ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), голяма молекула, съдържаща се в ядрото на всяка клопка от всеки организъм, е открита през 1869 г., получава името си през 1899 г. и до голяма степен остава пренебрегвана до края на 40-те години, когато някои учени започнали да подозират, че това може да е ключът към начина на възпроизвеждане на бактериите. През 1948 г. великият химик Линъс Полинг използвал рентгенови лъчи, за да изследва формата на протеините, които се оказват под формата на спирала. През 1953 г. Франсис Крик и Джеймс Уотсън установили по рентгенови снимки на ДНК, че тя има двойна спираловидна структура, която малко прилича на усукана въжена стълба, и в труд в сп. Nature те коментирали:
Специфичното чифтосване, което предположихме, веднага внушава възможен механизъм за копиране на генетичния материал.
Нашите гени се състоят от ДНК, полимер е правилна, повтаряща се верига е четири вида странични групи, „бази“, разположени през равномерни интервали. Последователността на базите – начинът, по който се комбинират четирите букви от азбуката на ДНК – съставя генетичното послание, което може да бъде удивително дълго при сложните организми. Счита се, че човешката ДНК съдържа над 1 000 000 000 букви. Въпреки това структурата ѝ е елегантно проста и универсална. Всички растения и животни споделят една и съща базова ДНК структура. Съществуват четири различни вида генетични структурни елементи, обозначавани с А, Т, С и G15. Структурният елемент А в човешкия организъм е напълно идентичен със структурния елемент А в пеперудата. Разликата между хората и пеперудите се дължи на броя и последователността на структурните елементи. Всеки човек (с изключение на еднояйчните близнаци) има различен секвентен код, но споделя една и съща структура на ДНК с всички форми на живот.
Откриването на ДНК потвърдило интуитивното прозрение на Дарвин в „Произход на видовете“ преди близо столетие, че:
всички живи същества имат много общи неща в своя химичен състав, в своите зародишни торбички, в клетъчната си структура и законите си за растеж и размножаване... Следователно по аналогия аз заключавам, че вероятно всички органични същества, които някога са живели на тази земя, произхождат от една първична форма, в която най-напред е бил вдъхнат живот.
Откритието на Крик и Уотсън също така увеличило важността на гените, като довело до появата на „неодарвинистки“ теории, сред които и тази за „себичния ген“.
Сподели с приятели: |