Програма по физиология за обучение в специалност " медицина "


ТЕЗИСИ НА ЛЕКЦИИТЕ И УПРАЖНЕНИЯТА



страница2/3
Дата20.11.2017
Размер464.79 Kb.
#34998
ТипПрограма
1   2   3



ТЕЗИСИ НА ЛЕКЦИИТЕ И УПРАЖНЕНИЯТА
ТЕЗИСИ НА ЛЕКЦИИТЕ


  1. Предмет и значение на физиологията. Основни принципи на регулация на функциите в организма. Хомеостаза и хомеостатична регулация. Транспорт през клетъчната мембрана. Транспорт през епителен слой./2ч./

Предмет на физиологията. Значение на физиологията за медицинската практика и за профилактиката на заболяванията, за организацията на различните видове трудова дейност, учебния процес, спорта. Основни принципи на регулация в човешкия организъм. Хоместаза.Устройство и състав на клетката. Структурни и функционални особености на клетъчната мембрана. Транспорт през клетъчната мембрана -пасивен транспорт (дифузия, улеснена дифузия,осмоза, филтрация) и активен транспорт (първично и вторично активен транспорт, ендо- и екзоцитоза).

  1. Физиология на възбудимите тъкани. Мембранен потенциал на покой. Акционен потенциал. Провеждане на акционния потенциал. / 2ч./

Равновесен потенциал. Мембранен потенциал на покой. Електровъзбудими и електроневъзбудими мембрани. Електротонични потенциали. Локален отговор. Акционен потенциал - механизъм на генериране и свойства. Провеждане на акционния потенциал. Класификация на нервните влакна. Възбудимост.

  1. Механизми на междуклетъчна сигнализация. Физиология на синапса. Видове синапси. Невромедиатори. / 2ч./

Механизми на междуклетъчна сигнализация. Междуклетъчна сигнализация с участието на мембранни и вътреклетъчни рецептори. Трансдукционни пътища. Видове синапси. Механизъм на предаване в химичните синапси. Отделяне на медиатор от пресинаптичното окончание. Видове постсинаптични рецептори. Постсинаптични потенциали. Механизъм на предаване в електричните синапси.

  1. Кръв и лимфа. Състав на кръвта. Кръвни клетки. Кръвна плазма. Функции на плазмените белтъци. Еритроцити. Хемопоеза. / 2ч./

Функции на кръвта. Състав и свойства на кръвта. Кръвна плазма. Плазмени белтъци. Функции на плазмените белтъци. Червени кръвни клетки – еритроцити – брой, Еритроцити - морфология и функции. Хемоглобин и обмяна на желязото. Хемопоеза. Регулация на хемопоезата.

  1. Защитни функции на кръвта. Имунитет. Хемостаза. Кръвни групи. Лимфа. Механизми на вродения и придобит имунитет. Участие на белите кръвни клетки и на хуморални фактори в имунните механизми. Хемостаза. Фази и механизми на кръвосъсирването. Регулация на кръвосъсирването. Противосъсирваща система. Кръвни групи. Лимфа – образуване и състав. Функции на лимфните възли и на слезката.

  2. Физиология на напречнонабраздените мускули. Механизъм на мускулното съкращение. Видове съкращения. Регулиране силата на мускулното съкращение.

Функционална морфология на напречнонабраздените мускули. Физиологични свойства на напречно-набраздените мускули. Нервно-мускулен синапс. Двигателна единица. Механизъм на мускулното съкращение. Цикъл на Лимн-Тейлър. Свързване на възбуждението и съкращението. Видове мускулни съкращения: единично мускулно съкращение, непълен и пълен тетанус. Изотонични и изометрични съкращения. Зависимост дължина-напрежение и сила-скорост. Регулиране силата на мускулното съкращение. Електромиография.

  1. Енергийно обезпечаване на мускулното съкращение. Видове мускулни влакна. Мускулна работа и умора на мускула. Гладки мускули.

Обмяна на веществата и енергията в мускулната клетка. Бавни и бързи мускулни влакна. Работа и мощност на мускулното съкращение. Умора на мускула. Гладки мускули. Особености в устройството на гладките мускули. Особености на възбудимостта на гладките мускули. Фармакомеханични свързване. Гладки мускули от дискретен и висцерален тип. Механизъм на съкращение на гладките мускули. Регулиране на мускулното съкращение.

  1. Физиология на сърдечно-съдовата система. Обща характеристика. Физиология на сърцето. Особености на възбудимостта на миокарда. Възбудно-проводна система. Биоелектрични явления в сърцето. Електрокардиография.

Устройство и функции на сърдечно-съдовата система. Сърце – функционална морфология. Работен миокард и възбудно-проводна система. Особености на възбудимостта на миокарда. Акционен потенциал на клетките на работния миокард. Автоматия. Механизъм на възникване и разпространение на акционния потенциал във възбудно-проводната система и в работния миокард. Електрокардиография. Произход и характеристика на електрокардиограмата. Екстрасистоли. Особености на миокардния метаболизъм.

  1. Динамика на сърдечните съкращения. Сърдечен цикъл. Функции на клапите. Сърдечни тонове. Регулация на сърдечната дейност.

Сърдечен цикъл. Промени в обема и налягането на предсърдията и камерита по време на сърдечния цикъл. Краен систолен обем. Краен диастолен обем. Ударен обем – фактори от които зависи ударният обем. Контрактилитет. Минутен обем. Тонограма. Клапи на сърцето – устройство и функции. Сърдечни тонове – механизъм на генериране и акустична характеристика. Аускултация на сърце. Фонокардиография. Регулация на сърдечната дейност. Интракардиална регулация - хомеометрична и хетерометрична саморегулация. Екстракардиална регулация – нервни и хуморални механизми. Промени в сърдечната дейност при нарушения в електролитния баланс.

  1. Кръвообръщение. Устройство на съдовата система. Хемодинамични закономерности. Налягане в съдовата система. Регулация на съдовия тонус. Микроциркулация. Налягане и движение на кръвта във вените.

Функционално устройство на съдовата система. Функции на аорта, артерии, артериоли, капиляри и вени. Хемодинамични закономерности. Фактори, определящи движението на кръвта в кръвоносните съдове. Линейна и обемна скорост. Ламинарен и турбулентен поток. Обиколно време. Налягане в съдовата система. Пулсово налягане. Средно артериално налягане. Фактори, от които зависи артериалното налягане. Измерване и регистриране на артериалното налягане. Нормални стойности. Артериален пулс. Налягане и движение на кръвта във вените. Регулация на съдовия тонус – нервни и хуморални механизми. Микроциркулация. Регулация на микроциркулацията.

  1. Регулация на кръвообръщението. Бързи и дълготрайни механизми на регулация. Особености на кръвообръщението в някои съдови области.

Нервни механизми на регулация на кръвообръщението. Характеристика и локализация на рецепторите – барорецептори, обемни рецептори, химиорецептори. Сърдечно-съдов център. Супрамедуларна регулация (хипоталамусна и корова). Регулация на артериалното налягане. Бързи механизми – барорецепторен рефлекс. Дълготрайна регулация на артериалното налягане. Роля на АДХ и на ренин-ангиотензин-алдостероновата система. Особености на кръвообращението в някои съдови области – белодробно кръвообръщение, кръвоснабдяване на мозъка и сърцето, кръвообръщение в областта на спланхникуса.

  1. Дишане. Белодробна вентилация. Плеврално налягане. Къмплайънс на белите дробове. Белодробни обеми и капацитети.

Функционално устройство на дихателната система. Функции на дихателните пътища. Фактори влияещи върху гладките мускули на дихателните пътища. Механика на дишането – дихателни мускули, интраплеврално налягане. Сърфактант. Еластично съпротивление. Къмплайънс – статичен и динамичен. Белодробна и алвеоларна вентилация. Белодробни обеми и капацитети. Дебитно-обемни криви при вдишване и при издишване в норма и при нарушения от рестриктивен и обструктивен тип. Работа при дишане.

  1. Транспорт и обмяна на газовете. Физични принципи на газовата обмяна. Газова обмяна през респираторната мембрана и между кръвта и тъканите. Транспорт на газовете чрез кръвта.

Физични принципи на газовата обмяна. Основни газови закони. Разтворимост на кислорода и на въглеродния диоксид. Дифузионен капацитет на респираторната мембрана за кислород и за въглероден диоксид. Газов състав на атмосферния, алвеоларния и издишания въздух. Газова обмяна между алвеоларния въздух и кръвта. Отношение вентилация/перфузия. Транспорт на кислорода с кръвта. Крива на дисоциация на оксихемоглобина. Транспорт на въглеродния диоксид с кръвта. Газова обмяна между кръвта и тъканите.

  1. Регулация на дишането. Генериране на дихателния ритъм. Химична и нервно-рефлексна регулация на дишането. Дишане при хипобарни и хипербарни условия.

Генериране на дихателния ритъм. Организация на дихателния център. Химична регулация на дишането – централни и периферни химиорецептори. Рефлексна регулация на дишането. Корови влияния. Адаптиране на дишането към физическо натоварване. Дишане при хипобарни и хипербарни условия.

  1. Физиология на храносмилателната система. Обща характеристика на функциите на храносмилателната система. Особености на регулацията на храносмилането. Двигателна активност на храносмилателната система

Функции на храносмилателната система. Функционална морфология на стената на храносмилателния тракт. Особености на гладките мускули – автоматия. Ентерална нервна система – устройство и функционални особености. Стомашно-чревни хормони. Взаимодействие на нервни и хормонални механизми на регулация. Дъвкане – регулация. Роля на периодонталните механорецептори. Гълтане – фази и регулация. Двигателна активност на стомаха – резервоарна, смилателна и евакуаторна функции на стомаха. Регулация на стомашната моторика. Двигателна активност на тънкото черво – размесващи (сегментиращи) движения и придвижващи (перисталтични) движения. Мигриращ миоелектричен комплекс. Особености в двигателната активност на дебелото черво. Дефекация.

  1. Смилане и резорбция на хранителните вещества в храносмилателната система. Резорбция на вода, йони, витамини. Функции на черния дроб.

Обща характеристика на секреторната активност на храносмилателната система. Смилателна, защитна и екскреторна функция на секрецията. Слюнка – състав, количество, функции, регулация на секрецията. Стомашен сок – състав, обем, функции, регулация на секрецията . Защита на стомашната лигавица от действието на солната киселина. Чревна секреция – състав, обем, функции – регулация. Панкреатичен сок и жлъчка – състав, функции, регулация. Смилане и резорбция на продуктите от разграждане на хранителните вещества, елетролити, вода и витамини. Функции на черния дроб.

  1. Обмяна на веществата и на енергията. Участие на хормоните на щитовидната жлеза, ендокринния панкреас, аденохипофизата и надбъбречната жлеза в регулацията на обмяната на веществата и енергията. Терморегулация.

Обща характеристика на регулацията на обмяната на веществата. Въглехидратна обмяна. Физиологично значение на въглехидратите. Регулация на концентрацията на глюкоза в кръвната плазма. Физиологично значение на белтъците и регулация на белтъчната обмяна. Азотен баланс. Обмяна на липидите. Метаболизъм на холестерола. Адаптиране на обмяната на веществата към състояния на гладуване и след прием на храна. Обмяна на енергията. Основна обмяна. Участие на хормоните на щитовидната жлеза, ендокринния панкреас, аденохипофизата и надбъбречната жлеза в регулацията на обмяната на веществата и енергията. Методи за определяне на енергоразход. Механизми на поддържане на нормална телесна маса. Терморегулация. Треска.

  1. Физиология на бъбреците. Функционална анатомия на бъбрека. Гломерулна филтрация. Клирънс. Промяна на първичната урина по хода на тубулите – тубулна реабсорбция и секреция. Концентрация и разреждане на урината. Регулация на водния баланс.

Функцонална анатомия на бъбрека. Устройство на нефрона. Кръвоснабдяване на бъбреците. Авторегулация на бъбречния кръвоток. Инервация на бъбрека. Гломерулна филтрация. Устройство на филтрационната мембрана. Фактори, определящи гломерулната филтрация. Авторегулация на гломерулната филтрация. Гломеруло-тубулен баланс. Тубуло-гломерулна обратна връзка. Бъбречен клирънс. Определяне на гломерулната филтрация, на тубулната реабсорбция и секреция чрез клирънсовия метод. Транспортни процеси в проксималния тубул – реабсорбция на соли, вода и на органични вещества. Транспортен максимум на глюкоза. Секреция на органични вещества и водородни катиони. Транспортни процеси в бримката на Хенле. Транспортни процеси в дисталния тубул и в събирателните каналчета. Регулация на транспортните процеси в тубулите. Концентриране и разреждане на урината. Противотоков механизъм. Ролята на vasa recta като противотоков обменник. Роля на рециркулацията на уреята за концентриращата способност на бъбрека. Роля на АДХ. Ендокринна функция на бъбрека – ренин, еритропоетин, активна форма на витамин D3, уродилатин, простагландини. Обем и състав на телесните течности. Динамика на обема и осмоларитета на телесните течности. Воден баланс – фактори от които зависи водният баланс. Регулация на водния баланс. Състав на телесните течности в отделните компартименти.

  1. Регулация на електролитния баланс. Участие на хормони на надбъбречната жлеза, околощитовидните жлези, щитовидната жлеза и ендокринния панкреас в регулацията на електролитния баланс. Алкално-киселинно равновесие.

Значение и баланс на основните електролити. Роля на натриевия баланс за поддържане на ефективния циркулаторен обем. Участие на хормони на надбъбречната жлеза, околощитовидните жлези, щитовидната жлеза и ендокринния панкреас в регулацията на електролитния баланс. Количство и разпределение на калция в организма. Околощитовидни жлези. Физиологични ефекти и регулация на секрецията на паратхормон. Влияние върху костите, бъбреците и стомашно-чревния тракт. Секреция на калцитонин от щитовидната жлеза. Физиологични ефекти. Синтез на калцитриол. Физиологични ефекти на калцитриола. Регулация на алкално-киселинното равновесие. Буферни системи в организма – екстрацелуларни и интрацелуларни буфери. Хидрогенкарбонатна буферна система. Дихателна регулация на рН. Бъбречна регулация на рН. Нарушения в алкално-киселинното равновесие и механизми на компенсирането им.

  1. Физиология на ендокринната система. Механизми на хормонално действие. Регулация на хормоналната секреция. Хипофизна жлеза.

Обща характеристика на ендокринната система. Класификация на хормоните. Синтез на хормоните. Механизъм на действие на пептидни хормони и катехоламини, на стероидни хормони. Видове мембранни рецептори за хормони и основни трансдукционни пътища на повлияване на клетъчните функции. Регулация на секрецията на хормоните. Хипоталамо-хипофизна система. Връзки на хипоталамуса с аденохипофизата и с неврохипофизата. Хормони на неврохипофизата – антидиуретичен хормон (вазопресин) и окситоцин. Ефекти на хормоните и регулация на секрецията им.

Хормони на аденохипофизата. Гландотропни и ефекторни хормони. Растежен хормон и пролактин – ефекти и регулация на секрецията им.



  1. Щитовидна жлеза - механизъм на секреция и на действие на хормоните. Регулация на хормоналната секреция. Ендокринен панкреас – механизъм на секреция и на действие на хормоните. Регулация на хормоналната секреция.

Функционална морфология на щитовидната жлеза. Механизъм на синтез и секреция на тироксин и трийодтиронин. Физиологични ефекти на тироидните хормони. Регулация на секрецията. Промени в организма при нарушена тироидна функция. Функционална морфология на лангерхансовите острови. Секреция, физиологични ефекти и регулация на секрецията на инсулин. Секреция, физиологични ефекти и регулация на секрецията на глюкагон. Участие на инсулина в адаптиране на обмяната на веществата след прием на храна. Роля на глюкагона за приспособяване на обмяната на веществата в периодите между приемите на храна. Участие на инсулина и глюкагона в регулацията на глюкозната концентрация в кръвта. Захарен диабет.

  1. Кора на надбъбречната жлеза. Мъжка репродуктивна система.

Хормони на кората на надбъбречните жлези. Секреция, физиологични ефекти и регулация на секрецията на алдостерон, глюкокортикоиди и надбъбречни полови хормони. Промени в организма при нарушена функция на надбъбречната кора. Устройство на мъжката репродуктивна система. Тестис. Сперматогенеза. Регулация на сперматогенезата. Функции на епидидима, семенните мехурчета, простатната жлеза. Сперма – състав и обем. Еякулация. Хормонална функция на тестисите. Ефекти на тестостерона върху репродуктивната система. Ефекти върху нерепродуктивните тъкани. Регулация на секрецията на тестостерон. Пубертет.

  1. Женска репродуктивна система. Гаметообразуваща и хормонална функция.

Устройство на женската репродуктивна система. Яйчник. Оогенеза. Фази в развитието на фоликула. Хормонална функция на яйчниците. Синтез на естрогени и прогестерон. Механизъм на действие на естрогени и прогестерон. Ефекти на естрогените върху репродуктивната система. Ефекти на естрогените върху нерепродуктивните тъкани. Ефекти на прогестерона. Регулация на секрецията на хормони от яйчника. Циклични промени в яйчника. Ендометриален цикъл – пролиферативна, секреторна, менструална фаза. Пубертет.

Менопауза. Бременност, раждане, лактация.


  1. Обща физиология на нервната система. Нервни мрежи. Рефлекси. Общи принципи на кодиране и обработка на информацията в сетивните системи. Физиология на рецепторите.

Сетивни системи.Соматосетивна система. Механорецептивна, проприоцептивна сетивност.

Общ преглед на функциите на нервната система. Функционална морфология на нервната система. Физиология на неврона. Характеристика на постсинаптичните и на акционните потенциали. Амплитудно и честотно кодиране. Аксонален транспорт. Физиология на невроглията. Видове нервни мрежи и техните функции. Усройство на сетивните системи. Принципи на обработка на информацията в сетивните системи. Усилване и отслабване на сигналите, кодиране на информацията за вида и качествата на стимула – маркирани линии, кодиране на информацията за интензитета и продължителността на стимула.

Топографски принцип на организация на сетивните системи. Организация на коровите сетивни зони – колонки и модули. Рецептивни полета – извличане на признаци. Видове рецептори – първични и вторични. Функции на рецепторите. Особености на рецепторния потенциал. Адаптация на рецепторите.

Устройство на соматосетивната система. Механорецептори – видове. Проприорецептори.




  1. Сомаосетивна система. Термочувствителност. Болкова сетивност. Слухова и вестибуларна сетивни системи.

Терморецептори. Болкови рецептори. Аферентни пътища и централни звена на соматосетивната система. Антеролатерална система и система на задните стълбове. Обработка на информацията в коровите зони на соматосетивната система. Физиология на болката. Болкови пътища. Особености на висцералната болка. Антиноцицептивна система.

Устройство на слуховата сетивна система. Устройство и функции на външно, средно и вътрешно ухо. Преобразуване на звуковия сигнал от слуховите рецептори. Централна обработка на слуховата информация. Тонотопичен принцип на организация в слуховата система. Определяне на местоположението на звуковия източник.

Устройство на вестибуларната сетивна система. Рецептори в полуокръжните канали, утрикулус и сакулус. Особености на рецепторите. Кодиране на информацията за положението на главата, за ъглови и линейни ускорения. Централна организация на вестибуларната система.


  1. Зрителна сетивна система. Устройство на зрителната сетивна система. Устройство на окото. Пречупващи среди на окото. Формиране на зрителното изображение върху ретината. Акомодация. Рефракционни аномалии. Устройство на ретината. Фоторецептори. Преобразуване на светлинното дразнене. Обработка на информацията в ретината.

Централна обработка на зрителната информация. Организация и функции на зрителните корови зони. Механизми за възприятие на форма, движение на зрителните обекти, цвят. Светлинна адаптация. Очни движения и стереоскопично зрение.



  1. Общи принципи на регулацията на двигателната активност на човека. Гръбначно мозъчни, стволови и корови механизми на двигателна регулация. Регулация на движенията от малкия мозък и базалните ядра.

Обща схема на регулацията на движенията. Ролята на мускулните и сухожилните рецептори за предаване на информация за дължината и напрежението на мускулните влакна. Гръбначномозъчни механизми. Миотатичен рефлекс. Обратен миотатичен рефлекс. Полисинаптични рефлекси. Рефлекс на отдръпване. Мозъчен ствол – низходящи пътища. Регулация на мускулния тонус. Регулация на позата. Участие на мозъчния ствол в регулацията на фините движения на крайниците. Двигателни функции на мозъчната кора. Организация на коровите двигателни зони. Низходящи пътища. Пирамидна и екстрапирамидна системи.

Устройство на малкия мозък. Аферентни и еферентни пътища на малкия мозък. Функции на малкия мозък – съгласуване (координация) на движенията по отношение на обхват, скорост и подреждане във времето. Нарушения в координацията на двигателната активност при увреждане на малкия мозък (атаксия). Базални ядра. Устройство, аферентни и еферентни връзки. Функции на базалните ядра. Нарушения в двигателната активност при увреждане на различни базални ядра. Боласт на Паркинсон, хорея, бализъм.



  1. Вегетативна нервна система. Надбъбречна медула. Стрес

Функционална анатомия на вегетативната нервна система. Вегетативни симпатикови и парасимпатикови центрове. Функционални особености на симпатиковия и парасимпатиковия дял. Невромедиатори и мембранни рецептори на двата дяла на вегетативната нервна система. Влияние на вегетативната нервна система върху дейността на различни органи и системи. Вегетативни рефлекси. Вегетативни центрове в гръбначния мозък и мозъчния ствол. Вегетативни функции на хипоталамуса и лимбичната система.

Надбъбречна медула. Устройство, инервация. Физиологични ефекти на адреналина и норадреналина. Механизми на възникване на стреса.



  1. Хипоталамус. Ретикуларна формация Сън и бодърстване. Електроенцефалография.

Биологични ритми. Регулация на циркадианните ритми. Бодърстване и сън. Участие на ретикуларна формация в поддържане състоянията на бодрост и сън. Фази на съня – бавновълнов и парадоксален. Механизми на регулация на бавновълновия и на парадоксалния сън. Функции на съня. Електроенцефалография.


  1. Лимбична система. Висши функции на нервната система.

Лимбична система – устройство. Участие на лимбичната система във вегетативните регулации, вродените форми на поведение (инстинкти), обучението и паметта, емоциите и мотивациите. Особености на асоциативните зони на кората. Функции на челните и париетални асоциативни корови зони. Неврофизиологични основи на обучението и паметта. Видове обучение – неасоциативно и асоциативно (условни рефлекси и оперантни условни рефлекси). Видове памет – краткотрайна и дълготрайна (за двигателни умения - процедурална и за факти и събития – декларативна). Механизми на паметта. Роля на хипокампа за дълготрайната памет. Нарушения на паметта – амнезии. Неврофизиологични основи на речта. Корови речеви зони – зона на Брока и зона на Вернике. Разстройства на речевите функции. – афазии.



ТЕЗИСИ НА ПРАКТИЧЕСКИТЕ УПРАЖНЕНИЯ

1.Броене на левкоцити /4ч./

Въведение. Левкоцити: функция и регулация на левкопоезата. Вземане на кръв за изследване. Определяне на броя на левкоцитите. Левкоцитна формула. Нормални стойности и промени при различни физиологични състояния.



2. Броене на еритроцити. Хемоглобин. Хематокрит. Еритроцитни индекси./4ч./ Определяне броя на еритроцитите. Определяне на концентрацията на хемоглобина в кръвта. Хематокритна стойност. Еритроцитни индекси. Хемолиза. Осмотична резистрентност на еритроцитите.

3. СУЕ. Хемостаза. Кръвни групи./4ч./

Методи за определяне на СУЕ – нормални стойности и физиологични колебания. Методи за определяне времето на кръвоспиране и кръвосъсирване. Определяне на кръвните групи. Принцип и правила на кръвопреливането.ТЕСТ: КРЪВ



4. Напречно- набраздени мускули./4ч./

Напречно- набраздени мускули – функционална морфология. Видове мускулни съкращения. Приготвяне на мускулен препарат от жаба. Определяне на праговата сила на дразнене. Регистриране на мускулни съкращения. Регистриране на умора. Ергография.



5. Колоквиум: “Обща физиология. Напречно-набраздени и гладки мускули”./4ч./

6. Функционална морфология на миокарда.Автоматия./4ч./

Функционална морфология на миокарда. Автоматия – произход. Регистриране на кардиомеханограма на жабешко сърце. Темпериране на венозния синус. Лигатури на Станиус.



7. Екстрасистоли. Регулация на сърдечната дейност./4ч./

Мембранен и акционен потенциал на клетките на работния миокард. Рефрактерност. Екстрасистоли. Регулация на сърдечната дейност. Регистриране на камерни екстрасистоли. Дразнене на ваго-симпатиковия нерв на жаба. Хуморална регулация на сърдечната дейност.



8.Регистрация на ЕКГ./4ч./

Разпространение на възбудния импулс в отделните части на миокарда .Произход на ЕКГ. Подготовка за регистрация на ЕКГ. Електрокардиографски отвеждания – биполярни и униполярни. Регистрация на ЕКГ.



9. Анализ на ЕКГ./4ч./

Анализ на Е К Г. Определяне продължителността на сърдечния цикъл и броя на сърдечните съкращения за минута. Построяване на средната електрична ос. Определяне на електричната позиция на сърцето по ъгъл  в триъгълника на Айнтховен и по биполярните и униполярни отвеждания от крайниците. Тест ЕКГ.



10. Сърдечен цикъл. Сърдечни тонове. Налягане в съдовата система. Артериален пулс./4ч./

Аускултация на сърдечните тонове. Фонокардиография. Изследване на артериалния пулс. Измерване на артериалното налягане. Анализ на полиграфски запис.

11. Колоквиум : “ Физиология на сърдечно –съдовата система” /4ч./

12. Изследване на външното дишане. /4ч./

Функционално устройство на въздухоносните пътища и белите дробове. Механика на дишането. Измерване на белодробните обеми и капацитети със спирометър – ДО, ИРО, ЕРО, ВК, показател на Тифно. Определяне показателите на белодробната вентилация – МДО, МАВ, ММБВ. Нормални стойности и физиологични колебания.



13.Газова обмяна.Регулация на дишането./4ч./

Изследване на газовата обмяна с апарата Спиролит. Нормални стойности и физиологични колебания на показателите на газовата обмяна. Регистриране на спирограма на плъх. Влияние на блуждаещия нерв и промяната в киселинността на кръвта върху дишането.



14. Семинар: “ Дихателна система “ /4ч./

15. Обмяна на веществата и енергията. /4.ч./

Методи за определяне на енергоразхода. Определяне на енергоразхода по метода на непряката калориметрия. Работна и основна обмяна.



16. Физиологични основи на храненето./4ч./

Съставяне на хранителен рацион.



17. Колоквиум :” Храносмилане”./4ч./

18. Клирънси. /4ч/

Функционална морфология на нефрона. Бъбречна хемодинамика. Функция на гломерулите и тубулите. Локализация на транспортните процеси. Клирънсов метод – принцип на Фик. Изследване функциите на нефрона: гломерулна филтрация, тубулна резорбция и тубулна секреция. Бъбречен плазмен и кръвен поток ( БПП и БКП ). Филтрационна фракция. Концентрационен индекс. Клинично приложение.



19. Алкално - киселинно равновесие ./4ч./
Буферни системи на кръвта. Дихателна и бъбречна регулация на pH.

Определяне показателите на алкално- киселинното равновесие и корекция на отклоненията.



20.Колоквиум:“Отделителна система. Водно-електролитно и алкално–киселинно равновесие”./4ч./

21. Ендокринна система /4ч./

Класификация и синтез на хормоните. Механизъм на действие. Регулация на секрецията и активността на хормоните. Неврохипофиза. Щитовидна жлеза. Ендокринна функция на панкреаса. Хормонална секреция през време на бременността. Влияние на инсулина върху съдържанието на глюкоза в кръвта – хипогликемичен шок. Доказване на ранна бременност – проба на Гали-Майнини. Хипотиреоидно състояние след отстраняване на щитовидната жлеза на бели плъхове. Влияние на АДХ върху диурезата на плъхове. Влияние на адреналина върху m. dilatator pupillae



22. Колоквиум: “ Ендокринна система. Репродуктивна система. “./4ч./

23. Безусловни рефлекси. /4ч./

Основни функции на нервната система. Рефлексна дейност. Спинална регулация на движенията – миотатични рефлекси. Рефлекси в спинална жаба. Анализ на рефлексната дъга. Сегментен строеж на гръбначния мозък. Рефлексно време. Ирадиация на възбуждението. Рефлексен мускулен тонус.

24. Клинично важни рефлекси. Условни рефлекси. /4ч./

Изследване на клинично важни рефлекси Условни рефлекси – условия за образуване и видове. Задържане при условните рефлекси. Условен двигателен рефлекс при бели мишки. Определяне на реакционното време при човек.



25. Соматосетивна система, слухова и вкусова сетивни системи /4ч./

Соматосетивна система. Естезиометрия. Слухова сетивна система. Аудиометрия. Сравняване на въздушна и костна проводимост – опити на Рине и Вебер. Локализация източника на звук. Вкусова сетивна система. Густометрия. Определяне локализацията на вкусовите рецептори върху езика.



26. Зрителна сетивна система /4ч./

Зрителна сетивна система. Оптична система на окото. Акомодация. Рефракционни аномалии. Предаване и преработка на информацията в ретината. Път на зрението. Цветно зрение. Движение на очите. Зрително поле. Изследване на зрителната острота. Изследване на зрителното поле. Определяне на физиологичния скотом. Изследване на цветното зрение. Изследване на зеничните реакции на светлина и на акомодация. Изследване на конвергенцията.

27.ЕЕГ. ВНС./4ч./

Регулация на състоянията на бодрост и сън. Ретикуларна формация. Е Е Г. Регистрация и анализ на ЕЕГ. Вегетативна нервна система. Центрове, регулиращи вегетативните функции. Нервно - васкуларна реактивност: дермографизъм. Вегетативни рефлекси: рефлекс на Ашнер-Данини, зенични рефлекси, ортостатична проба.



28.Колоквиум: “Обща физиология на ЦНС. Рефлексна дейност. Спинална регулация на движенията”. Сетивни функции на нервната система: Тест “Сетивни системи” /4ч./

29. Промени в организма при физическа работа./4ч./

Физиология на физическата работа. характеристика на физическите натоварвания. Енергообмен и кислородна консумация, кислороден дълг. Промени в работата на отделни органи и системи при физическо натоварване. Изследване на промени в организма при упражнения за бързина и издръжливост.



30.Преговорно упражнение /4ч./

Преговор на практически задачи, включени в конспекта за практическия изпит.


МЕТОДИ ЗА КОНТРОЛ:
ТЕКУЩ КОНТРОЛ

През учебната година се провеждат шест колоквиума и два теста. Окончателната оценка от текущия контрол се изчислява като средна аритметична от тестовете и колоквиумите.





Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница