Растителен и животински свят. Елементи на Националната екологична мрежа

5. Растителен и животински свят. Елементи на Националната екологична мрежа

• 
  Растителен свят
  

Естествената растителност в региона е силно променена и е запазена само от неусвоените за земеделие участъци. Разпространена е главно ксерофитната растителност.

Дървестната растителност в района на инвестиционното предложение е ограничена до единични или на групи дървета със смесен дървостой от цер (Quercus cerris), явор (Acer tataricum), обикновен и келяв габър (Carpinus betulus , Carpinus orientalisl), ясен (Fraxinus ornus), круши (Pyrus sativa, P. pyraster), джанки (Prunus cerasifera), орехи (Juglans regia) по слоговете на обработваемите земи. Характерни са изкуствените насаждения от акация (Robinia pseudoacacia).В храстовата растителност доминират шипки и къпини с участие на глог и трънка. В обработваемите земи се отглеждат житни култури. В мерите растителността е представена от тревни ксеротермин формации с вторичен, производен характер.
Очаквани въздействия

Според предвидените строителни дейности, въздействието на инвестиционното предложение върху растителната компонента ще бъде свързано с нарушение площта на растителните съобщества и местообитанията на видове и техните популации. В тези терени ще бъде променено съществуващото състояние на местообитанията и местообитанията на видовете.

Съгласно инвестиционния проект за водопровода от събирателната шахта на Дренажа до площадката на резервоарите (съществуващ 50 м³ и нов 100 м³ ) ще следва трасето на стар полуразрушен етернитов водопровод. От резервоарите до площадката на депото ще се изгради нов напорен водопровод с дължина 623.4 м. И двата участъка на трасето преминават в сервитута на съществуващ полски път. Общата дължина на водопровода е 1161 м. В обхвата на тези участъци растителността е представена от храсталачно-тревни съобщества, изцяло с вторичен, производен характер. Съобществата и изграждащите ги видове са широко разпространени на цялата територия и не съществува вероятност от изчезването им.

Трасе водопровод - участък до съществуващия резервоар – 50 м³

Трасе водопровод - участък до събирателна шахта

Нарушенията ще бъдат общо на площ от 1.16 дка.

Резервоар 50 куб. м

Площадка за новия резервоар

Отвеждащия канализационен клон от депото до мястото на заустване в дерето, също ще бъде в сервитута на съществуващ полски път. Дължина на външния канал за отвеждане на отпадъчните води е около 451 м. Нарушенията ще бъдат на площ от 0.37 дка. В обхвата на този участък растителността е представена от храсталачно-тревни съобщества, изцяло с вторичен, производен характер. Доминиращо участие има формацията на троскота. Съобществата и изграждащите ги видове са широко разпространени на цялата територия и не съществува вероятност от изчезването им.

Трасе външен канал

Място на зауствене в дерето

Проектираният електропровод преминава северно от площадката на депото по следата на стар ел. провод, стълбовете на който са разрушени. Общата дължина на ел. провода е около 3172 м. В първият участък на ел. провода - от „Изгрев” ТП3 до деветия стълб се засягат ниви (орна земя) в които растителността е представена от агроценози. Във вторият участък от девети стълб към площадка Санадиново трасето преминава през земеделски земи „пасища, мера”. Растителността в този участък е представена от местообитание 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества предмет на опазване в защитена зона „Обнова Караман дол”. В състава на съобществото не са установени консервационно значими видове. Установени са (Таблица № 5-1):

Реализацията на ел. провода (участък 2) ще е свързано с унищожаване на наличната растителност в местата за изкопите на фундаментите на стълбовете. В тези места растителната покривка ще бъде унищожена и фрагментирана. Тези въздействия ще бъдат незначителни и ще имат временен характер. Въздействията от реализацията на инвестиционното предложение се определят като:

Местообитание 6250. Стар фундамент.

Унищожаване на растителната покривка ще има само на площта определена за фундаменти (0.072 дка), което представлява 0.0044 % от площта му в защитената зона,

Общото покритие на местообитание 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества според стандартния формуляр в зоната е 1.519 %, което спрямо общата й площ възлиза на 1 633 дка. Тези преки нарушения се оценяват като незначителни в границите на защитена зона „Обнова Караман дол”

Въздействия върху съседни на добивния участък местообитания

През строителния етап ще се извършват почвоотнемащи, изкопни и транспортни дейности, които са източници на неорганизирани емисии.

Вредните вещества, които ще се отделят от тези източниците на замърсяване са следните:

- прах от изкопни работи;

- прах от движение на транспортни машини;

- азотни оксиди, въглероден оксид от двигатели с вътрешно горене.

Емисиите ще имат локално и краткотрайно въздействие върху атмосферния въздух, респективно върху растителността. Те ще се разпространяват на малки растояния от източника.
Животински свят

В зоогеографско отношение районът се отнася към Дунавския район, обхващащ територията на Дунавската равнина, Лудогорието и южната част на Добруджанското плато. Дунавската равнина представлява самостоятелен зоогеографски район с характерни представители на евросибирския и европейския тип фауна. Повечето видове във фауната са с евросибирски и европейски елементи. Климатът е причина за по-голямото разнообразие групата от земноводните, докато влечугите са по-бедно представени. Гнездящите птици имат най-голямо сходство с тези от Черноморското крайбрежие (85.6 %), докато средиземноморските птици са най-слабо представени.

В зависимост от биологията на животинските видове и предпочитаните от тях местообитания са възможни:
 Клас Земноводни (Amphibia)

Разред Безопашати (Anura)

- Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- Зелена крастава жаба (Bufo viridis), включена в Приложение № 3 на ЗБР;

- Жаба дървестница (Hyla arborea), включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР
Очаквани въздействия

Местообитания на видовете се установяват в обхвата на дерето, в което е предвидено заустването на пречистените отпадъчни води от регионалното депо. В този участък е възможно нарушаване на техни местообитания. Нарушенията с ще бъдат незначителни, без това да се отрази на популациите на видовете.

- шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР

- шипобедрена костенурка (Testudo graeca) включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР

Разред Змии (Serpentes)

-смок мишкар (Elaphe longisima), включен в Приложение 3 на ЗБР;

- слепок (Anguis fragilis), включен в Приложение № 3 на ЗБР;

- тънък стрелец (Coluber najadum), включен в Приложение № 3 на ЗБР;

- пепелянка (Vipera ammodytes )

Сем. Гущери (lacertidae)

- зелен гущер (Lacerta viridis);

- сив (стенен) гущер (Lacerta muralis).
Очаквани въздействия

В процеса на изкопните работи е възвожно да бъдат нарушени местообитания на някои от влечугите. Въздействията ще са пряки, но с възможности за краткосрочно възстановяване на местообитанията в съседни територии. Не се очаква да бъдат фрагментирани популациите. Въздействието върху популациите на видовете ще бъде минимално и няма да засегне значително техните хабитати и няма да бъде нарушена структурата на местните популации.

Характерни са представители, обитаващи пояса на дъба, окрайнините на горите и населените места. В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

» комплекс на ксерофитна и мезоксерофитна растителност в дъбово-габъровия пояс;

» комплекс на ливадно-храстови съобщества;

» антропогенен комплекс.

При проведените теренни изследвания върху птиците през м. септември 2009 г. и м. април-май 2010 г. на територията на площадката на депото и прилежащи територии е установено, че орнитофауната е твърде бедна, като преобладават предимно чучулигите – полската (Lullula arvensis) и качулатата (GalІerida cristata). В дървесно-храстовия комплекс доминират следните видове птици: кос (Turdus merula), поен дрозд (Turdus philomelos), червеногърба сврачка (Lanius collurio), голям пъстър кълвач (Picoides major), полско врабче (Рasser montanus), сива овесарка (Emberiza calandra), яребица (Pedrix pedrix), сойка (Garrulus glandarius), сврака (Pica pica), гургулица (Streptopelia turtur), коприварчета (Sylvia communis, Sylvia atricapilla), овесарки (Emberiza citronella, Emberiza hortulana) и др. Територията е част от трофичната територия на малък ястреб (Accipiter nisus) и двойка обикновени мишелови (Buteo buteo).

Терените които ще бъдат засегнати от строитерните работи са обрасла основно с ксерофитни тревно-храстови формации. При усвояването на земите за съответните обекти не се предвижда значително унищожаване на храстова и дървесна растителност, която служи за обитаване на много видове птици. Очакваните въздействия върху представителите на орнитофауната при реализацията на инвестиционните обекти ще са както преки, така и косвени, предизвикани от промяната в местообитанията.

- локално повишаване на шумовата характериста от строителните дейности и транспортна техника и човешкото присъствие, което ще доведе до временно прогонване на птиците, пребиваващи в непосредствена близост. Тези въздействия ще бъдат неблагоприятни най-вече в периода за гнездене на птиците;

- среднотрайно ликвидиране на местообитания, с което се намалява територията на възможни местообитания на ограничен брой видове птици.

Като консервационно значими представители на орнитофауната са видове включени в Приложение І на Директива 79/409 (Директива за птиците) на Съвета на Европейската икономическа общност. От гнездящите птици това са два вида сврачки – червеногърбата и черночелата сврачка. Тъй като нарушените територии не представляват консервационно значимо място или място в висок биологичен потенциал въздействието ще бъде незначително и с ниска степен. Имайки предвид, че част от териториите са под антропогенно влияние и установените представители на фауната са се приспособили към такава среда, не се очакват същетвени изменения в тяхното състояние. Реализирането на проекта няма да наруши денонощноте и сезонни миграции на животинските видове.

- Белогръд таралеж (Erinaceus concolor) включен в Приложение 3 на ЗБР;

- Къртица (Talpa europea);

Разред Зайцеподобни Lagomorpha)

- Див заек (Lepus capensis)

- Лалугер (Spermophilus citellus);

- Сив плъх (Rattus norvegicus);

- Черен плъх (Rattus rattus);

- Полска мишка (Apodemus agrarius);

- Сляпо куче (Nannospalax leucodon)

Разред Хищници (Carnivora)

- Лисица (Vulpes vulpes);

- Язовец (Meles meles);

- Степен пор (Mustela eversmanni) включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- Пъстър пор (Vormela peregusna) включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- Невестулка (Mustela nivalis) включена в Приложение 3 на ЗБР

В процеса на усвояване на терените за съответното строителство е възможно да бъдат унищожени пряко някои местообитания на животни от групите на дребните бозайници. Същите ще имат временен и краткосрочен характер, предвид бързата приспособимост на видовете към нови условия в съседни територии. При огледа на тресетата не са установени местообитания на лалугера (Spermophilus citellus).

Въздействие върху бозайниците ще има и от повишените шумови характеристики от строителните дейности и човешкото присъствие. Това може да доведе до напускане на местообитания и отдалечаване на видовете в по-далечни територии.
Разред прилепи (Chiroptera)

Според стандартния формуляр на Натура 2000 за ЗЗ „Обнова – Карамандол”, предмет на защита са четири вида прилепи:

» Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi):

» Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)

» Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

» Южен подковонос (Rhinolophus euryale).

Тези видове прилепи имат следните хабитатни предпочитания и съответно присъствие в територията на депото и прилежащи такива.

Вид	Типове убежища	Типове ловни територии	Присъствие в района на ИП
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi)	Предимно пещерообитаващ вид	Често около скали, в гористи планински и полупланински райони	Не присъства
Дългопръст нощник (Myotis capaccinii)	Предимно пещерообитаващ вид	Често около скали и над водни площи – реки и езера	Не присъства
Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii)	Обитава подземни убежища в карстови райони в равнинни и хълмисти райони	Горски райони и такива с храсталаци	Вероятност за присъствие
Южен подковонос (Rhinolophus euryale)	Предимно естествени карстови пещери	Крайречни гори и покрайнини на гори	Вероятност за присъствие

Почти всички видове прилепи, предмет на опазване в защитената зона обитават естествени или изкуствени подземни убежища (пещери, скални цепнатини, изкуствени галерии, тавани и мазета на постройки. Тъй като проектните площи в по-голямата си част заемат обработваема или пустееща селскостопанска земя, дневни и зимни убежища на прилепи тук не са установени. Единичните, изолирани млади дървета и храстовата растителност също не предоставят условия за зимуване или летни убежища. Единствено изоставените постройки на каптажа, резервоара и постройката на старото училище представялват потенциално лятни убежища на Средиземноморския подковонос (Rhinolophus blasii) и Южния подковонос (Rhinolophus euryale).

Червена книга на НРБ – 1985 г.; IUCN 2002: 2002 IUCN Red List of Threatened Species; Bern: Convention on the conservation of European wildlife and natural habitats. Bonn: Convention on the conservation of migratory species of wild animals (CMS). EUROBATS: The Agreement on the Conservation of Populations of European Bats; Закон за биологичното биоразнообразие – 2002 г.

Реализацията на инвестиционното предложение в проектните площти не засяга пряко индивиди или техни убежища. Няма да доведе до евентуална тяхна смъртност и не нарушава миграционни коридори на прилепите.

Очакваното непряко въздействие е свързано единствено с отнемане на част от хранителна територия. Това въздействие се оценява като средносрочно, но с незначително въздействие, поради много слабото значение на площтите като хранителна база, пряко свързано с ниско насекомно обилие през по-голяма част на годината.

• 
  Защитени територии. Елементи на Националната екологична мрежа
  

По- голяма част от тресетата попадат в границите на защитена зона „Обнова Караман дол” с код BG 0000239, за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна (Директива 92/43/ЕЕО). Защитената зона е утвърдена с Решение № 122/2007 на Министерски съвет (ДВ, бр. 21/2007 г).

Трасето на водопровода се намира почти изцяло в ЗЗ „Обнова – Караман дол”, като непосредствено преди захранване на основната площадка е в обхвата на съществуващия общински път от западната част на площадката. Дължината извън ЗЗ „Обнова – Караман дол” е около 118 м. Общата дължина на водопровода е около 1161 м.

Трасето на външния канала попада почти изцяло в ЗЗ „Обнова – Караман дол” –– Дължина извън ЗЗ „Обнова – Караман дол” – около 118 м. Общата дължина на външния канал за отвеждане на отпадъчните води е около 451 м.

Електропроводът се намира почти изцяло в ЗЗ „Обнова – Караман дол”, като непосредствено преди захранване на основната площадка е в обхвата на новопроектираният обходен път от северозападната част на площадката. Дължина извън ЗЗ „Обнова – Караман дол” – около 350 м. Дължината на електропровода е около 3172 м

Площ на защитената зона - 107 508.10 дка

Видра (Lutra lutra);

Добруджански среден хомяк (Mesocricetus newtoni);

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreibersi);

Дългопръст нощник (Myotis capaccinii);

Европейски вълк(Canis lupus);

Лалугер (Spermophilus citellus);

Пъстър пор (Vormela peregusna);

Средиземноморски подковонос (Rhinolophus blasii);

Степен пор (Mustela putorius);

Южен подковонос (Rhinolophus euryale)
ЗЕМНОВОДНИ И ВЛЕЧУГИ:

Червенокоремна бумка (Bombina bombina);

Ивичест смок (Elaphe quatuorlineata);

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis);

Шипобедрена костенурка (Testudo graeca);

Шипоопашата костенурка (Testudo hermanni);

Черна (балканска) мряна (Barbus meridionalis petenyi);

Обикновен щипок (Cobitis taenia);

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Бисерна мида (Unio crassus);

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo);

Бръмбар рогач (Lucanus cervus);

Буков сечко (Morimus funereus);

Алпийска розалиа (Rosalia alpina)

Четирилистно разковниче (Marsilea quadrifolia)

Защитената зона е важна за съхранение на смесени крайречни гори -местообитание 91FO Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis, Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), степни местообитания, видове риби и влечуги. Зоната е миграционна точка за птиците. В защитената зона са установени едни от последните оцелели гори от червен дъб (Quercus robur). Тя е ценен комплекс от големи равнинни блата и пасища, рибарници, дъбови гори, сухи могили със степна растителност. ЗЗ е най-важното място в България за четирилистното разковниче (Marsilea quadrifolia). Съхранен е фрагмент от редкия хабитат 40СО *Понто-сарматски широколистни храсчета. Най-важно място в Северна България за хабитат 40 FO с Quercus robur.

С реализацията на инфраструктурните обекти, обезпечаващи дейността на регионалвото депо се нарушава целостта на защитената зона в размер на:

- трасе на водопровод. От общата дължина на водопровода 1161 м, 1043 м попадат в ЗЗ. Временните нарушенията ще бъдат на площ от 1 дка;

- резервоар 100 м³ – трайни нарушения 0.047 дка.

- трасе външен канал. От общата дължина на канала 451 м, 333 м попадат в ЗЗ. Временните нарушенията ще бъдат на площ от 0.27 дка;

- трасе ел. провод. От общата дължина на ел. провода 3172 м, 2822 м попадат в ЗЗ. Трайните нарушенията ще бъдат на площ от 0.058 дка.

Съгласно критериите за природозащитното състояние на един тип природно местообитание се счита за „благоприятно” (Ръководство за оценка на Благоприятното Природозащитно Състояние на типове природни местообитания и видове по НАТУРА 2000 в България - март 2009 г.) ако:

• 
  неговото естествено разпространение (ареал), както и площите, които то покрива в границите на това разпространение са постоянни или се разширяват;
  
• 
  съществуват необходимите структури и функции за дългосрочното му поддържане и е вероятно да продължават да съществуват в обозримо бъдеще;
  
• 
  природозащитното състояние на характерните за него видове е благоприятно за природозащитното състояние на вида
  

Нарушения по отношение местообитание 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества предмет на опазване в защитена зона „Обнова Карамандол” ще има само на площтите определени за фундаменти на ел. стълбовете (0.072 дка), което представлява 0.0044% от площта му в защитената зона,

Общото покритие на местообитание 6250* Панонски льосови степни тревни съобщества според стандартния формуляр в зоната е 1.519 %, което спрямо общата й площ възлиза на 1633 дка. Тези преки нарушения се оценяват като незначителни в границите на защитена зона „Обнова Карамандол” и не нарушават благоприятния природозащитен статус на местообитанието.