Реферат на тема: " Естетическо възпитание същност, задачи, методи и форми на възпитание" по учебна дисциплина: „ Педагогика"
Изтегляне 57.4 Kb.
|
|
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ” БЛАГОЕВГРАД СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ РЕФЕРАТ на тема:
по учебна дисциплина:
Изготвил: Проверил: Гергана Тонина проф. д-р Мария Кичева Фак.номер: ПП-767 2024г.
СЪДЪРЖАНИЕ: Увод – стр. 3 Естетическо възпитание – същност, задачи, методи и форми на възпитание –стр. 4-15 Заключение – стр. 16 Използвана литература – стр. 17 Увод Естетическото възпитание се появява като термин през XVIII век. За неговото възникване се знае точната дата, но се твърди, че е възникнало не по-рано от 1735г. и не по-късно от 1793-1795г. Понятието „естетичен” произлиза от гръцкото aisthetikos, което означава чувствителен, изящен, хубав. То се въвежда като научно от Александър Баумгартен, който го свързва със сетивното възприемане на света, обозначаването на по- първичното човешко и предшествуващото логическо познание. Първият човек, който разработва в теория за „естетическото възпитание” е Шилер. Той описва предимно дейност, характерна за древността и гръцката античност. Тя може да възвръща човешката цялост и хармония. Мнението на Фридрих Шилер е, че естетиката и естетическото възпитание имат лечебна способност и могат да „излекуват” човека от новото време. Касае се до едностранчивостта, като следствие от разделението на труда и нарушената рационално-емоционална хармония. Според Шилер това е от изключителна необходимост, като се аргументира, че естетически уредената държава и общуването с красивото може да обедини действията на индивидите, а красотата може да подпомогне изграждането на някои качества у индивида. Съществува една идея, отнасяща се до естетиката, наречена „гръцка калокагатия”. Тя включва в себе си целостността и човешката хармония, богатата душевност на човек и единството на неговите добродетели. Целта на тази идея е цялостното възпитание на човека. Други известни идеи за „природата- хармония” и „симетрията на частите” като същност на красотата, са тези на древните питагорейци. Според тях първото е вътрешно присъщо на нещата, които са състава на света, а второто определят като същност на красотата и споменават, че „от кръговото движение на небесните светила възниква хармоничен звук”. Идеите от Древността за хармонията са продължени от най- прочутите мислители и хуманисти на различните епохи. Типичен пример е Кант, който в края на XVIII век утвърждава истината за единството на природната и човешката красота. Той казва, че природната красота е прекрасна, но човекът е единственият е способен да бъде идеал на красотата. В края на XX век обаче, Фр. Айала и Дж. Кигер потвърждават Дарвиновата теория, която се отнася до единството и хармонията на човека със заобикалящия го свят, особено чрез единството на всички живи същества. Всичко това е определящо за разкриване на човешката същност и характера на естетическото развитие и възпитание. До скоро естетическото възпитание се е свързвало най- вече с изкуството и въздействието му. При тази концепция се отъждествява естетическото с художественото възпитание. Тази концепция има няколко представители, като един от най- видните е Г. П. Бурса. Неговата теза е, че проявата на естетическо възпитание в училище се състои в това, че у учащите се подбуждат добри вкусове, правилни разбирания в областта на музиката, литературата и др. Друг представител на това твърдение е В. Ванслов. Той поставя акцент в своите определения за това, че съществува необходимост от възпитаване на способността да се разбира и твори изкуство и възпитание посредством него. На естетическото възпитание, посредством изкуството стават привърженици и Франсин Бес, Ирена Войнар и др. Разбира се, горе споменатата концепция не е единствената, отнасяща се до същността на естетическото възпитание. При втората концепция се прави широкоспектърен анализ, като представителите й твърдят, че освен всичко важна роля играе и цялата социална среда. Н. И. Киященко и Н. Л. Лейзеров поддържат тезата, че човек е способен да възприема и дава оценка на красивото, съвършеното в живота и изкуството, да живее и твори според законите на красотата и то от позицията на идеала. По отношение на художественото възпитание, те казват, че е процес, използващ средствата на изкуството, които пораждат у възпитаниците художествен усет и вкус, любов към изкуството и умение да му се наслаждават. Най- добро разграничение на понятията „естетическо” и „художествено” възпитание, може да бъде направено в кръга на социалната среда. Българските автори Кр. Горанов, Ж. Атанасов и др. представят някои виждания за единството и различията в тези типове възпитание. Кр. Горанов разглежда естетическото възпитание, като път към изграждането на човешката цялостност, а художественото възпитание определя, като фиксиран и водещ вид естетическо възпитание. В основата на тезата му стои „родово- видов” принцип. При Ж. Атанасов разграничаването става се изразява в „степенно отношение”. В неговите твърдения се представят няколко степени, а именно елементарно- естетическа и художествено- естетическа. Третата концепция разглежда и дефинира най- пълно и точно естетическото възпитание. По- известен представител е М. С. Каган. Според него естетическото възпитание се състои във формирането на естетическо отношение на човек към всички области на действителността, тъй като всяка от тях съдържа определена естетическа ценност. Именно тази ценност се крие в основата, върху която се разглежда хуманната същност и естетическото възпитание и развитие. Взимайки в предвид теориите на хуманизма и учението за единството и хармонията в света можем да твърдим, че: “Човекът е синтезиран продукт на високо ниво, който се явява висша естетическа проява на единството от природно и социално, както и материално и духовно”. Изтегляне 57.4 Kb. Сподели с приятели:
|