Реферат по "етнология" на тема българската ръкописна книга и нейната украса изготвил: Проверил: Ваня Риза д-р Христина Цонева



страница8/14
Дата03.01.2022
Размер99.45 Kb.
#112451
ТипРеферат
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14
Referat Ethnology
1. Заставка

Заставките се рисуват в началото на всяка самостоятелно текстова цялост (има ръкописи и без украса, но рядко ще се срещнат - поне една плетенична ивица с червено мастило или лъкатушна линия, завършваща с две листенца по края). Заставките са най - разнообразни по форми и рисунък - някои могат да достигнат половин страница и повече. Заглавието понякога е оставало в рамката на орнаментираната заставка, понякога тя се е виела около него като арка, но най - често общите рамки на заглавката са правоъгълни или квадратни. Книжовникът е знаел строго да степенува големината на заставките.

Началата на основните статии или пасажи също са орнаментирани, но по - слабо, а някои просто се различават по големината си и по червенослова. Краят може да бъде фигурален - целият текст да се изписва така, че да образува кръст, или да се стеснява в долната си част и да бъде обграден с плетеница или някакъв друг мотив. Отделните пасажи или стихове са белязани със съчетания от точки и кръстчета, но в рамките и размерите на реда.

В орнаментната украса на ръкописите българският книжовник никога не е губил мярка - не е оставял заставките и инициалите да засенчат текста. Срещу заглавията, за да бъдат те добре видими, е слагал показалка - листче или цветче, а нерядко и ръка със сочещ пръст към новата творба. Подобни украшения е поставял и срещу особено важните места. Ако най - долният ред на някоя страница оставал непълен, той го "подпирал" с някоя плетеница или със змейска глава, отворена срещу реда. Има и други знаци. Интересна е например историята на "рибката", която често се среща по полетата на богослужебните ръкописи срещу един стих, прославящ Троицата. Знакът възхожда от много стара византийска традиция и всъщност е била триъгълник с допрян до него кръг. Свързват употребата му с произведенията на Григорий Богослов. По - късно знакът кръг с триъгълник изчезва от гръцките ръкописи, за да се появи отново през XIV век в славянските. Постепенно книжовникът, на когото харесал този знак, го преиначил по своему. Знакът му приличал на рибка, той го схванал като символ на християнството и започнал да го рисува в полето с всички атрибути на рибата - опашчица, перка и очички. Такива рибки в червено и черно се срещат в нашите ръкописи чак до XVII век.

В многовековното развитие на българската книга орнаменталната украса на ръкописите се променя. Всяка епоха си изработва свой стил и на този стил се подчиняват всички части на украсата. Орнаментът в старобългарските ръкописи се изгражда върху геометричните фигури (кръг, квадрат, лъкатушна или назъбена линия) и растителни мотиви (лист, виещо се стъбло, цвят, пъпка).




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   14




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница