Реглед на стопанската политика
Изтегляне 268.46 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Колко струва пререгистрацията на автомобилите на икономиката
- Ориентировъчна цена на пререгистрацията
- Трябва ли да се плаща толкова много
- Необходими документи за промяна на регистрационен номер**
П Седмичник © ИПИ http://www.ime.bg/pr_bg реглед на стопанската политика В броя ще прочетете: Агенцията по приходите – време за размисъл Пет случки при плащането на данъци. (Реконструкция) Имаме нужда от вашите пари Колко струва пререгистрацията на автомобилите на икономиката? Инфлацията през 2005 г. Кога ще спрат субсидиите за държавните медии? Има ли връзка между свободата, стопанския растеж и благосъстоянието? НОВО на EASI ПОКАНА: “Представяне на Индекса на икономическа свобода 2006 на фондация “Heritage” и “The Wall Street Journal” Агенцията по приходите – време за размисъл Георги Ангелов Наблюдавайки начина, по който стартира работата на Националната агенция по приходите (НАП), неизбежно се забелязват определени аналогии с началото на дейността на една друга печално известна институция – Националната здравно-осигурителна каса. И в двата случая целта на извършваната реформа е подобряване на обслужването и качеството на работата, а в крайна сметка резултатът въобще не се покрива с очакванията. СградиЕдна от основните задачи на НАП през последните години е построяването на нови сгради. Няма публично достъпно изследване, което да показва, че ползите от такава дейност оправдават разходите, които се правят. Всъщност няма никакво изследване, което да изчислява ползите от съществуването на единна агенция по приходите, има единствено пожелателни изказвания на ръководители на агенцията, които твърдят, че ще съберат един милиард лева повече приходи. За да е възможно правилно насочване на усилията и средствата към най-полезните промени в приходната система очевидно е необходимо предварително да се оцени ползата от отделните реформи. В момента това е оставено на самите ръководители на приходната агенция и не е за учудване, че те се занимават повече с придобиване на сгради, отколкото с реалните проблеми по събирането на данъци. Банкови сметкиВ началото на годината много данъкоплатци бяха изненадани от факта, че трябва да превеждат осигурителните си вноски по нови банкови сметки, с нови банкови кодове и параграфи. Какво точно наложи тази промяна - въобще не е ясно. Уж се прави реформа, която да помогне на гражданите, а изведнъж пред същите тези граждани са поставени нови и нови препятствия. И това не е всичко. Тъй като агенцията по приходите не беше направила предварително оповестяване на тези промени, всички бяха изненадани. Нека да си представим една частна фирма, която има два-три милиона клиенти – ще направи ли такава фирма внезапна промяна на банковите си сметки без да уведоми всеки от клиентите си поне няколко седмици предварително? Не, разбира се. Но затова пък чиновническата антипазарна страст на НАП успява да създаде толкова проблеми, че човек започва да се пита възможно ли е ръководството на агенцията да е толкова заблудено, че да си мисли, че самото съществуване на агенцията е прогрес, независимо от това какво прави. Данъчни закониОще преди да се е справила с проблемите по започването на дейността си, агенцията по приходите започна да прави планове за нови “реформи”, от които на много хора вероятно ще им настръхнат косите. Агенцията, както всяка нови институция в България, смята, че да се напишат напълно нови закони е голямо постижение и по тази причина си е поставила за задача да отмени досега действащите данъчни закони, които хората познават, и да ги замени с напълно нови такива. Това означава хиляди данъчни служители, десетки хиляди счетоводители и предприемачи и милиони данъкоплатци да бъдат принудени да загубят милиони работни часове, за да научат какво пише в новите данъчни закони. Освен това цялата практика на съда по тълкуването на законите ще бъде загубена и ще трябва да се създава отново. Немаловажен е и фактът, че за да се решат 2-3 проблема в данъчните закони ще се напишат нови данъчни закони, които ще създадат нови 6-7 проблема, които след това отново ще трябва да се поправят с нови промени и така до безкрай. Писането на изцяло нови закони в която и да е сфера е абсолютно неправилен начин за подобряване на законодателството. Като цяло така се създават толкова големи разходи, че се обезсмислят добрите намерения, които се залагат при съответната реформа. ЕлектронизацияАко само един-два процента от сумите, отделени за сгради на агенцията по приходите, бяха насочени към подобряване на електронното подаване на документи, положителният ефект щеше да бъде огромен. В момента софтуерът за електронно подаване на данъчни декларации е огледално копие на хартиените декларации като реално в него почти не се използват нови технологии. На практика попълването на електронна декларация е по-обременяващо и отнема повече време отколкото попълването на хартиена такава. Тук отново имаме проблем с чиновнически стимули – никой в администрацията не си мръдва пръста, за да направи някаква лесна и полезна реформа. Бюрокрацията прави само един вид реформи – такива, които се проточват много години и за които Европейският съюз или друга международна институция отпуска десетки милиони левове, които могат да се прахосат и с които чиновниците няколко години могат да ходят на командировки по цял свят. Вместо да се правят скъпоструващи, бавни и безсмислени “реформи”, по-добре би било да се съсредоточат усилия към извършването на бързи, ефективни и евтини за данъкоплатеца промени, които реално водят до подобрение и следват най-добрите световни примери. Препоръчваме на ръководството на НАП да проучи опита на други страни, които с минимални средства, стотици пъти по-ниски от отделяните в България, успяват да постигнат пълна електронизация на подаването на данъчни декларации и плащането на данъци /при това става въпрос за по-бедни и по-неразвити спрямо България страни като Гватемала, например/*. КриминализацияЕдна от “новаторските” идеи на отиващия си главен прокурор, прегърната от ръководството на агенцията по приходите, е криминализация на неплащането на данъци. На практика с това агенцията показва собствената си несигурност, че ще успее да подобри нещо в събираемостта на данъците. Подхвърлянето на необмислени идеи, със съмнителна резултатност, за които се отделя огромно време и усилия, е друг един признак на неефективната бюрокрация – когато не можеш да се справиш с някакъв проблем, измисляш безсмислен проектозакон и след това 2-3 години обясняваш, че не можеш да си свършиш работата, защото парламентът не е приел закона. Реакцията на парламента би трябвало да е уволняване на всички висши бюрократи, които прехвърлят по този начин отговорността си върху народното събрание. ------
* Повече информация може да намерите в публикуваната през 2004 година статия “Как се прави е-government?”, Преглед на стопанската политика, бр. 183, юли 2004 г. - http://ime-bg.org/pr_bg/183-6.htm
Пет случки при плащането на данъци. (Реконструкция) Красен Станчев Ако сте решили да си платите данъците през първата седмица на новата година, то е вероятно просто от желание да спестите 5 на сто от данъка, а и за да разберете как работи новата система. Иначе решението е равно на самоизтезание. Най-вероятно е да ви се случи следното. 1. Естествено първо трябва да си попълните данъчна декларация. Нея не можете да купите никъде, но ще трябва да я намерите и разпечатате от Интернет страницата на министерството на финансите. Страницата на агенцията по приходите не работи, въпреки че за тази агенция се заделят бюджетни средства от няколко години. Инструкциите за попълване през въпросната седмица или липсваха, или бяха трудни за намиране, а ако ги намерите, би трябвало да направите и справки с новите закони, за да не би да объркате нещо. Тези закони също щяхте да намерите в Интернет или електронен вид, ако сте абонат на „Юридическа енциклопедия” или на някоя от фирмите, които разпространяват в този вид „Държавен вестник”, т.е. онова, което народните избраници са измислили да вменят като задължение на избирателите. 2. Опашките в агенцията, обаче, не са от хора, които внасят годишния си данък, а от онези, които оправят свои и фирмени сметки с НОИ. Тъй като в новото учреждение предишното формално деление между НОИ и общи данъчни е запазено, служителката, която приема данъчни декларации, би следвало да е относително свободна, защото ентусиазираните като вас са малко. Когато подадете декларацията на гишето, служителката ще ви каже, че декларацията, която подавате, не е онази, която трябва да подавате. Тя просто не е ходила в Интернет, а при „тях” декларации няма. Като цяло не е трудно да я убедите, че в Интернет страницата на министерството на финансите декларацията е точно такава. Ако не ви вярва, някой от началниците вероятно ще я разпознае. 3. Тъй като сте решили да подадете декларация и сте пресметнали 5-те на сто, вие вероятно ще поискате от служителката и да прегледа онова, което сте попълнили: вие искате да внесете парите, а тя, както казахме, няма много работа. Вие сте толкова уникален случай, че могат да се опитат да ви отпратят. Естествено вие не се съгласявате, защото тъй или иначе сте там, не сте вече сигурен (сигурна) в себе си и защото смятате, че няма смисъл да внасяте парите, а след това да уреждате отношенията си с учреждението (ако някъде случайно има грешка). 4. Служителката не би трябвало да ви откаже. Но понеже не познава добре новата данъчна декларация, трябва да се въоръжен(а) със знанието на няколко закона. Например, ако се осигуряване доброволен частен пенсионен фонд, през тази седмица служителката най-често няма да знае какъв процент от данъците се дисконтира с вноските във фонда. Тогава, когато посочите по кой член от данъчно осигурителния кодекса ползвате това право, може и да ви повярват, а може отново да повикат началника, който да знае, да ви повярва или не. Ако сте убедителен (убедителна) в държанието и обясненията се, почти сигурно е, че ще ви повярват. А щом това се случи и проверят сметките в декларацията, вие вече ще можете да платите. 5. Това трябва да стане по нова банкова сметка в поделението на Банка ДСК. Тъй като банковите сметки са нови, никой не ги знае, пред и в ДСК също е пълно с хора. Те се блъскат да разчетат какво пише по разлепените по стъклата бележки и образци. Суматохата се утежнява и от обстоятелството, че хората предпочитат да задават въпроси на банковите служители, а не на данъчните власти. Разлепените бележки, образци и банкови сметки ги няма в Интернет. След като сте се поблъскали, изпитали съжаление към банковите служители, недовиждащите и несигурните в себе си граждани и сте изтърпели неизбежното блъскане, вие вече би трябвало да се си платили данъците за 2005 г. Честито. За да сте си изпълнили към днешна дата задълженията като данъкоплатец, не е задължително да сте мазохист или мазохистка.
Имаме нужда от вашите пари Светла Костадинова За българските емигранти обикновено става въпрос само по лоши поводи – появяват се информации как използват здравната система без да плащат, не допринасят за пенсионната система и не плащат данъци, как държавата предоставя безплатно образование, което те после „изнасят” зад граница и др.подобни. Все пак, тази седмица излезе информация от централната банка за приблизителния размер на парите, изпращани обратно в България от емигрантите. Според изчисленията, българите в чужбина са върнали около 616 милиона евро за първите 10 месеца на 2005 година. Без да коментираме факта, че най-после централната банка заяви официално, че ще наблюдава от близо този поток като изгражда методика за това, ще посочим икономическите ефекти от емигрантските пари за България (според нас, освен паричните трансфери има и т.н. политически и социални трансфери, които са присъщи на емигрантите, а именно обмяната на идеи, нови знания и опит). Положителни ефекти от емигрантските пари за българската икономика
От всичко казано до тук ясно виждаме положителните ефекти от емигрантските пари за българската икономика, но не трябва да забравяме, че нищо не може да замени стабилната икономика и добрите условия за инвестиции. Емигрантите ще изпращат и инвестират средства със много по-големи мултиплициращи ефекти ако има добри бизнес възможности в страната.
Източник: БНБ, НСИ *Забележка: Данните за 2005 г. са за периода януари – септември. Можем да очакваме те да достигнат до нивото от 2004 г.
Колко струва пререгистрацията на автомобилите на икономиката?Велико ДимитровПрез седмицата стана ясно, че до 31-ви март тази година всички коли в България трябва да имат регистрационни номера със синя лента, на която да е изобразено българското знаме и да пише BG. По принцип срокът беше до края на 2006 г., но неочаквана промяна в Наредба I-45 * на МВР го съкрати с 9 месеца. Дали това обаче е наистина наложително, след като заради Европейския съюз (ЕС) ще трябва да се правят нови табели? Според ръководителя на “Пътна полиция” полк. Алекси Стратиев нова смяна няма да има, но това едва ли ще се окаже вярно, тъй като европейските номера са със звездите на Съюза, а нашите без тях.
Следователно по най-обща и оптимистична оценка, пререгистрацията струва почти 50 млн.лв. или около 1/9 от процента от прогнозния БВП за 2006 г. При по-детайлен преглед е много вероятно процесът да излезе и по-скъп (обучение на нови служители, специални мобилни групи, които сменят табелки на паркингите на държавните институции, заплащане за извънредно отработено време; някои от тези разходи може да резултират в по-бърза пререгистрация и до някаква степен да компенсират покачването, което създават). В крайна сметка, при необходимост от повторна смяна на табелите с още по-европейски, сумата, която реално ще е била похабена, е около 50 млн.лв.
Считаме за правилно:
Отпадането на точки 2 и 3 не би трябвало да има никакво негативно отражение върху качеството и сигурността на регистрационния процес, доколкото застраховка “Гражданска отговорност” и документ за платен “пътен данък” нямат пряка връзка с подмяната номерата на колите. Създаването на практики, при които една административна процедура се използва, за да контролира друга е в основата си погрешно, тъй като правилата трябва да се пишат, за да служат на хората, а не едно на друго. Отпадането на точки 2 и 3 ще доведе от една страна до по-ниски разходи за регистриращите поделения на КАТ и техните “клиенти”, а от друга до ускоряване на регистрационния процес (съкращаване на опашките). Решения на качествено друго ниво е обединяване на необходимата информация в единен електронен регистър, който да позволява подаване на заявления за регистрация и при нужда осъществяване на справки от служителите. Така всеки в уречения ден и час ще може да получи монтирани новите си табели само срещу документ за самоличност. Спестените разходи на средства и време ще са огромни. ------ * Наредбата може да бъде прочетена на адрес http://www.kat.mvr.bg/Nar_I-45.txt ** Столична дирекция на вътрешните работи направление “Пътна полиция – КАТ” - http://www.kat.mvr.bg/RegDoc.htm
Инфлацията през 2005 г. Димитър Чобанов Националният статистически институт оповести предварителните данни за динамиката на индекса на потребителските цени (ИПЦ) през 2005 г. Тези данни подлежат на ревизиране, но вероятно окончателните стойности няма да се различават съществено от наличните към момента и това дава възможност за анализ на ситуацията за миналата година според този показател. Изменението на ИПЦ през декември 2005 г. спрямо декември 2004 г. е с 6.5%, а средногодишното е 5.3%. Все пак инфлацията в края на годината представлява точково измерване, докато средногодишната стойност дава по-добра представа за цялостната тенденция. Няколко фактора определят темпа на нарастване на цените през годината. Общата рамка се поставя от валутния борд, който се поддържа в страната, като, заедно с това, влияние оказват кредитната експанзия и свързаните с нея мерки на Българската народна банка (БНБ), фискалната политика на правителството, международната конюнктура, наводненията и по-слабата реколта, както и промяната в някои административно определени цени. Валутният борд представлява спазване на правило при провеждането на паричната политика, което обвързва нарастването на паричната база с търсенето от страна на стопанските агенти. Централната банка не може самостоятелно да увеличи паричната емисия, но запазва някои инструменти за контрол върху паричното предлагане чрез определяне на минималните задължителни резерви и административни действия. На практика действащият в страната паричен режим може да се характеризира като квази-валутен борд, тъй като се отличава от ортодоксалния вариант като БНБ запазва някои от функциите на традиционната централната банка. Бързият темп на нарастване на кредитите логично води до аналогично развитие при паричното предлагане, което способства за повишаване на цените на стоките и услугите, покупката на които се финансира чрез тези кредити. Разбира се, тук трябва да се отчетат и факторите от страна на предлагането на тези стоки и услуги и наличието на конкуренция. В общия случай, когато стоките е възможно да се доставят от множество източници, това не позволява цените им да се вдигнат поради засиленото търсене в малък пазар, какъвто е българският. Така например битовата техника почти не поскъпва през 2005 г. (цените в групата “Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности, и обичайно поддържане на дома” са се повишили с 1.5% спрямо 2004 г.), въпреки че се наблюдава засилено търсене и растеж на потребителските кредити. Мерките на БНБ, насочени към ограничаване на кредитната експанзия, имат задържащо действие върху инфлацията, което се съчетава с политиката на правителството за поддържане на голям излишък в консолидирания бюджет. Изземването на повече пари от данъкоплатците отколкото е необходимо за правителството да финансира своите и без това големи разходи в краткосрочен аспект понижава търсенето и оттам възможностите за повишаване на цените. В дългосрочен план обаче, то понижава спестяванията и инвестициите – тоест намалява предлагането на стоки и услуги, което би повлияло антиинфлационно. От друга страна повишаването на акцизите върху алкохолните напитки, цигарите и горивата има за пряк резултат увеличаване на цените на тези групи стоки (цените в групата алкохолни напитки и тютюневи изделия са нараснали с около 7.6%), а горивата непряко влияят на почти всички цени в икономиката. Този ефект се подсилва от развитието на международните пазари, където цените на горивата се запазиха високи през цялата година, което логично се пренесе и в България. Това развитие пряко се отрази на цените на транспортните услуги, които нараснаха най-бързо през годината – с около 11.4% спрямо 2004 г. Цените на хранителните стоки се повишават с около 4.8%, като една от причините за това е по-слабата реколта вследствие на наводненията. Това се отрази силно негативно на селското стопанство като цяло, където - по предварителни оценки на НСИ - произведената обща продукция е спаднала с 5%, а брутната добавена стойност по базисни цени – с около 16.3% спрямо предходната 2004 г. Други сектори, в които се наблюдава значително нарастване на цените през годината, са здравеопазването (9.9%) и образованието (6.4%), докато услугите като група поскъпват средно с 6.9% и като цяло приносът им за инфлацията през годината е около 36.7%, докато този на хранителните стоки е 34.6%, а на нехранителните – 24.4%. Здравеопазването и образованието са два от секторите, които са доминирани от държавата, реформите в тях са забавени или не се случват изобщо и това се съчетава с постоянно нарастване на разходите за тях. Може да се очаква, че при запазване на досегашната политика в тези сфери, неефективността ще се увеличава. Позитивно развитие може да се види при телекомуникациите и по-точно при цените на мобилните услуги. Под влияние на разширената конкуренция през годината бяха предложени по-изгодни оферти и като цяло цените се понижиха. Тук трябва да припомним, че цените бяха много високи и даваха възможност за реализиране на монополна печалба поради ограничения преди брой лицензи за мобилни и фиксирани оператори. Тоест либерализирането на пазара доведе директно до благоприятни за потребителите ефекти. Това би могло да се случи и като цяло за икономиката при подходяща политика, насочена към разширяване на стопанската свобода. Общият извод за 2005 г. е, че инфлацията е сравнително висока (над 5%), но все пак се понижава спрямо средногодишната стойност за 2004 г., която достигна 6.1%, но е значително по-висока от тази през 2003 г. – 2.3%. Поддържането на подобни инфлационни темпове е възможно да постави под съмнение изпълнението на критерия от Маастрихт (инфлацията да не превишава с повече от 1.5 процентни пункта средната инфлация в трите страни от Еврозоната с най-ниска инфлация), което може да отложи приемането на еврото като законно платежно средство в страната. През 2006 г. относително високите темпове на инфлация ще се запазят, като е твърде вероятно тя дори да се повиши. Това, от своя страна, ще окаже натиск върху реалните доходи на българските граждани, чиито растеж е възможно да се забави. Все пак, инфлацията ще се запази в рамките на едноцифрени стойности, като основната причина за това е валутният борд.
Кога ще спрат субсидиите за държавните медии? Георги Ангелов Оказва се, че преди няколко седмици парламентът е отменил ограничението държавните медии – телевизия и радио, да излъчват само 15 минути реклама на ден. Това е добър повод да се замислим по въпроса има ли смисъл въобще от ограничаване на рекламата по държавните медии, дали ползите от такава политика са повече от негативите и по-фундаментално, трябва ли въобще да има държавни медии? СубсидииПрез 2006 година са предвидени общо 95 милиона лева субсидии от страна на правителството за БНТ и БНР. Всяка година отпусканите субсидии се увеличават, което натоварва данъкоплатците в страната. Оправданието за тези субсидии е, че държавните медии са “обществени” и поради това им е забранено да излъчват повече от 15 минути реклама на ден. Тук възниква въпросът дали излъчването на повече от 15 минути реклама би нарушило независимостта и обществения характер на държавните медии. Общо взето няма причина да смятаме, че обществени са медиите, които се финансират от правителството. Напротив, пряката зависимост от финансиране от един източник, бил той и министерството на финансите, се приема принципно за голям проблем за всяка една институция, държавна или частна. В този смисъл по-голям проблем за обществения характер на държавните медии е това, че се финансират от държавата, отколкото евентуално финансиране от частния рекламен пазар. Вместо да се връща отново ограничението за излъчване само на 15 минути реклама на ден от страна на държавните медии каквито гласове се чуват, по-добре е да се позволи на БНТ и БНР да излъчват толкова реклами, колкото частните им конкуренти. В замяна, правителството може да започне премахване на субсидиите за двете институции. По този начин ще има два положителни ефекта – повече конкуренция на рекламния пазар, която ще се отрази положително на неговото развитие; спестяване на разходи на данъкоплатците, което ще позволи намаление данъчните ставки, които се плащат от тях.
ПриватизацияСлед като се позволи на държавните медии да ползват всички облаги от наличието на свободен рекламен пазар и съответно след като им се спрат държавните субсидии, е възможно да се мисли и за приватизация на медиите и отделянето им от държавата. Приватизацията на медиите може да се случи ако например двете медии се регистрират като търговски дружества и акциите от тях се продадат на един или няколко инвеститора. Възможно е и продажба на акциите на фондовата борса, така че те да са притежание на множество малки акционери. Подобна техника на приватизация и спиране на субсидиите трябва да се приложи и към други държавни медии – например Военния телевизионен канал, който беше създаден преди няколко години, вестник Българска армия и пр. Конкуренция В допълнение на горните мерки, може да се помисли за повишаване на конкуренцията в сектора чрез осигуряване на честоти за още една национална телевизия. Както и на пазара на мобилни комуникации, и при телевизиите има само три лицензирани национални телевизии с честота за разпространение. И в двата сектора в други страни има издадени повече лицензи с повече честоти. Няма причина това да не се случи и в България.
* По-висока стойност означава повече свобода. Така изглежда разположението на нашата страна в сравнение с другите страни. Защо то е точно такова? Какво означава дадено място в класацията на Индекса? Какви са ползите от повечето свобода? Има ли връзка между свободата, стопанския растеж и благосъстоянието? Тези и други въпроси ще обсъждаме с Марк Майлс на пресконференция в БТА, в понеделник, 16 януари от 11 часа и на серия срещи с политици и други организации, между които Обществото Хайек и Българската макроикономическа асоциация.
Ние препоръчвамe Ново на страницата Икономически знания по Интернет превода на “Законност и собственост извън Запада: няколко нови идеи за борба с бедността” от Ернандо де Сото Препоръчваме на нашите читатели и новите материали на страницата на Икономически знания по Интернет, поместени там през 2005 г. Ethics of Transition from Communism – The Dignity of the Human Person as the Foundation of the Transition (от Алехадро Шафуен) Историята на една еврейска банка в България или за новата стопанската история и историята на свободното банкерство (от Нинел Кьосева, презентация и обяснения към нея) Австрийският граждански кодекс в стихове ( Д-р Август Плешнер фон Айхщет) “Законът” на Фредерик Бастиа (предговор към книгата от д-р Красен Станчев) Щастието на народа (от Фредерик Бастиа) Вечно и непреходно послание: Маргарет Тачър за книгата “Законът” За природата и произхода на парите (от Карл Менгер, откъс от Принципи на икономиката, Глава 8, 1871 г. ) Данъчни ставки срещу данъчни приходи (от Ричард Ран) Стабилните пари: критична стъпка по пътя към стопанска свобода и просперитет (от Марк Майлс) Икономическата свобода в България - 2005 (от Георги Ангелов) В защита на либертарианството и нулевия данък (от Милен Велчев) Размисли за новите робства (Предговор към българското издание на "Пътят към робството" от Д-р Николай Неновски) Да се пенсионираш в Чили (от Хосе Пинера) Какво можем да научим от Кидланд и Прескът (от Димитър Чобанов) Да живее Пинера (от Карло Станяро) Improving Monetary Theory in Post-communist Countries – Looking Back to Cantillon (от Николай Неновски) Люлката на европейския данъчен бунт: Естония (от Ханс Лабом) Историята на два автобуса (от Гари Норт) Определения и роли организираната престъпност (от Красен Станчев) Лечение чрез регулиране. САЩ - аналогичен на България случай, но не съвсем (от Ричард Ран) Данъчен лек по швейцарски (от Чарлз Адамс) Защо търгуват хората (от Карл Менгер) Възхвала за президента Рейгън (от Маргарет Тачър) Да си спомним за Роналд Рейгън (от Дейвид Боуз) Новите тирани на Европа (от Ричард Ран) България и Киргизстан (оптимистичен опит върху ползата от политическото съревнование) (от Красен Станчев) Данъчна Европа (от Вероник де Ружи) Политическа икономия на новото правителство: на вниманието на министър-председателя г-н Станишев (от ИПИ) По-ниски данъци, bitte (от Мариан Л. Тупи) Икономическата свобода – по-силна по влияние от демократичността (от Ясен Халачлийски) 10 причини за премахването на данък печалба (от Рута Вайниене) Капитал и солидарност (невидимите послания от икономическите програми) (от Красен Станчев) Bulgarian Legal Mystery (от Валентин Врайков) Престолът в Брюксел или Миналото на Белгия като бъдеще на Европа (Пол Белиен) Balkan Political Economy: Crisis, Policy and Business (от Мартин Димитров, Красен Станчев и Петя Мандова) Лични впечатления от отварянето на Берлинската стена (Извадки от един стар бележник по случай Международния ден на свободата, 9 ноември) (Красен Станчев) Shadowing the euro: Bulgaria’s monetary policy five years on (от Мартин Заимов Калин Христов) Френските бунтове: решение чрез предлагане (От Влад Синьорели) Разгърнете икономическата свобода (от Стив Ханке) Икономическият модел на Кралство Дания в контекста на глобалната конкуренция (от Елена Маркова) Силата на производителността (от Уилиам Луис) Социална държава – шовинистични настроения (от Красен Станчев) Социо-мазохизъм: Как Германия и Франция, двамата болни на Европа, се самоизмъчват (от Антони де Жасе) Свободна търговия и толерантност: Случаят Швейцария (от Виктория Кърсън Прайс) The Rebirth of Capitalism in Bulgaria (от Ремен Аврабов и Камен Генов) Курсове 
Качени са лекции от пета до девета http://easibulgaria.org/guide/courses-content.php Допълнение: История на свободното движение на капитали, стоки и хора. Контра-движението от края на ХІХ и първата половина на ХХ (от Красен Станчев) 
Качени са лекции от пета до девета http://easibulgaria.org/guide/courses3.php Допълнение: Political Economy of Property Rights (от Дайв Уеймър) Допълнение: PRIVATE PROPERTY—A PREREQUISITE FOR CLASSICAL CAPITALISM (от Светозар Пейович) Basics of Market Economics: Ten Principles and Seven Venues to Prosperity (от Красен Станчев)
ПОКАНА Институт за пазарна икономика (www.ime.bg) Георги Ангелов, Светла Костадинова, Красен Станчев, Димитър Чобанов, Адриана Младенова, Велико Димитров © Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му. За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg На 16 януари 2006 г. (понеделник) от 11.00 ч. в Българската телеграфна агенция ще се проведе пресконференция на тема “Представяне на Индекса на икономическа свобода 2006 на фондация “Heritage” и “The Wall Street Journal” с участието на г-н Марк Майлс, представител на издателите от фондация “Херитидж” и Уол Стрийт Джърнъл и екип от Института за пазарна икономика. 1 По данни на “Пътна полиция” 2 Национален статистически институт
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме Изтегляне 268.46 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||