Іі дискурс върху понятието власт цели
Изтегляне 51 Kb.
|
Свързани:
3.12 Filip Totyo, pedagogicheski-kazus (3), Тема
- Навигация на страницата:
- Под манипулация разбираме завоалирана комуникация, която цели да скрие истинските намерения на едната страна по отношение на другата.
|
ГЛАВА ІІ ДИСКУРС ВЪРХУ ПОНЯТИЕТО ВЛАСТ ЦЕЛИ: Да се изяснт най-разпространените подходи върху понятието -власт. Да се проследи връзката на властта със силата, влиянието и манипулацията. Да се покаже как се легитимира властта. Най-разпространеният, но неправилен подход, е властта да се отъждествява със силата. Според този подход, да се властва, означава да се прилага насилие. В “Манифеста” Маркс и Енгелс наричат държавната власт “организирано насилие на една класа върху друга”. Макс Вебер я определя като “организация, която успешно поддържа монопола за легитимна употреба на сила върху дадена територия”. Също така негова е мисълта, изказана в “ Професията и призванието на политика“, че „насилието не е единственото нормално средство за поддържане на държавата…но то си остава нейното специфично оръжие“. За да се различи властта от силата, трябва да се изясни въпросът за обекта на властта, дали става дума за съзнанието на личността, или за неговото тяло. Като организъм човекът е част от природата и неговото тяло не е обект на власт и влияние, а на сила. В тесния смисъл на думата, под сила се разбира употребата на средства за въздействие върху човешкото тяло /пушката, камшика, ключалката/. В по-широк смисъл под сила се разбира елиминирането на възможностите за действие на една личност, група или класа от друга личност или група. Обикновено насилието е средство на властващите, но силата като социално отношение не е власт. Насилието е ефективно при ограничаването на хората да действат, но не и при стимулирането им да вършат нещо позитивно. Като пример може да се посочи ниската производителност на работа при развити оръдия на труда в САЩ през 19 в. – времето, когато се използва робски труд .Сравнението се прави с производителността на свободните английски селяни, който разполагат със сходни оръдия на труда. Също и провалът на комунистическите държави. При тях липсата на позитивни стимули довежда до ниска производителност и съответно до неконкурентноспособност. Това опровергава мисълта на Бисмарк, че с щикове можем да правим всичко, освен да седим на тях. Другият голям недостатък на силата като властно средство е нейната висока цена. Тя изисква големи инвестиции, които непрекъсната растат. Американският политолог и футуролог Алвин Тофлър говори за различни степени на властта.В книгата му „Трусове във властта“ насилието е поставено на най-ниското стъпало. „ Главната слабост на грубата сила или на насилието е пълната липса на гъвкавост. В този вид властта може да бъде използвана само да наказва. Накратко, насилието е нискокачествена власт“. Следващата степен на властта според него е богатството. То дава много по-голямо разнообразие при прилагането на властта. Парите са добро средство за стимулиране и дават възможност за гъвкавост. Изводът е,че богатството е среднокачествена власт. Като най-висока степен на властта в скалата на Тофлър е поставено знанието. „ В един филм, чието действие се разиграва в Куба по време на режима на диктатора Батиста, актьорът Шон Конъри изпълнява ролята на британски наемник. В една знаменателна сцена командващият войската на тирана казва: „Майоре, кажете кое е предпочитаното от Вас оръжие и аз ще Ви го набавя.” На което Конъри отговаря: „Умът” Освен всичко останало знанието може да ни спести използването на сила в определени ситуации, а също и разхищаването на пари. Нещо повече знанието е най-добрият способ за увеличаване както на силата така и на богатството. Съотношението между тези три степени се променя след края на индустриалната цивилизация. „Познанието е не само източник на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството. Казано другояче, от придатък към властта на парите и властта на силата, знанието се превърна в тяхна най-съществена част. Това е ключът към преобразяването на властта, което предстои и което обяснява защо битката за владеене на знанието и на средствата за комуникация се разгаря с все по-голяма сила в целия свят.” Френският политически антрополог Жорж Баландие, счита, че най-важните елементи на властта са нейната сакралност и нейната двусмисленост. По отношение на сакралността, е подчертано, че в нито едно общество политическата власт не е напълно десакрализирана. Когато говорим за т.нар. традиционни общества, там връзката със сакралността е очевидна. Но не само при тях, без значение дали е явно или прикрито сакралното винаги присъства във властта. В „Политическа антропология“ той коментира двата елемента. „Обществото се възприема в идеализирана форма, като гарант на колективната сигурност и като чисто отражение на обичая или закона; то се възприема като върховна и насилствена ценност; по този начин то се превръща в материализация на трансцендентността, която се налага на отделните индивиди и групи“ По отношение на вторият елемент Баландие заявява следното: …двусмислеността е фундаментално свойство на властта. Доколкото се опира на силно в една или друга степен социално неравенство, доколкото осигурява привилегии на онези, които макар и в различна степен я притежават, тя винаги е обект на оспорване. Тя е едновременно приемана (в качеството на гарант на реда и сигурността), почитана (поради сакралните си съставки) и оспорвана (защото оправдава и поддържа неравенството). Всички политически режими проявяват тази двусмисленост...” Силата, както и властта се нуждаят от узаконяване – а това е главна функция на правото.Чрез легитимация, чрез узаконяването властващите оправдават силата, като се позовават на някакъв авторитет, на нещо което стои вън от властния субект – обичая, Бога, природния закон, общия интерес, конституцията, идеала. Макс Вебер превръща легитимността в основна категория на своята политическа социология. Той забелязва, че нито една власт не се задоволява с чистото подчинение и че се стреми да превърне дисциплината в съпричастност към истината, която властта представлява или претендира, че представлява. Вебер разграничава три типа легитимно господство: Легитимно господство с рационален характер; Традиционното господство, което се основава на свещения характер на традициите и на легитимността на властта, упражнявана в съгласие с обичая; Харизматичното господство, което има емоционален характер и предполага тотално доверие към изключителен човек, заради неговата святост, героизъм или изключителност. Силата представлява тотално елиминиране на възможностите за действие пред субекта – той е лишен от избор и е третиран като физически обект. Нещо съвсем различно от силата е влиянието. За разлика от силата при влиянието решенията се взимат и от двете страни т.е изпитващия влияние може да го ограничи или разшири. Насилието е винаги умишлено, докато влиянието може и да е непреднамерено. Известно е, че момчетата без баща се феминизират от прекалените грижи на майката. При влиянието не се използват средства за принуда. То трябва да разчита на внушението, на словесната сила, да се осланя на доброволното съгласие. Но влиянието може да се превърне в манипулация. Под манипулация разбираме завоалирана комуникация, която цели да скрие истинските намерения на едната страна по отношение на другата. Вместо подчинение, манипулацията може да стимулира усета за свободен избор даже да предизвика ентусиазъм у масите .Като пример могат да се посочат Московските процеси 1936 – 38 г., който репресивният апарат на тоталитарната съветска държава организира.Чрез пропагандата осъществявана от контролираните вестници, радиа и кино, Сталин манипулира убежденията на огромни маси от хора.Стига се дотам, че след Втория процес огромен митинг приветства произнесените смъртни присъди. Историята отдавна се е произнесла, че това са присъди произнесени срещу абсолютно невини хора. Правейки сравнение, трябва да отбележим, че влиянието печели съзнанието и лоялността на субекта. Ето защо то може да бъде елемент на това, което наричаме власт. Изтегляне 51 Kb. Сподели с приятели:
|