,Дълг" - това е наказание, грях, възмездие, удар, болест, зло, бедствие, нещастие.
Живот в задължения Да се заемат пари винаги е по-лесно, отколкото да се връщат. Както се казва - вземаш чужди, а връщаш свои. Това е много лош навик. Той се е формирал от мирогледа, че ние сме на земята временно, тялото ни е дадено за известно време, никога няма да се върнем повече на земята и т. н. Затова е по-добре да живеем на кредит. Това обаче изобщо не е истина.
Навремето, в годините на съветската власт, бяхме възпитани с чувството за дълг. Дълг пред семейството, пред Родината.
На практика целият западен свят живее на кредит и приема това за абсолютно нормално. Хората привикнаха към живота със задължения и даже смятат, че без тях е просто невъзможно да се живее.
Ако вие не управлявате живота си, тогава някой друг ще го управлява.
А дълговете са прекрасен инструмент за тази цел...
Стоки на кредит Когато купувате стоки на кредит, вие задлъжнявате. Расте пасивът ви, който взема пари от вашия джоб. Вие обогатявате банкера, а част от живота ви се похабява в тази посока.
Да, вие ползвате вещта, купена на кредит, но радостта от придобиването на тази вещ бързо отминава, тъй като вещите, както и наркотикът, дават мимолетно усещане за радост или по-скоро фалшива радост, а не самата радост.
Остава финансовото бреме. Истинската радост може би е само от процеса на съзиданието и от съзерцанието на онова, което сте създали за собственото си благо и за благото на околния свят.
Кажете, можете ли да изядете ябълка, която още не е израснала? Може би само мислено. А как тогава ще ползвате вещ или лека кола, която не сте изработили или да живеете в дом, който не сте построили? Абсурд!
В такъв случай вие вземате от бъдещите поколения. И при това залагате душата си. Вие вече не сте свободни и вашите деца не са свободни. И всичко това защо? Защото сте се прилепили към вещите, към благата на цивилизацията.
Аз мога да ползвам само това, което съм създал сам, или това, което са ми оставили моите прадеди. Но ако само ползвам онова, което са ми оставили родителите ми, ако не го умножавам, то бързо ще свърши.
