Р е з ю м е на научните трудове на Петър Георгиев Димитров главен експерт в Център „Квалификация, дистанционно обучение и компютърни симулации на Военна академия Г. С. Раковски за участие в конкурс

на научните трудове на Петър Георгиев Димитров

главен експерт в Център „Квалификация, дистанционно обучение и компютърни симулации” на Военна академия Г. С. Раковски за участие в конкурс за “Доцент” за щатно осигурената академична длъжност за цивилен служител в научна секция „ Център за поуки от практиката и военноисторически изследвания” в Институт за перспективни изследвания за отбраната
Описание

Представени за рецензиране от научното жури са 15 публикации, от които 1 (една) монография (2017 г.;), 1(една) студия (2016 г.), 4(четири) доклада и 9 статии (от 2001 г. до 2016 г.).

1. 
   Монографии:
   

1. 
   Димитров Петър, Стратегически и оперативни уроци от съвременните военни конфликти, ISBN 978-954-9348-83-5, Военна академия „Г.С.Раковски“, София, 2017
   

Конфликтите, разгледани в това изследване, са уникални всеки за себе си, по­ради което те са анализирани в съответствие със зараждането, генезиса, ескалацията и решаването им, като са изследвани геополитическата среда в света при възникването им, спецификата при подготовката и провеждането на бойните операции, формите, способите и методите за използването на силите и средствата. Най-голямо внимание е отделено на бойната операция „Свобода за Ирак“, която според автора е оптималното изражение на подготовката и провеждането на съвременна военна операция. Задълбо­ченият анализ на подготовката и провеждането ѝ дава основание да се направи основ­ният извод, че крайният успех в бойните операции ще постигнат само тези въоръжени сили, чиито подготовка, въоръжение и оборудване са съобразени с новите знания за законите на въоръжената борба, в съответствие са с наличните в момента авангардни технологии и методи и форми за провеждане на операциите.

Изследваните в монографията операции – „Пустинна буря“, „Трайна свобода“ и „Свобода за Ирак“, са най-мащабните след Втората световна война и представляват интерес за военната общност от практическа гледна точка за актуализиране на знани­ята за подготовката и провеждането на съвременните военни операции, както и за из­вличане на поуки за строителството, развитието и подготовката на съвременните въоръжени сили. Наред със стратегическите и оперативните уроци са очертани и някои тактически уро­ци, които могат да бъдат полезни на читателя и да послужат за следващи изследвания на бойните операции.

2. 
   Студии:
   

1. 
   Янакиев Янцислав Вълчев, Петър Георгиев Димитров, Пламен Асенов Петков, Златко Момчилов Иванов, Опитът от участие в операции за поддържане на международния мир и сигурност, ISBN 978-954-9348-74-3, Военно издателство , София, 2016.
   

Методиката на изследването бе базирана върху интервюто, като техника за качествени проучвания, приложима за извличане на детайлна информация от лица с висока степен на информираност и опит. Изследователският екип проведе структурирани интервюта с определените военнослужещи по предварително изготвен сценарий. В сценария бяха планирани темите на разговора и водещите въпроси. Интервюто протече с различна продължителност, обхват и дълбочина, съобразени със знанията, компетенциите и опита на интервюираните. В хода на изследването бяха интервюирани 237 военнослужещи от дирекциите в Щаба на отбраната, Съвместното командване на силите, Командванията на Сухопътните войски и Военновъздушните сили, 68-ма бригада СС, 61-ва механизирана бригада, 2-ра механизирана бригада и 3-та авиобаза. Анализирането на резултатите от проведените интервюта бе извършено чрез контент-анализ, а на демографските данни – чрез статистически методи. Посредством синтез и обобщаване на данните бяха формулирани изводите и предложенията за оптимизиране на участието на контингенти от Въоръжените сили в операции за поддържане на международния мир и сигурност. Изводите и препоръките от изследването са описани в студията и разглеждат следните основни въпроси:

• 
  качество на подготовката за участие в мисии;
  
• 
  логистично осигуряване на мисиите;
  
• 
  взаимоотношения в мисиите;
  
• 
  оперативна съвместимост със съюзниците и партньорите;
  
• 
  боен опит;
  
• 
  състояние на формированията по време на мисия;
  
• 
  мотивация на военнослужещите;
  
• 
  предложения за подобряване на участието на българските контингенти в мисии зад граница.
  

3. 
   Доклади:
   

Докладът е изнесен на международна научна конференция, посветена на междуинституционалното сътрудничество в операциите за поддържане на международния мир и сигурност. Разглежда се геополитическата среда за сигурност и предизвикателствата, които тя поставя пред НАТО и страната ни. Посочва се , че като инструмент з решаване на тези сложни предизвикателства се прилага всеобхватния подход. В тази връзка в доклада се акцентира върху необходимостта за сътрудничество на военните щабове и формирования с международните организации, неправителствените организации и другите институции в зоните на операциите.

В края на доклада се очертават някои стратегически уроци, които са извлечени от проведените многонационални операции за подкрепа на международния мир и сигурност като конкретно се посочват стабилно държавно управление, сигурност и стабилност, реконструкция, развитие и осигуряване свобода на местните органи на властта да поемат инициативата.

3.2. Димитров Петър, Поуките от съвременните военни конфликти-незаменимо знание за повишаване на отбранителните способности, Научните изследвания в отбраната. Вековна традиция и нови хоризонти. Сборник с доклади от международна научна конференция, 7-9 октомври 2014 г. стр.117-129

Докладът разглежда въпросите за управлението на военните знания и необходимостта от изграждане на формированията от БА като учещи се военни организации. Авторът се стреми да убеди аудиторията, че разпространението и приложението на поуките от операциите е обективна необходимост и с приложението на тази теория в практиката се допринася за повишаване на отбранителните способности на Въоръжените сили. Още повече, че един път създадена и въведена в практиката тази дейност може да подпомага командирите и щабовете и за приложението й за оптимизация и на мирновременните дейности на формированията.

Докладът разглежда въпросите за управлението на военните знания чрез прилагането на принципите на учещата организация и използване на добрите практики от опита на армиите от НАТО. Като обективна необходимост за постигане на изискванията за това е необходимо в щабовете и формированията да се прилагат конкретни принципи като: всеотдайни лидери; съответстваща на задачите на формированията организационна култура, системно мислене, ясни визия и мисия, експериментиране и стимулиране, способности за измерване на успеха, споделяне на знанията и учене в екип.

Докладът запознава аудиторията с опита на страните от НАТО в споделянето на опита и приложението му практиката, както и с конкретни системи за управление на знанията. В края на доклада авторът предлага експериментален модел на система в рамките на ВС на Република България.

3.4. Димитров Петър, Определяне на необходимото знание и измерване на ефективността на управление на учебния процес във Военна академия „Г. С. Раковски“, Научноизследователски проект с офицерите от щабовете, депозиран до Министерството на отбраната, а също така е разпространен във вътрешната мрежа на ВА.

Анкетното изследване е проведено в съответствие със Заповед на министъра на отбраната на Република България № ОХ-388/04.06.2012 г. и Работната програма по научноизследователски проект „Определяне на необходимото знание и измерване на ефективността на управление на учебния процес във Военна академия „Г. С. Раковски“. Проектът е включен в Регистъра на научната дейност в Република България. Анкетното изследване се проведе през февруари и март 2013 г. Резултатите от анкетното изследване са представени от автора в резюме.

Провеждането на анкетното изследване се осъществи в комбинация с провеждане на интервюта и беседи с основни длъжностни лица от Българската армия.Методът на изследването се определи в съответствие с разработената обща методика за провеждане на научното изследване в частта му за външната оценка. Извадка от изследването: Общият брой изследвани лица е 362. От тях: ръководен състав – 126 офицери; експертен състав – 236 офицери. 358 от анкетираните са мъже, а 4 от анкетираните са жени. В съответствие с методиката на изследването анкетираните отговориха на конкретни военно технически въпроси в съответствие с програмите за обучение във ВА. Основните извод от изследването е, че обучението във ВА се провежда в съответствие с програмите за обучение и на добро методическо ниво, като в голям процент предоставя необходимите знания на обучаемите за изпълнение на функционалните им задължения след дипломирането. Голям процент анкетирани смятат, че подготовката по някои основни дисциплини трябва да разшири обхвата си: дисциплината Военна стратегия – с теория на войната, закони и закономерности на въоръжената борба, основи на националното планиране на отбраната; Национална и международна сигурност – със съвременни геополитически аспекти на регионалната и глобалната сигурност; Военна психология и лидерство да включи изучаване на „Социални аспекти на армия и общество“ и „Работа с медиите“; Военна администрация – с подготовка на офицерите за административно, стопанско и финансово управление на самостоятелни военни формирования; Военна история – с история на военното изкуство и съвременните военни конфликти.

3. 
   Статии:
   

Първата война в Персийския залив възниква в резултат на дръзката агресия на Ирак срещу съседен Кувейт. Иракските военни сили окупират малкия и беззащитен съсед за едно денонощие и предизвикват смут и изненада в света, и най-вече сред своите арабски братя от региона на залива. Международната общност порицава остро този брутален акт на Садам Хюсеин и неговия режим, и се обединява около идеята за принуждаването на Ирак да освободи Кувейт и да възстанови всички материални и морални загуби, нанесени от агресията. Съветът за сигурност на ООН издава серия от резолюции с тази цел, но Садам не се вслушва в предупрежденията и продължава арогантното си поведение. В отговор, коалиция от 34 страни под лидерството на САЩ принуждават иракските войски да освободят Кувейт със сила. Мащабът, размахът и продължителността на военната кампания на коалицията са непознати в най-новата история. Войските на Садам са разгромени и изгонени от Кувейт по най-позорния начин. Иракските сили понасят огромни загуби в личен състав, въоръжение и техника. За коалицията, изходът на операцията се счита за бляскава победа и тържествена демонстрация на успеха на доктрината за въздушно-земното сражение.

В статията се разглежда подробно подготовката и провеждането на операциите Пустинен щит и Пустинна буря, правят се изводи и се формулират военно-технически уроци за строителството и развитието на въоръжените сили, както и за подготовката, комплектуването и формите, методите и начините за воденето на съвременните операции.
4.2. Димитров Петър, Някои уроци от участието на българският батальон в мисията на ООН в Камбоджа, сп. Военноисторически сборник, Кн.3/2013 стр.135-147

Участието на наши контингенти в мисии извън страната в най-новата история на Българската армия започва след официална покана от Съвета за сигурност на ООН за включването на Република България в мисията под егидата на световната организация UNTAC¹. Мисията на ООН UNTAC Камбоджа приключи официално преди двадесет и четири години. Ето защо е добре за историческата памет да се върнем в онези години, да анализираме събитията и опосредствани от значителния опит, който Българската армия акумулира по време на участието си в мисии за поддържането на международния мир и сигурност да извършим един нов прочит на тези събития. При разработването на това изследване са ползвани както белетристика, така и официални документи. Извършен е анализ на подготовката и комплектоването на контингента, транспортирането до района на мисията, организирането на службата и изпълнението на задачите поставени от ООН. В системата на изследването на са спестени и някои критични бележки към организацията и изпълнението на задачите от батальона. В края на изследването са формулирани изводи и уроци от участието ни, а именно че операцията на ООН UNTAC поставя пред ръководството на Министерството на отбраната, Генералния щаб на БА и командирите и щабовете, които бяха непосредствено ангажирани с окомплектоването, подготовката, снабдяването и ръководството на контингента безпрецедентни дотогава предизвикателства.

Първо: от армия индоктринирана и готвена за действие в състава на бившия Варшавски договор, те трябваше да подберат, окомплектоват и подготвят контингент за действие на отдалечение 9000 км от родината в абсолютно различни климатични условия и сред население с непознати език, традиции, култура и религия.

Второ: от подготовка на базата на Боен устав част I (дивизия, полк) нашите командири трябваше да се справят с полевите устави на ООН и другите държави от международните сили, които комуникират предимно на английски и френски езици.

Трето: от армия, готвена и пропагандирана на съвсем друга идеология, с други морални и етични норми нашите военнослужещи се оказват в непозната среда и в този аспект.

Тук могат да се очертаят още редица фундаментални различия между възгледите и мирогледа на нашите военнослужещи и тези от другите контингенти, но основното е, че това беше самото начало- непознато, провокиращо, предизвикателно и обещаващо.

Извършеното изследване е публикувано със съкращения. В статията е отразен подробно цялостния период на управлението на режима на Садам Хюсеин и генеалогията на снемането на сунитите от власт. Основно внимание е обърнато на планирането на операция Свобода за Ирак и по-конкретно – планирането на фазата за стабилизиране и възстановяване след бойната операция.

За удобство на читателя и хронологичност в изследването фазата за стабилизиране и възстановяване се разглежда в четири периода от време.

Първи период (14.04.2003 – 08.06. 2004 г.)

Този период се характеризира с успешното завършване на бойната операция, което е последвано от вакуум във властта и последвалите беззаконие, кражби, мародерство от страна на криминогенния контингент в Ирак. Едва след промяна на правилата за поведение на коалиционните сили те успяват да въдворят ред в страната и да пристъпят организирано към стабилизиране на обстановката и възстановяване на функционирането на основните институции в страната. Сформира се първоначалната групировка на стабилизиращите сили Обединена съвместна оперативна група – 7 (CJTF-7 – Командване - Багдад; 2 бртд, 2 бркп, 2 вдбр(82 вдд) – Багдад; 101 вдд – Мосул; 173 вдбр- Кирхук; 4 пд -Фалуджа, Тикрит, Бакуба; 3 пд и 3 бркп- Рамади; 1 бртд (Вбр) – Басра, и ССО(всичко около 160000 души). Назначената от серетаря Ръмсфелд Група за възстановяване и хуманитарно подпомагане под ръководството на генерала от резерва Джей Гарнер просъществува за съвсен кратък период, след което за заменена от политическо управление на посланик Пол Бремер. Той предприема агресивни действия срещу остатъците от Иракските въоръжени сили и управляващата партия БААС, като фактически ги разпуска и прекратява финансирането им. В резултат на тези дейности и влошаващите се условия за живот на населението започва да се оформя и организирана съпротива срещу коалиционните сили. Осъществени са много актове на организирани атаки, в това число и срещу нашия батальон. Коалицията понася съществени загуби в личен състав и въоръжение и техника. През юни 2004 г. е сформирано временно иракско правителство, впоследствие CJTF-7 е реорганизирана в Многонационални мирни сили.

Втори период (08.06. 2004 г.-30.11. 2006 г.)

Продължава организираната съпротива срещу коалицията. Наблюдава се процес на антагонизиране на основните етноси в иракското общество-шиите, сунити и кюрди. Обстановката се усложнява поради етническите междуособици и организираните атаки срещу коалицията. Коалицията провежда контратерористични операции в сунитския триъгълник Рамади - Бакуба - Тикрит. В тази обстановка през януари 2005 г. се провеждат избори. В новото Иракско национално събрание влизат 275 депутата. За министър председател на преходното правителство е избран Ибрахим Джафари, а за президент Джалал Талабани. Парламентът получава мандат за разработване на нова конституция на Ирак.

Трети период (31.11.2006 г. – 31.12.2008 г.)

Характерна особеност за този период е промяната на стратегията на стабилизацията с рязкото увеличаване на войските и силите на коалицията до около 190000 човека и вземане на решителни мерки за налагане на сигурност и стабилност в страната, В резултат негативните последици от съпротивата са преодолени и се създават условия за постепенни изтегляне на войските от страната. Към края на периода се създават условия ангажиментите на новата администрация на Обама да бъдат изпълнени- приключва официално операция Свобода за Ирак и по-голямата част от коалиционните сили е изтеглена от страната.

Четвъртият период (01.01. 2009 г.- 31.12.2011 г.) се характеризира с постепенно успокояване на обстановката и изтегляне на коалиционните войски.

В края на изследването са формулирани поуки от стабилизацията и възстановяването.
4.4. Димитров Петър, Операция „Трайна свобода“ и някои научени уроци, сп. Военно исторически сборник 1-2/2010 стр.137-152

Стратегическите условия в Афганистан преди конфликта са обусловени от безспирни племенни войни и окупации от великите сили и в навечерието на операцията са неопределени и нестабилни. В началото на 21 век Афганистан е една разрушена и разорена страна, фрагментирана от племенни структури и децентрализирана политическа система. Съветската окупация в периода на 1979-1989 г. оставя страната с около 1,3 милиона убити и изчезнали афганистанци и повече от 5,5 милиона бежанци в съседните страни. Талибаните трайно са се установили на власт и въвеждат драконовски мерки за насилствено асимилиране на радикалния ислям от населението. Забранени са музика, радио, телевизия, театри и други форми на обществена изява. Въведени са жестоки мерки и наказания за провинили се. Държавата постепенно се превръща в рай за радикалния ислям и оръжие срещу всичко прогресивно. В тази обстановка в страната се настаняват и крайно радикални ислямски организации. В продължение на десетилетие, след оттеглянето на съветските окупационни войски страната се превръща постепенно в квази-държава на талибанската теокрация и удобна база за терористичната организация Ал Кайда. Там е замислена, планирана и в последствие управлявана терористичната атака срещу САЩ на 11 септември 2001 г. За първи път САЩ са атакувани на тяхната собствена територия. Осъществен e най-крупния и най-бруталния терористичен акт, в който загиват за броени минути над 3000 невинни жертви. Терористичната атака е планирана, организирана и изпълнена под ръководството на Осама Бен Ладен от Щаб-квартира в Афганистан. На фона на националния шок и широкия световен отзвук от терористичния удар администрацията на САЩ организира и провежда комплекс от мероприятия, чрез които установява архитекта и източника на терористичните атаки. На 12.09.2001 г. НАТО за пръв път в своето съществуване активира член 5 на Вашингтонския договор за оказване на военнотехническа помощ на САЩ в последващите мерки за възстановяване от терористичната атака. Съветът за сигурност на ООН изразява пълна солидарност с американския народ и приема серия от резолюции в тази насока.

На 20.09.2001 г. в своя адрес към нацията Президентът на САЩ Джордж Уокър Буш отправя ултиматум към правителството на талибаните да: предаде всички лидери на Ал Кайда; освободи всички задържани чужди граждани, включително тези на САЩ; затвори незабавно всички тренировъчни лагери на терористите; предаде всички терористи на съответните власти и предостави достъп на САЩ до тренировъчните лагери за инспекция.

Талибанското правителство на Молла Омар отхвърля ултиматума. Много правителства, включително и арабски прекратяват дипломатическите отношения с Афганистан. На основата на този категоричен отказ САЩ подготвят и инициират в изключително кратки срокове операция Enduring Freedom (Трайна свобода). Само за няколко месеца сформираната под ръководството на САЩ коалиция съвместно с въоръжените сили на Северния съюз, нанасят въздушни удари по стратегически цели и обекти на талибанското правителство, създават и развръщат настъпателна групировка и овладяват основните крепости на талибаните – Мазар и Шариф, Кондуз, Кандахар, Кабул и укрепения район Тора Бора. С проведената успешна настъпателна операция „Анаконда“ през март 2002 г. в долината Шахи и Кот срещу последните останки от талибаните страната е освободена и властта се предава на временно правителство.

В края на публикацията са формулирани уроци от операцията.

5. 
   Димитров Петър, Опитът от участие в операции за поддържане на международния мир и сигурност, сп. Военен журнал, кн.4, 2015 г.
   

5. 
   Димитров Петър, Военните конфликти в бъдеще, Science and Technologies: Volume VI, 2016 Number 7, pp.125-133
   

Все повече авторитети в областта на геополитиката предвиждат през следващите три-четири десетилетия геополитическата среда за сигурност да еволюира, което ще наложи трайно преразпределение на световното господство. Светът от еднополюсен с наличието на една супер сила, която доминира в уреждането на спорните въпроси в световния ред ще се превърне в многополюсен, където и други големи държави, нови съюзи и коалиции ще се включат активно в уреждането на световните проблеми.

В статията са разгледани причините за бъдещите конфликти, участниците в тях, оръжията с които ще се провеждат и оперативната среда в бъдеще. Правят се изводи за строителство и развитието на ВС и приноса на страната към колективната система за сигурност и отбрана в контекста на бъдещите евентуални конфликти.

5. 
   Dimitrov Peter, Some Lessons Learned from Participation in Stabilization and Reconstruction Operations, International Journal for Advanced Research, Vol. 5, Issue 02, February 2017, pp.2146-2158
   

В съкратен вариант са изложени вижданията на българските военнослужещи по подготовката и участието на военните формирования за участие в операции за поддържане на международния мир и сигурност. В изложението са представени резултатите от изследването в качество на подготовката за участие в мисии; логистично осигуряване на мисиите; взаимоотношения в мисиите; оперативна съвместимост със съюзниците и партньорите; опита на нашите контингенти от участие в бойни ситуации, морала и дисциплината на формированията и мотивацията на военнослужещите за участие в мисии.

В заключение са изложени някои по-основни изводи на екипа от изследването и препоръки за работа в бъдеще.

5. 
   Димитров Петър, Моделиране на революцията във военното дело. Военни действия базирани на ентропията. Сп. Военен журнал, 2001 г.,Кн. 3, стр.102-110
   

В статията се разглежда еволюцията във военното дело и отделено основно внимание на значението на човешкия фактор в подготовката и провеждането на бъдещите операции.

През седемдесетте и осемдесетте години руските военни учени развиват хипотезата за научно техническата революция във военното дело. Според техните класификации воденето на военните действия досега се е развивало най-малко през пет различни фази(поколения на воденето на войните). При първото поколение войни са действали пехотата и кавалерията без да се употребяват огнестрелни оръжия. Второто поколение вече е използвало развитието на барута и гладкостенните оръжия. Теорията за балистиката/въвеждането на нарезните цеви/ е била въведена в третото поколение войни. В четвъртото поколение масово се използват автоматични оръжия, танкове, военни самолети, свързочни средства и мощни нови средства за транспортиране на оръжията. Петото поколение на военните действия разбира се включва ядрените оръжия. В неизбежното шесто поколение войни, за да притежават превъзходство военните ще трябва чрез авангардни процеси с бази от данни и системи за управление, комуникационно информационни и разузнавателни системи, и интелигентни оръжия да унищожават трудни за разкриване цели и да причинят военен и политически разгром на противника при много ниски цена и загуби в жива сила и средства, и то без да е необходимо непременно във всички случаи предварително да се създават сухопътни предмостия и овладяване на прилежащите акватории. В шестото поколение войни главното измерение на воденето на военните действия ще бъде въздушно - космическото пространство със съпътстващи сухопътни и военноморски операции.

В този аспект пристъпват към модернизация на ВС и САЩ. През 90-те години те разработват последователно две визии за развитие на въоръжените сили и предприемат агресивни мерки за тяхната реализация. В тези нови модели стремежът е да създадат по-съвършени оръжия с по-високи поразяващи способности и по-голям обсег, т.е. залага се парадигмата за нанасяне на по-високи материални загуби на противника на базата на познатите разчети за постигане на числено превъзходство в определени съотношения. При подготовката и провеждането на операциите основно внимание се обръща на на материалните изражения и по-малко на моралните фактори. Едновременно с развитието на оръжейни системи обаче, все повече военни теоретици се съсредоточават върху изследването на възможностите на модела за постигане на успех на основата на дезинтеграцията на противостоящия противник. Под дезинтеграция те разбират нанасянето на такива морално-психологически загуби на противостоящия противник, които предизвикват невъзвратими процеси в способността на държавата като цяло, на нейните Въоръжени сили и на всички военни и граждански организации да осъществяват организирани военни кампании. В този случай ударението се поставя на психологическото измерение на войната. Най-точната максима за подбудите за използването на ентропията би била: “Постигай победи като избягваш пораженията”.В основата на подхода се корени въздействието върху противника за невъзвратимото нарушаване на организацията и сплотеността на войсковите му формирования, а не физическото въздействие върху самите формирования. Ентропията е величина, обратно пропорционална на боеспособността. Колкото по-голяма е ентропията, толкова по-ниска е боеспособността на формированията.

В последствие в статията се разглежда как технологично се постига ентропията срещу противостоящите сили в условията на постоянното усъвършенстване на основните характеристики на военните операции - сили, време и пространство. Акцентира се върху постигането на победата чрез причиняване на по-висока степен на ентропия на противостоящите сили в условията на динамичните изменения на оръжията, комуникациите и компютрите.

5. 
   Димитров Петър, Съвременни геополитически модели и тенденции за развитие на сухопътните войски, Списание Военен журнал, 2006 г. Кн. 6, стр.5-18
   

Анализира се необходимостта от реформи във ВС за постигане на способности за експедиционност, бойна ефективност и оперативна съсвместимост. Разглежда се характера на съвременните операции и необходимостта от нови подходи при трансформацията на ВС.

В последствие се разглеждат хипотетични геополитически модели в средносрочни и по-дългосрочни времеви параметри. Като такива модели са разгледани: моделът на монополярния свят с доминираща сила САЩ: модел на либералната демокрация, при който либералната демокрация се е установила в повечето от държавите и няма да има ярко изразено противоборство.

Като трети модел се разглежда моделът на двустранното противоборство. Той предполага развитието и израстването на държава или съюз от държави, които успешно могат да се съревновават със САЩ в областта на конвенционалните въоръжения, стратегическите носители за ядрено оръжие, космическите средства и войски и сили с възможности за транспортиране и развръщане в различни точки на света. Според този хипотетичен модел се предвижда към 2018 г. създаването на съюз между Русия и Китай с цел отслабването на световното господство на САЩ и съюзниците й. Това е моделът, при който възникването на глобален конфликт с използване на оръжия за масово поразяване е най-вероятен. Друга алтернатива за бъдещето е моделът на състезателната мултиполярност с три или повече съревноваващи се военнополитически блока. Последният от моделите, на който можем да обърнем внимание е така нареченият „най-лош сценарий” за развитие на бъдещето - хаос и анархия.

На базата на прогнозните геополитически модели и необходимите оперативни способности, които трябва да притежават войските и силите за евентуално решаване на глобалните и регионални заплахи различни военни изследователски организации разработват конкретни организационни структури за видовете въоръжени сили. Особено внимание се обръща на развитието на мултифункционални структури за бъдещото развитие на сухопътните войски и универсални поддържащи и логистични модули.

София, (п) (Димитров)