ЕЗИЧЕСКАТА "ВЕЛИКА СИЛА" В СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА

  Пламен Павлов

Царуването на Омуртаг е време на реформи и културен подем. Възстановена е опожарената столица Плиска , която именно тогава придобива монументалния си облик. Разгръща се строителство на каменни крепости и укрепени дворци (аули ) - край с. Хан Крум ( Шуменско ), т.нар. «предстоличен» Преслав , голямата каменна крепост на дунавския остров Пъкуюл луй Соаре (недалеч от Силистра , дн. в Румъния ), крепостите Слон в Карпатите (отново в Румъния ), Калфа (в дн. Молдова ) и др. Вероятно от тази епоха и са някои от най-големи землени окопи близо до българските граници, вкл. т.нар. Еркесия в днешна Южна България. Омуртаг обогатява традицията за отбелязване на паметни събития и заслужили личности с монументални надписи върху каменни колони. Сред тях е и знаменитият «Търновски надпис», съхранен в църквата «Св. Четиридесет мъченици». Отсечена е серия Омуртагови златни "медальони", приемани от някои специалисти за първите български монети или, което е по-вероятно златни владетелски печати. Омуртаг задълбочава вътрешните реформи - страната е разделена на обширна вътрешна област и девет комитата ('провинции'), с което някогашната племенна автономия остава в миналото. В централната власт голяма е ролята на кавхана (своего рода 'втори владетел, съвладетел'), ичиргубоила ( 'вътрешен боил'), канартикина ('престлонаследник') и Съвета на великите боили .

Тъй като Маламир е непълнолетен, а след смъртта му е наследен от също така малолетния си племенник Пресиан (син на Звиница ) , държавното кормило години наред е в ръцете на регент - кавханът Исбул . Кавханът на практика управлява България повече от десетилетие, като води активна и настъпателна външна политика, грижи се за благоустрояването на столицата Плиска и т.н.

Във времето на Омуртаг и неговите наследници се оформя напълно българската езическа култура. В нея се съдържат редица оригинални и самобитни елементи, базирани на старото (пра)българско наследство. От друга страна, в нейното изграждане се чувства и влиянието на християнска Византия . Същевременно обаче част от българския елит се отнася с подозрение и враждебност към християнството, особено когато то прониква в собствените му редове. Показателен е случаят с екзекуцията на Омуртаговия престолонаследник, обявения за светец и мъченик от църквата Боян-Енравота , екзекутиран по заповед на брат си Маламир поради отказа си да отхвърли «чуждия Бог». Благодарение на успешната политика на Крум , Омуртаг , Исбул и Пресиан България се утвърждава като една от трите велики сили в тогавашна Европа , съперничеща на Византийската и Франкската империя .

ПО ПЪТЯ НА ХРИСТИЯНСКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

  Пламен Павлов

Християнизацията поставя трудния въпрос за мястото на тази водеща световна религия в българското общество преди и през самия IX в. Християнството има стари позиции по българските земи още през I-II в. сл. Хр. Идването на славяните и българите обаче сериозно разрушава старата църковна организация, а езичеството на новите заселници доминира. Въпреки това, както стана дума, Христовата вяра има място и при прабългарите, макар и в един по-тесен кръг - християни са Кубрат и Тервел , а може би и други представители на династията Дуло . Дори и при убедените езичници Крум , Омуртаг и Маламир в българския дворец живеят християни - Константин , зет на Крум , монахът Кинамон и др. Гоненията срещу християните (византийски пленници в България ) при Омуртаг са главно на политическа, а не на религиозна основа. Българската ханска династия дава на държавата и нейния първи, "собствен" мъченик за Христовата вяра - първородният Омуртагов син Боян-Енравота -Боян , екзекутиран по заповед на брат си Маламир . В определена степен християнизацията е резултат от вътрешната еволюция на българското общество и водещите социални сили начело с владетеля, от друга - приобщаването към Христовото учение е закономерна поанта на мащабните обществени промени и държавни реформи през IX в. Новата вяра окончателно сплотява в един народ българи, славяни и потомци на древното население (най-вече траките). В международен план християнизацията утвърждава и узаконява мощното присъствие на изграждащата се Българска империя в Югоизточна и отчасти в Централна Европа .

Основите на старобългарската цивилизация са положени от византийските монаси, учени и християнски мисионери - св. Константин-Кирил Философ (827-869 ) и св. Методий (815-885 ). Произходът на светите братя е предмет на многогодишни, понякога ненужно ожесточени дискусии, в хода на които са изказвани най-различни хипотези. Родом от Солун , братята са деца на Лъв ( Леон ), висш офицер (друнгарий ), и Мария , която най-вероятно е от местната славянска аристокрация. Едва ли можем да се съмняваме, че славянският (старобългарският) език е матерен за двамата велики солунчани. С други думи братята имат твърде типичния за византийската периферия смесен произход. Кирил и Методий , разбира се, имали самосъзнание на ромеи (византийци, а не гърци в съвременния смисъл на думата), но по майчина линия били славяни ( българи ). Хора с подобен произход във Византия , особено през IX-XI в. , нерядко влизат в състава на управляващия елит (въстаникът Тома Славянина ; видната пелопонеска матрона Данилида ; Василица и Гаврилопулос , членове на византийския регентски съвет през 913 г. ; представители на знатните фамилии Радини , Глава , Врана и др.).

Политическата конюнктура обаче налага неочаквано решение - през 863 г. Византия изпраща Константин и Методий не сред "своите" славяните (България още не е покръстена макар по ирония на съдбата това да става още през следващата година!), а в далечната Велика Моравия . Княз Ростислав , владетел на тази средновековна държава (на територията на дн. Чехия , Словакия и отчасти Унгария ), се бори за "еманципация" по отношение на господстващото немско духовенство. След пристигането на мисията във Велехрад започва обучението на славянско духовенство и богослужение на славянски (старобългарски) език. Византийското църковно-политическо влияние в Централна Европа е посрещнато с резерви от Западната църква , а от немския клир - с неприкрита враждебност. На четвъртата година от Моравската мисия Константин и Методий пътуват до Константинопол , а на връщане посещават Рим , за да изразят своята лоялност към папа Адриан II . Междувременно Константин побеждава в разгорещен спор, състоял се във Венеция . Местното духовенство изтъква като аргумент т. нар. "триезична догма", според която свещени са само латинският, гръцкият и еврейският език. Опирайки се на източната практика (копти, сирийци, арменци, грузинци и др. имат свои азбуки и славят Бога на собствените си езици от векове), Константиноборва своите опоненти. Папата, ръководен и от политически съображения, благославя мисията и освещава славянските богослужебни книги. Престоят на братята в Рим продължава повече от година, през която славянската проповед огласява храмовете, а учениците на Константин и Методий получават санове от самия папа. Константин обаче се разболява тежко, приема монашеска схима и името Кирил и на 14 февруари 869 г. умира. Той е погребан в църквата "Свети Климент " (" Сан Клементе "), а гробът му е свещен за българите. Вече десетилетия наред българските (а след 1992 г. и македонските) държавни ръководители всяка година посещават "Сан Клементе " и отдават почит на великия апостол на старобългарското слово.

След смъртта на Константин Кирил- с папска була Методий е ръкоположен за "архиепископ на Среден Дунав и Панония ". Той е папски легат за още по-голяма територия, в която по традиция влиза и Срем , тогава български град. Данни за контакти между Методий и българските власти липсват, но както личи от събитията през 886 г. , такива положително е имало. Независимо от декларираната папска добронамереност западните църковни "стандарти" на епохата поставят под съмнение правото за проповед на рҐден език, в случая на славянски. Методий е задължен да чете Евангелието и Апостола първо на латински, а след това на славянски език.

Мощното немско духовенство продължава да оспорва правата на Методий . През 870 г. той е несправедливо съден на поместен събор в Регенсбург , осъден е и е хвърлен в затвора в Елванген , Швабия . Архиепископът е освободен едва през 873 г. от папа Йоан VIII , с което дейността на мисията се нормализира. Методий организира автокефалната Църква на Великоморавия , вероятно следвайки българския пример. През 879 г. обаче славянското богослужение е ограничено още повече от папата. Методий се явява пред съд в Рим , където обвиненията към него са свалени. Държавните власти във Велика Моравия обаче не осъзнават напълно важността на Кирило-Методиевото дело, а новият княз - Светополк , дори е склонен на прекомерни отстъпки пред немското духовенство. Въпреки това Методий продължава да превежда библейските книги, създава оригинални проповеди, молитви и песнопения до самата си смърт (6 април 885 г. ).

Смъртта на Методий е последният акорд на Моравската мисия . Новият архиепископ - Горазд , близък ученик на Кирил и Методий , е свален от немското духовенство, а може би и физически ликвидиран. Другите ученици са прогонени по позорен начин, по-младите дори са продадени в робство на еврейски търговци, от което ги откупува византийският император Василий I . Експулсираните Климент , Наум и Ангеларий , най-видните последователи на апостолите, отиват в България - "... за която те отдавна копнеели", както четем в житието на св. Климент Охридски . Това кара някои учени да допускат, че са родом от самата България. Тримата видни духовници са посрещнати от българския управител на Белград , който веднага ги изпраща при княз Борис-Михаил . Князът не само посреща тържествено "учителите", но им създава най-благоприятните условия за просветителска и творческа работа. Той изисква от Константинопол да му бъдат изпратени и другите Кирило-Методиеви ученици. Така групата от ученици на Светите братя в почти пълен състав се събира в България , за да се превърне от монашеска мисия в гръбнак на старобългарската цивилизация.

През 886 г. българската държава става истинската родина на славянската просвета и книжнина. Езикът на св. Кирил и св. Методий "се завръща" в родната си, естествена среда. За разлика от Велика Моравия , в България делото на Светите братя се радва на безрезервна държавна подкрепа. Културно-религиозната реформа застава в центъра на държавната идеология, на вътрешната и външната политика. С решителната подкрепа на Борис-Михаил са организирани две големи книжовно-просветни средища - в столицата Плиска (след 893 г. - Велики Преслав ) и в Охрид . Освен това се строят редица манастири, сред които са "Свети Пантелеймон " край Преслав , манастирите край с. Равна , Провадийско , скалните обители при с. Мурфатлар (дн. Басараб) в Северна Добруджа ( Румъния ), край Дръстър ( Силистра ), Девол ( при дн. Корча , Албания ), около Охридското езеро и др. Така България , една от трите военни и политически велики сили в ранносредновековна Европа , с бързи темпове се превръща в третата велика сила на европейската християнска култура.