Сборник материали Тероризъм, медии, сигурност, 2007 г ас д-р Росен К. Стоянов

(сборник материали Тероризъм, медии, сигурност, 2007 г.)

Например – не е необходимо особено усилие, за да се разбере, че в света едва около 8-10% от населението има достъп до персонални компютри. Самият израз глобално информационно общество сам по себе си представлява повече едно добро пожелание, отколкото реален факт. Постиженията в научно-техническото развитие на най-богатите държави едва ли е достатъчно основание да се твърди, че умозрителната възможност на една имагинерна бъдеща действителност е доказателство за настояща реалност и следва да е особен повод за радост.

В последните 25 години човечеството отново се намира във фазата на нов научно-технически скок. И този път най-важните икономически стратегически перспективи и активи са интелектът, знанията и новите информационни технологии. Повече от половината от вътрешния брутен продукт на по-голямата част от страните, членуващи в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие се създава именно в тази икономическа сфера.

Информационната революция, като продукт от обединението на компютър и телекомуникации, промени коренно и преосмисли съвременното ни битие. Времето и пространството не са вече абсолютни стойности. Индивидът може да стане гражданин на света. Най-често отбелязваната промяна, придружена и с най-дълбоки сътресения, е в сферата на социалните връзки. И тази трансформация, която е следствие на информационната революция, е неизбежна – променят се пространствено-времевите ориентири и измерения на социума и индивида. Информационната революция променя и моделите за организация на обществото. От вертикални връзките между индивидите се превръщат в хоризонтални, като са придружени с увеличаваща се възможност за свободен избор. Променят се и принципите, механизмите за създаване, влияние и промяна на индивидуалното, груповото и на общественото съзнание.

Из основи се променят нивото, видът и принципът на предаването на данни и информация – от равнинна координатната система на социалните връзки се превръща в сферична, като така се улеснява комуникационният акт и информационният обмен в глобален мащаб. Процесите на икономическо, социално, политическо и културно взаимодействие придобиват невиждана досега динамика. Именно в тези явления и принципи, както и в лицето на процесите на социална идентификация с новите технологии, в новите видове комуникация и принципно новите форми на взаимодействие намира свое основание и израз глобализацията. От друга страна, с голяма доза увереност може да се говори за специфично непреодолимо противоречие между потенциал и статукво – глобалността на споменатите процеси и ограничеността на ниво отделна държава (на методите и средствата за разрешаване на произтичащите от тях проблеми).

Най-бързо развитие глобализацията намира именно в полето на съвременните световни комуникационни мрежи, средствата за масова комуникация и информационното осигуряване. Проблемът е, че в сфери като екология, спазване правата на човека и здравеопазване например засега се говори само за възможности за създаване на ефективно действащи глобални структури и институции, но не и за глобализация в смисъл на бързо развиващ се позитивен процес. В настоящият момент в тези сфери се откриват само негативите от индустриалната глобализация.

Съществуващото противоречие между глобализиращият се свят и самобитните граждански общества вече се гради не на основата на индивидуализма от индустриалната епоха, а на този от информационната ера – на стремежа да се самоопределиш като различен на фона на толкова много различности. Очевиден е фактът, че неравномерното разпределение и развитие в съвременното информационно и комуникационно поле води след себе си и закономерното ново социално неравенство – информационното. На дневен ред е въвеждането на още един термин – информационен дизайн – или онази способност на държавата да заема важна роля в регулирането, като норми и взаимодействия, и в самата организация на информационната политика на Интернет във връзката му с другите медии и традиционните политически институции.

Нека посочим някои тенденции и явления на глобализацията в медиите:

- създаване на световна Интернет мрежа с осигурени възможности за използването й за политически, търговски, културни и информационни цели;

- пропаганда на американския начин на живот и масовата култура като световен стандарт;

- утвърждаване идеологията на отвореното общество;

- пропагандиране на либерално-демократичния модел на политическо устройство, като единствения възможен избор пред развиващите се страни.

Интернет коренно промени обстоятелствата и средата на политическия дискурс, а за в бъдеще – и на политическото изобщо. Новият евтин начин за събиране, анализиране, съставяне и употреба на информационни масиви от отделни индивиди, или организирани по някакъв начин групи, допринесе и за промяна на възможностите за комуникация, организация и активни действия във всяка точка на земното кълбо. Това създава и принципно нови начини при опитите за натиск и влияние върху външната политика на всяка страна. Създаде се оптимална за действие среда – поради индивидуалността на прякото действие не е необходима вече предишната стройна организация, многото хора, връзки, конспиративност, помощници, паспорти, пътувания. Почти липсват и ограниченията за избор на цели. Промениха се тактиката, оборудването и начините на действие на терористите. Съвременния свят се сблъска с новото лице на имащи същите подбуди и мотивация хора – кибертерористите.

В същността си отворена и възможно най-демократична медиа Интернет достави и възможност за употребата му като оптимално, от гледна точка на финансиране, достъпност и безопасност, средство за действие. Включително и от страна на терористите. Осигурявайки дистанцираност и анонимност (в определени граници), новата медиа допринесе за възникването на нов феномен – потенциалните кибертерористи да надвишат многократно онези, които имат възможността, познанията, смелостта и нуждата да правят експлозии, да отвличат хора и т.н. В настоящия момент, а вероятно и в бъдеще, подобни действия, оправдани с по-мекия подход в сравнение с реалното разрушение и смърт, ще се явяват заместител на, да ги наречем, твърдите методи за въздействие и принуждение. Използвани най-вече за разрешаване на конфликти и противоречия, действията на кибертерористите няма да имат нито съвсем недостижими цели, нито съвсем безобидни последствия.

Създадоха се предпоставки за принципно ново информационно въздействие. Влизането на хакери в чужди бази данни, т. нар. бомбардировка на противниковите компютри с електронни послания, целящи разстройването и дори изкарването извън строя на цялата таргет информационна и комуникационна система, разпространението на чужди сайтове на собствени лозунги и послания, са само част от новите и модерни въздействия от, чрез и във виртуалното пространство. Които обаче имат съвсем реални последствия. Терористични групи използват Интернет пространството и за вербуване на нови членове, обсъждане и обмен на планове, водене на дейна пропаганда и т.н.

Опасността всъщност идва от умишлената злоупотреба със световната информационна мрежа. Веднъж влезли в компютърната система на фабрика за производство на детски храни или електроцентрала например, кибертерористите могат да постигнат резултати, последствията от които могат да бъдат измерени в огромен брой човешки жертви и милиарди долара загуби. Възможността за проникване в системите на фондовите борси, на международните финансови пазари и на банковите институции са друга от особено примамливите перспективи за целящите паника и нанасяне на огромни загуби модерни терористи. Дори към този списък за прибавим военнопромишления комплекс, информационните системи на армията и флота, авиационния поток, фармацевтичната промишленост и водоснабдяването, картината за възможните полета за действие на кибертерористите отново няма да бъде пълна.

Често занимаващите се с действия, характеризирани като кибертерористични, са хора, които дори не подозират размера на нанасяните от тях щети – от обикновени кракъри и хакери, любители на силните усещания, до злоумишлени вредители (бивши служители на корпорации, студенти, ученици). За всеки едни от тях съществуват и различни мотивации, което прави още по-трудно проучването и борбата с това съвременно дигитално зло. Най-честите подбуди са колкото е възможно по-дълбоко навлизане в системата мишена, себедоказване или просто обикновена шега.

В стремежа си за предотвратяване на подобна черна перспектива специалистите (теоретици и практици) се сблъскват с един основен проблем – не винаги тези актове са дело на организирани групи хора, нито на индивиди, които се стремят към постигане на определена цел. Затова и воденето на ефективна борба с кибертерористите не може да се опира на досега известните във военната стратегия и тактика аналитични и активни методи.

За разлика от конвенционалните въоръжени сили, при които ако са унищожени тридесет процента от човешкия или материален ресурс се приема, че военното формирование на противника се разпада, то за воденето на успешни действия срещу терористите, използващи киберпространството, е необходимо да се отчита голямата вероятност вражеската мрежа да продължи да съществува и да функционира. В Интернет базираните военни операции засега е почти невъзможно точното определяне колко и кои връзки е необходимо да се унищожат, за да се нанесе съкрушителен удар по ответната страна.

Не случайно поради тези (и, разбира се, други) причини в САЩ веднага след атентатите от 11.IX.2001 г. бе създадено Управление за стратегическо влияние (Office of Strategic Influence). Новата секретна служба получи задача и приоритети за противодействие – навсякъде и с всякакви средства, на враждебна по отношение САЩ информация и пропаганда. При това не само по време на конфликти, но и в мирно време. Друг неин приоритет е разпространението на контрапропаганда с цел борба с антиамериканските настроения.

Продължаващото окрупняване в медийния бизнес и оставането на този пазар единствено на големите играчи превръща новините в “друга версия на забавлението, което картелите произвеждат непрекъснато” [1].

В полза на т. нар. медийни моголи (media moguls) бе направеното в САЩ веднага след атентатите от септември 2001 г. предложение за преразглеждане на установеното правило за забрана за едновременното притежаване на един и същ пазар на всекидневник и телевизионна станция. Отплатата за добре свършената работа бе и инвестиция в бъдещето. Регулацията се превърна и в поредното предизвикателство към бъдещото демократично регулиране на медийния сектор.

От страна на широката аудитория съществува известно неразбиране на международните конфликти – причините довели до тях, поводите за провеждане на една или друга операция, значението на даден конфликт за външната политика на конкретната страна и дори за световните тенденции. Но въпреки недотам изяснените принципи на действие и влияние върху живота на всеки един от нас на случващото се понякога на хиляди километри, знание за това какво всъщност става, как и защо започва и какви са развитието и изхода от даден глобален или локален международен проблем ние получаваме преди всичко, ако не и единствено, от масмедиите.

За голямо съжаление медиите често представят изкривен или изопачен образ на международните конфликти. Невъзможността да се отразява винаги пълно и коректно цялата информация за конфликтната сфера е породена от следните примерни ограничения:

- често медиите разполагат само с по няколко минути, за да представят целия комплекс от факти и взаимовръзки по разглежданата проблематика;

- понякога в стремежа да се изпревари конкуренцията се налага да се представя недотам проверена и достоверна информация;

- на дневен ред постоянно е въпросът с достъпа до информация;

- всяка медиа – и сама по себе си, и поради различните специфики на вида си, поставя свои собствени ограничения, забрани, приоритети, като по този начин често се пропуска отразяването и дори следенето на обширна част от конфликтния контекст на международните отношения.

Като най-честото вмешателство идва директно от участниците в международните конфликти, които се опитват да манипулират новините, ясно осъзнавайки силата на съвременните медии [2].

В началото на 80-те години характеристика на медиите бе тяхното локално, местно разпространение – обхващащо регионален, национален пазар и аудитории. В последните десетина години бързо развиващата се индустрия на технологии и компютъризацията увеличиха медийните апетити, като погледът бе насочен в две принципно нови направления:

- разширяване на пазара изобщо – постигане на принципно нови финансови резултати, следствие на инвазията на преди неразработени територии;

- и развиване на мултинационален бизнес – структуриране на трансгранични медийни конгломерати и на информационни и развлекателни мастодонти;

По този начин, превърнали се в своеобразен флагман на глобализацията, медиите станаха проводник и обяснител на глобалните проблеми, конфликти и промени. Влязоха и в ролята на основен фактор за създаване и установяване на различия и прилики, на създаване на врагове и приятели.

Самите медийни гиганти се определят като глобални единици.

“Ние не сме чуждестранна фирма – ние сме международна фирма” (Bertelsmann CEO Thomas Middelhoff – 1998).

“Ние не искаме да бъдем разглеждани като американска компания. Ние мислим глобално” (AOL Time Warner’s Gerald Levin) [3].

Няколко факта – медийната индустрия отчете през 2000 г. общ оборот от сливания в размер на 300 милиарда щатски долара; първите десет в бранша държат 80-85% от музикалната индустрия в целия свят, почти всички търговските телевизионни канали в САЩ и по света, значителна част от европейската ефирна телевизия и т.н. [4].

Медийната дерегулация в САЩ бе последвана и от дерегулация на този пазар в други, създадени с цел осигуряване стабилна среда за бизнес инвестициите организации от локален или международен характер като NAFTA, WTO и други.

Съществуването на десетте големи играчи е подкрепено и от т.нар. медии от втората редица (second-tier media firms) – Трибюн (Tribune Company), Ганет (Gannet), Найт Райдър (Knight-Ridder), Хърст (Hearst), Адванс Пъбликейшънс (Advance Publications), Кирх Груп (Kirch Group), Медиасет (Mediaset), Ройтерс (Reuters) и някои други. С това въпросът за владетелите на медийното пространство е почти изчерпан – осигурен е контрол на повечето книгоиздателства, списания, вестникарски къщи, телевизионни станции, сателитни и кабелни канали, телевизионна продукция, филмова продукция, музикална индустрия, кинотеатри, развлекателна индустрия.

Другата характерна черта на това непрекъснато окрупняване са т.нар. съвместни предприятия (joint ventures)­ и задължителното присъствие в бордовете на директори на конкурентни на пръв поглед фирми от бранша. Това съзнателно проникване и неформално сливане не води след себе си само икономическа изгода и разширяващо се културно влияние, но създава и основа за целенасочено и ефективно политическо въздействие от всякакъв вид и на всички нива. Образите, които се налагат от страна на медиите, най-често отговарят на по-общи вярвания, нагласи и отношения от страна на аудиторията за индивидуални или групови характеристики у обекта на медиатизирането, които в повечето случаи е необходимо само да бъдат подсилени или доосветени. Създаден един път негативният имидж (образът на врага) остава в съзнанието на аудиторията, като непрестанно се допълва, самооправдава и укрепва. Именно на основата на образа на врага и на своите стереотипни нагласи, хората са по-склонни на насилие и са по-податливи на влияние и внушения. В пропагандните техники негативният образ заема основно място при подреждане на дневния ред, при определяне на груповите приоритети и системата на групови ценности и вярвания.

Усилията от страна на медиата за промяната в образа на врага могат да подпомогнат процесите на конфликтният мениджмънт, намаляването на негативните последици от конфликта, както и намирането на най-доброто възможно решение. Пропагандата и комуникацията стават част от новата военна стратегия. Фронтовете, на които в съвременния свят се водят военните действия, се увеличиха – това не са вече само икономически забрани, дипломатически усилия или военни операции, а и целенасочени действия в областта на масовата комуникация.

Терористите, стига те да се намират и да действат на достатъчно безопасно разстояние от този, който получава поредната доза насочено, комуникирано въздействие, се превръщат от престъпници в символи – например Бин Ладен, за мнозина единственият, дръзнал да се противопостави на американския империализъм. Феноменът не е нов, но ефектът е много по-бърз и широк. Неочакваният пропаганден удар от страна на Ладен успя, въпреки че срещу него стоеше най-голямата медиа-империя. Парадоксалното в цялата ситуация е, че въпреки световното си надмощие и използването на свръхмодерна техника и най-нови канали за въздействие, американците не само закъсняха с отговора си, но и претърпяха първоначално поражение на територията на медийната война.

Определено може да се твърди, че американските и световните медии, подкрепящи страната на САЩ след атентатите на 11.IX.2001 г., изоставиха идеята за свободно слово и плурализъм на мненията за сметка на идеологизирането, на демонизирането образа на враговете – все повече страх, напрежение и ненавист. И нямаше как и да бъде иначе – ако не отговориш по подобаващ начин, ще загубиш. Но проблемът не е в отговорите (дали ги има или не) – за разлика от Третият свят в САЩ искат и да чуят за какво става дума, искат и да разберат. Това беше още една загуба – компромис не може да се прави с идеи, като свободно слово, свободни медии и плурализъм, но беше задължително, защото така го изискваше националният интерес и следването на флага.

Едно от проявленията на глобализацията стана възможността от екрана на телевизионния приемник да се наблюдава едва ли не в пряко предаване поредното военно действие или конфликт. Вече не е необходимо да притежаваш някакво оръжие за физическо унищожение. Дори смисълът на оръжието придоби други черти – за да се всееш днес ужас и масова истерия, не е необходимо да заплашваш с ядрено оръжие, бомби или модерни самолети. Достатъчно е да имаш добри познания в областта на компютрите и телекомуникациите. Самото понятие за войната и нейното водене вече е безвъзвратно променено. И, разбира се, способността да се водят успешно такива модерни войни е възможно само след преминаването от индустриално към информационно общество. По този начин надпреварата във въоръжаването от Студената война и космическата надпревара ще се преобразуват в информационно състезание, в информационно противоборство.

Пробив може да се направи не само в специализираните звена, управляващи военните ресурси, но и в конвенционалните средства за масова комуникация – радиоканали, телевизионни канали, Интернет. А използването на стандартни пропагандни техники – опровержение, дезинформация, контраопровержение, компромати и т.н., или най-новите достижения на софтуерните компютърни вируси, логически бомби или хакерски умения, вече е въпрос не на научна фантастика, а на реална тактика и стратегия. Глобализацията на съвременните комуникации и медии постепенно ги превърна в равноправни участници при взимането на решения.

В полето на политиката и държавността се появиха нови уязвими точки на напрежение, с които никои вече не може да не се съобразява. В развитието на всички бъдещи конфликти, били те на военното поле или на дипломатическа основа, трябва да се отчита влиянието на глобалната информационна среда, като основен източник на информация днес.

Две от основните възможности за влияние на средствата за масова комуникация са подборът/селектирането на новините и подреждането им в емисията (изменение на значимостта им). С помощта на тези техники се създава ефект на акцентирането, при който дадено събитие се означава като събитие с приоритет номер едно в съзнанието на аудиторията, за сметка на друга информация. Процесът на самостоятелно търсене и събиране на информация от страна на крайния им потребител – реципиента, се характеризира с по-голяма степен на доверие към така получената или събрана база данни. Но както е добре известно, за да съществуват добрите е необходимо да има и лоши. И в тази връзка самият модерен свят създаде необходимостта от съществуването и на медии, за които спокойно можем да твърдим, че подкрепят терористите например, не спазват моралните и професионални норми, пропагандират и рекламират недемократичност и т.н., и т.н.

Защото ако я няма Ал Джазира да речем откъде другаде ще можем да се осведомим за действията на терористи и сепаратисти. Несъмнено ролята на препредавател на новини от вражеския, т.е. на терористите лагер, не може да бъде отредена на някоя от “нашите” медии, защото сигурно е, че те веднага ще попаднат под обстрела на критици, родолюбци, политици, аудитория. И колко по-удобно е да съществува медиа, която когато и ако е необходимо можем да бъде обвинявана и укорявана, но която си остава също толкова необходима за продължаване на глобалната медиа игра, че е немислимо да бъде спряна и ликвидирана дори. Което всъщност и не е невероятно трудно.

А що се отнася до Интернет то там съществува особено благоприятна среда за разгръщане до краен предел на теорията за невъзможността от проследяване и борба със създателите на сайтове и послания, подкрепящи терористите и прокламиращи техните идеи и желания – въпреки многобройните разузнавателни спътници, оборудваните с най-нова техника шпионски самолети и системи за сигурност. Явно съвременният глобален медиа модел изисква колкото е възможно по-дълго, поне в медийното поле, да съществуват играчи и от двете страни – и добри и лоши, независимо от това дали те все още действат в реалния живот.

1. 
   Crispin, Mark M., 2002 – What’s Wrong With This Picture?, http://www.mediachannel.org/atissue/conflict/.
   
2. 
   Smith Andrew F., 2002 – International Conflict and the Media, http://www.mediachannel.org/atissue/conflict/.
   
3. 
   McChesney, Robert W., 2002 – Corporate Media, Global Capitalism, In Simon Cottle, editor, Media Organisation and Production. London: Sage.
   
4. 
   Пак там.
   

(сборник материали Тероризъм, медии, сигурност, 2007 г.)

Информационната революция, като продукт от обединението на компютър и телекомуникации, промени коренно и преосмисли съвременното ни битие. Времето и пространството не са вече абсолютни стойности.

Създаде се оптимална за действие среда – поради индивидуалността на прякото действие не е необходима вече предишната стройна организация, многото хора, връзки, конспиративност, помощници, паспорти, пътувания. Почти липсват и ограниченията за избор на цели. Промениха се тактиката, оборудването и начините на действие на терористите. Съвременния свят се сблъска с новото лице на имащи същите подбуди и мотивация хора – кибертерористите.

Които обаче имат съвсем реални последствия. Терористични групи използват Интернет пространството и за вербуване на нови членове, обсъждане и обмен на планове, водене на дейна пропаганда и т.н.

Продължаващото окрупняване в медийния бизнес и оставането на този пазар единствено на големите играчи превръща новините в “друга версия на забавлението, което картелите произвеждат непрекъснато” [1].

Явно съвременният глобален медиа модел изисква колкото е възможно по-дълго, поне в медийното поле, да съществуват играчи и от двете страни – и добри и лоши, независимо от това дали те все още действат в реалния живот.

1. 
   Crispin, Mark M., 2002 – What’s Wrong With This Picture?, http://www.mediachannel.org/atissue/conflict/.
   
2. 
   Smith Andrew F., 2002 – International Conflict and the Media, http://www.mediachannel.org/atissue/conflict/.
   
3. 
   McChesney, Robert W., 2002 – Corporate Media, Global Capitalism, In Simon Cottle, editor, Media Organisation and Production. London: Sage.
   
4. 
   Пак там.