Пу „Паисий Хилендарски” к у р с о в а р а б о т а

на Кристиана Динева Динева,

фаk№ 39395

БЮДЖЕТЕН ДЕФИЦИТ И СЪВКУПНО ТЪРСЕНЕ

Съставянето и определянето на приходите в държавния бюджет на която и да е държава изисква изключителен професионализъм и познаване на параметрите и поведението на основните пазарни субекти, както и на механизмите за манипулиране на макроикономиката.

Определянето както на приходите, така и на разходите и насочването им в определени приоритети е политически въпрос, който се решава на парламентарните избори.

Развитието на финансовата теория и практика показва наличието на два метода за събиране на държавни приходи – данъчен и дългов. От практическа позиция съществуват три хипотези относно състоянието на държавния бюджет – излишък – когато приходите надвишават разходите за даден период от време, дефицит, когато разходите превишават приходите в абсолютна стойност през определен базов период /обикновено година/ и най-малко вероятния и практически невъзможен, но на теория възможен – равенство между приходите и разходите.

Смята се , че доброто бюджетно управление, е когато се постига баланс, т.е оптимално разпределени разходи и данъчна тежест и евентуално да се получи възможността за дълг, който ще стимулира производството и потреблението и ще направи тежестта му за бъдещите поколения реално поносима.

Бюджетът като сложна финансово-икономическа категория, има различни аспекти – финансов, правен, икономически, социален и политически. В най-обобщен вид той представлява проект-сметка на предполагаемите приходи и разходи на държавата, утвърден от законодателния орган.

Бюджетен дефицит е налице, когато има превишаване на бюджетните разходи над бюджетните приходи. Това налага търсенето на допълнителни средства, които да покрият тази разлика. Покриването на разликата се нарича финансиране на дефицита. Това може да се осъществи чрез различни видове заемни средства- облигационен заем, приватизация, безвъзмездна помощ или др.. Покриването на бюджетния дефицит със заемни средства образува държавния дълг. Като показател за големината на правителствения дълг е прието да се използва неговата стойност отнесена към това, което произвежда икономиката или накратко казано в процент от БВП

Финансирането на дефицита е една от най-важните причини за повишаване на инфлацията. Изборът на начини за финансиране на бюджетния дефицит - различни вътрешни заеми, външни заеми, емисия на пари, валутни резерви и бюджетни остатъци, приходи от приватизация или комбинация от тях, изисква прецизна координация с инструментите на държавната политика или с управлението на държавния дълг.

При тенденция на нарастване на бюджетния дефицит се наблюдава

икономическа нестабилност, а политиката на бюджетния дефицит е проинфлационна.

Фискалната политика са мерките, предприети от държавата за регулиране и контролиране на държавният бюджет на страната - формиран от приходи и разходи на държавата. Приходите се формират от данъчни постъпления, а разходите от поддръжка на непроизводствената сфера (здравеопазване, образование, армия, полиция и др.).

Осъществяват се следните типове разходи:

• 
  трансферни плащания, които се явяват приход за частния сектор;
  
• 
  правителствени покупки на стоки и услуги представляват всички разходи на централната власт, като те се осигуряват от частния сектор срещу съответния доход. Тези разходи са автономни, не се определят от дохода, а се определят политически, според нуждите на властта.
  

Според начина ,по който засягат икономическите субекти данъците биват:

А).Подоходен данък- данък върху дохода, който засяга всички данъкоплатци и формира значителна част от бюджетните приходи.

Данъчната основа включва само добавената стойност предназначена за потребление.

В България основната данъчна ставка е 20%.

ДДС = ДО .20 където До е данъчна основа

100

Към държавните приходи могат да се прибавят приходите събирани чрез осигурителните фондове, като по своята еднаквост и задължителност и това че са определени чрез закон, ги прави не по-различни от класическите данъци.

Друг инструмент на фискалната политика са паричните трансфери- прехвърлянето на ресурси на едно физическо или юридическо лице в полза на друго под формата на субсидии, социални плащания, помощи,погасяване на дългове.

Бюджетните разходи служат за финансирането на т.н. „обществени услуги”.

Бюджетните разходи могат да се разделят на следните видове:

• 
  Бюджетни субсидии и инвестиции – съсредоточени са в социалната сфера и в икономическата и производствена инфраструктура(сгради,инсталации,железници, пристанища и др.), стоково-материални запаси-суровини, нереализирана продукция. Като прозрачността при възлагане на държавни поръчки за строителство и оборудване е необходима за предотвратяване на изтичането на обществени средства в частния сектор.
  
• 
  Разходи за заплати и осигуровки в бюджетната сфера – заемат съществен дял от разходите на консолидирания бюджет- този разход може да се регулира чрез намаляване на щатните бройки или чрез ограничаване размера на заплатите в бюджетната сфера.
  
• 
  Извънредни бюджетни разходи – свързани с различни структурни реформи, провеждане на избори, разходи свързани с природни бедствия и катаклизми.
  
• 
  Разходи за отбрана и сигурност- в тази група са разходите за полиция, противопожарна охрана и сигурност, поддръжка на скривалища за гражданска отбрана. В пряка връзка със системата за правораздаване и дейността на т.н. места за изтърпяване на лишаване от свобода, т.. затворите.
  
• 
  Разходи за социално осигуряване и грижи – това е много голямо като разход, тъй като включва изплащане на пенсии, изплащане на обезщетения за безработни и социално-слаби лица. Като се има в предвид възрастовата структура на населението в България, която е от застаряващ тип, и че групата на безработните и социално-слабите лица също не е малка, става ясно че поради тази причина разходите за социално осигуряване и грижи са с голям дял в структурата на разходите на бюджета. В групата разходи за помощи и компенсации се включват детските надбавки, обезщетението за бременност и раждане, за отглеждане на малко дете, обезщетения при безработица.
  

Според Кейнсианския подход съвкупните разходи се установяват при постоянно равнище на цените и затова определен обем на съвкупните разходи съответства на дадено съвкупно търсено количество. Кривата на съвкупното търсене е с отрицателен наклон.

Когато равнището на цените в икономиката спадне количеството стоки и услуги, като са обект на съвкупното търсене расте. Това на свой ред стимулира растежа на съвкупното производство и обратно.

Ефекти на лихвения процент – или още т.н. ефект на Кейнс. Колкото по-ниски са цените толкова реалната парична маса ще има по-висока покупателна способност. В такъв случай ако номиналната парична маса е постоянна ще се формира стимул за спестяване. Спестяванията се акумулират от финансовите институции следователно ще нараснат техните възможности за кредитиране, а лихвения процент ще се намали. Това ще стимулира инвеститорите, които ще свличат своите разходи. Потребителите също ще увеличат своите потребителски кредити и съвкупното търсене ще нарасне.

Извод: Когато равнището на цените намалява, намалява и лихвения %. Това стимулира инвестиционното търсене и като резултат и съвкупното търсене.

Когато правителствените разходи превишават приходите се говори за бюджетен дефицит.

Натрупания от предходни години бюджетен дефицит формира държавен дълг.

Когато разходите на правителството са повече от приходите, то осигурява необходимите финанси чрез:

-заеми от банки

-продажба на ценни книжа

-емитиране на ново количество пари

Държавния дълг обхваща сумата от заемите (вътрешни и външни) направени от правителството за покриване на бюджетните дефицити. Държавният дълг е неизплатеното, непогасеното задължение на държавата към кредиторите й по всички сключени от нея заеми към определена дата

Той бива:

Натрупания държавен дълг обикновено се оценява в процент спрямо БНП.

Държавния дълг може да бъде текущ- в рамките на календарната година и основен- задълженията които трябва да се погасят през следващите години. Дългът може да се разглежда и като национален, държавен, правителствен, местен, дълг на други звена в структурата на Консолидирания държавен бюджет.
Държавен дълг- Подходи за управлението му и последици от задлъжнялостта.
Поради сложния характер на държавния дълг, той трябва да се управлява.

Под управление на държавния дълг се разбира съвкупността от мероприятия на държавата, свързани с емисията на нови заеми, спазването на условията на сключените такива и пр., насочени към ефективното и целенасочено поддържане на държавния дълг.

Управлението на държавния дълг преследва постигането на определени цели.:

1. 
   да се осигуряват на държавата средства чрез държавните заеми при възможно най-благоприятни за нея условия.
   
2. 
   Регулиране на икономиката чрез маневриране с лихвения процент.
   
3. 
   Противодействие срещу изтичането на капитали от страната.
   
4. 
   Подобряване структурата на публичния дълг или съотношението между краткосрочната и дългосрочната задлъжнялост.
   

• 
  Преустанови се прилагането на почти безлихвени банкови инжекции в полза на бюджета, което създава условия бюджетът сам да понася финансовото бреме на своя дефицит.
  
• 
  Паричната емисия беше изключена по принцип от средствата за покриване на бюджетния дефицит.
  
• 
  Направи се опит за съществени съкращения на бюджетните разходи, съпроводено с адекватна промяна в данъчната система. Данъчните закони днес “работят” за бюджета, а не за стопанските субекти.
  
• 
  Сметната палата осъществява контрол върху законосъобразното използване на бюджетните средства.
  
• 
  Беше изградено Управление “Държавно съкровище” към Министерство на финансите, което е организационна предпоставка за постигане следенето на процесите на формиране и погасяване на вътрешния държавен дълг.
  
• 
  Премина се към активна бюджетна политика, при която бюджетът участва активно при управление на икономическите процеси. Валутният борд не разрешава големи бюджетни дефицити. Така управлението чрез бюджетния дефицит е минимално.
  

При използването на вътрешни източници на финансиране не се получава реално дългово бреме. Стопанството дължи само на себе си, тъй като се получава едно преразпределение на ресурси в полза на държавата. Като вътрешни източници могат да се разглеждат:

• 
  централната банка (в условията на валутен борд не е източник);
  
• 
  търговските банки;
  
• 
  автономни физически и юридически лица, които могат да кредитират държавата чрез покупка на ДЦК.