Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я четиридесет и трето народно събрание комисия по бюджет и финанси доклад
Изтегляне 1.76 Mb.
|
|
Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ ДОКЛАД Относно: общ законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС, въз основа на приетите на първо гласуване на 02. 10. 2015 г. - Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-77, внесен от Министерския съвет на 15. 09. 2015 г., - Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 502-01-62, внесен от Министерския съвет на 23. 07. 2015 г., и - Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, № 454-01-46, внесен от Петър Владиславов Славов и група народни представители на 19. 11. 2014 г. Проект! Второ гласуванe ЗАКОН за изменение и допълнение на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 105 от 2005г.; изм. и доп., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013г., бр.1 от 2014г.; Решение №2 на Конституционния съд от 2014 г. - бр. 14 от 2014г.; изм. и доп., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014г. и бр. 12 и 14 от 2015г.) Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. § 1. В чл. 12, ал. 2, т. 5 думата „пристигане“ се заменя с „разтоварване/получаване“. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 1. § 2. В чл. 13, ал. 2, т. 3 думата „пристигане“ се заменя с „разтоварване/получаване“. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 2. § 3. Член 19 се изменя така: „Чл. 19. (1) Който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, както и всяко друго упълномощено лице, осъществявало дейност по управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. (2) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, както и всяко друго упълномощено лице, осъществявало дейност по управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.“
„ Отговорност на трето лице, осъществявало дейност по управление Чл. 19. (1) Който в качеството си на член на орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, както и всяко друго упълномощено лице, осъществявало дейност по управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. (2) Който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник, както и всяко друго упълномощено лице, осъществявало дейност по управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.“ § 4. В чл. 32 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 4 се изменя така: „(4) Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция или се публикува в интернет.“ 2. В ал. 5 думата „поставяне“ се заменя с „поставяне/публикуване“. 3. В ал. 6 думата „поставянето“ се заменя с „поставянето/публикуването“. 4. В ал. 7 се създава изречение второ: „Когато съобщението е публикувано в интернет, датите на публикуване и сваляне на съобщението се удостоверяват чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система.“ Предложение на народния представител Менда Стоянова: § 4 да отпадне. Работната група подкрепя предложението. Предложение на народните представители Димитър Танев, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Антони Тренчев и Димитър Шишков: В § 4 т. 1, т. 2 и т. 3 да отпаднат. Работната група подкрепя предложението. Предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров: В § 4: 1. Т.1 се заличава; 2. В т. 4 думите „Когато съобщението е публикувано в интернет“ отпадат, накрая на изречението се добавя текста „чрез която е извършено публикуването в интернет“ и алинеята добива следния вид: „Датите на публикуване и сваляне на съобщението се удостоверяват чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система, чрез която е извършено публикуването в интернет“. Работната група подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Предложение на народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Добрин Ненов и Чавдар Георгиев: В § 4 се правят следните изменения: 1. В т. 1, ново съдържание на ал. 4, изразът „се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция или” – отпада. 2. В т. 2 изразът „поставяне/публикуване” се заменя с „публикуването”. 3. В т. 3 изразът „поставянето/публикуването” се заменя с „публикуването”. 4. В т. 4, ново изречение второ в ал. 7, изразът „Когато съобщението е публикувано в интернет” и запетайката след него – отпадат, а на думата „датите” се поставя главна буква. Работната група не подкрепя предложението. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. § 5. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията по ал. 1 използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за периода по ал. 1 независимо от съхранението им на друг носител.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея след думите „по ал. 1“ се добавя „и 3“. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § …. § 6. В наименованието на чл. 39 думата „счетоводна“ се заличава. Предложение на народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Добрин Ненов и Чавдар Георгиев: § 6 се изменя така: „§ 6. В Чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. В заглавието думата „счетоводна” отпада. 2. След израза „достъп до” се добавя „счетоводната и търговската информация от”. Работната група подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § …: § 6. В заглавието на чл. 39 думата „счетоводна“ се заличава. § 7. В глава осма, раздел II се създава чл. 59а: „Пояснения на място Чл. 59а. Органът по приходите може да изиска пояснения от страна в производството по реда на чл. 45 от Административнопроцесуалния кодекс.”
1. В т. 3 след думата „раздел“ се добавя „ІІІа“ и се поставя запетая. 2. В т. 5 след думите „Общата селскостопанска политика“ се добавя „и Общата политика в областта на рибарството“.
1. Точка 3 се изменя така: „3. писмено искане на Главния прокурор, управителя на Националния осигурителен институт или директора на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, директора на Агенция „Митници“ или началника на съответната митница, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или оправомощени от него длъжностни лица, директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, председателя на Комисията за защита на конкуренцията или оправомощени от него длъжностни лица, председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и директорите на териториалните й дирекции, председателя на Сметната палата, председателя на Националния статистически институт, председателя на Държавната комисия по хазарта - при необходимост във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия;“. 2. Създават се т. 5, 6 и 7: „5. писмено искане на генералния директор на Европейската служба за борба с измамите или определено от него лице – във връзка с провеждано административно разследване; 6. писмено искане на митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му, при условия и по ред, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите; 7. искане на министъра на финансите или друг определен в закон орган във връзка с правомощията им по чл. 31 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 3 от Закона за международния търговски арбитраж.“
1. В ал. 3 се създава изречение второ: „Данните по чл. 81, ал. 1 за чуждестранните физически лица с адресна регистрация на краткосрочно и продължително пребиваващи се вписват служебно от съответната компетентна териториална дирекция въз основа на данните, съдържащи се в Единния регистър за чужденците, поддържан в Министерството на вътрешните работи.“ 2. В ал. 4 думите „от търговския регистър, съответно от регистър БУЛСТАТ“ се заменят с „по ал. 3“.
1. В ал. 7 след думите „лично от субекта“ се добавя „от изрично посочено от него пред орган по приходите лице“. 2. Създава се ал. 11: „(11) За целите на комплексното административно обслужване компетентните органи могат да изискват и да получават от органите по приходите удостоверения за наличие или липса на задължения на лицето с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.“ Предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров: В §11, т.2: В ал. 11 след думите „на лицето“ се поставя точка и текстът до края на изречението се заменя с думите: „В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения.“ Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § ... Предложение на народния представител Менда Стоянова: Да се създаде §11а: § 11а. В чл. 107, ал. 3 се създава изречение четвърто със следното съдържание: „Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.“ Работната група подкрепя предложението. Работната група предлага да се създаде нов § 12: § 12. В чл. 107, ал. 3 се създава изречение четвърто: „Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.“ Предложение на народния представител Менда Стоянова: Да се създаде §11б: § 11б. „В чл.109, ал.1 в края след думата”декларация” се поставя запетая и се добавя”или от изтичането на годината, в коята са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.” Работната група подкрепя предложението. Работната група предлага да се създаде нов § 13: § 13. В чл. 109, ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя ”или от изтичането на годината, в коята са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.” Предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров: Създава се нов § 11в: § 11в. В чл. 110, ал. 4 се създава ново изречение: „Срокът за извършване на проверката не може да надвишава 3 месеца. В случай, че този срок се окаже недостатъчен за изясняване на фактите и обстоятелствата, предмет на проверката, органът по приходите назначава ревизия.“ Работната група не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Менда Стоянова: Да се създаде § 11в: § 11в. В чл. 110 се създава ал.5: „(5) Когато в закон не е предвидено друго, срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от шест месеца от датата на първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или връчено искане по чл. 37, ал. 3. Ако шестмесечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до шест месеца с резолюция на органа, възложил проверката. За резултатите от проверката се съставя протокол, който се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването на проверката.” Работната група подкрепя предложението. Работната група предлага да се създаде нов § 14: § 14. В чл. 110 се създава ал. 5: „(5) Когато в закон не е предвидено друго, срокът за извършване на проверките не може да бъде по-дълъг от шест месеца от датата на първото процесуално действие, което се удостоверява с протокол или връчено искане по чл. 37, ал. 3. Ако шестмесечният срок се окаже недостатъчен, той може да бъде продължен до шест месеца с резолюция на органа, възложил проверката. За резултатите от проверката се съставя протокол, който се предоставя на лицето в 7-дневен срок от извършването на проверката.” § 12. В чл. 129, ал. 5 т. 3 се отменя. Предложение на народните представители Петър Славов и Мартин Димитров: § 12 се заличава. Работната група не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Румен Гечев, Георги Търновалийски, Добрин Ненов и Чавдар Георгиев: § 12– отпада. Работната група не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Димитър Танев, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Антони Тренчев и Димитър Шишков: § 12 да отпадне. Работната група не подкрепя предложението. Работната група подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § ... § 13. В чл. 130, ал. 1 се изменя така: „(1) В случаите, когато е подадена декларация с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване по чл. 129, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума по посочената от лицето банкова сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.“ Работната група подкрепя текста на вносителя за § 13, който става § ... § 14. В чл. 134, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В изречение второ думите „да възложи ревизия“ се заменят с „да направи мотивирано предложение до директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при централното управление на НАП да разпореди възлагане на ревизия“. 2. Създава се изречение трето: „Ревизията се възлага от териториалния директор след получаването на писмено одобрение на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“.
Раздел ІІІа Автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане Подраздел I Общи положения Предмет Чл. 142а. (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на финансова информация в областта на данъчното облагане с участващи юрисдикции, задълженията на предоставящите информация финансови институции за събирането, прилагането на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на финансовата информация. (2) Автоматичен обмен на финансова информация е системното предоставяне на информацията по чл. 142б, ал. 1 на участваща юрисдикция относно лица, които са местни лица за данъчни цели на тази участваща юрисдикция, без отправено искане, на предварително определени интервали от време.
Чл. 142б. (1) Предоставящата информация финансова институция предоставя информация за всяка сметка на лицата по § 1а, т. 42 от Допълнителните разпоредби, отговаряща на условията на § 1а, т. 40 от Допълнителните разпоредби, на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която включва: 1. имена/наименование, адрес, участваща юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане (в случай на физическо лице) на всеки титуляр на сметка, който е лице, за което се предоставя информация; 2. когато титуляр на сметка е образувание, което след прилагане на процедурите за комплексна проверка е идентифицирано като пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация - наименование, адрес, данъчен номер и участваща юрисдикция или друга юрисдикция, на която образуванието е местно лице за данъчни цели, както и имена, адрес, участваща юрисдикция, на която е местно лице за данъчни цели, данъчен номер, дата и място на раждане на всяко контролиращо лице, за което се предоставя информация; 3. номер на сметката или функционален еквивалент – при липса на номер; 4. наименование и идентификационен номер на предоставящата информация финансова институция; 5. наличност или стойност по сметката, включително в случай на застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор — откупната стойност или стойност при отказ, към края на съответната календарна година или към датата, на която е закрита сметката; 6. в случай на попечителска сметка: а) общия брутен размер на лихвите, общия брутен размер на дивидентите и общия брутен размер на други доходи, възникнали във връзка с активите, държани по сметката, платени или начислени по сметката (или във връзка със сметката) през календарната година, и б) общия размер на брутните постъпления от продажба или изкупуване на финансови активи, платени или начислени по сметката през календарната година, по отношение на които предоставящата информация финансова институция е действала като попечител, посредник, пълномощник или по друг начин като агент на титуляря на сметката; 7. в случай на депозитна сметка - общия брутен размер на лихвите, платени или начислени (заверени) по сметката през календарната година; 8. в случай на сметка, която не е посочена в т. 6 или 7 - общата брутна сума, платена или начислени по сметката в полза на титуляря през календарната година, по отношение на която предоставящата информация финансова институция е задължена, включително сумарния размер на погасителните плащания в полза на титуляря на сметката през календарната година. (2) Когато едно лице, за което се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели на повече от една участваща юрисдикция, информацията се предоставя за всяка участваща юрисдикция поотделно. (3) Предоставяната информация съдържа валутата, в която е деноминирана всяка сума. (4) Когато предоставящата информация финансова институция не разполага с информация за данъчен номер или с датата на раждане на титуляр на съществуваща сметка, тези данни не се предоставят. В този случай предоставящата информация финансова институция събира информация за данъчния номер или датата на раждане на титуляря на сметката най-късно до края на втората календарна година, следваща годината, през която съществуващата сметка е била идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация. (5) Не се изисква предоставяне на данъчен номер, ако такъв данъчен номер не се издава от юрисдикцията, на която лице, за което се предоставя информация, е местно за данъчни цели. (6) Не се изисква предоставяне на информация за място на раждане, ако предоставящата информация финансова институция не разполага с тази информация и не е задължена да я събира по реда на друг закон. (7) За целите на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за подобряване спазването на данъчното законодателство в международен аспект и въвеждането в действие на FATCA, подписано в София на 5 декември 2014 г., ратифицирано със закон (ДВ, бр. 47 от 2015г.), наричано по-нататък „FATCA споразумението", когато предоставящата информация финансова институция не разполага с информация за данъчен номер по отношение на съществуваща сметка на физическо лице, задължително се предоставя датата на раждане на титуляря на сметката, като информация за данъчния номер се събира в срока по ал. 4. (8) Предоставящата информация финансова институция прилага процедурите за комплексна проверка при условията и по реда на този раздел, за да идентифицира сметките, за които се предоставя информация, както и неучастващите финансови институции, за плащанията към които се предоставя информация. (9) Предоставящата информация финансова институция (с изключение на тръст), която е местно лице на две или повече държави, извършва процедурите за комплексна проверка и предоставя информация на държавата, в която поддържа финансовата сметка. Срок за предоставяне на информацията Чл. 142в. (1) Информацията по чл. 142б, ал. 1 се предоставя веднъж годишно по електронен път в срок до 30 юни на годината, следваща годината за която се отнася, по ред и във формат, утвърдени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. (2) Предоставяща информация финансова институция, която не поддържа сметки, за които се предоставя информация, заявява това обстоятелство в срока по ал. 1. (3) Предоставящата информация финансова институция предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информация за наименованието и общия размер на плащанията към всяка неучастваща финансова институция, които е извършила през 2015 и 2016 г. Информацията се предоставя в срока по ал. 1. (4) Когато предоставящата информация финансова институция извърши плащане с източник в Съединените американски щати, върху което се удържа данък съгласно чл. 1, ал. 1, буква „гг“ на FATCA споразумението към неучастваща финансова институция, или действа като посредник за такова плащане, предоставящата информация финансова институция информира за това обстоятелство прекия платец на дохода. (5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите осъществява автоматичен обмен на финансова информация с компетентния орган на всяка участваща юрисдикция. Информацията по чл. 142б, ал. 1 се обменя в стандартизиран електронен формат в срок до 30 септември на годината, следваща годината, за която се отнася. Списък с непредоставящи информация финансови институции, изключени сметки и участващи юрисдикции Чл. 142г. (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изготвя списък на образуванията, които се считат за непредоставящи информация финансови институции по § 1а, т. 12, буква „в“ от Допълнителните разпоредби, и на сметките, които се считат за изключени сметки по § 1а, т. 39, буква „ж“ от Допълнителните разпоредби. (2) Списъкът по ал. 1 се утвърждава със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, публикува се на интернет страницата на агенцията и се изпраща на Европейската комисия, която се уведомява за всяка последваща промяна в него. (3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите публикува списък на участващите юрисдикции на интернет страницата на агенцията. Подраздел II Процедури за комплексна проверка Общи правила за комплексна проверка Чл. 142д. (1) Предоставящата информация финансова институция счита всяка финансова сметка за сметка, за която се предоставя информация, от датата на идентифицирането й като такава съгласно процедурите за комплексна проверка. Информация за сметката се предоставя ежегодно през календарната година, следваща годината, за която се отнася информацията, освен ако е предвидено друго в този кодекс. (2) Наличността или стойността на сметката, за която се предоставя информация, се определя към последния ден на календарната година. (3) Предоставящата информация финансова институция може да използва трето лице - доставчик на услуги, за изпълнение на задълженията за предоставяне на информация и комплексна проверка по този раздел. (4) В случаите по ал. 3 отговорността за изпълнението на задълженията е на предоставящата информация финансова институция, която трябва да има достъп или да разполага с информацията и документалните доказателства, използвани за извършването на комплексна проверка. (5) Предоставящата информация финансова институция може да прилага процедурите за комплексна проверка на нови сметки към съществуващи сметки, като облекченията, приложими за съществуващи сметки, продължават да се прилагат. (6) Предоставящата информация финансова институция може да прилага процедурите за комплексна проверка на сметки на голяма стойност към сметки на малка стойност.
Комплексна проверка на сметки на физически лица Комплексна проверка на съществуващи сметки на физически лица на малка стойност Чл. 142е. (1) За идентифициране на съществуваща сметка на физическо лице, която е сметка на малка стойност, се прилагат следните процедури: 1. предоставящата информация финансова институция, която съхранява данни за адреса по местоживеене на титуляр на сметка, събрани на базата на документални доказателства, може да го счита за местно лице за данъчни цели на юрисдикцията, в която се намира адресът, и въз основа на това да определи дали титулярят на сметка е лице, за което се предоставя информация; 2. предоставящата информация финансова институция, която не прилага процедурата по т. 1, трябва да прегледа поддържаните от нея електронни записи за наличието на следните индикации: а) идентификация на титуляря на сметката като местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция; б) актуален адрес по местоживеене или адрес за кореспонденция (включително пощенска кутия) в участваща юрисдикция; в) наличие на един или повече телефонни номера в участваща юрисдикция и липса на телефонен номер в Република България; г) постоянни инструкции за превод на средства по сметка, поддържана в участваща юрисдикция, с изключение на инструкции по депозитна сметка; д) действащо пълномощно, предоставено на лице с адрес в участваща юрисдикция; е) пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ в участваща юрисдикция, когато това е единственият адрес на титуляря на сметката, с който предоставящата информация финансова институция разполага. (2) Ако предоставящата информация финансова институция е използвала проверката на адрес по местоживеене по ал. 1, т. 1 и има промяна в обстоятелствата, вследствие на която на предоставящата информация финансова институция става известно или има причина да й бъде известно, че първоначалното документално доказателство (или друга равностойна документация) вече е невярно или ненадеждно, предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация и нови документални доказателства за установяване на качеството на местно лице за данъчни цели на титуляря на сметката. Декларацията и новите документални доказателства по изречение първо трябва да бъдат получени в срок до по-късната от следните две дати: 1. последния ден на съответната календарна година, или 2. 90 календарни дни след съобщението или откриването на промяната в обстоятелствата. (3) Ако не получи декларация и нови документални доказателства в срока по ал. 2, предоставящата информация финансова институция прилага процедурата за търсене в електронните записи по ал. 1, т. 2. (4) За целите на FATCA споразумението: 1. алинея 1, т. 1 не се прилага; 2. индикациите по ал. 1, т. 2 включват още идентификация на титуляря на сметката като гражданин на Съединените американски щати и място на раждане в Съединените американски щати; 3. при преглед на индикацията по ал. 1, т. 2, буква „в“ липсата на телефонен номер в Република България не се взема предвид; 4. при преглед на индикацията по ал. 1, т. 2, буква „г“ депозитните сметки не се изключват.
Чл. 142ж. (1) Когато предоставящата информация финансова институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 при прегледа на електронните записи, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана със сметката, или сметката стане сметка на голяма стойност. (2) Когато предоставящата информация финансова институция открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви „а“ - „д“ при прегледа на електронните записи или при промяна в обстоятелствата, която води до появата на индикация, свързана със сметката, титулярят на сметката се счита за местно лице за данъчни цели на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з. (3) Когато предоставящата информация финансова институция открие единствено индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква „е“, тя трябва да извърши търсене в досието на хартиен носител на титуляря на сметката по реда на чл. 142и, ал. 1, т. 2 или да получи декларация или документално доказателство от титуляря на сметката, за да определи къде е местно лице за данъчни цели. (4) Когато предоставящата информация финансова институция не открие индикация при търсенето в досието и не получи декларация или документално доказателство, сметката се счита за недокументирана сметка и за нея се предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. (5) Всяка съществуваща сметка на физическо лице, която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, се счита за сметка, за която се предоставя информация, през всяка следваща година, освен ако титулярят на сметката престане да бъде лице, за което се предоставя информация.
Чл. 142з. (1) Предоставящата информация финансова институция може да не счита титуляря на сметка за местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, за която е открита индикация, когато: 1. информацията за титуляря на сметката съдържа индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви „б“, „в“ или „г“ и предоставящата информация финансова институция получи или разполага със следните документи: а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели; б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация; 2. информацията за титуляря на сметката съдържа индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква „д“ и предоставящата информация финансова институция получи или разполага с някои от следните документи: а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели; б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация. (2) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, когато информацията за титуляря на сметката съдържа телефонен номер в Съединените американски щати и телефонен номер в друга юрисдикция или индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква „е“, и предоставящата информация финансова институция получи или разполага с някои от следните документи: а) декларация от титуляря на сметката за юрисдикцията (юрисдикциите), на която е местно лице за данъчни цели; б) документално доказателство, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация. (3) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, когато информацията за титуляря на сметката съдържа място на раждане в Съединените американски щати и предоставящата информация финансова институция получи или разполага със следните документи: 1. декларация от титуляря на сметката, че не е гражданин на Съединените американски щати или местно лице за данъчни цели на Съединените американски щати; 2. паспорт или друг официален идентификационен документ, съгласно който гражданството на титуляря на сметката е в държава, различна от Съединените американски щати; 3. копие на удостоверение за загубата на гражданство на Съединените американски щати на титуляря на сметката или обяснение за: а) причината, поради която титулярят на сметката няма такова удостоверение, въпреки отказа от гражданство на Съединените американски щати, или б) причината, поради която титулярят на сметката не е придобил гражданство на Съединените американски щати при раждането. Засилени процедури при преглед на съществуващи сметки на физическо лице на голяма стойност Чл. 142и. (1) За идентифициране на съществуваща сметка на физическо лице, която е сметка на голяма стойност, се прилагат следните засилени процедури: 1. предоставящата информация финансова институция преглежда поддържаните от нея електронни записи за всяка от индикациите по чл. 142е, ал. 1, т .2; 2. предоставящата информация финансова институция преглежда съществуващото досие на клиента на хартиен носител и следните документи, събрани през последните пет години, за всяка от индикациите по чл. 142е, ал. 1, т. 2: а) последното документално доказателство, събрано във връзка със сметката; б) последния договор за откриване на сметка или друга документация; в) последната документация, събрана съгласно процедурите за прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, така както са определени в § 1а, т. 50 от Допълнителните разпоредби, наричани по-нататък „МИП процедури“, или събрана за други регулаторни цели; г) действащо пълномощно; д) действаща постоянна инструкция за превод на средства, с изключение на такава по депозитна сметка; 3. предоставящата информация финансова институция може да не прегледа досието на клиента на хартиен носител, ако поддържаните от нея електронни записи съдържат информация за: а) юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели; б) актуален адрес по местоживеене и адрес за кореспонденция на титуляря на сметката; в) телефонен номер на титуляря на сметката, ако има такъв; г) постоянни инструкции за прехвърляне на средства от сметката към друга сметка, с изключение на инструкции по депозитна сметка; д) пощенски адрес с указание „на вниманието на“ или „при поискване“ за титуляря на сметката; е) пълномощно по сметката; 4. предоставящата информация финансова институция трябва да счита всяка сметка на голяма стойност (включително всички финансови сметки, които се сумират с тази сметка на голяма стойност) като сметка, за която се предоставя информация, ако служител за връзка с клиента знае, че титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация. (2) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция не открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2 и не установи, че сметката е държана от лице, за което се предоставя информация, тя не предприема последващи действия, докато не настъпи промяна в обстоятелствата, която да доведе до появата на индикация, свързана със сметката. (3) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция открие индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, букви „а“-„д“ или има последваща промяна в обстоятелствата, в резултат на която една или повече индикации се свързват със сметката, за сметката се предоставя информация по отношение на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з. (4) Когато при прилагане на засилените процедури предоставящата информация финансова институция открие единствено индикацията по чл. 142е, ал. 1, т. 2, буква „е“, тя трябва да получи декларация или документално доказателство от титуляря на сметката, за да определи къде той е местно лице за данъчни цели. Ако такава декларация или документално доказателство не бъдат получени, сметката се счита за недокументирана сметка и за нея се предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. (5) Предоставящата информация финансова институция прилага засилените процедури към сметка, която не е била сметка на голяма стойност, но става такава към края на следваща календарна година, в срок до 6 месеца от края на календарната година, през която сметката е станала сметка на голяма стойност. Информация за сметката се предоставя за годината, в която е идентифицирана като сметка, за която се предоставя информация, както и за следващите години, освен ако титулярят на сметката престане да е лице, за което се предоставя информация. (6) Когато предоставяща информация финансова институция приложи засилените процедури към сметка на голяма стойност, тези процедури може да не бъдат прилагани отново всяка следваща година, с изключение на проверката от служител за връзка с клиента на сметка по ал. 5. Ако сметката е недокументирана, предоставящата информация финансова институция следва да прилага засилените процедури през всяка следваща година, докато сметката престане да бъде недокументирана. (7) При промяна в обстоятелствата по отношение на сметка на голяма стойност, която води до появата на една или повече индикации по чл. 142е, ал. 1, т. 2, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация, по отношение на всяка участваща юрисдикция, за която е установена индикация, освен когато е приложен чл. 142з. (8) Предоставящата информация финансова институция трябва да прилага такива процедури, които да осигурят възможност служителят за връзка с клиента да установи всяка промяна в обстоятелствата по отношение на сметка. Съществуващи сметки на физическо лице, за които не се извършва комплексна проверка Чл. 142к. (1) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за следните съществуващи сметки на физически лица: 1. съществуваща сметка на физическо лице с наличност или стойност, които не надвишават левовата равностойност на 50 000 щатски долара към 30 юни 2014 г.; 2. застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор с наличност или стойност, равна или по-малка от левовата равностойност на 250 000 щатски долара към 30 юни 2014 г.; 3. депозитна сметка с наличност, равна или по-малка от левовата равностойност на 50 000 щатски долара към 30 юни 2014 г. (2) Алинея 1 се прилага за всички или за определена група от сметки. Комплексна проверка на нови сметки на физически лица Чл. 142л. (1) При откриване на нова сметка на физическо лице предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката, въз основа на която да определи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена при откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с МИП процедурите. (2) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за следните нови сметки на физически лица: 1. депозитна сметка с наличност, по-малка от левовата равностойност на 50 000 щатски долара, към края на всяка календарна година; 2. застрахователен договор с откупна стойност, ако откупната стойност не надвишава левовата равностойност на 50 000 щатски долара към края на всяка календарна година. (3) Предоставящата информация финансова институция трябва да приложи процедурите за комплексна проверка по ал. 1 до 90 дни след края на календарната година, през която сметката е престанала да отговаря на условията по ал. 2. (4) Алинея 2 се прилага за всички или за определена група от сметки. (5) Ако от декларацията по ал. 1 се установи, че титуляр на сметка е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация. (6) Гражданин на Съединените американски щати се счита за местно лице за данъчни цели в Съединените американски щати дори ако е местно лице за данъчни цели и на друга юрисдикция. (7) Ако има промяна в обстоятелствата по отношение на нова сметка на физическо лице и предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че първоначалната декларация е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция не може да използва първоначалната декларация и трябва да получи валидна декларация, от която да се установи къде титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели. Ако предоставящата информация финансова институция не получи валидна декларация, тя счита сметката като сметка, за която се предоставя информация на Съединените американски щати. Подраздел IV Комплексна проверка на сметки на образувания Съществуващи сметки на образувания, за които не се извършва комплексна проверка Чл. 142м. (1) Предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за съществуващи сметки на образувание със сумарна наличност или стойност към 31 декември 2015 г., които не надвишават левовата равностойност на 250 000 щатски долара. (2) За целите на FATCA споразумението сумарната наличност или стойност на сметките по ал. 1 се определя към 30 юни 2014 г. (3) Алинеи 1 и 2 се прилагат за всички или за определена група от сметки. (4) Когато сумарната наличност или стойност на съществуваща сметка на образувание надвиши левовата равностойност на 250 000 щатски долара към последния ден на която и да е следваща календарна година, предоставящата информация финансова институция извършва комплексна проверка по реда на чл. 142н. (5) За целите на FATCA споразумението сумарната наличност или стойност по ал. 4 трябва да надвишава левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара. Комплексна проверка на съществуващи сметки на образувания Чл. 142н. (1) Предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали съществуваща сметка на образувание, за която не е приложен чл. 142м, ал. 1 и 2, е държана от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, прилагайки процедурите по ал. 2 и 3. (2) Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация: 1. предоставящата информация финансова институция преглежда информацията, поддържана за регулаторни цели или за връзка с клиента (включително информация, събрана съгласно МИП процедурите), за да определи юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели; 2. ако съгласно информацията титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако получи декларация от титуляря на сметката или въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация. (3) Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация: 1. предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титуляр на сметката (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, въз основа на следните проверки: а) предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да определи дали е пасивно нефинансово образувание, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титуляр на сметката е активно нефинансово образувание и не е финансова институция по § 1а, т. 47, буква „б“ от Допълнителните разпоредби; б) предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, за да определи контролиращите лица на титуляр на сметката; в) за да определи дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция използва едно от следните средства: аа) информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, когато сметката е със сумарна наличност или стойност, които не надвишават левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара; бб) декларацията от титуляря на сметката или контролиращото лице за юрисдикцията, на която контролиращото лице е местно лице за данъчни цели; 2. ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация. (4) Предоставящата информация финансова институция трябва да приложи процедурите за комплексна проверка по този член до шест месеца считано от края на календарната година, през която сметката е престанала да отговаря на условията по чл. 142м. (5) Ако е налице промяна в обстоятелствата по отношение на съществуваща сметка на образувание, вследствие на която предоставящата информация финансова институция знае или има причина да знае, че декларацията или друга документация, свързана със сметката, е невярна или ненадеждна, предоставящата информация финансова институция определя отново статута на сметката по реда на този член.
Чл. 142о. За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали съществуваща сметка на образувание е с титуляр -неучастваща финансова институция, прилагайки следните процедури: 1. предоставящата информация финансова институция трябва да прегледа информацията, събрана за регулаторни цели или за връзка с клиентите (включително информация, събрана съгласно МИП процедурите), за да определи дали титуляр на сметката е финансова институция; 2. предоставящата информация финансова институция трябва да провери глобалния идентификационен номер на посредник на финансовата институция в списъка, публикуван от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати, или друга информация, която е налична или публично достъпна, за да определи дали титуляр на сметката е българска финансова институция, финансова институция на партньорска юрисдикция или чуждестранна финансова институция, която не е считана за неучастваща финансова институция. В този случай не се извършва последваща комплексна проверка и предоставяне на информация във връзка със сметката; 3. във всички останали случаи предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от финансовата институция, за да определи нейния статут и дали следва да предоставя информация за сумарните плащания към тази финансова институция по реда на чл. 142в, ал. 3; 4. когато титуляр на сметката е неучастваща финансова институция, включително българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция, които са считани от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати за неучастваща финансова институция, предоставящата информация финансова институция предоставя информация за сумарните плащания по сметката по реда на чл. 142в, ал. 3. Комплексна проверка на нови сметки на образувания Чл. 142п. (1) Предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали нова сметка на образувание се държи от едно или повече образувания, които са лица, за които се предоставя информация, или от пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, като прилага процедурите по ал. 2 и 3. (2) Определяне дали образуванието е лице, за което се предоставя информация: 1. при откриване на нова сметка на образувание предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация, която може да бъде част от документацията за откриване на сметката, въз основа на която да определи юрисдикцията, на която титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели, както и да потвърди достоверността на тази декларация въз основа на информацията, получена при откриването на сметката, включително всякаква документация, събрана в съответствие с МИП процедурите; 2. ако образувание удостовери, че не е местно лице за данъчни цели на никоя юрисдикция, предоставящата информация финансова институция използва адреса на централното управление на образуванието, за да определи къде то е местно лице за данъчни цели; 3. ако в декларацията е посочено, че титулярят на сметката е местно лице за данъчни цели на участваща юрисдикция, предоставящата информация финансова институция счита сметката като сметка, за която се предоставя информация, освен ако въз основа на информацията, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титулярят на сметката не е лице, за което се предоставя информация, по отношение на тази участваща юрисдикция. (3) Определяне дали образуванието е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация: 1. предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали титуляр на сметката (включително образувание, което е лице, за което се предоставя информация) е пасивно нефинансово образувание с едно или повече контролиращи лица, които са лица, за които се предоставя информация, въз основа на следните проверки: а) предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от титуляря на сметката, за да определи дали той е пасивно нефинансово образувание, освен ако въз основа на информация, с която разполага или която е публично достъпна, определи, че титуляр на сметката е активно нефинансово образувание и не е финансова институция по § 1а, т. 47, буква „б“ от допълнителните разпоредби; б) предоставящата информация финансова институция може да използва информацията, събрана и поддържана в съответствие с МИП процедурите, за да определи контролиращите лица на титуляр на сметката; в) за да определи дали контролиращо лице на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция използва декларацията от титуляря на сметката или от контролиращото лице; 2. ако някое от контролиращите лица на пасивно нефинансово образувание е лице, за което се предоставя информация, предоставящата информация финансова институция счита сметката за сметка, за която се предоставя информация. (4) За целите на FATCA споразумението, предоставящата информация финансова институция трябва да определи дали нова сметка на образувание е с титуляр неучастваща финансова институция, прилагайки следните процедури: 1. предоставящата информация финансова институция трябва да провери глобалния идентификационен номер на посредник на финансовата институция в списъка, публикуван от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати, или друга информация, която е налична или публично достъпна, за да определи дали титуляр на сметката е българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция. В такъв случай не следва да се извършва последваща комплексна проверка и предоставяне на информация във връзка със сметката; 2. във всички останали случаи предоставящата информация финансова институция трябва да получи декларация от финансовата институция, за да определи нейния статут и дали следва да предоставя информация за сумарните плащания към тази финансова институция по реда на чл. 142в, ал. 3; 3. когато титуляр на сметката е неучастваща финансова институция, включително българска финансова институция или финансова институция на партньорска юрисдикция, считани от Службата за вътрешни приходи на Съединените американски щати за неучастваща финансова институция, предоставящата информация финансова институция предоставя информация за сумарните плащания по сметката по реда на чл. 142в, ал. 3. (5) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да не извършва комплексна проверка и да не предоставя информация за нови сметки на образувания, които са сметки за кредитна карта или договор за револвиращ кредит, при условие че предоставящата информация финансова институция приеме политики и процедури, които не позволяват наличността по сметката да надвиши левовата равностойност на 50 000 щатски долара. (6) Алинея 5 се прилага за всички или за определена група от сметки. Подраздел V Специални правила за комплексна проверка Специални правила за комплексна проверка Чл. 142р. (1) Предоставящата информация финансова институция не може да използва декларация или документално доказателство, ако знае или има причина да знае, че декларацията или документалното доказателство са неверни или ненадеждни. (2) Предоставящата информация финансова институция може да не счита едно физическо лице, което получава обезщетение при смърт по застрахователен договор с откупна стойност или анюитетен договор и е различно от титуляря/застраховащия по договора, като лице, за което се предоставя информация, освен ако знае или има причина да знае, че това физическо лице е лице, за което се предоставя информация. Предоставящата информация финансова институция има причина да знае, че физическото лице е лице, за което се предоставя информация, ако събраната информация съдържа индикация по чл. 142е, ал. 1, т. 2, като в този случай, или когато знае друга причина, прилага процедурите по чл. 142т. (3) Предоставящата информация финансова институция може да не предоставя информация за групов застрахователен договор с откупна стойност или групов анюитетен договор до датата, на която сума е платима на застрахования служител или на ползващото лице, ако са изпълнени следните условия: 1. груповият застрахователен договор с откупна стойност или груповият анюитетен договор са сключени с работодател в качеството му на застраховащ и включват 25 или повече застраховани служители; 2. застрахованият служител има право да получи откупна стойност или плащане по договора, свързани с неговото участие, и да посочи ползващи лица за изплащане на обезщетението при смърт; 3. сумата, платима на застрахования служител или ползващото лице, не надвишава левовата равностойност на 1 000 000 щатски долара.
Чл. 142с. (1) Предоставящата информация финансова институция прилага следните правила за сумиране на сметки и конвертиране на валути: 1. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр физическо лице предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано образувание, доколкото информационната й система позволява свързване на сметките и сумиране; 2. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансови сметки с титуляр образувание предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, поддържани от нея или от свързано образувание, доколкото информационната й система позволява свързване на сметките и сумиране; 3. за определяне на сумарната наличност или стойност на финансова сметка и преценката дали е на голяма стойност предоставящата информация финансова институция сумира всички финансови сметки, за които на отговорен служител за връзка с клиента е известно или има причина да му бъде известно, че са пряко или непряко притежавани, контролирани или създадени (в качество, различно от фидуциар) от един и същ титуляр на сметка; 4. за целите на прилагането на изискванията за сумиране по този член към всеки титуляр на финансова сметка с титуляри две или повече лица се отнася цялата наличност или стойност по тази финансова сметка; 5. наличностите или стойностите на финансови сметки в лева и друга валута се преизчисляват в лева и се сумират, като полученият резултат се преизчислява в щатски долари; изчисленията по тази алинея се извършват по последния публикуван обменен курс на Българската народна банка за предходната календарна година. (2) При откриване на нова сметка на физическо лице или на образувание предоставящата информация финансова институция може да използва декларация от това лице, получена по реда на чл. 142л и 142п преди не повече от три години, освен ако знае или има причина да знае, че декларацията е невярна или ненадеждна. (3) За целите на FATCA споразумението предоставящата информация финансова институция може да използва всяка алтернативна процедура, предвидена в приложение I на FATCA споразумението, или всяка дефиниция, приложима съгласно чл. 4, ал. 7 от FATCA споразумението, при условие че това няма да възпрепятства целите на този кодекс и след уведомяване на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.
Събиране на информация Откриване на нови сметки Чл. 142т. (1) При откриване на нова сметка с декларация от титуляря на сметката предоставящата информация финансова институция събира данни, които да й позволят да извърши процедурите за комплексна проверка и да определи дали титулярят на сметката е лице, за което се предоставя информация, както следва: 1. по отношение на финансова сметка с титуляр физическо лице: а) име;
б) адрес по местоживеене; в) дата и място на раждане; г) всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели; д) данъчен номер за всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели; е) всяко гражданство, което лицето притежава; ж) задължение за уведомяване при промяна в обстоятелствата; з) отговорност при деклариране на неверни данни; и) потвърждение за уведомяване, че информацията по чл. 142б, ал. 1 може да е обект на автоматичен обмен на финансова информация; к) дата и подпис на лицето; 2. по отношение на финансова сметка с титуляр - образувание: а) наименование; б) адрес; в) данъчен номер за всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели; г) всяка юрисдикция, на която лицето е местно лице за данъчни цели; д) определяне дали образуванието не е определено американско лице; е) определяне дали образуванието е финансова институция и нейния статут; ж) определяне дали образуванието е регулярно търгувано на място за търговия на ценни книжа или е свързано образувание с такова образувание; з) определяне дали образуванието е държавно образувание, международна организация или централна банка; и) определяне дали образуванието е активно или пасивно нефинансово образувание; к) когато образуванието е пасивно нефинансово образувание, името, адреса, дата и място на раждане и данъчния номер на всяко контролиращо лице, което е лице, за което се предоставя информация; л) задължение за уведомяване при промяна в обстоятелствата; м) отговорност при деклариране на неверни данни; н) потвърждение за уведомяване, че информацията по чл. 142б, ал. 1 може да е обект на автоматичен обмен на финансова информация; о) данни за лицето, подписващо декларацията от името на образуванието; п) дата и подпис. (2) Предоставящата информация финансова институция може да използва декларацията по ал. 1 и при прилагане на процедурите за комплексна проверка на съществуващи сметки. (3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите утвърждава образец на декларацията по ал. 1, която може да бъде използвана от предоставящите информация финансови институции. (4) Изпълнението на изискванията по ал. 1 и 2 не освобождава финансовата институция от изпълнението на задълженията по Закона за мерките срещу изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма. Подраздел VII Поверителност на информацията и защита на личните данни Поверителност на информацията Чл. 142у. (1) Информацията, обменяна с компетентните органи на участващите юрисдикции по реда на чл. 142в, ал. 5, се смята за данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72. (2) Информацията, получена от компетентните органи на участващите юрисдикции по реда на чл. 142в, ал. 5, може да бъде използвана единствено: 1. за целите на установяване на задължения за данъци; 2. за целите на установяването и събирането на задължителни осигурителни вноски, както и на други публични вземания по чл. 269а, ал. 1; 3. в хода на административни и съдебни производства във връзка с налагане на наказания за нарушаване на данъчното законодателство; 4. за други цели, извън посочените в т. 1 - 3 - когато компетентният орган на участващата юрисдикция, предоставила информацията, е разрешил това и при условие че в тази участваща юрисдикция информацията може да се използва за подобни цели. (3) Извън случаите по ал. 2, т. 3 и 4 информацията не може да бъде разкривана на трети лица. (4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя реда и условията за достъп и използването на информацията от органите и служителите на агенцията.
Чл. 142ф. (1) За целите на автоматичния обмен на финансова информация, като администратори на лични данни регистри по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни поддържат: 1. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите; 2. предоставящите информация финансови институции. (2) Обработването на лични данни за целите на автоматичния обмен на финансова информация се извършва чрез автоматични средства при спазване на Закона за защита на личните данни и на международните договори, по които Република България е страна. (3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции предприемат необходимите технически и организационни мерки, за да защитят данните по смисъла на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни, както и определят срокове за провеждане на периодични прегледи относно точността, адекватността и релевантността на данните по отношение на целите, за които са събрани. (4) Обработването на лични данни при автоматичния обмен на финансова информация се осъществява от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции съгласно изискванията на наредбата по чл. 23, ал. 5 от Закона за защита на личните данни. (5) Преди предоставянето на информацията по чл. 142б, ал. 1 на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите предоставящите информация финансови институции информират засегнатите физически лица за автоматизираното обработване на данни и им предоставят информацията по чл. 19, ал. 1 от Закона за защита на личните данни. (6) В съответствие със Закона за защита на личните данни всяко физическо лице, за което се обработва информация по чл. 142б, ал. 1, има право на достъп, заличаване, коригиране или блокиране на отнасящите се за него лични данни, както и да поиска от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите да бъдат уведомени участващите юрисдикции, на които са били разкрити личните му данни, за всяко извършено заличаване, коригиране или блокиране, с изключение на случаите, когато това е невъзможно или е свързано с прекомерни усилия. (7) Администраторите на лични данни по ал. 1 отказват достъп до лични данни, обработвани за целите на автоматичния обмен на финансова информация, в случаите по чл. 34 от Закона за защита на личните данни. (8) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя данните по чл. 142б, ал. 1 на участващи юрисдикции при спазване на изискванията на глава шеста от Закона за защита на личните данни. (9) Комисията за защита на личните данни осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни за целите на автоматичния обмен на финансова информация при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Закона за защита на личните данни. При осъществяване на контролните правомощия администраторите на лични данни по ал. 1 са длъжни да оказват съдействие на Комисията за защита на личните данни при упражняване на правомощията й по Закона за защита на личните данни. (10) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите и предоставящите информация финансови институции уведомяват всяко физическо лице, за което се обменя информацията по чл. 142б, ал. 1, за всяко нарушение на сигурността във връзка с неговите данни, когато нарушението може да повлияе неблагоприятно на защитата на личните му данни или на личния му живот.
Правила за ефективно прилагане Правила срещу заобикаляне извършването на комплексна проверка Чл. 142х. (1) Предоставяща информация финансова институция и/или всяко друго лице не трябва да сключват сделки и/или да прилагат практики, целящи да заобиколят извършването на комплексна проверка и предоставянето на информация съгласно този раздел. (2) Ако предоставяща информация финансова институция или друго лице сключат сделка и/или ако прилагат практики по ал. 1, за целите на извършването на комплексна проверка и предоставянето на информация съгласно този кодекс тези сделки и/или практики не се взимат под внимание. (3) Предоставящата информация финансова институция и/или титулярят на сметка не трябва да извършват действия, които целят намаляване на наличността или стойността по сметка към края на съответната календарна година, при условие че тези действия се извършват единствено, за да се възползват от изключенията по чл. 142к, ал. 1, чл. 142л, ал. 2, чл. 142м, ал. 1 и 2 и чл. 142п, ал. 6. В случай че такива действия бъдат извършени, те не се взимат под внимание от предоставящата информация финансова институция. Съхранение на информацията Чл. 142ц. (1) Предоставящата информация финансова институция съхранява информацията по чл. 142б, ал. 1, информация за предприетите действия за комплексна проверка, както и всяка декларация, документално доказателство или документ за установяване статута на титуляря на сметката. (2) Предоставящата информация финансова институция съхранява информацията по ал. 1 за срок, не по-малък от 5 години след края на календарната година, през която е закрита сметката.
Чл. 142ч. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите извършва преглед на непредоставящите информация финансови институции и на изключените сметки, включени в списъка по чл. 142г, ал. 1, предоставен на Европейската комисия съгласно чл. 142г, ал. 2, на всеки три години. Последици от отказ за предоставяне на декларация и/или документални доказателства Чл. 142ш. (1) Предоставящата информация финансова институция не открива нова сметка на лице, което откаже да предостави декларация и/или документални доказателства и това води до невъзможност предоставящата информация финансова институция да изпълни задълженията си за извършване на комплексна проверка и предоставяне на информация съгласно този раздел. (2) Предоставящата информация финансова институция може да закрие финансова сметка, ако титулярят на сметката откаже да предостави декларация или документални доказателства и това води до невъзможност предоставящата информация финансова институция да изпълни задълженията си за извършване на комплексна проверка и предоставяне на информация съгласно този кодекс. (3) Предоставящата информация финансова институция не създава или модифицира своята информационна система по начин, който не позволява свързването на финансовите сметки на един титуляр на сметка, поддържани от нея или от свързано образувание. Контрол на качеството на предоставяната информация Чл. 142щ. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите периодично анализира и контролира качеството на предоставената информация и издава задължителни предписания на предоставящите информация финансови институции.“ Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 1.76 Mb. Сподели с приятели:
|