Увод
Докладът за Оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „Подробeн устройствен план - План за застрояване за фотоволтаична централа за производство на електроенергия с мощност 12 000 KW в поземлен имот 032094 в землището на село Оряхово, община Любимец, област Хасково” с предмета и целите на опазване на Защитени зони „САКАР”, определена с идентификационен код BG0000212, „САКАР”, определена с идентификационен код BG0002021 и «Радинчево” (BG0002020) се изготвя на основание чл.2, ал.1, т.3 и във връзка с чл.39, ал.5 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (ДВ, бр. 73/2007 г.).
С Решение № ха-14-ЕО/2011 г. компетентният орган – Регионална инспекция по околната среда и водите - Хасково определя, че за обекта е необходимо да се извърши екологична оценка на ПУП - ПЗ.
Предвид разпоредбите на чл. 31, ал.4 от Закона за биологичното разнообразие и чл. 34, ал. 1, във връзка с чл.21 от Наредбата за условията и реда за извършване на Оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, РИОСВ-Хасково изисква към доклада за ЕО да се представи, като приложение и неразделна част, доклад за оценка степента на въздействие на инвестиционното предложение върху трите цитирани защитени зони.
Докладът е разработен в обхвата на изискванията на чл. 23, ал. 2 на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и в съответствие с чл. 9, ал. 1 на Наредбата.
При изготвяне на настоящия Доклад от страна на Възложителя бяха представени още:
-
Актуална скица № 03310/17.11.2010 г. на Имот № 032094 по картата на възстановената собственост на землището на село Оряхово, община Любимец, област Хасково. с координати на граничните точки;
-
Акт за категоризация на земеделски земи № ТТ-10/11от 16.02.2011 година, издаден от Областна дирекция „Земеделие”, град Хасково при Министерство на земеделието и храните ;
-
Заповед № РД-09-867/01.02.2011 г. на Кмета на Община Любимец;
-
Протокол № 14/30.11.2010 г. на експертния съвет по устройство на територията при Община Любимец;
-
Проект за ПУП-ПЗ на Имот № 032094;
-
Съгласувателно писмо №1120011680/17.01.2011г. на EVN „България Електроразпределение” АД, град Пловдив, КЕЦ „Свиленград”.
-
Удостоверение за поливност, изх. № 3/03.01.2011 г. на „Напоителни системи” ЕАД, клон Хасково;
-
Становище, изх. № 248/07.02.2011 г. на „Водоснабдяване и канализация” град Хасково.
-
Становище № 26-478-1/08.02.2011 г. на „НЕК” ЕАД за присъединяване;
-
„Предпроектно проучване (ОДИТ) на енергийния потенциал на слънчевата радиация в района на село Оряхово, община Любимец и възможностите за използването й като източник на енергия за нуждите на „ЕВТ – Електра Волт Трейд” ЕАД, град Пловдив, изготвен съгласно Наредба 16-27 от 22.01.2008 г.
-
Становище от ДГС Свиленград изх.№ 387/29.03.2011 г.
-
Писма на РИОСВ Стара Загора и Хасково относно други ИП и планове, засягащи зещитените зони
Проведени са консултации с РИОСВ и РИОКОЗ, Хасково, МОСВ – Дирекция „Земни недра и подземни богатства”, Община Любимец, Кметство село Оряхово, БД „ИБР” Пловдив и ОбД „Земеделие” Хасково, Национален институт за паметниците на културата, град София, МИЕТ, Дирекция „Природни ресурси и концесии” – София.
-
АНОТАЦИЯ НА ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
Предвидените дейности не попадат в обхвата на приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и приложение № 2 към чл. 93, ал.1, т.т. 1 и 2 от ЗООС и/или други инвестиционни предложения с предполагаемо значително въздействие върху околната среда, спрямо които те определят критерии, нормативи и други ръководни условия от значение за бъдещото им разрешаване или одобряване по отношение на местоположение, характер, мащабност и експлоатационни условия.
Предложението предвижда изграждането на фотоволтаична електроцентрала с мощност до 12 000 кW в Имот № 032094 по картата на възстановената собственост на землището на село Оряхово, община Любимец, област Хасково. Имотът е собственост на Възложителя, съгласно представената актуална скица и Извлечение от дружествени договори №1007163718/07.10.2009 г. Разположен е северозападно от селото, на отстояние около два километра в южните ниски склонове на Сакар планина. Най-близкият град е общинският център Любимец -13 км, а на около 35 км са Харманли, Тополовград и Свиленград. Границата с Турция е на около 40 км, а тази с Гърция - на 30 км.
Според издадените, от ОбС „Земеделие”, гр. Любимец, скици имотът има следните характеристики:
Площ
/дка/
|
кате
гория
|
НАЧИН НА
ТР. ПОЛЗВАНЕ
|
местност
|
Граници и съседи
|
имот
№
|
предна
значение
|
собственост
|
229.883
|
Х
|
храсти
|
Дживизлика
|
000103
|
полски път
|
общинска
|
032095
|
храсти
|
на възложителя
|
032021
|
нива
|
частна
|
032096
|
храсти
|
на възложителя
|
000105
|
полски път
|
общинска
|
000102
|
полски път
|
общинска
|
000065
|
водоем
|
общинска
|
Координатите на граничните точки на имота са следните:
Точkа №
|
Х
|
У
|
Точkа №
|
Х
|
У
|
1746
|
4579850. 50
|
9478066.38
|
41722
|
4579100.88
|
9477808.44
|
1711
|
4579144.55
|
9478394.30
|
41721
|
4579111.00
|
9477808.22
|
7253
|
4579724.37
|
9478401.19
|
41720
|
4579115.38
|
9477802.00
|
7256
|
4579695.24
|
9478384.39
|
41719
|
4579124.13
|
9477795.31
|
7257
|
4579623.16
|
9478376.90
|
41716
|
4579142.69
|
9477783.72
|
7258
|
4579614.97
|
9478351.95
|
41715
|
4579155.00
|
9477780.81
|
7259
|
4579589.82
|
9478331.12
|
41714
|
4579167.88
|
9477785.66
|
7260
|
4579569.66
|
9478310.25
|
41711
|
4579186.13
|
9477798.81
|
7261
|
4579502.51
|
9478293.72
|
41709
|
4579199.81
|
9477815.09
|
7262
|
4579473.22
|
9478253.91
|
41708
|
4579222.94
|
9477845.63
|
7265
|
4579427.11
|
9478241.24
|
41707
|
4579239.00
|
9477863.09
|
34416
|
4579387.56
|
9478213.44
|
41706
|
4579254.94
|
9477858.09
|
34417
|
4579391.75
|
9478205.56
|
41705
|
4579270.44
|
9477848.38
|
34418
|
4579400.38
|
9478190.91
|
41703
|
4579283.06
|
9477836.50
|
7172
|
4579415.59
|
9478189.64
|
41702
|
4579300.38
|
9477822.50
|
6677
|
4579451.47
|
9478137.44
|
41700
|
4579308.19
|
9477823.63
|
7205
|
4579397.88
|
9478069.37
|
41698
|
4579349.75
|
9477841.06
|
7206
|
4579347.92
|
9478077.73
|
41696
|
4579367.19
|
9477844.19
|
7208
|
4579325.92
|
9478078.89
|
41694
|
4579395.00
|
9477845.50
|
7209
|
4579277.84
|
9478070.23
|
41691
|
4579421.56
|
9477852.44
|
7211
|
4579260.80
|
9478066.35
|
41688
|
4579445.88
|
9477860.81
|
7212
|
4579236.67
|
9478049.50
|
41685
|
4579504.56
|
9477894.69
|
7215
|
4579210.50
|
. 9478026.69
|
41683
|
4579519.88
|
9477905.59
|
7225
|
4579185.32
|
9478001.85
|
41682
|
4579533.69
|
9477913.47
|
7230
|
4579181.23
|
9477989.88
|
41679
|
4579549.63
|
9477911.00
|
7233
|
4579136.88
|
9477943.17
|
41677
|
4579580.94
|
9477919.13
|
7234
|
4579105.77
|
9477929.39
|
41676
|
4579590.56
|
9477928.56
|
7236
|
4579087.62
|
9477908.51
|
41675
|
4579594.06
|
9477937.25
|
7249
|
4579065.38
|
9477875.65
|
41674
|
4579607.88
|
9477954.50
|
7251
|
4579037.15
|
9477845.84
|
41673
|
4579623.00
|
9477960.91
|
Точkа №
|
Х
|
У
|
Точkа №
|
Х
|
У
|
40026
|
4578975.00
|
9477773.25
|
41672
|
4579653.88
|
9477965.94
|
40025
|
4578978.38
|
9477766.41
|
41669
|
4579699.19
|
9477965.63
|
40024
|
4578979.94
|
9477758.50
|
41668
|
4579728.94
|
9477961.78
|
2376
|
4578990.38
|
9477741.09
|
41667
|
4579746.94
|
9477966.63
|
3579
|
4579003.00
|
9477727.75
|
41665
|
4579763.00
|
9477977.38
|
41728
|
4579018.25
|
9477742.28
|
41664
|
4579790.75
|
9478001.28
|
41727
|
4579046.13
|
9477771.63
|
41660
|
4579829.31
|
9478045.97
|
|
|
|
41658
|
4579845.56
|
9478060.03
|
ПУП-ПЗ се изготвя паралелно с процедурите по Глава VІ от ЗООС и чл.31 от ЗБР на база Заповед № РД-09-867/01.02.2011 г. на Кмета на община Любимец, област Хасково. След положителни решения, той ще бъде внесен за утвърждаване в Община Любимец по реда, определен от Закона за устройство на територията. Проведени са и необходимите съгласувания с РИОКОЗ-Хасково, „Напоителни системи” ЕАД, клон Хасково, „В и К”, град Хасково и ЕVN Пловдив.
Необходимостта от реализацията на плана се определя от съвкупността на няколко групи фактори – икономически, социални, политически, екологични.
На 16 февруари 2005 г. влезе в сила Протоколът от Киото (подписан през 1997 г.) към Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата. Той е важна първа стъпка в глобалната борба срещу промените в климата. Той задължава индустриализираните страни да постигнат определени ограничения в емисиите на парникови газове. ЕС си постави за цел за периода 2008-2012 г. да ограничи емисиите си с 8% в сравнение с нивата от 1998 г. Енергията от възобновяеми източници, енергийната ефективност и пестенето на енергия са най-евтините, най-безопасните, най-сигурните и най-приемливите, от гледна точка на природата и обществото, начини да се постигне ограничаване на емисиите на парникови газове в енергийния сектор. Възобновяеми източници на енергия като вятъра, слънчевите фотоволтаични инсталации, слънчевата термична и геотермална енергия, биомасата и енергията на приливите и отливите могат да изпълняват тази цел. Едновременно се дава приоритет на енергийната ефективност и мерките за пестене на енергия. Според Грийнпийс, енергията от възобновяеми източници, заедно с енергийната ефективност, могат да покрият 25% от осигуряването на Европа с енергия до 2020 г.
Понастоящем дейността по ВЕИ в страните–членки на ЕС се определя от ДИРЕКТИВА 2009/28/ЕО НА EВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО. Поставена е основна цел за подобряването на енергийната ефективност на Общността, насочена към постигане на 20 % повишаване на енергийната ефективност до 2020 г. В Приложение 1 са формулирани „Национални общи цели за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия през 2020 г(1) Следва да се подчертае, че с оглед на постигането на националните цели, посочени в настоящото приложение, в насоките на Общността относно държавните помощи за опазване на околната среда, се отбелязва постоянната необходимост от национални механизми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници. За България, делът на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, 2005 г. (S2005) е 9,4 %, а до 2020 г. (S2020) трябва да достигне 16 %.
Предложението ПУП за фотоволтаичен парк е изцяло съобразено с изискванията на няколко важни нормативни акта от българското законодателсто:
-
Закон за енергетиката. Глава 11. “Насърчаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници и по комбиниран начин”, Раздел 1. “Производство на електрическа енергия от ВЕИ” (ДВ,бр.107/ 09.12.2003г.,изм.ДВ.бр.18/05.03.2004г.,изм.ДВ.,бр.18/25.02.2005г.,изм.ДВ.,бр.95/29.11.2005г.,изм.ДВ.,бр.30/11.04.2006г.,изм.ДВ.,бр.65/11.08.2006г.,изм.ДВ.,бр.74/08.09.2006г.).
-
Закон за енергията от възобновяеми източници, приет от ХLI Народно събрание на 21 април 2011 г., Издаден в гр. София на 2 май 2011, отменил Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. (ДВ., бр.49/19.06.2007г.);
-
Наредба № 14 на МРРБ и МЕЕР за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия, Глава 4 “Технически правила и нормативи за проектиране на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от ВЕИ”(ДВ, бр. 53/28.06.2005 г.);
-
Закон за устройство на територията (ДВ.бр.65/22.07.2003г).
-
Националeн план за действие за възобновяеми енергийни източници (2011-2020 г.).
-
Решение No:Ц-015/31.03.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) относно “Определяне на преференциална цена за продажбата на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ, ВяЕЦ, Фотоволтаични ЕЦ и чрез директно изгаряне на биомаса”.
-
Първи национален план за действие по енергийна ефективност 2008–2010 г., приет с Решение на МС от 4 октомври 2007 г.
-
Национална дългосрочна програма за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници 2005-2015 г., МИЕТ/АЕЕ, декември 2005 г.
В унисон с новата, още по-строга политика на ограничаване на изкопаемите неекологични горива и енергия, е и българската вътрешна икономическа политика, която стимулира развитието на сектора на естествено възстановяеми източници.
Преференциалните тарифи за изкупуване на генерираната енергия от фотоволтаични генератори в България е един от най-благоприятните в света, което породи и голям интерес от инвеститори, не само от Европа, но и от САЩ и други страни.
От инвестиционна гледна точка, съществуват поне 10 фактора, които мотивират за средносрочни и дългосрочни капиталовложения в проиводството на електрическа енергия от различните видове фотоволтаични модули:
-
Първичният енергиен източник е слънцето, което е безплатно и практически неизчерпаемо;
-
Оперативното управление на фотоволтаичните съоръжения и системи е автоматично и се извършва дистанционно от електроразпределителните предприятия;
-
Максималната си мощност фотоволтаиците отдават през деня, когато и електроконсумацията е максимална, което благоприятства оптималната работа на електросистемата;
-
Фотоволтаичната система не се нуждае от постоянен оперативен персонал;
-
Фотоволтаичните електроцентрали и паркове имат заводски и сервизни гаранции 20 и повече години;
-
От всички, удобно достъпни за експлоатация, възобновяеми енергийни източници, най-бързо и лесно усвоимият е слънчевата светлина;
-
Фотоволтаиците могат да се разполагат практически навсякъде - по фасадите и покривите на сгради, в дворове и на открито на земеделски и горски терени;
-
България, със слънчевата светлина, съчетана с другите климатични условия, е една от най-подходящите територии за печеливша експлоатация на слънчевата светлина, чрез фотоволтаици.
-
В зависимост от особеностите на терена за фотоволтаици и слънчевоенергийните данни за него, както и от техническите средства за преобразуване на светлината в ток, времето за изкупуване на инвестицията е между 5 и 9 години. Това е вярно за инвестиция без никакви субсидии. Както досегашните, така и новите икономически стимули от европолитиките и еврофондовете, гарантират евросубсидия минимум 50% за частни фотоволтаични проекти. Затова реалният срок за възвръщаемост на инвестицията е в рамките на 3-4 години максимум.
В България съществуват много благоприятни условия за инвестиции в слънчеви енергийни системи. В Германия слънчевата радиация, която попада на 1 квадратен метър площ, средно се равнява на около 1000 киловатчаса енергия годишно. У нас тази стойност е около 1500 киловатчаса енергия средногодишно.
Въпреки преференциалната цена на киловатчас в Германия, която е по-висока от нашата, то фотоволтаичните електроцентрали у нас са по-изгодни.
Предложението отговаря и на „Регионалния план за развитие на Южен централен район на планиране 2007-2013 г.” и Обшинския план за развитние на община Любимец, където още в Приоритет 1 „Развитие и усъвършенстване на инфраструктурата” в подцел 1.4., точка 1.4.5. е за „Стимулиране производството на електроенергия от възобновяеми енергийни източници”.
Не засяга и не противоречи плана за земеразделяне и картата на възстановената собственост на землището на село Оряхово, на Лесоустройствения и Ловоустройствен проект на Държавно горско стопанство Свиленград и на други утвърдени устройствени проекти или програми.
Сподели с приятели: |