАСИЧЕСКА ТЕОРИЯ НА УПРАВЛЕНИЕТО – АДМИНИСТРАТИВНА ТЕОРИЯ Изготвил: Проверил : Ивана Станкова Проф. Е. Манев Национална сигурност I-ви курс Фак. Номер: 91095з Съдържание Увод.......................................................................................2 Анри Файол – баща на Административната теория ........3 Същност на Административната теория............................4 14 принципи на управлението.............................................7 Заключение...........................................................................11 УВОД Управлението като практика има хилядолетна история. Първата реална школа в теорията на управлението се сформира в началото на 20ти век. Това е класическата школа. Тя обхваща две основни направления: научен мениджмънт, който е насочен към работата на отделните работници и административна теория, свързана с управлението на организацията като цяло. По своята същност научният мениджмънт представлява цялостната революция в съзнанието на управляващите и работници. Негов основоположник е Фредерик Тейлър. Основната идея в теорията е, че управлението трябва да осигурява максимално благополучие както за работодателите, така и за всеки работник. Идеите си, както и резултатите от проучванията и експериментите си, Тейлър систематизира в четири принципа на научния мениджмънт. За основоположник на административната теория се смята френският изследовател Анри Файол. Главното в приноса на Файол за мениджмънта е отделянето на управленската от останалите дейности на фирмата и превръщането и в самостоятелен обект на изследване. Еволюцията в класическата школа води до постепенно изместване на вниманието на мениджърските дейности, от управлението на работата към управлението на цялата организация. Най-важното за нея обаче е именно, че тя дефинира мениджмънта като ясно разграничен елемент на организираната човешка дейност. Разграничаването на общите управленски функции планиране, организиране, ръководене и контролиране е в основата не само на всяко управление, но и на всяко обучение по мениджмънт. Наред с това Тейлър, Файол и много други теоретици от това време акцентрират изключително върху рационалността, логичността и интегриращата роля на мениджърите в намирането на единствения най-добър начин. Те игнорират или най-малкото подценяват човешкия фактор в управлението, обстоятелството, че различните култури изискват различно управление. Те разглеждат предприятията като затворени системи, в които трябва да доминира рационалносттa. Изтегляне 44.89 Kb. Сподели с приятели:
|