ПОЛИТИЧЕСКО МОГЪЩЕСТВО И КУЛТУРЕН РАЗЦВЕТ НА БЪЛГАРИЯ ПО ВРЕМЕТО НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ (893-927)

Едва ли би могла да се намери по-кратка и съдържателна характеристика на този период от нашето минало от лаконичната фраза "векът на Симеон ", принадлежаща на класика на българската историография Спиридон Палаузов . "Войнолюбивият устрем и непримиримите замисли", ненадминатото Симеоново "книголюбие" и грижа за културата са най-вярната илюстрация за състоянието на подем, в което се намира българското общество през тези няколко десетилетия.

През 894 г. отношенията с империята внезапно се изострят. Стига се до т. нар. "икономическа война" заради самоволното преместване на тържището на българските търговци от Константинопол в Солун . Наистина решението на император Лъв VI Мъдри ощетява българите, но причините за войната са най-вече политически. Незачитането на българската държава и нейните интереси получава светкавичен отговор - князът нахлува в тема Македония ( Източна Тракия ) и разгромява византийската армия. В стила на вековната византийска дипломация Лъв VI подбужда маджарите , обитаващи степите край Днепър и Днестър , да нападнат България . Разбит от тях и принуден да воюва на два фронта, Симеон трябва да маневрира. Като възпитаник на същата политическа школа, той бързо намира решението. Протакайки преговорите с философа дипломат Лъв Хиросфакт , пратеник на императора в България, Симеон установява съюз с печенезите . Българо-печенежкият удар не само ликвидира опасността, но принуждава маджарите да се изселят в Панония , където след век те окончателно формират държавата си (Унгария ). Макар че в началото на Х в. унгарците заграбват българска територия в крайния Северозапад (по р. Тиса , отчасти и в дн. Трансилвания ), опасността е отстранена за десетилетия. При новата ситуация преговорите са прекъснати, а край Булгарофигон ( Бабаески ) ромеите са победени. Лъв VI моли за мир, задължава се да плаща годишен трибут, а тържището е върнато в столицата. Към края на века Симеон присъединява земите по посока на Драч ( Дурас , дн. Албания ), а през 904 г. напредва към Солун , току-що разграбен от арабите . Лъв VI запазва града с цената на нови териториални отстъпки. Както свидетелства Наръшкият надпис , границата минава на ок. 20 км от втория по значение византийски стопански и културен център.

Договорът буди основателни опасения и недоволство в Константинопол . Още в края на 913 г. е извършен преврат. Императрица Зоя , майката на Константин , подкрепяна от военните, анулира споразуменията със Симеон . Българският владетел, който вече очевидно се смята за "василевс " и "миротворец " в раздираната от смутове империя(такова е и посланието в надписа на един негов печат), отговаря със серия от удари към Одрин , Солун и Драч . Опитът на Византия да формира коалиция със сърби , печенези и маджари среща дипломатическото противодействие на Симеон . През лятото на 917 г. мощна византийска армия извършва агресия спрямо България , но на 20 август край р. Ахелой войските на Лъв Фока попадат в засада и са почти напълно унищожени. Половин век по-късно Лъв Дякон въздиша "над купищата ромейски кости край Ахелой , където безславно била посечена бягащата ромейска войска...". В това паметно сражение ярко проличават стратегическият талант и личната храброст на царя (в разгара на боя под него е убит конят му).

Край Катасирти в Източна Тракия Лъв Фока е разбит отново, а Симеон достига Константинопол , след което победоносно се завръща в Преслав . Нелоялният сръбски княз Петър, ориентирал се към съюз с Византия, е заменен с Павел Бранович , а през 918 г. българите проникват до Тива , Елада и Пелопонес . Правителството на Зоя пада, а регентството отново е оглавено от Николай Мистик . Патриархът засипва Симеон с витиевати молби за "мир и любов", на които му е отговаряно иронично, че изходът е прост и лесен - "властта на ромеите ". Ако съдим по откритите печати, Симеон се самоопределя като "василевс на ромеите ". Писмата му са адресирани до партиарха и сената, както правели византийските василевси. Николай Мистик обаче решително отказва да поднови споразуменията от 913 г. През 919-920 г. нещата се променят, тъй като енергичният флотски командир Роман Лакапин овладява византийската власт. Действията му са преценявани от Симеон като насилнически, незаконни, а и като своеобразно плагиатство - Роман омъжва дъщеря си за Константин , ставайки василеопатор, кесар, съимператор и пръв император. Скоро след това съвладетели на Константин VII стават трима Романови синове. На гневните настоявания на Симеон патриархът отговаря, че "никой няма да се съгласи" Роман Лакапин "да слезе от престола". Остава пътят на войната.

В периода 921-924 г. Симеоновите войски поставят под свой контрол почти целия Балкански полуостров . Опитите на Византия да хвърли срещу България някой от съседите ? ( Николай Мистик заплашва царя с печенезите , маджарите , сърбите , русите и дори с кавказките алани... ) нямат резултат. Напротив, Симеон обвързва вождовете на печенезите с българската политика чрез династични бракове, а Сърбия е безпомощна срещу неговите военачалници - кавхан Теодор Сигрица и Мармаис . Упреците за "кръвопролитните Симеонови войни", които уж изтощили държавата неимоверно, са неоснователни. Военните походи са без особени човешки загуби - след Ахелой години наред византийските сили на Балканите са извън строя. Българските войски безпрепятствено достигат Пелопонес , Златния рог и Дарданелите , но "царицата на градовете" остава недостъпна без флот. Неведнъж се е спорило за мореплаването в средновековна България , най-вече с оглед политиката на цар Симеон . Така или иначе той е реалист и съзнава неравенството на силите при противник с вековна морска традиция. През 923 г. Симеон прави правилен ход - търси морски съюзник. Египетският халиф ал Махди приема предложението, според което Константинопол остава за българите ( арабите получават териториални придобивки и плячка), но щастливата случайност и бързата дипломатическа реакция на Лакапин осуетяват така опасната за империята коалиция. Нямат резултат и контактите с арабите в Багдад през следващата година. През есента на 924 г. Симеон се съгласява на среща с Роман край брега на Златния рог . Бляскавата Симеонова гвардия акламира владетеля на гръцки език като "василевс на ромеите ", напълно в духа на идеологическите норми на империята . Властният Симеон демонстрира своето военно, но и лично превъзходство на "узурпатора", дава някакви неопределени обещания за мир и се завръща в Преслав . Българският цар иска да спечели време, решавайки други въпроси, като навярно обмисля нови военни проекти. Натискът на юг не е отслабен, гарнизоните в тракийските крепости дори са подменени със свежи части.

През тези години Симеон и Роман Лакапин си разменят няколко остри писма. Василевсът отрича грубо аспирациите на Симеон , но българският владетел продължава да се подписва (според Лакапин ) "цар на българите и ромеите ". Той продължава да се готви за поредната война с Византия . Когато в Константинопол очакват появата на неговите войски, неочаквано пристига вестта за смъртта на българския цар (27 май 927 ). Новината прави толкова силно впечатление, че и години по-късно за печалното събитие се ширят легенди, една от които отдава неговата "сърдечна болест" (инфаркт) на направената по заповед на Роман Лакапин имитативна "черна магия".

В Плисковско - Преславската школа тръгват по пътя на въвеждането на букви от гръцката азбука. Тази реформа обаче не може да се свърже с конкретно име - тя се развива по естествен път, продължително. Заслугата може би е на онези ученици на Кирил и Методий , дошли в България от Византия , а може би и на самия Симеон . В немалка степен за тази тенденция влияе и вековната практика на българската владетелска канцелария . Именно тя и подчинените й държавни органи имат сериозна практика в използването на гръцкия език - достатъчно е да посочим т.нар. прабългарски надписи от VІІІ-ІХ в. Не бива да се пренебрегва и друго, още по-прагматично обстоятелство - в онази епоха буквените знаци имат функцията и на числа. Именно в тази важна сфера глаголицата и гръцката азбука се различават съществено, което вероятно е водело до сериозно объркване и много грешки. Постепенно от глаголическото писмо остават само буквите за типично славянските звуци - Ж, Ч, Ш, Щ, Ь, Ъ . Глаголицата не изчезва изведнъж и напълно - в отделни райони на България тя съществува чак до Х II в. Дълго време двете графични системи съжителстват, а на "низово равнище" се срещат "смесени" надписи, където стихийно се използват глаголически и кирилски букви. Редом с реформирането на графичната система на азбуката се формира обликът на старобългарската език и литература.

Книжовните занимания на Климент Охридски са посветени почти изцяло на просвещението на широките обществени слоеве. Той създава голям брой поучителни слова за всички празници, предназначени за "по-простите българи". Климент е автор и на "висока литература", за която е присъщ изискан стил и дълбока християнска образност, достъпни за най-образованите българи: "Похвално слово за Захарий и зачатие на Йоан Кръстител ", " Похвално слово за Йоан Кръстител ", " Похвално слово за Кирил Философ " и още двайсетина похвални слова. Той оставя забележителни следи в химнографията - песнопения с общохристиянско съдържание и предназначение, посветени на определени църковни празници. Бележитият учител, вече в напреднала възраст, натоварен през 893 г. и със задължения на епископ и екзарх "за третата част на Българското царство" (днешна Македония и Албания), изявява желание да се оттегли от активна дейност. Симеон Велики обаче го моли да продължи делото, като изпраща в негова помощ и Наум. През 910 г. Наум умира, а през 915 г. Климент се оттегля от активна църковна и културна дейност и се усамотява в построения от самия него манастир край Охрид . Умира на 23 юли 916 г. , оплакан и почитан от всички.

Наум Плисковско-Охридски работи отначало в Плиска, а после и в Преслав. Именно той подтиква епископ Константин Преславски да преведе "светото евангелие от гръцки на славянски". Наум поема част от работата на Климент в Македония между 893 и 900 г. До скоро се смяташе, че не са запазени негови произведения. Вече са открити някои негови химнични творби, при които в акростих се чете името на Наум . През 905 г. на преклонна възраст Наум също се оттегля в своя прочут манастир край Охрид . Там живее 5 години и умира в дълбока старост на 23 декември 910 г.

Интелектуалците от Симеоновия кръг не само превеждат византийски оригинали, но създават и творби, които нямат аналог в средновековната ни книжнина. Пръв сред всички е Йоан Екзарх - удивителен преводач, творец, учен с енциклопедични интереси и знания. Неговият "Шестоднев " е авторизирана интерпретация, свидетелстваща за висока начетеност и интелигентност. Предлагат се знания за земята и земните елементи, природата, анатомията и физиологията на човешкото тяло и пр. Забележителен е преводът на съчинението от Йоан Дамаскин " Богословие ", което Йоан Екзарх поднася на българския читател под името "Небеса ". Той издига тезата, че при превода не бива да се следва робски оригинала, а да се следва тъждеството на мисълта. Двете основни съчинения на Йоан Екзарх - " Шестоднев " и "Небеса ", изграждат теоретичния слой на българския език. Писателят изказва идеята, че славянският език на Кирил и Методий е "свой език", т. е. роден език на българите . Същевременно Йоан Екзарх изгражда понятийно-категориалния апарат, създава нови думи, някои от които се използват и днес - "вещ", "битие", "добродетел", "благочестие" и пр. Има известни основания да се мисли, че Йоан е преводачът и на "Юдейската история" на Йосиф Флавий, запазена в по-късни руски преписи, а и на други преводни класически и византийски творби. Бележитият писател, поодобно на Климент, Наум и епископ Константин, е и виден църковен деец - "екзарх" на българските църкви. Презвитер Козма го дава за пример на българското духовенство десетилетия по-късно, а още по-интригуващо е, че в руската църковна традиция е съхранен споменът за неговата канонизация като светец.

Поетичният талант на Константин намира ярко отражение в знаменитата "Азбучна молитва " - прочувствено обръщение към Бога, създател на "видимия и невидимия" свят. В стиховете под формата на акростих е вградена славянската азбука - символ на просвета, възход и вяра. Идейно-емоционалната тъкан на творбата отразява съзидателната атмосфера и оптимистичния патос на старобългарската култура през Златния век .

С личността на самия цар Симеон Велики се свързват някои от най-забележителните творби и сборници. Т. нар. "Симеонов сборник " (" Изборник "), запазен в руски препис от 1 073 г. , както и "Изборник " от 1076 г. съдържат съчинения по философия, астрономия, физика, математика, ботаника, зоология, етика, граматика, поетика, история, теология и пр. Друга подобна книга е сборникът "Златоструй " (" Маргарит" ), в който са събрани творби на Йоан Златоуст - един от великите отци на Православната църква . Към тях е прибавено едно похвално слово за Светата Троица от Климент Охридски . В пролога към сборника е отбелязано, че сам цар Симеон е подбрал творбите на Златоуст от "всичките му книги ".

Запазените до наши дни имена на книжовници от Симеоновия интелектуален кръг са само част от работилите на трудната "нива" на старобългарската книжовност и просвета. Известни са и няколко други имена, за които знаем твърде малко - презвитер Григорий , Тудор "Доксов" ( често представян за племенник на Борис Михаил, но по-вероятно просто монах в манастира на Докс, брат на княза), презвитер Йоан.

Архитектурата, строителството, монументалната и малката пластика, живописта, художествено-декоративните занаяти преживяват небивал разцвет по времето на цар Симеон Велики . Тяхното развитие не е самоцелно или пък само с практическо и естетическо предназначение. Материалната култура в съчетание с книжовните съкровища има силно политико-идеологическо звучене. Казано накратко, създава се българска държавна идеология . Цар Симеон Велики търси противопоставяне на Византия не само във военнополитическо отношение, но и в идеологическо. Той оспорва правото на византийския василевс да бъде пръв в "семейството на християнските владетели", високомерния византийски "империализъм" спрямо българите, на които в Константинопол все още гледат като на "варвари", които в перспектива трябва да бъдат ромейски поданици. Цар Симеон Велики съзнава, че може да оспорва първенството на Византия само ако създаде ореол на святост около своята столица - средоточие на светска и духовна власт, равни на византийските. Поради това много средства и усилия са хвърлени за изграждане на новата столица - Велики Преслав . Българският апокрифен летопис от ХI в. отбелязва, че Симеон " Преслав град гради и създаде в 28 години". Издигат се църкви, дворци, крепостни стени, прокарват се улици, създават се манастири. В центъра на всичко се намира княжеският (царски) дворец, описан по един възхитителен начин от Йоан Екзарх в пролога към "Слово за шестия ден " от "Шестоднев ":

"Когато [някой] обикновен и беден човек и чужденец, идвайки отдалече, [стигне] до портите на княжеския двор, още щом го зърне започва да се учудва и, изпълнен с възхита, пристъпва към вратите и моли [да го пуснат], и като влезе вътре той вижда да се издигат къщи от двете страни, украсени с камък и дърво и [целите] изписани. А като влезе в самия дворец и съзре високите палати и църквите, украсени необикновено богато с камък и дърво и [различни] краски, а отвътре с мрамор и бронз, сребро и злато, тоя няма да знае с какво да ги сравни...".

Храмовото строителство в столицата се базира на най-новите постижения в съседна Византия . Българските строители се отказват от т. нар. базилика , чиито корени са в езическото минало, а и като стил е архаична. Те възприемат кръстокуполния план , на църквите, който носи в себе си божествена хармония - кръстът и куполът, символи на вярата и Вселената. По волята на Симеон Велики е издигната т. нар. Кръгла ( Нова, Златна ) църква . Нейният план и композиционно решение не са повторени в нито една друга храмова постройка. Тя стои някак самотно, но величествено сред всички останали църкви. Жалките руини, стигнали до наши дни, подсказват, че е била богато украсена с керамика и стъкло, злато и мрамор, стенописи и скулптури. Кръглата църква съперничи (не по размери) на най-свещения константинополски храм - "Света София ", строен по Юстинианово време ( VI в. ).

Прекрасни художествени постижения има т. нар. "рисувана керамика", наричана с пълно основание от учените "преславска художествена керамика ". Тя е вдъхновена от византийските традиции през IV-VI в. , но в България е развита и използвана по най-разнообразни начини. Заможните хора могат да си позволят богато украсени сервизи за хранене; вътрешните и външните стени на църквите са декорирани с керамични композиции, фигури и пана; подовите настилки често пъти също са от рисувани керамични плочки. Дори икони са изработвани от керамика. За съжаление запазени са само отделни фрагменти от тях. Като по чудо е запазена една прекрасна икона на св. Теодор Стратилат .

Симеоновият Златен век до голяма степен е необичаен културен феномен. Той се появява изненадващо, достига небивали върхове, а постиженията му остават да живеят векове чрез усвоените от православните славяни български културни влияния.

Личността и делото на цар Симеон Велики нерядко са предмет на противоречиви оценки, включително на упреци, че неговият Златен век е причината за "бързия залез" на Първото българско царство . Не липсват опити Златният век да бъде разпрострян и върху царуването на - Борис Михаил и Петър , разбира се, в ущърб на Симеоновата изключителност като държавник, дипломат и културен строител. Историческите личности от ранга на Симеон не се нуждаят от особена "защита". Очертаният при неговото управление собствен, български път на политическо развитие в християнска Европа , високите цели в държавната и духовната сфера, утвърждаването на цивилизаторската роля на българската култура сред православните славяни са най-ярките свидетелства за величието на Симеон и българския Златен век .