ПРограма за конкурсен изпит за докторанти по професионално направление Обществени комуникации и информационни науки

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

1. 
   Медии и общество. Медийна култура.
   
2. 
   Медии и аудитория. Характеристики на аудиторията. Изследвания на аудиторията.
   
3. 
   Етапи в развитието на българското радио и телевизия. Съвременни процеси в системите на радиото и телевизията в България.
   
4. 
   Радиоформати и тематично насочени телевизионни програми.
   
5. 
   Радио, телевизия, интернет. „Традиционни” и „нови” електронни медии. Конвергенция.
   
6. 
   Музиката като културно, социално и естетическо явление. Основни музикални категории (фолклорна, художествена и популярна музика). Функциониране на музиката в различните типове човешки общества (архаични, предмодерни, модерни).
   
7. 
   Медийна музика – общи характеристики. Музика и медийна, популярна, масова култура. Фолклорна, художествена и популярна музика в медиен формат (преса, радио, телевизия, интернет).
   
8. 
   Фолклорна музика: развитие, функциониране, стилове и жанрове. Фолклорна музика от България: функционално, регионално и етническо многообразие. Модернизация и медийни трансформации.
   
9. 
   Художествена музика: периоди, функциониране, стилове и жанрове. Художествена музика от и в България: история, видни представители. Авторско и изпълнителско изкуство. Медийни формати и жанрове.
   
10. 
    Популярната музика: история, функциониране, стилове и жанрове. Популярна музика от България: периоди, стилове, имена. Медийни формати и жанрове.
    
11. 
    Музика и радио. Отношенията музика-радио в развитието на световното и българското радио. Музикални формати.
    
12. 
    Музика и телевизия. Исторически аспекти. Развлекателни жанрове. Видеоклипът.
    
13. 
    Музика и интернет. Музикално съдържание на онлайн медии, блогове, сайтове за видеообмен, социални мрежи.
    
14. 
    Музика и културна идентичност. Субкултури, лайфстайл, мода. Идеологически и политически употреби на музиката. Икономически (музикална индустрия, реклама) и правни аспекти.
    

1. 
   АНГЕЛОВА, В. Световното радио – модели на развитие. С., „Камея”, 2007.
   
2. 
   АНГОВ, К. (съст.). Психотехника на убеждаващото въздействие. С., 1992.
   
3. 
   АНДРЕЕВА, Л. Телевизионни жанрове. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2005.
   
4. 
   АПАДУРАЙ, А. Свободната модерност. Културни измерения на глобализацията. С., ИК ЛИК, 2006.
   
5. 
   АРНОЛД, Б.П. АБВ на радиото. С, Център за развитие на медиите, 2000.
   
6. 
   БАУМАН, З. Глобализацията. Последици за човека. С., ИК ЛИК, 1999.
   
7. 
   ВАЧКОВ, Л. Излъчващият човек. С., „Мейкър Артс”, 2010.
   
8. 
   ВАЧКОВ, Л. Радио в Европа: профили. С., „Мейкър Артс”, 2007.
   
9. 
   ВАЧКОВ, Л. Радиоформатът в САЩ. С., „Парадокс”, 2004.
   
10. 
    ВЪЛЧИНОВА-ЧЕНДОВА, Е. Енциклопедия български композитори. С., СБК, 2003.
    
11. 
    ДЕЕНИЧИНА, М. Между фанфарите и заклинанията. Тоталитарният модел на българската журналистика 1956–1989 година. С., 2008.
    
12. 
    ДЕРМЕНДЖИЕВА, Г. Онлайн журналистика: Медиите в дигиталния свят. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2012.
    
13. 
    ДИМИТРОВ, В. История на радиото в България. Т. 1 и 2. С., ИК „Витраж”, 1994.
    
14. 
    ДИМИТРОВ, В. Радиопрограмата. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1992.
    
15. 
    ДИМОВ, В. “Медийната музика в предметното поле на етномузикологията”. Българско музикознание, 2010, 34/2-3: 23-40.
    
16. 
    ДИМОВ, В. Етнопопбумът. С., „Българско музикознание. Изследвания”, 2001.
    
17. 
    ДИЧЕВ, И. & О. Спасов (съст.). Новите млади и новите медии. С., Институт Отворено общество, 2009.
    
18. 
    ДОГАНОВ, Д. и Ф. Палфи. Рекламата каквато е. С., „Принцепс”, 1999.
    
19. 
    ЙОТОВ, С. (съст.). Когато медиите не бяха постмодерни. С.: Агата-А, 2011.
    
20. 
    КАСТЕЛС, М. Възходът на мрежовото общество. С., ЛИК, 2004.
    
21. 
    КАФТАНДЖИЕВ, Хр. Хармония в рекламната комуникация. С., Сиела, 2008. ,
    
22. 
    КРАЧЕВА, Л. Творци и творби. Част 1. С., Марс, 2006.
    
23. 
    КРАЧЕВА, Л. Творци и творби. Част 2. С., Марс, 2010.
    
24. 
    ЛАШ, С. Критика на информацията. С., ИК КОТА, 2004.
    
25. 
    ЛОПИТО-ДЬОРФОЙ, М. Ключове към класическата музика. С., „Пулсио”, 2010.
    
26. 
    МАНЛИХЕРОВА, М. Форматното радио. С., Авангард Прима, 2008.
    
27. 
    МЕЛТЕВ, М. Кино и електронни медии. С., НБУ, 2012.
    
28. 
    МИХАЙЛОВ, В. Медиязнание. С.: Изток-Запад, 2009.
    
29. 
    МЛАДЕНОВ, М. Телевизионна журналистика. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1996.
    
30. 
    МОНОВА, Т., Сн. Попова, О. Спасов, В. Ангелова, Ж. Попова, М. Бодаков (съст.) Култура. Медии. Публики. С., УИ “Св. Климент Охридски”, 2010.
    
31. 
    МОРЕН, Е. Духът на времето. С., ИК „Христо Ботев”, 1995.
    
32. 
    ПЕЙЧЕВА, Л. Между Селото и Вселената: старата фолклорна музика от България в новите времена. С., АИ “Проф. Марин Дринов”, 2008.
    
33. 
    ПЕТЕВ, Т. Теории за масовата комуникация. С., 2004.
    
34. 
    ПЕТРОВА, Т. Телевизионната програма. С., 2002.
    
35. 
    ПЕШЕВА, М., Л. Райчева, М. Петров. Телевизионната среда 2001–2010. Програми. Аудитория. Реклама. Регулация. Цифровизация. ВТ., И. „Фабер”, 2011.
    
36. 
    ПОПОВА, Ж. Жанрове и форми на забавлението в телевизията. С., Полиграфюг, 2015.
    
37. 
    ПОПОВА, С. Радио. Публики. Стилове. С., ИК ЛИК, 2004.
    
38. 
    ПОПОВА, С. Радиокомуникация. С., СУ “Св. Климент Охридски”, ВСУ, 1997.
    
39. 
    ПОПОВА, С. Социално време и медиен разказ 1989-2000. С., ИК ЛИК, 2001.
    
40. 
    РАДОСЛАВОВА-ДОЙЧЕВА, А. Музиката в българското радио 1930-1944. С., ИК „Петко и Пенчо Славейкови”. 2010.
    
41. 
    РАЙЧЕВА, Л. Творческият процес в телевизията. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 1991.
    
42. 
    САРАКИНОВ, Г. Авторското право в музиката. С., „Сибия”, 2009.
    
43. 
    СПАСОВ, О. Преходът и медиите. Политики на репрезентация. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2000.
    
44. 
    СТАТЕЛОВА, Р. Обърнатата пирамида. С., „Едем 21”, 1993.
    
45. 
    СТАТЕЛОВА, Р. Студии за попмузиката. В., ВСУ. 1999.
    
46. 
    СТЕФАНОВ, И. Природата на културата. С., „Аскони-издат”. 2001.
    
47. 
    СТОЙКОВ, Л. Култура и медии. С., УИ „Св. Климент Охридски”, 2006.
    
48. 
    ФИЛЕВА, П. Глобализация и медии. С., 2003.
    
49. 
    ХАБЕРМАС, Ю. Структурни изменения на публичността.С., ЦИД и УИ „Св. Климент Охридски”, 1995.
    
50. 
    ШУШУЛОВА-ПАВЛОВА, М. Музика и публики. Нови концепции за отвореност. С., НБУ, 2015.
    
51. 
    CLAYTON, M. & Herbert, Tr. & Midleton, R. (ed.). The Cultural Study of Music. New York and London: Routledge, 2003.
    
52. 
    MEENAKSHI G. D. & Douglas M. K., eds., Media and Cultural Studies. Key Works. Malden, Oxford, Carlton: Blackwell Publishing, 2006.
    
53. 
    MIDDLETON, R. Studying Popular Music. Philadelphia: Open University Press, 1990.
    
54. 
    O’SULLIVAN, T. & Y. Jewkes, (eds.). Media Studies Reader. London: Arnold, 1997.
    
55. 
    SHUKER, R. Understanding Popular Music. London & New York: Routledge, 2005.