Речеви нарушения

Речеви нарушения

Значението на речевата функция е от голямо значение за всеки. Езикът е средство, което подпомага социалното взаимодействие. Всяко отклонение от формирането на речта се съпровожда с нарушение на цялостното психо-социално изграждане на детето и затова е толкова важна ролята на логопедията, която е наука за речевите нарушения и методите за тяхната профилактика, диагностициране, преодоляване, както и за социална рехабилитация.

Тя осъществява своите цели чрез специализирани системи за обучение, възпитание и социализация на индивидите с речеви проблеми. Те трудно се преодоляват спонтанно и затова е нужна намесата на специалист. Отклонения в речевото развитие и речевия статус имат както децата от предучилищната, така и от училищната възраст, подрастващите, юношите, даже и възрастните. Големият обхват и разнообразието на речевите аномалии, дават на логопедията приоритетно място в специалната педагогика. Тя има значително социално значение.

Логопедията, за да отстрани речевите разстройства и техните социално-психични последствия, разработва  и прилага научно обосновани и практически проверени методи за профилактика и преодоляване на аномалиите на речта.

Речевите способности се развиват в две насоки – разбиране и възпроизвеждане. Веднага след раждането мозъкът, формата на устата и гърлото все още не са готови за речта и затова новородените бебета са неспособни да разбират и да говорят.

Още от първите дни на своя живот кърмачето започва да различава речта от останалите звуци в заобикалящия го свят и по различен начин да реагира на нея. Към третия месец вече разпознава гласа на майка си. Почти по същото време, или дори по-рано, започва да се усмихва и да гука издавайки нисък, нежен гласен звук. Най-често това е “У” – ранната му поява се обяснява с добре развитият сукателен рефлекс. Малко след него идват и останалите гласни звукове “а”, “о”, “е”,”и”,”ъ”.

Детето с любопитство се заслушва в гласа си. То чува околните, имитира ги, даже запомня звукове и думи, които не разбира. Формите на ранна комуникация се подпомагат от показване или посочване, опипване, докосване, на заобикалящите го предмети и изговарянето на имената им.

Началото на фонетичната продукция се осъществява с появата на лепета (бебешката реч) към 5–6 месец, когато детето започва игра с не винаги разбираеми звукосъчетания, най-често между съгласни и гласни. Получават се комбинации от типа: “ма-ма”, “та-та”, “ба-ба-баб”, “да-да-да”, “на-на”, “па-па”. Обикновено този процес продължава до дванадесетия месец. Речта се появява не изведнъж и в определен момент, а постепенно. Случайните звукове се заменят от сигнали, носещи определено значение. Думите се появяват като обозначения на действия, предмети и явления. За начало се отбелязва краят на първата година, но има и много нормални деца, които започват да говорят значително по-рано или значително по-късно от посочената възраст.

Първите осмислени думи са лесни за произнасяне и са от типа “да, дай, мама, баба, тате, пате...”. Предпочитанието е към сричка, състояща се от съгласна и гласна, която да се удвои или леко видоизмени.

С развитието на детето многообразието от думи нараства. Към 2–3 годишна възраст то започва да ги комбинира. Появява се съкратен вариант взет от изреченията на възрастните, който се състои от съществително име и глагол. Например “дай това, тати иде…”. Това е характерният за тази възраст телеграфен стил. Тук по правило се изпускат предлозите, членовете, съюзите. От звуковете все още трудно и неправилно се реализират съскавите (с-з), шушкавите (ш-ж) и африкатите (ч-ц, дж, щ..). Възможно е “р” и “л” напълно да липсват.

В тази възраст се наблюдават и особен вид размествания, където цялостният облик на думата е нарушен, обикновено в огледален вид. Най-често в разговор детето не забелязва този тип грешки. Например “няма=мана, гъба=дъба, шарен=рашен…”.

След изобилието от думи около три годишна възраст се появяват и простите изречения, които постепенно се разширяват и слагат началото на по-сложни изказвания.

Към четвъртата година започва използването на сложното изречение.

На петата година се срещат по-сложни граматични конструкции. Неправилното изговаряне на звукове е често явление при децата от предучилищната възраст. Много от съгласните се оказват трудни. За да улеснят своето общуване децата ги изпускат, произнасят ги неточно или ги заменят с други по-лесни за артикулация. Това е нормално тъй като овладяването на речта е сложен и продължителен процес.

През шестата година и до тръгването на училище или в първите месеци от постъпването на детето в училище, звуковата система трябва да е пълна и да съответства на нормата за родния език. Това означава, че детето трябва правилно да изговаря всички звукове. Всяко изопачаване, липса или замяна на звука може да се възприеме като нарушение на артикулацията.

Артикулацията на отделните звукове се появява в следните възрастови периоди (онтогенична периодизация на артикулацията):

- от 0 до 1 г. – гласни и съгласни М, П-Б;

- от 1 г. до 1г. и 6 м. – Н, Т-Д, В-Ф, Х;

- от 1 г. и 6 м. до 2 г. и 6 м. – К-Г, С-З, Ц;

- от 2 г. и 6 м. до 4 г. – Ш-Ж, Ч, Щ;

- от 4 г. до 5 г. и 6 м. – Р, Л.

Речта на детето се развива в следната последователност:

- до 2 г. детето трябва да казва думи, дори и да не са много ясни;

- до 3 г. да разменя думи с майката и неговите близки, и те да го разбират;

- до 4 г. да го разбират хора извън семейството;

- на 5 г. да използва граматически правилни изречения;

- на 6–7 г не би трябвало да има трудности със звукопроизношението и комуникацията с околните.

3.Причини за нарушенията в развитието на речта

Те могат да бъдат органични (анатомични), функционални (физиологични) и социални.

Симптоми, засягащи фонацията (възпроизвеждането на звуците) може да възникнат при различни състояния и заболявания като възпаление на гърлото (ларингит, фарингит), прекомерно напрягане на гласовия апарат (при продължително говорене, пеене или викане), стеснение на ларинкса, като последица от интубация (проникване в ларинкса при даване на пълна упойка), полипи по гласните връзки, туморни образувания на ларинкса и много други.

Към причините за нарушенията в развитието на речта се отнасят на първо място органичните увреждания на централната нервна система, най-вече в коровите центрове на речедвигателния (Брока) и речеслуховия (Вернике) центрове, също така и на проводящите пътища към и от самия артикулационен апарат или дефекти в слуха. Мозъчните деформации и малформации (увреждания най-често възникнали по време на ембрионалното развитие, приема се, че са необратими) са от значение за появата на речевите аномалии, които засягат интонацията и акцентната система, фонетиката или кодирането – декодирането на речта, изразено в писмената или говорната система. Причините за горните увреждания са различни, но водещи са вродена или придобита травма на главния мозък, хипоксия (недостатъчно снабдяване с кислород) при раждането, прекарано тежко вирусно заболяване с висока температура и др.

Езиковите нарушения се проявяват в клиничната картина на пациенти със забавено общо развитие, също като вторични отклонения при синдроми (група от симптоми /признаци/ на дадена болест) или като самостоятелни, специфични езикови нарушения с ярко подчертан дефицит на определен компонент от езиковата система.

При невъзможност за запаметяване на символите на езика (знаци, букви, цифри) или когато страда научаването на писането, четенето и смятането, нарушенията влизат в групата на обучителните трудности – дислексия, дисграфия, акалкулия.

Социалните причини за речевите дефекти са най-често формирани на базата на психологическо или социално естество. Те се дължат на някои особености в психическото развитие при заболявания или изоставане в развитието. Влияят и непълноценната езиково-говорна среда, ниското културно-битово ниво на околните, билингвизмът и други.

Всеки един от изброените проблеми може да бъде преодолян преди да остави траен отпечатък върху личността, психиката, самооценката.

Причините за появата на заекването са дискусионни и въпреки многобройните изследвания в цял свят в продължение на десетилетия, ясни отговори относно причините за заекването все още няма. Известни са обаче редица фактори, които допринасят за появата на този дефект. Прекомерната страхливост, извънредната впечатлителност, продължителните боледувания, които водят до нервно изтощаване, плачливостта, лесната раздразнимост, малодушието, прекалената двигателна активност, нарушението на моториката, лабилната нервна система и склонността за подражание – това са условия, които са благоприятна почва за пораждането на този дефект.

Други фактори за появата на заекването могат да бъдат и различните травми по време на бременността или по време на раждането, прекараните болести като морбили (дребна шарка), коклюш (магарешка кашлица), нарушения в обмяната на веществата, психотравми и др.

Заекването се среща по-често във възрастовите интервали: 2 и 5 г., 7 и 8 г., 12 и 17 г., 20 и 23 г. Наблюдаваното е физиологично заекване между 2–3 и 4-годишна възраст, което постепенно отшумява.

Заекването е нарушение на нормалната плавност на речта, характеризиращо се с:

• 
  Повторения на звукове и срички;
  

• 
  Удължавания на звукове;
  

• 
  Възклицания;
  
• 
  Нарушена структура, която е несъответна за възрастта на индивида и се характеризира с вмъкване на паузи в думата;
  

• 
  Беззвучни блокирания – спазми на артикулаторната мускулатура;
  

• 
  Избягване на проблемни думи (заобикаляния);
  
• 
  Произнасяне на думи с прекалено голямо физическо напрежение;
  

• 
  Сричкови повторения.
  

Представлява нарушения на гласа (фонацията) и се изразява чрез отклонения в силата и височината на гласа, тембъра и самите качества на гласа.

Причините за нарушенията на гласа могат да бъдат:

Органични: при органични изменения на гръкляна и гласните връзки, асиметрия, съединително-тъканни аномалии, различни новообразувания (полипи, кисти, възли); при увреждане на небно-гълтачния клапан, например проблеми в областта на мекото небце и задната стена на гълтача; при неврологични нарушения, например парализа (пълна загуба на мускулните функции) или пареза (частично нарушаване на движението на мускулите), миастения (слабост на мускулатурата), десиминирана склероза (в някои участъци от обвивката /веществото миелин/ на нерва има увреждания); умствена изостаналост, загуба на слух и др.

Функционални: психически фактори – особености на личността, особености в характера, емоционална нестабилност, истерия (неуправляемо изразяване предимно на отрицателни чувства); подражание; неправилни говорни навици; лоша хигиена на гласа; патология на жлезите с вътрешна секреция; алергии, предменструални състояния; ранно полово съзряване и др.
7.Ринолалия

С този термин се обозначава типичният носов (назален) говор при деца с вродени цепнатини на устните и/или небцето. Ринолалията се съпътства от някои речеви нарушения, характеризиращи се с комплекс от симптоми и нуждаещи се от логопедична корекция. Те се изразяват основно в следната симптоматика:

Вял език, с ограничени движения, поставящ  бариера и насочващ издишаната струя към носоглътката, поради което и гласът звучи носово;

Мекото небце е пасивно, слабо подвижно и не може да служи за преграда между устната и носната кухина;

Дишането е ускорено, повърхностно и учестено поради нарушено взаимодействие между дихателните мускули и тези, които участват в изговарянето на звуковете. Нарушеното взаимодействие между вдишване и издишване води до затруднение в говора и неправилна реч.

Мимическите мускули се развиват по-слабо поради трудното постигане на вакуум в устната кухина. При опитите да се компенсира изтичането на въздух през носа се появяват излишни, паразитни движения на лицевите мускули при говорене.

Наблюдава се пълно нарушение на произнасянето на звуковете: нарушен е целият комплекс от съгласувани движения, които участват в процеса на говорене – дишане, гласообразуване, изговаряне на звукове.
8. Алалия (дисфазия) или общо недоразвитие на речта (ОНР).

Алалията е органично недоразвитие на речта от централен характер. При нея се проявяват (в различна степен) нарушения на висшите психични функции.

Много често децата, които забавят говорното си развитие имат нарушения на:

• 
  ориентирането в пространството;
  
• 
  възприятията за цветове;
  
• 
  възприятията за форма и големина;
  
• 
  възприемането и възпроизвеждането на ритмични структури.
  

• 
  Първо ниво на общо недоразвитие на речта. Активният речник е в зачатък, значението на думите е дифузно, като с една дума се обозначават различни предмети и действия. Пасивният речник е по-обширен, но се ограничава с конкретни понятия. Фразата практически липсва. Звуковата и сричкова структура на думата е неправилна – състоят се от една-две основни срички – като например „мама”, „баба” и т.н. Произнасят се правилно само гласните и някои от съгласните звукове.
  
• 
  Второ ниво на ОНР. Активният речник включва главно глаголи и съществителни. Появяват се прилагателни, най-вече за качество, някои наречия и лични местоимения. Пасивният речник е по-богат, появява се разбиране на по-сложни конструкции. Използват се прости фрази, аграматични с неправилен словоред. Постиженията в морфологичното оформяне на речта с по-лоши, отколкото в синтактичното. Артикулацията е силно нарушена, особено на късните онтогенетични съгласни.
  
• 
  Трето ниво на ОНР. Активният речник е сравнително добре развит, но някои думи се употребяват с неточно значение. При използването на предлозите все още се допускат грешки. Разбирането е на сравнително добро ниво, но понякога се наблюдава смесване на думи близки по звучене. В речта има аграматизъм и параграматизъм, например смесване на времената на глаголите. Артикулацията е вече изградена, но се характеризира с неустойчивост.
  

- Тахилалия – прекалено ускорена реч, която е резултат от различни усложнения. При нея темпото на говорене стига 20–30 звука в секунда при норма от 10–12 звука в секунда. Характерни са изпускането и неясното произношение на срички. Факторите, заради които се появява, могат да бъдат хиперактивност, нарушения във вегетативната нервна система или нарушения в общата моторика.

Как се поставя диагнозата алалия и с какво се прави диференциална диагноза (разграничаване от други болести)?

Диагнозата за общо недоразвитие на речта (ОНР) се поставя по няколко критерия: закъсняване на развитието на езика и речта, желание на детето за комуникация, но невъзможност за такава и поява на изброените по-горе симптоми.

Диференциална диагноза се прави с:

• 
  Лека умствена изостаналост – трябва да се направи изследване на IQ (англ. Intelligence quotient, бълг. коефициент на интелигентност);
  
• 
  Аутизъм – при тези деца няма желание за комуникация;
  
• 
  С глухонемота – трябва да се направи аудиометрия.
  

Изразява се в нарушена координация на говорния процес, обусловена от огнищни увреди на централната или периферна нервна система. Включва нарушения на фонацията, дишането и артикулацията и най-често е симптом от сложната клинична картина на детска церебрална парализа (парализа, получена в резултат на родова травма). Може да се срещне в комбинация с епилепсия, а в зависимост от тежестта и продължителността на заболяването може да даде отражение и в развитието на езиковата система при детето. Има неврологичен характер и симптоматика, която включва нарушения в париеталните (теменните) и темпоралните (слепоочните) дялове на мозъка, промяна в тонуса на мускулатурата, координационни или сетивни нарушения. Получава се в резултат на остри поражения на централната нервна система преди, по време или непосредствено след раждането.

При този вид нарушение се наблюдава разпад на развитата вече езикова система по всички нейни параметри – фонология (изучава звуковете и тяхното значение), морфология (изучава формите на думите, техния строеж и значение), синтаксис (изучава свързването на думите в изречението), семантика (изучава значението на думите) и прагматика (изучава как контекстът влияе на значението на думите). Може да бъде засегната и писмената форма на езика. Съпътстващи са и поведенчески отклонения. Придобита в детска възраст, афазията може да бъде резултат на черепно-мозъчна травма или вирусно заболяване. Съществува и при възрастни вследствие на инсулт, черепно-мозъчна травма, тумор, менингит, енцефалит и др.

Терминът ,,дислексия” произхожда от гръцки език и буквално означава ,,трудности с думите” (dis – разстройство, трудност, lexis – дума) или трудности в четенето, това е едно от най-често срещаните комуникативни нарушения.

Етиологията на дислексията предполага наличие на наследствени, натални (родови) или постнатални (следродови) увреждания на централната нервна система или на отделни нейни функции. Органичните нарушения на мозъчната кора в зоните, регулиращи четенето, както и някои подкорови нарушения водят до специфични и общи смущения на вниманието, паметта, зрителните възприятия, едновременните и последователните двигателни актове, рече-слуховото възприятие и др. По тези причини дислексията е често срещана сред учениците с интелектуални затруднения.

Други чести причини за възникване на дислексията са психо-физическа слабост на детето след прекарани тежки соматични заболявания, социална депривация (лишаване от определено благо), вследствие от билингвизъм, липса на речеви контакти, неправилна реч на лицата от близкото обкръжение и т.н.

Дислексията е значимо нарушение в развитието на уменията за четене, което не може да се обясни само с умствената възраст на детето, с проблеми в остротата на зрението, или с недостатъчно преподаване в училище.

Могат да се засегнат уменията за разбиране на прочетеното, разпознаване на прочетените думи, уменията за четене на глас и изпълнение на задачи, изискващи четене. Това разстройство на четенето често се придружава от затруднения в правописа, които понякога продължават в юношеството, даже след известен напредък в четенето. Децата с дислексия имат в анамнезата (разпит на болния или неговите близки) данни за специфично разстройство на развитието на езика и речта, а задълбочената оценка на настоящето функциониране на езика разкрива едва установими затруднения, както на четенето, така и при писането.

Освен лошата училищна успеваемост, чести усложнения са нередовното ходене на училище и проблеми в социалната адаптация, особено в горните класове.

Алексията е нарушение на възможността за четене при възрастни, когато е загубена способността за четене в резултат на увреждане на мозъка.

Това е разстройство в обучението за писане, при запазен интелект. Наблюдават се специфични затруднения при усвояване на писането, които могат да бъдат на ниво буква, сричка, дума, изречение или текст. Затруднено е и преписването на текст, бавно е и съпътствано от множество правописни грешки. Овладяването на ръкописните букви е силно затруднено, особено се повтарят грешки при изписването на подобни ръкописни букви. Причината може да е в нарушения на финната моторика, или на проблеми във визуално-двигателната интеграция. Дисграфията се среща при деца с хиперкинетични разстройства с нарушения на вниманието (ХРНВ) и генерализирани разстройства на развитието.

Аграфията е нарушение на възможността за писане при възрастни в резултат на увреждане на мозъка вследствие на инсулт, тумор и др.
13.Акалкулия

Това е изолирана неспособност да се извършват аритметични действия, при нормално развити умствени способности. Нарушението има различна локализация, най-често в центъра на Вернике или в теменно-слепоочно-тилните погранични зони. Може да бъде следствие от дислексия или дисграфия за цифри, от загуба на представната способност за числа. Това е рядко срещано разстройство, но също както и дислексията водят до значителни затруднения в развитието на детето и затова е необходима своевременна логопедична намеса, и използване на специална програма за упражнения.

Понятието "специфични разстройства на развитието на училищните умения" (СРРУУ) е пряко сравнимо със "специфичните разстройства на развитието на речта и езика”. По същество тук са приложими същите подходи за дефиниция и оценка. Това са разстройства, при които нормалните начини за придобиване на умения са увредени още в ранните стадии на развитието; нарушението не е просто последица от липсата на възможност за научаване и не се дължи на някаква форма на придобита мозъчна травма или заболяване. По-скоро се смята, че разстройствата се дължат на ненормалност в когнитивното (от лат. cognitio "познание" познавателното, свързано със съдържанието) функциониране, които произтичат в по-голямата си част от някакъв вид биологично разстройство на функциите. Тези състояния се срещат по-често при момчетата, както при повечето други разстройства на развитието. Специфичните разстройства на развитието на училищните умения обхващат групи разстройства, проявяващи се със специфични и значими нарушения в процеса на овладяване на училищните умения. Тези нарушения в научаването не са пряка последица от други разстройства (например умствено изоставане, груби неврологични дефицити, некоригирани остри проблеми със зрението и слуха, или емоционални разстройства), макар че могат да се появят успоредно с тези състояния. СРРУУ често се срещат в съчетание с други клинични синдроми (например разстройство с дефицит във вниманието или поведенческо разстройство), или други разстройства на развитието (например специфично разстройство на развитието на двигателната функция или специфично разстройство на развитието на речта и езика.

1. 
   Иванов, В., Логопедия, С., Наука и изкуство, 1973 г.
   
2. 
   Карагьозов, И., А. Гърбачева, Специална педагогика, Велико Търново, Абагар, 1996 г.
   
3. 
   Матанова, В., Психология на аномалното развитие, С. Немезида, 2003 г.
   
4. 
   Сиймън, Д., Кенрик, Д., Психология, С., НБУ, 2002 г.
   

Изготвил: доц. д-р Георги Проданов

Агнозия – нарушение на способността за разпознаване на слухови, зрителни и осезателни възприятия при запазени периферни сетивни органи и нервни пътища, поради нарушения във висшите отдели на главния мозък

Акалкулия – нарушения в способностите за изчисление

Алалия – липса или ограничение в развитието на речта при деца със запазен слух и нормален интелект

Апраксия – загуба на способността за извършване на сложни придобити двигателни умения (връзване на обувките)

Артикулация – в езикознанието – учленяване на говорните звукове.

Афазия – загуба или увреждане на способността да се възпроизвежда или да се разбира чужда реч

Афония – нарушения в гласообразуването

Брадилалия – забавена реч

Дизартрия – нарушения в координацията на говорния процес, като са засегнати фонацията, дишането и артикулацията в резултат на огнищни увреди на централната или периферна нервна система.

Дисграфия – трудности при усвояване на писането

Дислексия – трудности при усвояване на четенето

Лепетна реч (лепет) – неясна несвързана реч при бебетата гукане.

Логопатия – нарушение на речта

Морфема – най-малката смислова единица в езика

Тахилалия – ускорена реч

Фонация – възпроизвеждане на различни звуци, което се осъществява посредством вибрация на гласните връзки на ларинкса. Понякога се означава и като вокализация.

Фонема – най-малката звуково неделима частица от състава на думата