Вероятно ще пропуснете извънредните събития, които влияят най-много

71 Същото важи и за проектите, иновациите и събитията. Представете си миналия век без
• Голямата депресия
• Втората световна война
• Проектът „Манхатън“
• Ваксините
• Антибиотиците
• АРПАНЕТ
• 11 септември
• Разпадането на Съветския съюз Колко проекта и събития се случват през 20 век Милиарди, трилиони – кой знае. Но само тези осем повлияват на световния ред в пъти повече от другите. Лесно е да бъдат подценени редките събития, защото често се пренебрегват взаимовръзките между нещата. Как, например, 11 септември подтиква Федералния резерв да намали лихвените проценти, което помага за раздуването на жилищния балон, което довежда до финансова криза, която довежда до свиване на пазара на работни места, което кара десетки милиони да решат да постъпят в колеж, което довежда до 1,6 трилиона долара студентски заеми с 10,8% лихва по подразбиране. Не е интуитивно да свържеш
19 похитители с текущата тежест на студентските заеми, но тъкмо това се случва в един свят, задвижван от няколко редки извънредни събития. Повечето от случващото се във всеки един момент в глобалната икономика може да бъде свързано с малко наброй минали събития, които е било почти невъзможно да се предвидят.
Най-често срещаният сюжет в икономическата история е ролята на изненадите. Причината да се случват изненади, не е в това, че нашите модели са погрешни или нашата интелигентност е ниска. Така е, защото шансовете родителите на Адолф Хитлер да се скарат вечерта девет месеца преди той да се роди, са същите катода заченат дете. Трудно е да се предвиди пробивът в технологията, защото Бил Гейтс можеше да е починал от полиомиелит, ако Джонас Салк се беше ядосали себе отказал да разработва ваксина. Причината, поради която не можахме да предвидим ръста на студентските заеми, е, че охранителят на летището можеше да е конфискувал ножа на похитителя на 11 септември. Това е всичко. Проблемът е, че често се опираме на събития като Голямата депресия и Втората световна война, когато си представяме най-лошите сценарии за възвръщаемост на бъдещите инвестиции. Но тези извънредни събития не са имали прецедент, когато са се случвали. Така че прогнозиращият, който приема, че най-лошите (и най-добрите) събития отминалото ще съвпадат с най-лошите (и най-добрите) събития в бъдещето, не следва историята, а приема произволно, че историята на безпрецедентните събития не се отнася за бъдещето.
Насим Талеб пише в книгата си Надхитрени от случайността
„В Египет на фараоните. книжниците следят най-високите равнища на Нил и въз
основа на това прогнозират бъдещия най-лош сценарий. Същото може да се види при
ядрения реактор във Фукушима, който претърпява катастрофа през 2011 г, когато е
ударен от цунами. Построен е така, чеда устои на земетресение като най-силното в

72
миналото, а строителите не са си представяли много по-лошо – и не са смятали, че
най-лошото минало събитие би било изненада, тъй като не е имало прецедент
Това не е провал на анализа. Това е провал на въображението. Осъзнаването, че бъдещето може да не изглежда като нещо минало, е специален вид умение, което обикновено не е ценено особено високо от общността за финансови прогнози. Навечеряна която присъствах в Ню Йорк, през 2017 г, Даниел Канеман беше попитан как трябва да реагират инвеститорите, когато прогнозите ни са грешни. Той каза
„Винаги, когато сме изненадани от нещо, дори ако признаем, че сме сгрешили, каз-
ваме: О, никога повече няма да допусна тази грешка Но всъщност онова, което
трябва да научите, когато сгрешите, защото не сте предвидили нещо, е, че е трудно
светът да се предвиди. Това е правилният урок, който трябва да извлечем от изнена-
дите: че светът е изненадващ

Изтегляне 1.33 Mb.

Сподели с приятели: