Проект! Повече социална европа в интерес на хората политическа визия на бсп

2. 
   Сигурност на границите и присъединяване на България към Шенгенското пространство.
   

Сигурността, включително сигурността на европейските граници, не може да бъде осигурена на принципа „всеки да се оправя сам”. Общата сигурност изисква общи усилия, обединени в единна система. От тази гледна точка, отсъствието на България от системата „Шенген” може да буди единствено недоумение.

3. 
   Финансова стабилност и Пътна карта за приемането на България в Еврозоната.
   

България трябва да започне активна подготовка за членство в Еврозоната чрез широка дискусия с бизнеса, синдикатите, академичните среди и неправителствения сектор. Приемането на еврото не е самоцел и не може да бъде сведено до изпълнение на формални макроикономически критерии. То трябва да бъде предхождано от целенасочена държавна политика за повишаване конкурентноспособността на икономиката, реална конвергенция, в това число на доходите и жизнения стандарт.

• 
  Приемането на Пътна карта за присъединяването на държавата в Еврозоната. Обикновено времевият период от влизането в ERM II до ефективното въвеждане на еврото и влизането в Еврозоната е около 10 години.
  
• 
  Създаване на правителствен пост „главен преговарящ за Еврозоната“ с ранг на заместник-министър на финансите.
  
• 
  Ежемесечно отчитане на главния преговарящ пред Бюджетната комисия и Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове в Народното събрание.
  
• 
  Създаване на комисия или друг орган, който да започне наблюдение на пазара, за да се изучи и приложи опитът на други европейски страни за избягване на спекулата с цените.
  
• 
  Стартиране на тези действия до края на годината – добър политически сигнал непосредствено преди поемането на Председателството на Съвета на ЕС.
  

Затънало в дребнотемие, организационен безпорядък и текущи скандали, правителството пропуска да проведе и този обществен дебат. А той е необходим, защото не става дума за някакво сложно техническо решение, което да бъде взето някъде далеч от тесни специалисти. Става дума не само за благополучието на българските граждани, но и за перспективите на развитие на нацията и страната. Този въпрос, накратко, засяга всички ни.

• 
  Еврозоната и занапред ще бъде гравитационният център на европейската интеграция. За разлика от други страни, които имат осмислен и добре обоснован интерес да останат отвън, за България това би създало сериозен риск да бъде изтласкана в периферията на Европа.
  
• 
  Държавите в Еврозоната ще имат най-голямото и реално влияние върху бъдещето на Европа.
  
• 
  Твърде вероятно е Политиката на сближаване да бъде обвързана с членство в Еврозоната и с влизането в ERM II заради все по-ясно заявеното желание на по-богатите държави да дават пари срещу реформи.
  
• 
  Всички предложени сценарии за бъдещето на ЕС водят към запазване на общия пазар и сигурността, и засилването на интеграцията в Еврозоната, а това минава през членство в Еврозоната.
  
• 
  ЕЦБ ще упражнява контрол върху българската банкова система и ще гарантира сигурността на средствата на вложителите. Драстично ще бъде намален съществуващият в страни като България риск от източване на публични средства чрез банки, „близки до властта”.
  
• 
  Влизането в Еврозоната незабавно ще се отрази на чуждестранните инвестиции, за които стабилността на валутата, както и предсказуемостта на поведението на банките, са от ключово значение.
  
• 
  Единната валута ще улесни паричните транзакции и ще премахне таксите за превалутиране – полезно за гражданите и бизнеса, с добър ефект върху туризма.
  

4. 
   Отбрана и сигурност: равноправно участие на България.
   

Растящата нестабилност в съседните на Европа региони и в света, както и новите заплахи, произтичащи от миграцията, трансгранична престъпност, икономически, религиозни, екологични и технологични фактори, дават на сигурността и отбраната ключова роля в бъдещето на европейския проект. Светът вече е друг. Необходими са политическа воля и съгласие, разгърнати в система от решителни политически действия.

5. 
   Многогодишната финансова рамка и позицията на България.
   

Приоритетите на всяко управление се виждат в предлагания от него бюджет. Затова съставянето на подобен бюджет е политическо, а не технократско усилие. От тази гледна точка, нашето активно участие във формирането на бъдещата Многогодишна финансова рамка (МФР) – бюджетът на Съюза за 2020-2027 г. – е най-прекият и ефективен път към реалното интегриране на нашите приоритети в политиките на Съюза.

• 
  едната, на правителствата и средите на европейската десница – за запазване на досегашната политика на остеритет, която е заложена в действащата МФР 2014–2020, довела за първи път в историята на ЕС до съкращаване на размера на средствата в МФР;
  
• 
  другата, застъпвана от левицата в Европа – за изоставяне на сегашната политика в полза на бюджетна рамка, която осигурява необходимите средства за постигане на стратегическите цели на Съюза и изпълнението на свързаните с тях основни политики.
  

За целта би следвало да се работи за това новата МФР да бъде обвързана с ясно определени цели.

• 
  Стратегията „Европа 2020“ изтича през 2020 г., което налага приемане на нова стратегическа рамка.
  

• 
  Наложително е въвеждане на нови собствени ресурси, постъпленията от които да отиват директно в бюджета на ЕС, както и увеличаване на дела на собствените ресурси до поне 50% от общия бюджет на Съюза. Подобна реформа на приходите е заложена в доклада на Групата на високо равнище за собствените ресурси (Групата „Монти“) през декември 2016 г.;
  
• 
  Отпадане на всички сегашни отстъпки за отделни държави-членки по отношение на размера на вноските в бюджета на ЕС. Напускането на Великобритания, която се ползва в най-голяма степен от подобни изключения в общите правила, е подходящ повод за преглед и поетапно премахване на такива отстъпки за други държави;
  
• 
  Промяна на правилата за определяне на бюджетния дефицит по Пакта за стабилност и растеж, така че вноските на държавите- членки в бюджета на ЕС да не се вземат предвид при изчисляване на дефицита в съответния национален бюджет;
  
• 
  Преразглеждане на правилото за автоматично освобождаване от бюджетен ангажимент, което се прилага по редица програми, като водещ принцип следва да е, че щом дадени средства са предвидени за реализация на конкретни политики, те трябва да бъдат на разположение за тази цел в рамките на целия период на изпълнение на МФР;
  
• 
  Промяна на основните раздели и пера на МФР, като бъдат обвързани с ключовите приоритети на ЕС по ясен и разбираем за всички европейски граждани начин.
  

• 
  Средствата по Политиката на сближаване за икономическо, социално и териториално сближаване и за Общата селскостопанска политика да бъдат запазени най-малкото на нивата, достигнати в настоящата МФР, а по възможност и увеличени. Разработването и прилагането на нови политики, независимо в коя сфера са те, да бъде осигурено с допълнителни средства в размер, съответстващ на параметрите, заложени от ЕП и Съюза, отговарящ на очакванията на гражданите.
  

• 
  Структурата на МФР да обхваща изчерпателно целия спектър от дейности, които се реализират със средствата на европейския данъкоплатец, като информацията за изпълнението на бюджета бъде изчерпателна и публично достъпна за всички заинтересовани страни. Тук основният принцип би следвало да бъде – всички структури и програми, финансирани от публични средства, да бъдат поставени под реален публичен контрол:
  

– за засилване на демократичния контрол да бъдат увеличени и правомощията на ЕП при приемането и текущия контрол върху изпълнението на бюджета.

• 
  Да се обсъди ограничаването на рамката на бюджета до 5 години, вместо сегашните 7, което ще даде възможност да се правят промени в нея в съответствие с променящата се среда, като същевременно определени елементи от МФР, свързани със стратегическите цели на Съюза, бъдат договаряни и за период от 10 (5+5) години. Това ще осигури много по-активна роля на ЕП в приемането на рамката, което ще засили както публичния контрол, така и демократичната легитимност на бюджета на ЕС.
  
• 
  В новата рамка да бъдат заложени необходимите резерви и инструменти, които да осигурят гъвкавост. Събитията от последните години свидетелстват, че МФР се нуждае от съществена степен на гъвкавост, за да бъде в състояние Съюзът да отговаря на възникващите нови предизвикателства.
  

6. 
   Бъдещето на Политиката на сближаване и българската позиция
   

• 
  Европейската народна партия вижда бъдещето на политиката на сближаване в преимущественото използване на различни финансови инструменти за сметка на безвъзмездното подпомагане. Възлагат водеща роля на пазарните механизми и по-тясно обвързване с макроикономическите и фискалните показатели в контекста на Европейския семестър.
  
• 
  Европейските социалисти от своя страна отстояват солидарността между държавите-членки и регионите да бъде поставена в основата на политиките на ЕС, като на първо място се запази безвъзмездното финансиране. Левицата застъпва позицията, че политиката за сближаване трябва да отговори максимално на целите, които са поставени пред нея в договорите и наред с преодоляване на различията на национално и регионално ниво ефективно да спомага за икономическото и социалното развитие на местните общности.
  

Практически всички обекти от стратегическата инфраструктура, съоръженията за пречистване на отпадни води и третиране на битови отпадъци, както и огромната част от капиталовите разходи на общините са финансирани от ЕС. Със средства от европейските фондове се реализира над 50% от активната политика на пазара на труда, модернизацията на образованието, администрацията и съдебната система.

• 
  Не трябва да се допуска намаляване на средствата за сближаване, а следва да се намерят възможности за осигуряване на финансиране, адекватно на поставените в договорите цели и приоритети след 2020 г.
  
• 
  Политиката на сближаване следва да запази преимуществено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. Използването на финансови инструменти има своето място в бъдещата Политика на сближаване, но прилагането на такива инструменти в сфери, в които по същество не се извършва стопанска дейност, трябва изцяло да отпадне.
  
• 
  Не бива да се допуска средствата от Политиката на сближаване да се използват пряко за решаване на други политически цели, различни от икономическото, социалното и териториалното сближаване, като например справяне с последствията от миграцията и инвестиции в обща европейска отбрана.
  
• 
  Политиката на сближаване трябва да бъде рамката за координация и насочване на инвестициите за постигане на целите на Съюза в различните сфери, като се запази и развие т.нар. тематична концентрация на базата на нов стратегически документ на ЕС, който да наследи Стратегията „Европа 2020“. Необходимо е да се използват възможностите за по-тясно обвързване на политиката за сближаване с индустриалната политика на ЕС за създаване на устойчива заетост и възможности за професионално развитие в отделните региони, включително чрез насърчаване на реиндустриализация и т.нар. „ри-шоринг“ (връщане на производства в държавите от ЕС).
  
• 
  При подготовката на новата Политика на сближаване не трябва да се допуска въвеждане на фискални/макроикономически предварителни условия, които водят до намаляване на публичните инвестиции от други източници, замяната на националните фондове с фондовете на ЕС и по-слаби от очакваните резултати.
  
• 
  Новият програмен период има нужда от нова, по-ясна регулаторна рамка и опростяване на правилата, свързани с отчитането и одита на изпълняваните проекти. Фокусът при изпълнението на политиката следва да бъде върху ефективността, целесъобразността и постигането на конкретно измерими резултати.
  
• 
  Необходимо е да бъдат запазени и всички досегашни основни структурни и инвестиционни фондове на Съюза. Крайно наложително е да продължат да функционират и след 2020 г. Кохезионният фонд на ЕС заедно с Механизма за свързана Европа.
  
• 
  Политиката на сближаване следва да продължи във всички региони в Европа, като се запази разликата в обема и интензитета на подпомагане. Необходимо е през следващия програмен период да бъдат предвидени и специални мерки за най-слабо развитите и най-необлагодетелствани региони в Съюза, включително засегнатите от деиндустриализация.
  
• 
  Системата на „споделено управление“ на Политиката на сближаване трябва да бъде запазена и след 2020 г., като ЕК следва да оказва активно съдействие на компетентните институции в държавите-членки на всеки етап от подготовката и изпълнението на оперативните програми.
  

Политиката на сближаване има огромен потенциал, но той може да бъде отключен само с помощта на ясни, принципни и целенасочени политики в името на общия интерес. Недопустимо е продължаването на често срещаното консуматорско отношение, при което по-бедните просто чакат средства от по-богатите държави-членки. Едно консуматорско отношение от страна на Българското председателство би било равносилно на провал. От България се очаква да води тези дебати, отчитайки позициите на институциите, държавите-членки и всички заинтересовани страни в Европа, за да бъде намерен баланс на интересите и работещи решения за регионите и хората.

7. 
   Общата селскостопанска политика и българският интерес
   

Въпреки големия финансов ресурс, който България получи по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП), вече е видно, че не се постигат целите на тази политика – запазване и развитие на разнообразно селско стопанство, съживяване на селскостопанските райони. Постигнатият ефект е доста встрани от тези цели: концентрация на средства в отглеждането на няколко земеделски култури, което промени облика на българското селско стопанство и страната придоби профил на страна от Третия свят, тъй като изнася основно земеделска суровина, а не краен продукт; концентрацията на земя – според някои оценки обработваемата земя е концентрирана в ръцете на стотина свързани лица, което е в противовес с идеята за справедливост и всеобхватен подход на ОСП.

• 
  ОСП да запази ролята си на основен механизъм за подпомагане на земеделските производители, като се предвиди не по-малък бюджет от сегашния.
  
• 
  Да се запазят сегашните нива на подпомагане, без да се налага държавите-членки да съфинансират с национални средства директните плащания.
  
• 
  ОСП да запази сегашното си разделение на Първи стълб (директни плащания и пазарна подкрепа) и Втори стълб (Програми за развитие на селските райони). Основната насока за промяна трябва да бъде постигане на реално опростяване на схемите и мерките за подпомагане спрямо земеделските производители.
  
• 
  Първият стълб да запази своята роля за гарантиране на доходите на земеделските производители в ЕС. В тази връзка България трябва да продължи да прилага Схемата за единно плащане на площ.
  
• 
  Плащанията за дребните земеделски стопани да се запазят.
  
• 
  Преразпределителното плащане да се запази, защото това е единственият механизъм, при който може да се постигне някаква справедливост при разпределение на средствата между дребни и големи земеделски производители.
  
• 
  Да има повече финансов ресурс за защита и промоция на европейските традиционни и качествени продукти, както и възможности и условия по-голям брой производители да се възползват от тези ресурси.
  
• 
  Вторият стълб да запази своята роля на инвестиционна програма, чрез която земеделските производители и преработватели да могат да продължат да инвестират в своите стопанства.
  
• 
  Въвеждането на финансови инструменти по никакъв начин да не замества сегашните инвестиционни мерки, основани на безвъзмездна финансова помощ, а само да ги допълва.
  
• 
  Основно внимание да се отделя на възможностите за въвеждане на иновативни практики, чрез които да се подобри производството.
  
• 
  Мерките за управление на риска да се запазят в рамките на Втори стълб, но обхватът им да бъде единствено по отношение на първичното производство на земеделска продукция, за да се гарантира и допълва доходът на всеки един земеделски производител.
  
• 
  Приоритет за инвестиции, свързани със справяне с безработицата и гарантиране на качествена работна ръка, а не да се приоритизират строежът и рехабилитацията на пътища, които водят до изоставени села.
  
• 
  Промяна на критериите за управление на ОСП така, че от нея да имат полза малките производители и селските общности. Недопустимо е с пари, събирани от гражданите, да се стимулира формирането на класа латифундисти (хора, които обработват много големи площи земя) в Европа.
  

8. 
   Новият импулс за разширяване на ЕС към Западните Балкани.
   

Историята показва, че няма как да има спокойна и просперираща Европа, докато на Балканите съществуват неспокойни и зле развиващи се страни. Голяма част от балканските страни са вече част от ЕС. Но историята също показва, че докато една държава не е приобщена, тя може да стане рискова. Съюзът може само да спечели от приобщаването на Западните Балкани – процес, който рязко ограничава рисковете и укрепва вече постигнатото на континента.