Решение №289/26. 03. 2009 г на Общински съвет Мадан съдържание: въведение I. Раздел първи

3.Климат

Като част от Родопите, общината се характеризира с благоприятен климат за туризъм и отдих. Зимата е продължителна, но мека с обилни валежи от сняг. Средната месечна температура за месец януари е от -7⁰С до 2⁰С. Снежната покривка по високите била се задържа до края на месец май и създава добри условия за развиване на зимни спортове и съответно условия за туризъм. Лятото е прохладно като най-високи средни дневни температура за месец юли са 18⁰С - 19⁰С. Влажността на въздуха е най-висока през месец януари – 80% и най-ниска през периода юли – октомври – 60%. Тук са най-малко дните със силен вятър или с мъгла в сравнени с другите планини в страната. Тук се срещат уникална природна даденост – отрицателно йонизиране на въздуха, влияещо изключително благоприятно на човешкото здраве, а наличието на преобладаващи иглолистни гори в района гарантира благоприятното въздействие върху дихателната система.

Община Мадан попада в континентално-средиземноморската област, южнобългарската климатична подобласт, източнородопски и ниско климатичен район, а частите над 1000 м н.в. в планинска климатична област на същата подобласт. Средната годишна температура е 10 ^о С, средногодишната влажност на въздуха – 77,25 %, а средната продължителност на дните със снежна покривка в годината е 70.

4.Водни ресурси

Водните ресурси на общината са ограничени, преобладават изворните водохващания- каптажи. Силно разчленената и дълбоко врязана хидрографска мрежа бързо дренира терена. Подземните води в района са представени от пукнатинен и грунтов тип. Речната система на района се представя от басейните на горните течения на няколко по-големи реки – на север басейнът на река Арда с притоците Елховска и Чепинска река, която от своя страна малко над Рудозем приема водите на река Рибница. Двете реки се събират в центъра на Рудозем и слети заедно на около 300-400 м, пак в Рудозем се сливат с река Арда, известна тук с името Бяла река.

От село Средногорци река Арда прибира водите на река Маданска и най-значителния ляв приток в горното течение – река Черна.

В централната част по-значителна е Маданската река, която се образува в центъра на град Мадан от сливането на Голяма и Малка река. Голяма река се събира от водите на Бориева река и Хаджийски дол, а Малка река иде от седловината Печинско и събира водите на Петров дол и Въргов дол. Освен това главните реки приемат водите на по-малки притоци, образувани от многобройни планински поточета.

В община Мадан има недостиг на питейна вода и изграждането на язовир “Пловдивци” има голямо значение за задоволяване на населението с постоянен приток на питейна вода. Малките населени места в общината са захранени с питейна вода от собствени водоизточници. Необходимо е да се извърши реконструкция и модернизация на изградените водопроводни мрежи и съоръжения. Канализационни мрежи се изграждат само в големите населени места /гр. Мадан, с. Средногорци, с. Върбина, с . Букова поляна/, като в малките населени места се ползват предимно септични ями. Предстои изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води в с. Върбина и с. Букова поляна. От голямо значение за общината е изпълнението на проектите за четирите язовира от поречието на Горна Арда в частта му каскада “Горна Арда” за язовир Мадан. С реализирането на този голям проект, ще се осигури заетост и ще се създадат условия за туризъм.

На територията на общината съществуват условия за изграждане на алтернативни енергопроизводства в т.ч. 1 МВЕЦ на р. Черна и 2 до 3 фотоволтаични парка.

Свободния хидроенергиен ресурс на р. Арда е усвоен от 2 МВЕЦ със застроена мощност 4 kW в землището на с. Средногорци.

5. Почви, растителност, животински свят

Най-високите части са заети от планинско-ливадни почви. Планинските склонове са покрити от тъмнокафяви и светлокафяви почви.

Срещат се и канелените горски почви, които са най-силно засегнати от ерозионните процеси. Азоналните почвени типове са представени от алувиално-ливадните почви по терасите на по-големите реки .

Горският фонд е 126 813 дка или 76.34% от общата площ на общината, от които иглолистни гори – 75%, широколистни – 25%. Представителите на дървесната растителност са бял и черен бор, смърч, лиственица, дъб, бук и др. Средната възраст на иглолистните е 30 години, а на широколистните 65 години. Дърводобивът за година е 13 хил.куб.м.

Животинският свят на Родопите съчетава представители на всички фаунистични комплекси, характерни за нашата страна. Масивният характер на планината и разнообразието на релефа дават възможност за пълно представяне на височинното разпределение при животинските видове.

Сравнително добре са запазени застрашените и редки видове бозайници – вълкът, дивата коза, златката и някои видове прилепи. Срещат се още лисица, сърна, сив заек и др. Птичият свят се представлява от характерните за средните Родопи птици. Най – южните части от общината попадат в защитената с Директивата за хабитатите зона „Циганско градище”

3.1. Баланс на земите по основни фондове

- дъбови - 314 ха

- букови и други - 1386 ха
Средна възраст на насажденията:

- иглолистни- 30 години

- широколистни - 65 години
Средногодишен добив на дървена маса – около 15 000 куб. м. вт.ч.

- иглолистни - 10 000 куб. м.

- широколистни - 5 000 куб. м.

- Фонд населени места - 8 154 дка. или 4.63 % от общата площ.

- Производствени територии - 386 дка. или 0.24 % от общата площ.

- Водни течения - 1 220 дка. или 0.71 % от общата площ.

- Пътища - 1 351 дка. или 0.78 % от общата площ.

Основни източници за нарушаване на земите и почвите на територията на общината се явяват водната ерозия и добива на оловно-цинкова руда.

Водната ерозия е един от най- сериозните деградационни процеси и в национален мащаб.Тя засяга основно земите и почвите, които са разположени на силно наклонените терени, а такива са около 80% в общината. Ерозионните процеси физически увреждат почвите, чувствително понижават почвеното плодородие.

Продължителното използване на минерални торове, преди всичко на азотните е

довело до вкиселяване на почвите. През последните години рязко намаля използването на такива торове, както и на препаратите за растителна защита.

Характерно за момента на места е и все още вредната практика за горене на растителни остатъци след почистване на селскостопански площи.

От взетите почвени проби през последните няколко години не е регистрирано химическо замърсяване отнасящо се до: нитратни и нитритни съединения, органични замърсители, нефтопродукти и радионуклеиди, а що се отнася до земи и почви замърсени с тежки метали, такива са тези върху които са разположени отвалите и промишлените площадки на Минно-добивното предприятие” Горубсо-Мадан” АД.

Нарушените терени вследствие на дейността на същото предприятие са около 412.136 декара.Същите следва да се рекултивират по проекти.
4. Защитени територии и биоразнообразие

На територията на община Мадан няма специално защитени територии, като природна забележителност могат да се маркират 6 бр. вековни дървета:

Бук /четири броя/ - находящи се в м. “Шадийца”, км. наместничество Тънкото.

Бук /един брой/ - находящ се в населено място Въргов дол, км. наместничество Тънкото.

Бук /един брой/ - находящ се в населено място Печинско, км. наместничество Бориново.

От растенията защитени със “ Закона за защита на природата” на територията на общината /основно покрай поречието на р. Арда” / се срещат 3 вида. Те са родопски силивряк, родопски скален копър и Acer heldreichii. Същите са от групата на редките растения и са посочени в “Червената книга” като защитени.

Във връзка с приложение на “Закона за лечебните растения” под специален режим на опазване и ползване в различните години са различни видове. От тях в нашия регион са разпространени лечебната иглика, лудо биле, рани лист, волски език, кисел трън, мечо грозде, момина сълза и др. за които ежегодно се отпускат квоти за тяхното събиране.

Сравнително голямо е разнообразието на различни видове птици, влечуги и земноводни. Тук са установени над 200 вида птици. По-голямата част от тях са гнездящи. Половината от тях са постоянни видове, а другите след размножителния период отлитат наесен в зимовища, разположени в Мала Азия и Африка. От птиците, които гнездят предимно в иглолистните гори, се срещат трипръстият кълвач, кръсточовката, елховата скатия, черен и качулат синигер. От видовете, обитаващи едновременно иглолистните, иглолистно-широколистните, а дори и само широколистните гори, се наблюдават голямият ястреб, пернатоногата кукумявка, обикновенният мишелов, черен кълвач, елов певец, дърволазка, сокерица и червеногушка.

Земноводните се представляват от зелената и кафявата крастава жаби, дъждовникът и голямия алпийски тритон, които са ниска консервационна стойност.

От защитените влечуги се срещат двата вида сухоземни костенурки, сред които рязко преобладава шипоопашатата. Тези видове обитават тревисти места и храсталаци до 1300 – 1400 метра н.в.

Жълтокоремната бумка, защитен вид по BERN e масово срещан вид за повърностните водоизточници в района

Ловните видове , на територията на общината се представят от дивата свиня, сърната и сивия заек. През последните няколко години се наблюдава тенденция към намаляне на тяхната популация. Основните причини за това са бракониерството и скитащите кучета.

От голямо значение в икономическото развитие е наличието на залежи на полиметални находища на цветни метали в община Мадан . Добивът на минерални ресурси в общината е специализиран в рудодобива, наложил изграждането на редица предприятия в различни области. От общо разработените 40 находища в Маданското рудно поле , 18 са съсредоточени на територията на община Мадан, като даваше до 42% от общия добив на рудата в МРП.

Зелените площи в населените места на територията на общината, които са отредени в градоустройствените планове като такива и се ползват като територии за отдих са около 16 дка. Същите се намират в по-големите населени места, както следва:

В град Мадан има обособена паркова зона с площ 5,5 дка, , в останалите две населени места зелените площи са в централните им части.

Високата растителността в зелените площи е представена от – липа, бреза, каталпа, див кестен, върба, ела и др.
РАЗДЕЛ ВТОРИ
2.1.Демографска характеристика и икономическо развитие по отрасли.

Община Мадан включва 44 населени места в т. ч. и общинския център. Същите са разпределени в 3 кметства и 18 кметски наместничества.

Населението на общината към 23.07.2008 година е 13 851 жители, в т. ч. по населени места /кметства и кметски наместничества/, както следва:

Населено място	Брой жители
град Мадан	6 384
село Върбина	1 161
село Букова Поляна	497
село Средногорци	981
село Бориново	315
село Боровина	490
село Буково	415
село Вехтино	163
село Върба	128
село Галище	280
село Купен	121
село Лещак	336
село Ловци	450
село Ляска	452
село Митовска	218
село Мъглища	306
село Равнил	155
село Равнища	282
село Студена	222
село Тънкото	130
село Цирка	128
село Шаренка	242

В град Мадан живеят 48 % от населението на общината, останалите 52 % са по населените места.Съотношението им по пол е: мъже 49% и жени 51%.

По данни на ТСБ гр. Смолян към 15.10.2008 г. за 2008г., прираста на Община Мадан е отрицателен:

Раждаемост/живородени,бр.	Смъртност/починали,бр.
70	110

Естествен прираст: /- 40/

Механичен прираст: /-74/

Общ прираст: /-114/
Отрицателният механичен прираст показва, че продължава тенденцията броят на изселените жители преобладава драстично над броя на заселените. Сезонно увеличение на населението не се наблюдава, поради липса на атрактивни туристически обекти.

Средната работна заплата за второто тримесечие 2008 г. е както следва:

За страната – 510.00 лв.

За областта – 399.00 лв

За общината – 455.00 лв.

За Общинска администрация – 532 . 00 лв

По данни на бюрото по труда гр. Мадан към 31.10.2008 г. регистрирани като безработни са 671 лица и равнище на безработица за 2008г. – 9.1%

2.2.Икономическо развитие на общината

В миналото основен отрасъл в икономиката на общината беше миннодобивната промишленост. В последствие Горубсо Мадан бе обявено в ликвидация. и приватизирано от руско – турския консорциум “Родопи инвестмънт”. Тези промени доведоха до сериозен спад в икономиката на общината, както и до увеличаване на безработицата и миграцията.

Туризмът като цяло има социално, икономическо, политическо и екологично значение. Той допринася за укрепването на здравето и за възстановяването на работоспособността на хората; обогатява техните познания; повишава езиковата им култура; разкрива нови работни места; осигурява доход на заетите в него; променя облика на селищата и териториите, в които се развива; повишава стандарта на живот на местното население.Възможностите за развитие на туризма в община Мадан все още остават недооценени.

Като потенциални насоки за разивитето му могат да се посочат

• 
  Различните форми на селски туризъм и екотуризъм
  
• 
  Минен туризъм , опознавателен туризъм и др.
  

Заедно с това е разработена и програма за минен туризъм за община Мадан със срок на действие 2005-2010 . Програмата е изготвена по проект “Развитие на минен туризъм в България, прилагайки опита на Франция”. Кандидаствано е по Приоритетна ос 3 на „Оперативна програма”- Регионално развитие 2007-2013г.

• 
  Природните дадености са добра предпоставка за развитие на планинския, селския, еко и стопански туризъм, както и форми на алтернативния туризъм.
  

• 
  Благоприятните природо-климатични условия допринасят за развитие на високопланинското земеделие и животновъдството и производството на екологично чисти продукти за задоволяване потребностите на туристическата индустрия, както и за външния пазар.
  

• 
  Големите площи от разнообразни горски масиви, ливади и поляни, разположени в насечен релеф с голяма надморска височина благоприятствуват развитието на дърводобивната дървопреработващата промишленост и предоставят неповторим и привлекателен природо-климатичен облик на общината.
  

• 
  Наличие на водни ресурси не много големи, но достатъчни, които могат да се превърнат във важен стопански източник за нуждите на енергетиката, селското стопанство, развитието на отдиха и рибовъдството.
  

В релефното разнообразие на общината са включени природните феномени – ждрело, скални образувания, долини, пещери, открити ерозионни форми – дерета. В с.Лещак се наблюдава скалното образувание “Конската глава”. Между Мадан и Рудозем е старата крепост в скален масив “Кичикая”, скалния комплекс “Гъбата” и скално образувание – алпийски обект “Рим папа”. В с. Средногорци: Малко ждрело и водопад “Мечи дол”. В .Шаренка алпийски скат “Бабата “ и пещера в мраморен масив “Пещера Шаренка”. В с.Мъглища – пещера “Дупка” в мрамори и карст. Най-високият панорамен връх е “Бучовица” , следван от връх “Илинден”.

Мраморната пещера е уникална със своето разположение, по-стара е от всеизвестната “Ягодинска пещера”. Пещерата е силно разклонена с няколко зали и с естествени мраморни колони.

В местността “Синия дъб” съществуват уникални мраморни образувания, издълбани от водата. Тази местност е един своеобразен мини резерват с интересна дъбова гора, в която могат да се наблюдават:сърни, зайци, костенурки, различни видове птици и влечуги.

Местността “Гъбъта” е скален масив с малка пещера и стара дъбова гора, подходящ за туристи и алпинисти, природолюбители и гъбари. В пещерата в скалния масив са открити парчета керамика от различни епохи. Скалния масив разполага с подходящо място за бивак на туристите. Следвайки пътеката по скалния масив се стига до “Тракийски рудник” в който са открити примитивни сечива за добив на руда и глинени лампи. В с наметало. Подходяща е за скално катерене. Зад гърба на скалата има останки на древно селище в които са открити следи от глинен водопровод.

Местността “Кичикая” представлява прабългарска крепост, завзета по-късно от римляните. Запазени са стари каменни зидове от сгради и от крепостната стена.Напълно запазен е и кладенецът издълбан 9 м. надолу в скалата. Съществува естествен скален навес, под който се подслоняват стотина овце при лошо време. Този скален навес може да се използва от туристите за лагеруване.

В местността “Бабата” съществуват подходящи места за отдих и пикник, чешма, панорамна гледка към скалите и водопада. Старият рудник е изсечен в самата скала от руски геолози през 50-те години на миналия век. До самия рудник се намират руини от средновековно селище. Туристите могат да отсядат и около малкото езеро, а алпинистите да се изкачват до водопада. Следва типично родопско селище със стари къщи с каменни зидове и сламени покриви – Хаджийски дол.
РАЗДЕЛ ТРЕТИ
Инфраструктура

Пътища

Съгласно чл.56,ал.2 от ЗОС част от пътищата са общинска собственост.За територията на община Мадан в Решение № 236 /13.04.2007 г. на МС за утвърждаване списъка на общинските пътища са признати общо 24 местни пътища. Списъкът включва пътища, които отговарят по функции на изискванията за местен общински път, съгласно чл.3 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата.Критериите са приети от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика.

Местните общински пътища са класифицирани в три категории, съгласно приетия с Решение на Експертния съвет на МРРБ, модел за категоризиране от 30.06.2005 г.

Държавната класификация на републиканските пътища в Република България е утвърдена , съгласно изискванията на чл.4 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата . Списъкът е утвърден с Решение № 945 /01.12.2004 г.на Министерски съвет.На територията на общината са признати :

• 
  Път ІІ-86, който е част трансграничния коридор Никопол – Плевен – Пловдив – Смолян – Рудозем – Ксанти / Гърция /.
  
• 
  Път ІІІ -865 –(Търън – средногорци )- Стояново – Ардино – Бойно - Кърджали
  
• 
  Път ІІІ -867- Средногорци – Мадан – Златоград – Бенковски – Подкова (Момчилград – Маказа)
  

Тази тревожна ситуация е съчетана с неоправдано голямо разходване. Причините са различни, като по-главните са:

• 
  загуби по водопроводната мрежа.
  
• 
  нерационалното и неефективно използване на водата.
  
• 
  използване питейната вода за поливане на селскоктопански култури..
  

Централно водоснабдени населени места, които са в системата на „В и К” на територията на община Мадан са гр. Мадан и кварталите, с. Средногорци, с. Върбина, с. Букова Поляна и с. Ловци.

Жителите на тези населени места съставляват над 60 % от населението на общината.Останалите населени места са с местни източници за водоснабдяване. На територията на община Мадан съгласно чл.191 от Закона за водите към настоящия момент са регистрирани 344 местни водоизточника.

От водохващане Пловдивци, което дава около 60 % от водния ресурс на общината се водоснабдяват град Мадан, кварталите / Батанци, Бориева, Конски дол /, с. Средногорци, с. Ловци. Град Мадан допълнително се водоснабдява от откритите водохващания Петровдолско дере”, ”Яновско дере”, ” Митовско дере”. Водоснабдяването на с. Върбина се осъществява посредством 1 бр.шахтов кладенец разположен в близост до устието на р. Малка река и 8 бр.каптажи на естествени извори. Село Букова Поляна се водозахранва от 1 бр.открито водохващане, находящо се в местноста “Хвойневица” и 7 бр. каптажи на естествени извори.

Средногодишния максимален експлоатационен дебит, който се ползва от тези водоизточници, Q ср. год. е 7.950 л / s.

Дебита на тези водоизточници е със сезонен характер, недостатъчен, особено в летния период - месеците – юли и август. Тогава често се стига до драстичен режим на водоподаването.

На такъв режим са почти всички населени места, в които е концентрирана по-голямата част от населението – гр. Мадан и кварталите, селата Средногорци, Върбина, Букова Поляна, Буково. С особено тежък режим на водоподаване е с. Чурка

Огражданията на повечето санитарно - охранителни зони на водоизточниците са нарушени.

По данни на “В и К” ЕООД гр. Смолян общата дължина на водопроводната мрежа в

• 
  общината е към 110 000 м., от / в т. ч. 23000 м. от с. Пловдивци до гр. Мадан/
  

Като цяло община Мадан има недостиг на питейна вода и доизграждането на язовир Пловдивци е от изключително значение за задоволяване на населението с вода за питейно-битови нужди.

В настоящия момент за града и кварталите водоизточниците са с дебит около 25 л/s.

Съгласно баланса на водните количества на яз. “Пловдивци” за гр. Мадан и кварталите са предвидени 61.64 л/s.

В община Мадан недостига на питейна вода е явен затова довършването на язовир “Пловдивци” ще има голямо значение за задоволяване на населението с постоянен приток на питейна вода. Малките населени места в общината са захранени с питейна вода от собствени водоизточници. Необходимо е да се извърши реконструкция и модернизация на изградените водопроводни мрежи и съоръжения, включително и техните санитарно-охранителни зони. Да се търсят възможните варианти за строителството и на нови.

Контрол върху качеството на питейните води осъществяват, както РИОКОЗ - Смолян, така и експлоатационното дружество “В и К”, които разполагат с необходимите лаборатории за химически и микробиологични анализи на водата. На територията на общината има организирани 21 пункта за пробовземания.

Основният показател, който се наблюдава от микробиологичните анализи е показателя “коли – титър”, а от химичните – показателят остатъчен хлор.

От представената информация на РИОКОЗ е видно, че голяма част при анализите на наблюдаваните показатели показва отклонение от БДС. При определени ситуации – обилни и продължителни валежи, се нарушава в отрицателна посока показателя – мътност.

Основните причини за това са липса на пречиствателни съоръжения на откритите водохващания, както и липса на специално оборудване за хлориране на питейната вода.

Канализации
Канализационни мрежи се изграждат само в града и в по – големите населени места / Върбина, Букова Поляна, Буково и Мъглища /, като в малките населени места се използват предимно септични ями. Предстои изграждане на пречиствателни съоръжения за отпадните води в с. Върбина и с. Букова Поляна.Частична и цялостна реконструкция на съществуваща канализация, както и изграждане се проектира, а на места е в процес на изпълнение.

РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ
АНАЛИЗ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА