Република българия четиридесет и първо народно събрание комисия по здравеопазването

На заседанието присъстваха министърът на здравеопазването, г-жа Десислава Атанасова, представители на Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации в сферата на здравеопазването, пациентските организации, неправителствени организации и водещи медицински специалисти.

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от един от вносителите г-н Кирил Гумнеров, който информира народните представители, че въвеждането на пълна забрана за тютюнопушене на закрити обществени места е довело до тежки икономически и финансови последици за ресторантьорския бизнес. Той представи данни, според които оборотите на заведенията за периода м. септември – ноември 2012 г. са намалели с между 30 и 60%, а прогнозите сочат, че се очаква съкращаване на около 50 000 работни места в бранша. Господин Гумнеров подчерта, че не се противопоставя на вредата от тютюнопушенето, а на ефективността на въведената забрана. В подкрепа на това твърдение, той цитира официални данни, получени от Министерството на финансите и Агенция „Митници”, които показват, че след въвеждането на забраната, събраният акциз от цигари е с 8% повече, което според него означава, че предприетите мерки са неефективни и не постигат поставените цели.

Министър Десислава Атанасова представи становището на Министерството на здравеопазването, в което се подчертава, че България е сред първите места по заболеваемост от сърдечносъдови и онкологични заболявания в Европейския съюз. Според официални данни на Националната здравноосигурителна каса, през 2011 г. са заплатени 38 млн. лв. само за лечение на хронично обструктивна белодробна болест, като броят на пациентите, преминали през лечебните заведения са 68 000. През същия период, 130 000 души са потърсили медицинска помощ поради сърдечна недостатъчност, а пациентите с онкологични заболявания се увеличават с всяка изминала година. Тя уточни, че голяма част от социално значимите заболявания се дължат на вредните навици и воденето на нездравословен начин на живот, включително и тютюнопушенето. Въз основа на представените данни и факти, министър Атанасова призова народните представители от Комисията по здравеопазването да не приемат предлагания законопроект.

Представителите на пациентските и неправителствените организации и изтъкнати медицински специалисти в областта на онкологичните, белодробните и сърдечносъдовите заболявания изразиха единодушна подкрепа за запазване на пълната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, тъй като само по този начин ще се гарантира опазването и защитата на общественото здраве.

В хода на дискусията, членовете на Комисията по здравеопазването изтъкнаха, че предлаганият законопроект противоречи на общоприетата политика на Европейския съюз по отношение вредата от тютюнопушенето и се обединиха около становището, че при вземането на законодателни решения, Комисията следва да бъде водена от един единствен приоритет – опазване здравето на нацията. Народните представители посочиха, че изложените аргументи са само една част от доводите, поради които няма да подкрепят предлаганите изменения и допълнения в Закона за здравето.
Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати „За” – 0, „Против”- 11, „Въздържал се”- 0, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 254-01-96, внесен от н. п. Кирил Гумнеров и Стоян Иванов на 27 септември 2012 г.

2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 202-01-71, внесен от Министерски съвет на 8 ноември 2012 г.

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от д-р Димитър Димитров, и. д. директор на Дирекция „Обществено здраве и управление на специализирани донорски програми” в Министерството на здравеопазването. Той информира народните представители, че предлаганите изменения и допълнения имат за цел създаване на законово основание за издаване на наредба от министъра на здравеопазването, с която да се определят максимално допустимите нива на въздействие върху човека на електрически, магнитни и електромагнитни полета в честотния обхват от 0 Hz до 300 GHz, излъчвани от обекти с излъчващи съоръжения, които по своето основно предназначение излъчват, пренасят или трансформират електромагнитна енергия и които могат да въздействат на човека.

Предлага се разписването на процедура по съгласуване за всеки обект с излъчващи съоръжения, на хигиенно-защитна зона, по чиято граница върху земната повърхност и/или над нея, се установяват стойности, по-малки или равни на максимално допустимите нива, извън която не е възможно възникването на неблагоприятни ефекти върху здравето на човека, причинени от въздействието на електромагнитното поле. Предвижда се хигиенно-защитната зона да се съгласува от главния държавен здравен инспектор.

С предлаганите промени в административнонаказателните разпоредби, по-специално със създаването на чл. 219а, се въвеждат санкции при осъществяване на дейности с източници на нейонизиращи лъчения в нарушение на изискванията на закона и на нормативните актове по прилагането му.

Предвижда се Министерството на здравеопазването да създава и поддържа публична информационна база с данни за обектите с излъчващи съоръжения, като всеки гражданин ще има право да получи информация за нивата на електрическите, магнитните и електромагнитните полета, без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

С измененията в раздел ІV „Генетично здраве и генетични изследвания”, по-конкретно в разпоредбите на чл. 143, ал. 3 и чл. 144, ал. 2, се предлага условията и редът за работа на Националната генетична лаборатория, изискванията към дейността на генетичните лаборатории, редът за регистрация, съхраняване, обработка и достъп до информацията в регистъра, както и изискванията към дейността на ДНК банките да се уреждат с наредба на министъра на здравеопазването.