Р е ш е н и e №195 Гр. С., 24. 04. 2014 г. В името на народа софийски окръжен съд, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори първоинстанционен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година в състав:

при участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 198/2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В исковата си молба ищецът твърди, че по силата на сключен договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г., банката е предоставила на ответницата Веселка Василева Лазарова ипотечен кредит в размер на 39 200 лева, със срок на издължаване на кредита 300 месеца от датата на неговото усвояване 13.02.2008г., който бил усвоен еднократно по сметка на кредитополучателя, при лихва формирана от базов лихвен процент в размер на 4,19 % и надбавка 4,8 % или при общ лихвен процент от 8,99 %.

Твърди се, че кредитът бил погасяван чрез равни месечни вноски, съгласно погасителен план по разплащателната сметка на ответницата, като за падежна дата е определено всяко 10-то число на месеца. Кредитът бил погасяван редовно до месец октомври 2010 г., след което на 12.01.2011 г. бил обявен за предсрочно изискуем поради просрочие, съгласно общите условия на банката. Към датата на настъпване на предсрочната изискуемост не били погасени четири погасителни вноски, съответно – 10.10.2010 г. в размер на 2,75 лева, 10.11.2010 г. – 369,31 лева, 10.12.2010 г. – 369,31 лева и 10.01.2011 г. – 369,31 лева.

Сочи, че на 23.03.2012 г. банката подала заявление по чл. 417 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника, настоящ ответник, за посочените и претендирани суми и на 31.08.2012 г. въз основа на изпълнителния лист било образувано изпълнително дело № 703/2012 г. по описа на ЧСИ Н.Д., с рег. № 793 на КЧСИ.

В предвидения в закона срок длъжникът подал възражение, за което на 07.01.2013 г. банката-ищец била уведомена, поради което и предявявала настоящия установителен иск, на основание чл. 422 ГПК.

На ответницата е изпратен препис от исковата молба с доказателствата към нея, която в срока по чл. 131 ГПК е депозирала писмен отговор, в който изразява становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като с определение № 8 от 15.01.2013 г., постановено по ч. гр. д. № 24/2013 г., Софийският окръжен съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение от 30.03.2012 г.на Етрополския районен съд и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил искането на заявителя за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за посочените суми, а изпълнителният лист е бил обезсилен. С оглед на това и за заявителя липсвал правен интерес от предявяването на установителния иск по чл. 422 ГПК.

По основателността на предявения иск, изразява становище за неговата неоснователност. Твърди, че сключеният между страните договор за ипотечен кредит от 22.02.2008 г. е недействителен, поради наличие на неравноправни клаузи, съгласно чл. 11-14 ЗПК, във вр. чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Твърди се, че не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането, тъй като кредиторът не бил уведомил длъжника за наличието на просрочени вноски и следващото се превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Договорът бил нищожен в частта си за дължимата лихва, първоначално посочена в размер на 8,99 %, тъй като съгласно в договора кредиторът – ищец имал правото едностранно да променя лихвения процент по кредита, бил длъжен и да предостави погасителен план, какъвто не е бил представен на длъжника. Договорът бил нищожен и в частта относно дължима лихва за забава, която оспорва като недължима. Претендира се недействителност на договора и предвид обстоятелството, че не били подписани приложенията към него, както и не била посочена началната дата на забава на ответника и датата, на която изтича 90-дневния срок по т. 20.2 от общите условия. Последните не били датирани и подписани от страните.

Моли съда да приеме предявения иск за недопустим, поради липса на правен интерес, алтернативно да приеме същия за неоснователен и недоказан, поради което и отхвърлен.

Ответницата претендира присъждане на направените разноски по делото.

В съдебно заседание страните поддържат позициите си.

Ищецът изтъква, че извършваните едностранни промени в лихвения процент по кредита са обосновани от обективни фактори, подробно изложени в общите условия - т. 25.3. Изтъква, че банката не е свободна да извърши тези изменения без да има основание за това - изчерпателно изброява обективни критерии, с които трябва да се съобразява. Сочи, че договорът за банков кредит е от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставянето на финансова услуга, свързана с дейността на кредитната институция и чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП, чл. 143, т. 10 ЗЗП не се прилага спрямо описаните в разпоредбата финансови услуги. Касае се за услуга, която предполага променливост и динамичност на цената, с която банката трябва да се съобразява и прилага, за да осъществява адекватно на икономическите условия своята дейност. Поради това естество на кредитната сделка, чл. 143, т. 12 ЗЗП не може да намери приложение по отношение на нея.

Не възприема тезата на ищеца, че оспорените клаузи от договора и общите условия представляват неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т.12 ЗЗП, тъй като дават право на кредитора да промени едностранно лихвения процент по кредита без потребителят да има право да се откаже от договора, ако окончателната цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора. Съгласно § 13, т. 12, б. „б" от Допълнителните разпоредби на ЗЗП договорът за банков кредит е от категорията банкови сделки, имащи за предмет именно предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитната институция.

Изтъква, че от датата на сключване на договора за кредит до настоящия момент е извършено изменение на лихвените проценти по кредита, които са свързани с настъпване на фактори, изчерпателно посочени в общите условия - настъпили промени на банковия пазар, вследствие изменения на финансовите и икономически условия в страната и изменението на индекса на потребителските цени за Б. и покачване на индексите LEONIA, EURIBOR и LIBOR. Влиянието на тези фактори върху изменението на базовия лихвен процент не се преценява отделно за всеки един от тях, а комплексно и тези фактори са отражение на икономическата среда. Касаело се за фактори, върху които банката няма възможност да повлияе, поради което те се явяват обективни такива и поради това клаузата, предвиждаща подобно изменение не може да бъде определена за неравноправна.
Твърди, че Общите условия стават задължителни за другата страна, когато заяви писмено, че ги приема и по този начин се задължава за тях по силата на чл. 298 от ТЗ. Сочи, че съгласно § 13, т. 12, б. „б” от Допълнителните разпоредби на ЗЗП договорът за банков кредит е от категорията банкови сделки, имащи за предмет именно предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитната институция.

Изтъква, че за банката не е налице задължение за лично, персонално уведомление за промяна на лихвения процент, като разгласяването се осъществява, чрез поставяне на видно място във всички салони на банката на новите променени условия.

Предвид изложеното моли съда да приеме, че оспорените клаузи общите условия на договора за кредит не са нищожни, същите са законосъобразни и не представляват неравноправи клаузи и да уважи предявения иск.

Ответницата изразява становище, че е недопустимо установяване на вземането по обезсилен изпълнителен лист, поради което счита иска за недопустим. Алтернативно моли исковата молба да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Сочи, че общите условия не са индивидуализирани за всеки клиент, което противоречи на Директива 93/ЕИО. Изтъква, че не е уведомена за промените на лихвения процент, банката не е доказала забавата и е обявила кредита за предсрочно изискуем.

Съдът приема от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 84 по описа за 2012 г. на РС – гр. Етрополе се установява, че 30.03.2012 г. „Б.Д.” ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника В. В.Л. за парично вземане в размер на 38 208,20 лева - главница, 5643,38 лева – договорна лихва за периода от 12.10.2010 г. до 22.03.2012 г., 4 254,62 лева - наказателна лихва за периода 12.01.2011 г. до 22.03.2012 г., 287,33 лева – заемни такси, както и законна лихва върху главницата, считано от 23.03.2012 г. до окончателното погасяване на задължението. Въз основа на заявлението е издадена заповед № 49 от 30.03.2012 г. по ч.гр. д. № 84 по описа за 2012 г. на РС – Етрополе, както и изпълнителен лист. На 05.12.2012 г. ответницата в настоящото производство е подала възражение на осн. чл. 414 ГПК, с аргумента, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. С оглед това на заявителя „Б.Д.” ЕАД е указано, че може да подаде иск в едномесечен срок, което съобщение е връчено на заявителя на 07.01.2013 г. Исковата молба е с вх. № 267/04.02.2013 г. /понеделник/ по описа на СОС, подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. По отношение на страните съдът приема, че ответницата се явява надлежна страна. Процесуалната й легитимация е съобразена с проведеното срещу нея заповедно производство, чието продължение е и настоящето производство.

С определение № 8 от 15.01.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 24 по описа за 2013 г. на СОС и отменено разпореждане от 30.03.2012 г. по ч.гр.д. № 84/2012 г. на Етрополски районен съд за незабавно изпълнение на парични задължения на В.В.Л. към „Б.Д.” ЕАД, като е отхвърлено искането на „Б.Д.” ЕАД за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а издадения такъв е обезсилен. Определението на Софийски окръжен съд е обжалвано пред ВКС на РБ и с определение № 265 от 15.04.2013 г., постановено по ч.т. дело № 1785/2013 г. частната касационна жалба е оставена без разглеждане.

Положителна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния иск по чл. 422 ал. 1 от ГПК е възникнало и развило се предходно заповедно производство по глава 37 от   ГПК, приключило с издаването на заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение и подадено възражение  от  длъжника по чл. 414  ал.1  от ГПК. Тази процесуална предпоставка  има абсолютен характер и обективира правния интерес на ищеца от предявяване на  установителния иск . Последицата от обезсилване на заповедта за изпълнение е отпадането на правния интерес от провеждането на такъв иск, обуславящо от своя страна недопустимост на производството, което в случая не е налице, тъй като заповедта за изпълнение не е обезсилена.

Издадената заповед за изпълнение нито е отменена, нито е обезсилена, поради което следва да се приеме, че ефектът на осъдителния иск е предварително обективиран в нея. Защитата, от която ищецът се нуждае с оглед правния си интерес, е тази на установителния иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Т.е. само ако е обезсилена заповедта за изпълнение, ищецът няма интерес от установителна защита. В постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 143 от 13.12.2013 г., по т. дело № 1132 по описа за 2012 г. на ВКС на РБ, I ТО е поставен за разглеждане въпроса „Ако при висящо производство по чл.422 ГПК, разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК да е отменена, производството по установителния иск подлежи ли на прекратяване, поради липса на правен интерес?”, а отговора който е даден е, че „При висящо производство по чл.422 ГПК, ако разпореждането за незабавно изпълнение бъде отменено и изпълнителният лист – обезсилен, без заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК да е обезсилена с влязъл в сила акт, производството по установителния иск не подлежи на прекратяване, поради липса на правен интерес”. В този смисъл и постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 152/ 15.11.2012 г. по т.д. № 1058/2011г. на ВКС, II ТО и Определение № 227 от 29.03.2013 г., по ч.т. дело № 1630/2013 г. на ВКС 2-ро търговско отделение.

В настоящият случай заповедта за изпълнение не е обезсилена, обезсилен е само издадения изпълнителен лист, поради което искът се явява допустим и следва да бъде разгледан.

От представените към исковата молба доказателства извлечение от счетоводни книги за сметка № 15134933 от 23.03.2012 г.; договор за ипотечен кредит от 12.02.2008 г.; общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити; погасителен план; извлечение за период от 12.02.2008 г. до 29.01.2013 г.; молба вх. № 06321 от 31.08.2012 г.; изпълнителен лист от 30.03.2012 г. по ч. гр. д. № 84/2012 г. на РС – Етрополе; заповед № 49 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 30.03.2012 г.; съобщение за подадено възражение срещу издадената заповед; разпореждане от 06.12.2012 г. по ч. гр. д. № 84/2012 г. на РС – Етрополе се установяват описаните от ищеца и изложени в исковата молба обстоятелства.

От договора за ипотечен кредит от 12.02.2008 г. между Б. Д. ЕАД от една страна и ответницата по иска В.В.Л. се установява, че банката е предоставила кредит в размер на 39 200 лева. Определеният между страните срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване. Договорено е между страните, че за предоставения кредит ответницата ще заплаща на банката лихвен процент общо 8,99 % формиран от базов лихвен процент, който е бил в размер на 4,19 % и стандартна надбавка в размер на 4,80 процентни пункта.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.

За изясняване на спора от фактическа страна, с оглед доказателствените искания на страните, съдът е допуснал и изслушал съдебно-счетоводна експертиза и допълнително заключение към нея. Същата не е оспорена от страните и съдът я възприема изцяло.

Вещото лице е констатирало, че отпуснатият кредит е в размер на 39 200 лева и е усвоен еднократно на 13.02.2008 г. Общо изплатената сума по кредита от ответницата е 12 352, 19 лева, от които 11 852, 19 лева внесени по разплащателната сметка и 500 лева, внесени по каса в банката. Редовното погасяване на кредита е преустановено на 10.10.2010 г. - не са платени вноските за месеците ноември, декември 2010 г. и за месец януари 2011 г. Общият размер на неиздължената сума възлиза на 48 393, 53 лева.

Съгласно т. 20.2 от Общите условия е предвидено, че при допусната забава в плащанията по главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, поради което е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че е налице идентичност между Общите условия, валидни по договорите за ипотечен кредит за проверения период от м. януари 2008 до март 2008 г., сключени с различни кредитополучатели. Приложените към договорите общи условия са подписани едностранно на последната страница от кредитополучателя.

В договора за кредит от 12.02.2008 г. е уговорено, че кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора. Към датата на сключване на договора за ипотечен кредит базовия лихвен процент е 4,19 %, стандартната надбавка е в размер на 4,80 процентни пункта или лихвения процент по кредита е общо 8,99 %. Считано от 02.04.2008 г. БЛП става 4,69 % плюс надбавка 4,80 процентни пункта или общо в размер на 9,49 %. Считано от 21.10.2008 г. БЛП става 5, 69 % плюс надбавка 4,80 процентни пункта или общо в размер на 10,49 %. Тези изменения се потвърждават и от представените и приети по делото Препис-извлечение от протокол №13 от 20.03.2008 г. на Комитета за управление на активите и пасивите на „Б.Д.“ ЕАД и Препис-извлечение от протокол №46 от 16.10.2008 г.

Съобразно това увеличение месечните вноски, които ответницата е дължала са съответно в размер на 328,70 лева от 13.02.2008 г. при лихва 8, 99 %, 341, 95 лева от 02.04.2008 г. при лихва 9, 49 % и 369, 31 лева от 21.10.2008 г. при лихва 10, 49 %.

Неоснователно е възражението на ответницата, че банката е нямала право едностранно да променя лихвения процент, същото е нищожно и не е уведомена за това, както и за предсрочната изискуемост на кредита.

Съгласно чл. 12 от договора кредитополучателят заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Б.Д. прилага по извършвани услуги на клиента (Тарифата), която е в сила към деня на съответното плащане. Според чл.14 от Договора кредиторът има право да извършва изменения или допълнения в общите условия и тарифата, които стават задължителни за страните. За всяка промяна банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката. Според т.9.1 от общите условия кредитът се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, състояща се от базов лихвен процент и надбавка, посочени в Договора. Кредиторът има право да променя базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин. В т. 25.3 от Общите условия е предвидена такава възможност при наличие на определени условия. Според експертизата в конкретният случай, считано от 02.04.2008 г. Банката е увеличила лихвения процент на 9,49%, а от 21.10.2008 г. на 10,49 % за което съда приема, че кредитополучателят е бил уведомен по уговорения в чл. 14 от договора между страните начин - чрез съобщения, поставени на видно място в салоните на банката. Никъде в договора не е предвидено лично /персонално/ уведомяване на кредитополучателя, поради което той следва да проявява активност и да следи за поставени съобщения в салоните на банката, както и да се интересува от настъпили промени по кредита.

Неоснователно е и твърдението на ответницата, че няма предоставен погасителен план, както и че общите условия не са подписани от представляващ банката и от нея, като страни по договора. Страната е предизвестена за базовия лихвен процент и надбавката, а така също за общия лихвен процент по кредита. Тя е сключила договора, като се е съгласила с тези условия. Съгласно чл. 11 от договора неразделна част към него са Общите условия за предоставяне на ипотечни кредити на физически лица, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора. По делото има представен от ищеца и приет по делото погасителен план /л. 10-17 от делото/, който е подписан от ищеца и ответницата. В тази връзка беше открито производство по оспорване на договора за ипотечен кредит, както и на Общите условия към него, тъй като процесуалният представител на ответницата наведе твърдения, че общите условия и приложенията не са разписани от ответницата. Не бяха ангажирани доказателства в тази посока, поради което съдът намира оспорването за недоказано.

Сключената сделка е търговска, а нейният предмет, с оглед вида на отпуснатия кредит и целта на използване на средствата, изключва този договор от приложното поле на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Но дори и при техните хипотези оспорените клаузи на договора за едностранна промяна на лихвения процент не са неравноправни и нищожни на това основание. Договорът за кредит, какъвто е и настоящият, е финансова услуга по смисъла на дадената легална дефиниция в т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите, а съгласно чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП при сделки с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансова услуга, договорената клауза, която му дава право да увеличи цената на услугата едностранно, не е неравноправна клауза. В този смисъл е и Директива 93/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г., която касае неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно параграф 3 към чл.3, т.2, б ”б” и „в” от Приложението на Директивата, не се приема за неравноправна клауза, когато доставчикът на финансова услуга си запазва правото да промени изплащания от потребителя или получаван от него лихвен процент, или размер на други такси за финансови услуги, без предизвестие при наличие на основателна причина, като се задължава да извести другата страна при първа възможност, а последната е в правото си незабавно да прекрати договора.

От това следва, че не е забранено едностранното изменение на лихвата по отпуснат банков кредит. Във всеки един момент кредитополучателят има право да се освободи от договора като изплати дълга си.

Съдът приема, че с подписването на договора от 12.02.2008 г. фактически страните са приели договорените лихвени условия. На пазара има не само една кредитна институция, за да се приеме, че ответницата са се счита задължена да сключи с ищеца този договор.

При това положение съдът намира, че искът с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК е основателен и доказан за претендирания размер от 48 393,53 лева, от които главница в размер 38 208,20 лв.; 5 643,38 лева – договорна лихва за периода от 12.10.2010 г. до 22.03.2012 г., 4 254,62 лева - наказателна лихва за периода 12.01.2011 г. до 22.03.2012 г., 287,33 лева – заемни такси, както и законна лихва върху главницата, считано от 23.03.2012 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ответницата следва да бъде осъдена да заплати и разноски в размер на 100 лева по сметка на Софийски окръжен съд за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, тъй като от определения от съда депозит в размер на 150 лева, е внесла само 50 лева.

В тежест на ответницата в настоящето производство ще следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в размер на 2 101,80 лв., съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Водим от гореизложеното, Софийският окръжен съд

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. София в двуседмичен срок от получаването му от страните.