"Ролята на библиотечният мениджър за успешното управление и реализация на проекти с европейско финансиране в обществената библиотека"
Изтегляне 39.34 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ключови думи
|
"Ролята на библиотечният мениджър за успешното управление и реализация на проекти с европейско финансиране в обществената библиотека" доц. д-р Калина Иванова, РНБ "П. Р. Славейков", Велико Търново, Катедра "Книгоиздаване и БИД", Факултет,"Математика и информатика", ВТУ "св. Св. Кирил и Методий" е-мейл: kdemireva@mail.bg2 Резюме: В този доклад чрез реализираната проектната дейност на Регионална народна библиотека „П. Р. Славейков" - гр. Велико Търново е представена ролята на библиотечния мениджър за успешното изпълнение на проекти с европейско финансиране, чрез които библиотеката се превръща в културно-образователен център, предлагащ иновативни услуги и възможности за повишаване на информационната грамотност на гражданите и на библиотечно-информационните специалисти от региона и страната. Представена e дейността на библиотеката като дигитален център за опазване на книжовното културно наследство на библиотеките от Централна и Северна България . Ключови думи: обществени библиотеки, библиотечен мениджмънт, проектна дейност, неформално образование, опазване на книжовното наследство, дигитализация, мобилна дигитализация Понятието “управление на проекти” се употребява още от 50-те години на ХX век, а корените на тази дисциплина се появяват десетилетия по-рано. Потребността да се управляват проекти възниква в бизнес средите, осъзнаващи ползите от подреждане на дейностите и опасностите от несъгласувани действия на голям брой отдели и специалисти. Ключовите задачи на управлението на проекта често се изобразяват като триъгълник, илюстриращ трите основни ограничения, влияещи на реализацията и успеха на проекта, както и на възприемането на резултата от страна на финансиращата организация - това са времето, цената и обхвата. Мениджърът трябва да направи така, че проектът да бъде реализиран и да постигне желания резултат, в рамките на ограниченията, като същевременно осигури удовлетвореността на възложителя. Управлението на проекти има процесна и проектна част, макар границата между целите на тези две области да е доста тънка, в това можем да се уверим от самите определения за бизнес процес и проект: - Бизнес процес – това е повторяема съвкупност от свързани по между си мероприятия или задачи, насочени към създаването на определен продукт или услуга. - Проект – това е уникална съвкупност от видове дейности, която има начало и край във времето, насочена е към създаването на определен уникален продукт или услуга, при зададени ограничения за ресурси, срокове, качество и ниво на риск.[7] Много често ръководителите на дадена организация (в частност библиотека) - директор, заместник директор се явяват ръководители на екипа на проекта. Припокриването на дейностите се получава, защото чрез реализацията на дадено проектно предложение се подпомагат управленските функции от една страна, а от друга мениджърският екип има повече опит и организационни възможности за преодоляване на възникналите промени и проблеми вследствие влиянието на външната среда. Проектите се превръщат в част от процесния подход към управлението. Потенциалът и спецификата на приложението на управлението на проекти в библиотечните и други културни институции са предмет на учебника „Разработване и управление на проекти в библиотечно-информационния сектор“ на Т. Тодорова.[3] Изправени пред предизвикателствата на съвременното общество на знанието и свързаността, библиотеките трябва да развият набор от нови функции, в допълнение към традиционните. За да продължат да съществуват в подкрепа на съвременното общество, библиотеките трябва да „влязат“ и да бъдат разпознаваеми в нова роля – на място за придобиване на знания и включване, в пространство за учене, творчество, култура и социална комуникация. В доклада на Агенция "ЕСТАТ" за състоянието на обществените библиотеки се посочва следната перспектива за оцеляване: " За да оцелее, обществената библиотека у нас може да поеме само един път на развитие – да се модернизира, да възприеме промените, които високотехнологичния свят налага, и да заеме по-значима роля в отглеждането на четящи деца и насърчаването на четенето и ученето през целия живот сред възрастните". [6] Днес, макар много професионални и надправителствени организации да работят за създаването на различни стратегии, насоки и перспективни програми за развитие, библиотеките у нас търсят своя път и средства с които да оцелеят в бързо променящата се в технологично и информационно отношение среда. В този аспект и подобна среда реализира своята проектна дейност и Великотърновската народна библиотека. Регионална библиотека „Петко Рачев Славейков” е един от водещите културни институти във Велико Търново, чиято основна цел е да се превърне във фактор подпомагащ развитието на гражданското общество. В началото на 21-то столетие екипът на библиотеката насочи дейността й в няколко направления чрез които тя придоби облика на модерен образователен център и културен институт, предлагащ полезни и разнообразни инициативи. Чрез повсеместно автоматизиране на библиотечните процеси, участие и реализиране на редица европейски проекти, активна международна дейност и актуални образователни и квалификационни форми библиотеката подпомага и е полезна за обществените библиотеки от региона. В европейските програми за опазване и достъп до културното наследство и редица други документи на ЕС библиотеките са тези, които носят отговорността за съхраняване и опазване на писменото културно наследство, неговото пропагандиране и използване чрез дигитализация и други съвременни подходи. В съвременния глобализиран свят – българското книжовно културно наследство е синоним на неповторимост и ярко доказателство за запазване на националната идентичност. Народна библиотека „П. Р. Славейков” заедно с библиотеките от регион Велико Търново притежават и полагат усилия за съхраняването на колекции от ръкописи и старопечатни книги, редки и ценни издания, богата по своето съдържание възрожденска периодика, архивни документи, картички, летописни книги и други библиотечни единици. Въз основа на негативни констатации, че допускаме тяхното съхранение в библиотеките в непригодни условия, което води до рискове, свързани с унищожаването на писмените паметници, носители на национална гордост и източник на самосъзнание си поставихме за цел, да бъдем координационен център по проблемите за опазване и съхраняване на книжовното наследство в библиотеките в Централна Северна България. Показател на нашата политика в това отношение са проектите, които сме реализирали в периода 2006-2018 г.: „За духовните ценности на регион Велико Търново”, чрез който се изгради електронен своден каталог „Старопечатни, редки и ценни издания” и „Обединен каталог на български периодични издания. Дигитална колекция до 1944 г.” (РЕГИНА – ПИ) и чрез проект „Европеана – фотографии” – библиотеката ни има достъп до Европейската цифрова библиотека, в която е предоставила цифровизирани копия на колекцията ни от снимки и пощенски картички. Дигитализацията, като средство за запазване на културната памет на Европа е от ключовите области, застъпени в Програмата на Комисията на ЕС в областта на цифровите технологии. В Доклада, относно изпълнението на Препоръка 2011/711 / ЕС на Комисията (2011-2013 г.) се описва състоянието на цифровизацията в Европа като все още фрагментирано, с ниско качество на метаданните, ниска ефективност на някои инвестиции, липса на свързаност между базите данни, недостатъчно онлайн представяне на някои цифрови ресурси, липса на ясни критерии за оценка на дейностите по цифровизацията и др. Най-новото доказателство, че Регионалната библиотека във Велико Търново е пазител на книжовното културно наследство не само за областта, а и за Централна и Северна България е реализраният проект: Дигитална културна съкровищница „Север +“: документиране, запазване и предоставяне на широк обществен достъп до културното наследство в библиотеки, музеи, архиви и галерии в Северна и Централна България”, който е финансиран от Европейското икономическо пространство по финансовия механизъм 2009-2014 г. и реализира дейности по Мярка 2 „Документиране на културната история” на Програма БГ08 „Културно наследство и съвременни изкуства”. Проектът се реализира в партньорство с 10 обществени и регионални библиотеки и структури на местната власт, както и Окръжна библиотека "Жеорж Баритиу" от гр. Брашов, Румъния1. Целта на проекта бе документиране и запазване на културното наследство, създаване на Дигитален център ”Култура и история” и мрежа за предоставяне на интелектуален достъп до него в културните институции и организации: библиотеки, музеи, галерии и местни архивни сбирки на партньори от Северна и Централна България. Проектът дава възможност за унифициране на процесите на цифровизация и създаването на пълнотекстови бази от данни. Чрез дигиталната конверсия за специализираните колекции от ръкописи, старопечатни книги, възрожденска периодика, стари фотографии, местен архив на недвижимо културно наследство и музейни експонати се осигурява безпрепятствен достъп с европейски измерения на българското културно наследство. Едновременно с това се активизират дейностите на партньорските организации при реализирането на опазващите им функции, които през последните години са оставали на заден план, поради липса на средства за закупуване на модерно техническо оборудване и липса на капацитет в институциите-участнички в проекта. Процесът на включване на доброволци – роми и българи от Центъра за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ е двустранен, от една страна увеличава капацитета на дигиталния център и го обезпечава с човешки ресурси, а от друга участниците придобиват необходимата библиотечна и дигитална компетентност за изпълнение на дейностите по проекта.[4] След приключване на проекта Дигиталният център пое пътя по своето устойчиво развитие и вследствие на далновидната политика на ръководния екип на библиотеката в него се реализират последващи проекти като: "Академичната периодика на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий": Цифровизация и свободен достъп" в рамките на 2017 и 2018 г. и Дигитална конверсия на институционалния архив на Дирекция ТСУ към Община Велико Търново при който се дигитализират ведомостни книги за заплати и архитектурни планове на град Велико Търново, както и проектна документация. При реализацията на проектите за дигитална конверсия на културно-историческото ни наследство и създаване на метаданни ролята на мениджъра бе особено важна. Основната задача на ръководителя на институцията бенефициент е да предвиди източниците за средства за съфинансиране или авансово финансиране на проектите, което е минимум 20% от общия бюджет на проекта. При реализацията на проекта по Програма БГ08 директорът на библиотеката д-р Иван Александров кандидатства от името на библиотеката за безлихвен заем към Община Велико Търново в размер на 120 000 лева, с който да обезпечим дейностите по организирането на обществената поръчка за закупуване на техническото оборудване за дигиталния център и създаване на автоматизирани работни места за изграждане на метаданни в партньорските организации. Исканият заем се предоставя от Община Велико Търново с решение на Общинския съвет и в рамките на 1 година библиотеката е длъжна да възстанови исканата сума. Точно тук си проличават уменията на добрия управленец, т.е да успееш да убедиш общинските съветници и местната власт във важността на твоята дейност за общността и, че институцията, която управляваш работи сериозно, умее да отчита правилно своите проекти и ще успее да получи навреме от финансиращия орган необходимите средства. Риск - мениджмънтът в този случай се явява забавянето в рамките на два месеца на проверката на отчетните документи и извършване на окончателното плащане от финансиращия орган в лицето на Министерство на културата. Този риск от забавяне бе предвиден от страна на библиотеката, като бе заложен по-дълъг срок за връщане на общинския заем. Освен, че се грижи за опазването на книжовното наследство в библиотеките от региона Региналната библиотека полага много усилия и за постоянната квалификация на кадрите във Великотърновска област и повишаване на информационната грамотност на гражданите чрез реализирането на редица проекти по Програма "Учене през целия живот". Връзката между програмата „Учене през целия живот” и обществените библиотеки е в ключовата им роля да подпомагат човешкото развитие в основните сфери на дейност-образование, информация и култура. Библиотеките активно съдействат на неформалното образование и най-вече на индивидуалните образователни потребности на гражданите, като популяризират различни възможности за обучение и оказват помощ в образованието на децата чрез разнообразни форми и методи, сътрудничат на училищата във възпитанието и обогатяването на опита при децата. [2] Независимо, че Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" има изграден дигитален център и създаден електронен каталог с пълнотекстови бази данни 2 в периода 2017-2019 г. ще бъдат реализирани дейности и създадени учебни продукти, свързани с мобилното дигитализиране, за да бъдат обхванати библиотеки, които нямат необходимия ресурсен капацитет за извършване на дигитална конверсия. Проектът "Мобилна дигитализация" (Mobi Dig) има за цел да създаде открито и новаторско обучение за библиотекари, архивисти, ръководители на малки организации и учители в областта на библиотеката, как да се изградят евтини съоръжения за цифровизация за целите им и как да се поддържат натрупаните данни. Прилагането на тези иновативни подходи в областта на професионалното образование и обучение и библиотечната работа е признато и прието в световен мащаб като възникващо изискване за цифровата ера. Една от основните цели на настоящия проект е да систематизира, интегрира и разпространи съвременните практики не само сред малките библиотеки, но и сред институциите за ПОО (Професионално Образование и обучение) като средство за обновяване на работните методи и ресурси за преподавателите и обучаващите се. Проектът е в направление „Сътрудничество за иновации и обмен на добри практики“ по програма „Стратегическо партньорство за професионално образование и обучение“ на Програма "Еразъм+". Изпълнението на проекта започна на 1 септември 2017 год. и ще продължи до 31 август 2019 год. За успешното изпълнение на дейностите по проекта са спазени някои основни принципи при избора на партньорите по проекта като: - Комбиниране на големи и малки по мащаб библиотеки; - Ангажиране на организация с опит в професионалното образование и обучение; - Партньорите да имат необходимия квалифициран персонал и изследователски потенциал за осъществяване на дейностите по проекта. Партньорството съчетава организации, които имат опит в реализацията на проекти на ЕС, опит в цифровизацията и развитието на иновативни образователни ресурси и такива, които са типични представители на целевата група (малка библиотека в Португалия, фондация за малки регионални архиви в Холандия, музей и училище за професионално образование и обучение). То представлява смес от култури, езици и национални перспективи, които ще окажат влияние върху крайните продукти и ще улеснят по-широкото им приемане извън страните партньори: Малките и евтини системи имат едно голямо предимство, лесно могат да бъдат транспортирани в близост до книгите, в малките библиотеки, архиви, читалища, манастири и други колекции. Те са мобилни! Ето защо настоящият проект има за цел да обучи ръководителите на малки организации за това как да се създадат съоръжения за дигитализация на писмени документи и как да съхраняват и поддържат данните за тях. Обучителните материали на проекта ще покажат не само всяка стъпка от процеса на дигитализация, но и как да се стандартизират данните, за да се улесни достъпа до тях, както и да се обменят с други сродни организации. В процеса на изпълнение на проекта ще бъдат създадени 7 модула за обучение, свързани с новите тенденции в дигитализирането на документи, книги, архивни материали. Модулите ще бъдат съпроводени със седем кратки цифрови тренировъчни филми за илюстрация на дейностите. Всеки партньор от консорциума ще разработи един обучителен модул и ще подготви тренировъчен филм към него. Проектът MobiDig ще разработи иновативни инструменти и електронни образователни ресурси, допринасящи за открито дистанционно обучение и повишаване на квалификацията на библиотекарите, ръководителите на библиотеките, учителите и преподавателите. Материалите ще бъдат подходящи за допълнително обучение или квалификация на библиотекари, архивисти и др Учебното съдържание ще бъде внедрено в Система за Управление на Обучението – LMS (LearningManagementSystem), а цифровите филми ще бъдат интегрирани във всеки от съответните модули в LMS. Идеята е да се използва пълният потенциал на съвременните медии и да се осигури на целевата група колкото се може повече визуални и практични материали за професионално обучение. Съдържанието в LMS ще бъде структурирано съгласно съвременните стандарти за отворено и гъвкаво обучение - модулно съдържание, възможност за гъвкави пътеки за обучение, модулна оценка, характеристики за актуализация и др. Разработената система ще позволява обучение както на работното място, така и дистанционно. Ресурсите ще бъдат онлайн достъпни за безплатно ползване и ще бъдат проектирани по начин, който да е подходящ и за самообучение. Целевата група на проекта за мобилна дигитализация обхваща: - библиотекари и архивисти от малки библиотеки, архиви, читалища и манастири, - ръководители на малки библиотеки, архиви, читалища и манастири, - учители / преподаватели в ПОО, ангажирани в областта на дигитализацията, - библиотекари, архивисти и мениджъри в по-големи културни институции, желаещи да подкрепят по-малките обекти в осъществяването на цифровизацията в тяхната работа. Резултатите от изпълнението на поставените цели се разпространяват от началото на проекта и ще продължат и след края на финансирането. Модулите, филмите и Ръководството ще бъдат достъпни онлайн и след края на проекта в основните езикови версии – английски, български, немски, италиански, холандски и португалски. [1] Тук отново ролята на мениджъра на институцията-координатор в лицето на Регионална библиотека "Петко Р. Славейков" е водеща. Необходими са организационни умения за правилно протичане на стартиращата среща, както и на останалите работни срещи. Да се създаде правилната информираност на местната власт и медиите, които да станат съпричастни и да съдействат на библиотеката при реализирането на проекта, а от друга страна медиите текущо да проследяват и да се интересуват от процесите на проекта и да им дават гласност. По време на проекта се извършва постоянна координация между партньорите и се следи за качествено изпълнение на интелектуалните продукти. Необходимо е от страна на координатора постоянно да се следи изготвената Диаграма на последователностите3, позната ни още като Диаграма на Гант, за да не се пропускат срокове и забави изработването на интелектуалните продукти. Често пъти поради мултизаетостта на участниците в проекта възникват конфликти и недоразумения, които трябва да бъдат потушавани и разрешавани от страна на координатора, за да се избегне рискът от провал на проекта. Освен темата за опазване на културното наследство, библиотеката като обществен информационен център, достъпен за всички слоеве на населението и без дискриминация във всяко едно отношение се включи като партньор в иновативен проект. С риск да не бъдем разбрани от една част на библиотечната гилдия, поради създадената политическа конюнктура по време на реализацията му имахме тоталната подкрепа на директора на библиотеката, който не се усъмни в моралността на целите на проекта и даде съгласието си за реализирането на планираните инициативи и продукти по проекта. През 2017 и 2018 г. Регионална библиотека „П. Р. Славейков“ работи по реализацията на проект „G-book - Gender Identity : Child Readers and Library Collections“ или „Полова идентичност - децата читатели и библиотечните колекции“ с финансовата подкрепа на Програма „Креативна Европа“, под-програма Култура. Темата е нова за България и все още не е добре позната, но е все по-актуална и навлизаща в ежедневието ни. Напоследък и в България има детски автори, които пишат и издават книги, засягащи идеята за полова идентичност. Проектът също така допринася за реализирането на един от първите приоритети, заложени в хоризонталните политики на Националната програма за развитие: България 2020: Създаване на условия за осигуряване на равнопоставеността на половете с цел активното им включване и участие във всички сфери на обществения живот. 4 Интелектуалните продукти, които ще се изработят в това партньорство са: Изтегляне 39.34 Kb. Сподели с приятели:
|