Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я ч е т и р и д е с е т и т р е т о н а р о д н о с ъ б р а н и е

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

„Чл. 2. Националната сигурност е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети и да постига целите, определени в приетите стратегически документи, свързани с националната сигурност на Република България."

„ Чл. 2. (1) "Национална сигурност" е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети.”.

„(2) Министерство на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и Служба "Военна информация" осъществяват съвместна дейност за предотвратяване и противодействие на възникнали рискове, опасности, заплахи и посегателства, свързани с националната сигурност.".

(2) Националната сигурност предполага и изисква:

1. анализ на спецификите и зависимостите в средата за сигурност и ранно предупреждаване за възникване на рискове;

2. недопускане, намаляване и предотвратяване на рискове и опасности;

3. противодействие на заплахи и посегателства;

4. управление и преодоляване на кризи.

(3) Задачите и дейностите на органите и структурите по ал. 1 се уреждат
с отделни закони.

(4) Органите и структурите по ал. 1 при защита на националната

1. взаимодействие и координация при извършване на дейностите си и при изпълнение на конкретни задачи;

2. сътрудничество с другите държавни органи и организации, с органите на местното самоуправление, с юридически лица и граждани;

3. сътрудничество със сродни институции в други държави и международни организации.

(5) Ръководителите на органите и структурите по ал. 1 координират дейността си по защита на националната сигурност като издават съвместни инструкции, с които се определят реда и начина на взаимодействие.

(6) Взаимодействието между органите и структурите по ал. 1 се извършва чрез писмена кореспонденция, работни срещи, създаване на съвместни работни групи и провеждане на координирани мероприятия съобразно тяхната компетентност.

(7) За целите на взаимодействието органите и структурите по ал. 1 се информират и съгласуват действията си при постъпване на информация от интерес за дейността на друг орган или структура.
Предложение на н.п. Атанас Атанасов:

В чл. 3, ал. 2, т.2 думите „и опасности" да отпадне.


Предложение на н.п. Методи Андреев:

В чл. 3, ал. 1 се правят следните промени:

- след думата ,,държавни” се добавя ,,институции,”;

- след думата ,,осъществяват” се добавя ,,управленска, нормотворческа, контролна”;

- след израза ,,които са представени” се добавя ,,или могат да участват”.
Предложение на н.п. Христо Гаджев и Пламен Манушев:

1. В чл. 3, ал.5 думата „инструкции" да се замени с „документи". Думата „се" да отпадне.

2. В чл.3 , ал.7 накрая се добавя „или при поискване от тях."
Предложение на н.п. Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев:

В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

а) В ал. 1 след думата „контраразузнавателна“ се добавя „оперативно-издирвателна”.

б) В ал. 2 се създава нова т. 5:

„5. Установяване, означаване и защита на критичната инфраструктура”.

в) Алинея 6 се изменя така:

„(6) Взаимодействието между органите и структурите по ал. 1 се извършва чрез писмена кореспонденция, работни срещи, създаване на съвместни работни групи и провеждане на координирани мероприятия, както и други форми, съобразно тяхната компетентност.“.

„(9) Органите и структурите по ал. 1 могат да сключват споразумения за обучение на служители и за обмен на служители помежду си и с други органи и структури. Служителите, преминали обучение в една администрация, не дължат обезщетения и неустойки при преназначаване в друга администрация.".

Чл. 4. Основните принципи на управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност са:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане и гарантиране правата на човека и основните свободи;

3. обективност и безпристрастност;

4. сътрудничество с гражданите и техните организации;

5. откритост, прозрачност и отговорност при формирането и
провеждането на политиките за защита на националната сигурност;

6. централизирано управление и контрол на разузнавателната дейност;

7. предоставяне на информация по компетентност на друг орган или структура от системата за защита на националната сигурност или на друг държавен орган;

8. съгласувано провеждане на дейностите за защита на националната сигурност и съчетаване на явни и тайни форми и способи на работа.

• 
  в първото изречение след думата ,,управлението” се поставя запетайка и се добавя думата ,,контрола”;
  
• 
  създават се следните две нови точки:
  
• 
  ,,3. защита на информацията и източниците на придобиването й;”
  
• 
  ,,4. сътрудничество с Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия;”
  
• 
  сегашните точки 3, 4, 5, 6, 7 и 8 се преномерират и стават съответно 4, 5, 6, 7, 8 и 9;
  
• 
  в т. 8 (сегашна 7) пред думата ,,предоставяне” се добавя думата ,,незабавно”.
  

„ 2. политически неутралитет;“

УПРАВЛЕНИЕ И ФУНКЦИОНИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ЗАЩИТА НА

НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ
Предложение на н.п. Методи Андреев:

В заглавието на Глава втора след думата ,,управление” се поставя запетайка и се добавя думата ,,контрол”.
Чл. 5. При управлението на системата за защита на националната сигурност Народното събрание, президентът на републиката и Министерският съвет:

1. определят националните интереси и приоритети;

2. изготвят и приемат нормативни актове, стратегии, концепции, доктрини и планове за действие;

3. определят основните задачи на държавните органи и структури, посочени в чл. 3, ал. 1;

4. осъществяват и организират стратегическото планиране,
взаимодействието, съгласуването и интегрирането на дейностите на
държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;

5. определят необходимите ресурси за осъществяване на дейностите по защита на националната сигурност, механизмите за тяхното управление и разходване, разпределението им между държавните органи и структури;

6. контролират разходването на ресурсите по т. 5;

7. контролират изпълнението на стратегическите цели и приоритети.

(2) Президентът на Републиката изисква и получава от държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ.

1.осъществява общото управление на системата за защита на националната сигурност;

2. предлага на Народното събрание проект на Стратегия за национална сигурност;

3. приема и внася в Народното събрание годишен доклад за състоянието на националната сигурност;

4. приема решение за провеждане на стратегически преглед на
системата за защита на националната сигурност по предложение на
министър-председателя;

5. утвърждава годишните планове и приема годишни доклади относно дейността на Държавна агенция „Национална сигурност", Държавна агенция „Разузнаване", на служба „Военна информация" и на Съвета по сигурността;

6. прави предложение до президента на Републиката за назначаване и освобождаване на ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност", Държавна агенция „Разузнаване" и на служба „Военна информация“;

7. приема актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност.

(2) Министър-председателят:

1. ръководи координацията между представените в Съвета по

2. осъществява общото ръководство на разузнавателната общност;

3. създава организация за извършване на общи, тематични и по
конкретен сигнал проверки относно законосъобразността и ефективността на работа от представените в Съвета по сигурността органи на изпълнителната власт;

4. внася за разглеждане от Министерския съвет проекти на актове, свързани с управлението и функционирането на системата за защита на националната сигурност и проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;

5. внася в Министерския съвет предложение до президента на
Републиката за назначаване и освобождаване на ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност", Държавна агенция „Разузнаване", на служба „Военна информация", както и на главния секретар на МВР;

6. осъществява общия контрол върху международното сътрудничество на държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 с аналогични органи и структури в други държави и международни организации;

7. осъществява общото ръководство на международното
сътрудничество на Съвета по сигурността с аналогични органи на други
държави.

(3) За подпомагане изпълнението на задачите по ал. 1 и 2 към

„1. Ръководи и координира дейността на представените в Съвета по сигурността институции, както и между тях и други органи на държавната власт"

„3. утвърждава годишните планове относно дейността на Държавна агенция "Национална сигурност", "Държавна агенция "Разузнаване", Служба "Военна информация" и на Съвета по сигурността."

(2) Председател на Съвета по сигурността е министър-председателят.

(3) Членове на Съвета по сигурността са:

1. министърът на вътрешните работи;

2. министърът на отбраната;

3. министърът на външните работи;

4. министърът на финансите;

5. началникът на отбраната;

6. главният секретар на Министерството на вътрешните работи;

7. председателят на Държавна агенция „Национална сигурност";

8. председателят на Държавна агенция „Разузнаване";

9. директорът на служба „Военна информация";

10. началникът на Националната служба за охрана;

11. секретарят на Съвета по сигурността;

12. двама представители на президента на Републиката, изрично
определени от него с указ.

(4) Член на Съвета по сигурността може да е и заместник министър -председател, оправомощен със заповед на министър - председателя да координира и наблюдава работата на структури от системата за защита на националната сигурност.

(5) Президентът на Републиката може да участва лично в заседанията на Съвета по сигурността.

(6) В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват председателят на Народното събрание, председатели на постоянни комисии на Народното събрание, народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации.

„13. председателят на Народното събрание и председателите на парламентарните комисии по отбрана и външна политика".

„(6) „В определени случаи и по отделни въпроси в работата на Съвета по сигурността по покана на неговия председател могат да участват народни представители, министри и ръководители на ведомства и организации".

1. 
   В чл. 8, ал. 1, т. 12 да отпадне.
   
2. 
   В чл. 8, ал. 5 се изменя така:
   

„(5) Президентът на Републиката и председателят на Народното събрание могат да участват лично в заседанията на Съвета по сигурността.".

1. анализира състоянието на системата за защита на националната

а) способностите на системата за защита на националната сигурност за

б) ефективността на основните дейности на държавните органи и

в) съгласуваността и координацията при осъществяване на основните

г) съвместимостта и интегрираността на държавните органи и

д) съвместимостта и интегрираността държавните органи и структури

е) изпълнението на определените национални приоритети, основни

ж) защита на информационната сигурност от кибератаки;

2. координира изпълнението на политиката за защита на националната сигурност от държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1;

3. подпомага Министерския съвет при вземане на решения и при упражняване на правомощията му по управление на дейностите по защита на националната сигурност и разпределението на необходимите ресурси;

4. подпомага взаимодействието между държавните органи и структури по чл. 3, ал. 1 при изпълнение на задачите и дейностите им;

5. предлага на министър-председателя или на Министерския съвет конкретни мерки и задачи за ограничаване на рисковете, противодействие на заплахите и за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи;

6. предлага на Министерския съвет годишни цели и приоритети в областта на защитата на националната сигурност;

7. предлага на Министерския съвет проект на годишен доклад за състоянието на националната сигурност;

8. предлага на Министерски съвет проект на национална
комуникационна стратегия за информирането на гражданите при криза.
Предложение на н.п. Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев:

Член 9, т. 1, б. ж се изменя така:

„ж) осигуряване и защита на информационната сигурност от посегателство в областта на киберпространството и от хибридни заплахи;”.

Чл. 10. (1) За осъществяване на функциите си по чл. 9 Съветът по сигурността:

1. изготвя анализи, прогнози, доклади и други информационни

2. използва експертни заключения от различни области;

3. осъществява сътрудничество с държавни органи и организации, с
органи на местното самоуправление и юридически лица, както и със сродни
структури в други държави и международни организации;

4. приема решения.

(2) Членовете на съвета осигуряват необходимата за дейността му информация.
Предложение на н.п. Михо Михов и Кирил Цочев:

1. 
   В чл. 10, ал. 1 т. 1 да отпадне.
   

(2) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, който е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет.

(3) Информация за дейността на Съвета по сигурността и на неговия секретариат се публикува на интернет страницата на Министерския съвет при спазване на нормативните изисквания за защита на класифицираната информация.
Предложение на н.п. Милен Михов:

Чл. 11, ал. 2 да придобие следната редакция:

„(2) При осъществяване на дейността си Съветът по сигурността се подпомага от секретариат, който е самостоятелно структурно звено в администрацията на Министерския съвет. Броят на служителите в Секретариата, наименованията на длъжностите, минималната образователна степен, минималният ранг и/или професионален опит, видът правоотношение, други изисквания за заемане на длъжността, както и минималният и максималният размер на възнаграждението за всяка длъжност се определят с акт на министър-председателя. Общата численост на служителите в Секретариата е извън посочената в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация".

„(2) При осъществяване на дейността си, като център за анализи, управление и контрол, Съветът по сигурността се подпомага от самостоятелна специализирана структура в администрацията на Министерския съвет „Секретариат на Съвета за национална сигурност (ССНС) "

(2) Редовните заседания се провеждат най-малко веднъж на три месеца.

(3) Извънредните заседания се провеждат по решение на министър-
председателя, а в негово отсъствие - от изрично оправомощен от него член на Съвета по сигурността, при наличие на важни обстоятелства, засягащи
националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността.

(4) За провеждане на заседанията е необходимо присъствие на най-малко три четвърти от членовете.

(5) За организирането и провеждането на своите заседания Съвета по сигурността приема вътрешни правила.
Предложение на н.п. Михо Михов и Кирил Цочев:

В чл. 12, ал. 3 текстът „а в негово отсъствие - от изрично упълномощен от него член на Съвета по сигурността" да отпадне и алинеята да се измени така:

„(3) Извънредните заседания се провеждат по решение на министър-председателя при наличие на важни обстоятелства, засягащи националната сигурност и изискващи незабавни решения и мерки от компетентността на Съвета по сигурността."

(2) При отсъствие на министър-председателя заседанията на Съвета по сигурността се ръководят от изрично оправомощен от него член на Съвета по сигурността.

(3) При отсъствие от заседание на член на Съвета по сигурността той се представлява от изрично оправомощен от него заместник.
Чл. 14. (1) Решенията на Съвета по сигурността се вземат с явно гласуване с обикновено мнозинство от всички присъстващи членове.

(2) При вземането на решения всеки член на Съвета по сигурността има право на един глас.

(2) Разузнавателната общност по своя инициатива може да изготвя тематични или обобщени доклади по различни въпроси, свъразни с националната сигурност, да прави предложения до Съвета по сигурността към Министерския съвет и да изготвя предложения до министър-председателя за изменения и допълнения на нормативната уредба.

(3) При необходимост към разузнавателната общност се включват други висши ръководни служители от различни министрества и ведомства.

(4) Секретарят на Съвета по сигурността докладва на председателя изготвените документи по ал. 2.

(2) Секретарят организира и осъществява обмена на информация,

(3) Секретарят организира сътрудничеството на Съвета по сигурността

„(4) Секретарят възлага изготвянето на експертните становища по чл. 10, ал. 1, т. 2 за нуждите на Съвета по сигурността.“

УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ

(2) Положение на криза се обявява, съответно отменя, с решение на Министерския съвет.

(3) Управлението при кризи се осъществява от Министерския съвет чрез Националната система за управление при кризи.

Чл. 18. (1) Националната система за управление при кризи включва национален, ведомствени и областни ситуационни центрове.

(2) Секретариатът на Съвета по сигурността изпълнява функциите на Национален ситуационен център.
Предложение на н.п. Красимир Каракачанов:

В чл. 18 да отпадне ал. 2.
Чл. 19. (1) Националният ситуационен център подпомага Министерския съвет при:

1. ръководството и координацията на действията по превенция,

2. взаимодействието и координацията с органите на Европейския съюз, Организацията на Северноатлантическия договор и други държави,

3. изпълнението на националната комуникационна стратегия за

(2) Националният ситуационен център осигурява:

1. координацията на действията на ведомствените и областните
ситуационни центрове;

2. защитена система за обмен на информация;

3. непрекъснат обмен на информация за анализ и оценка на риска.
Чл. 20. Функциите и районите на действие на ведомствените и областните ситуационни центрове се определят с акт на Министерския съвет.

Глава четвърта

ОТЧЕТНОСТ И КОНТРОЛ
Чл. 21. Върху дейността на органите и структурите от системата за защита на националната сигурност се осъществява парламентарен, административен, съдебен и граждански контрол.
Предложение на н.п. Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев:

В чл. 21 думата „Върху“ се заменя със „За“.
Чл. 22. (1) Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Държавна агенция „Национална сигурност", Държавна агенция „Разузнаване", служба „Военна информация" и на Националната служба за охрана чрез своя постоянна комисия.

(2) Ръководителите на Държавна агенция „Национална сигурност", Държавна агенция „Разузнаване", служба „Военна информация" и Националната служба са длъжни да се явят при покана пред Народното събрание или комисията по ал. 1 и да предоставят исканата им информация.

(3) Председателите на Държавна агенция „Национална сигурност" и Държавна агенция „Разузнаване" представят на Министерския съвет ежегодно до 31 март годишен доклад за дейността на подчинената им структура.

(4) Годишният доклад на служба „Военна информация“ се представя на Министерския съвет от министъра на отбраната в срока по ал. 3.

(5) Частите от докладите, несъдържаща класифицирана информация, се публикуват на интернет страницата на Министерския съвет.

(6) Министерският съвет внася докладите в Народното събрание, които се приемат с отделни решения.

„(5) Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване" и Служба "Военна информация", чрез министъра на отбраната, изготвят и предоставят за публикуване на страницата на Министерския съвет некласифицирани варианти на годишните си доклади.”

„Чл. 22а. Народното събрание осъществява контрол върху дейността на Националната служба за охрана чрез постоянна комисия с предмет на дейност в областта на вътрешната сигурност и обществения ред."

(2) Министерският съвет създава консултативен механизъм за участие на представители на юридически лица с нестопанска цел, чиито уставни цели са свързани със защитата на националната сигурност, в обсъждания или в изготвяне проекти на нормативни актове, доклади и други документи по проблеми от компетентност на Съвета по сигурността при спазване на Закона за достъп до обществена информация и Закона за защита на класифицираната информация.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

1. „Риск за националната сигурност" е вероятността за промяна в средата за сигурност, породена от съзнателно действие или бездействие, която може да доведе до нарушаване на състоянието на националната сигурност.

2. „Заплаха за националната сигурност" е съвкупност от условия и фактори, които непосредствено водят до процеси или събития, нарушаващи състоянието на националната сигурност на Република България.

3. „Криза" е събитие, което нарушава състоянието на национална сигурност в резултат на целенасочени действия или бездействия на лица, групи или организации.

4. „Ситуационен център" е структура, осъществяваща събирането, анализирането и незабавното докладване на постъпила информация във връзка с предотвратяване и/или ограничаване на кризи, както и за координиране на мерките и действията за реакция, овладяване и преодоляване на кризата.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Предложение на н.п. Димитър Лазаров, Любомир Христов, Петър Петров и Стефан Дедев:

В заключителните разпоредби се правят следните допълнения:

Създава се нов § 2:

„§ 2. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност" (обн., ДВ, бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 1.01.2008 г., изм., бр. 69 от 5.08.2008 г., бр. 94 от 31.10.2008 г., в сила от 1.01.2009 г., доп., бр. 22 от 24.03.2009 г., изм., бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. и доп., бр. 42 от 5.06.2009 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., изм. и доп., бр. 93 от 24.11.2009 г., изм., бр. 16 от 26.02.2010 г., в сила от 26.02.2010 г., доп., бр. 80 от 12.10.2010 г., в сила от 1.10.2010 г., изм., бр. 97 от 10.12.2010 г., в сила от 10.12.2010 г., доп., бр. 9 от 28.01.2011 г., изм., бр. 100 от 20.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.5 доп., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., изм. и доп., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм., бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г., изм. и доп., бр. 52 от 14.06.2013 г., в сила от 14.06.2013 г., изм., бр. 65 от 23.07.2013 г., в сила от 23.07.2013 г., бр. 71 от 13.08.2013 г., в сила от 13.08.2013 г., изм. и доп., бр. 53 от 27.06.2014 г., бр. 14 от 20.02.2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

„1.“Национална сигурност“ по този закон е дефиницията в чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност.

1.Създават се нова т. 9 и т.10:

„9. председателят на Държавна агенция „Разузнаване";

10. секретарят на Съвета по сигурността."

2. Досегашната т. 9 става съответно т. 11.

§ 3. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Обн., ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм., бр. 74 от 15.09.2009 г., в сила от 15.09.2009 г., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., бр. 93 от 24.11.2009 г., в сила от 25.12.2009 г., бр. 99 от 15.12.2009 г., в сила от 1.01.2010 г., изм. и доп., бр. 16 от 26.02.2010 г., в сила от 26.02.2010 г., изм., бр. 88 от 9.11.2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 98 от 14.12.2010 г., в сила от 14.12.2010 г., изм., бр. 101 от 28.12.2010 г., изм. и доп., бр. 23 от 22.03.2011 г., в сила от 22.03.2011 г., бр. 48 от 24.06.2011 г., в сила от 24.06.2011 г., изм., бр. 99 от 16.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., бр. 100 от 20.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 20 от 9.03.2012 г., в сила от 10.06.2012 г., изм., бр. 33 от 27.04.2012 г., доп., бр. 38 от 18.05.2012 г., в сила от 1.07.2012 г.5 изм., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., изм. ДВ. бр.66 от 26.07. 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2.08. 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.1 от 3.01. 2014г.) в чл. 22, ал. 2 т. 2 се отменя.