„Владетелят никога не трябва да обвинява армията си само защото е

други хора, в натрупани от години огорчения от предишни наши неуспехи или проблеми в личната, в професионалната или в друга сфера. Ако някой ни вдъхва съмнения, че именно той е вдъхновителят на нашия гняв, възможно е в пристъп на ярост да го обсипем с незаслужени обвинения. Ако обаче някой избухне и започне яростно да ви упреква, а на вас ви се струва, че тези упреци са незаслужени, не си въобразявайте, че този гневен пристъп е насочен само срещу вас - не бива да бъдете толкова мнителен. Причините могат да се окажат много по-сложни и по- дъл- боки, защото се коренят назад в миналото, където са замесени немалко предишни обиди, и всичко е толкова преплетено, че не си заслужава да се мъчите да го разберете докрай. Вместо да приемате този акт като лич- на обида, по- разумно е да се опитате да овладеете емоциите си.
Това изместване на перспективата ще ви позволи да се справяте по- успешно с преодоляването на сложните предизвикателства, които са неизбежен спътник на борбата за власт. Вместо да реагирате още по-ярос- тно в сравнение с опонентите си, по-добре ще е да използвате факта, че вашите противници са изпуснали нервите си и поради това са по-лесно уязвими. Запомнете добре най-важния принцип на поведение при подобни емоционални конфликти: на всяка цена трябва да се стремите да запазите разсъдъка си бистър, докато всички други около вас не загубят ума си окончателно.
По време на войната на Трите царства в древен Китай (III век преди Христа) съветниците на главнокомандващия Цяо Цяо му представили документи, уличаващи неколцина от неговите подчинени в заговор, чиято цел била да сътрудничат на неприятеля. Съветниците настоявали пред Цяо Цяо предателите веднага да бъдат арестувани и екзекутирани пред войската за назидание, обаче
Цяо Цяо бил достатъчно мъдър и хвърлил в огъня компрометиращите писма.
Точно в този критичен момент, в навечерието на решителната битка, никак не било разумно да раздава правосъдие, което ще смути и разстрои дисциплината в армията. Цяо Цяо решил първо да се справи с много по-важната задача - да спечели предстоящата битка. По-късно можел да си разчисти сметките с изменниците. Така Цяо Цяо се справил и с двата проблема, защото запазил завидно хладнокръвие в решителния момент.
Да сравним този маниер на поведение с реакцията на Наполеон спрямо
Талейран - императорът е допуснал много сериозната грешка да търси личностите, които са били организаторите на заговора срещу неговата абсолютна власт. По- разумно би било да избере тактиката на Цяо Цяо - първо да се преценят всички евентуални последици от замислените действия. Този подход е далеч по-опасен за противник, дори и за един толкова ловък дипломат, какъвто безсъмнено е бил маркиз Дьо Талейран, и би спомогнал за постепенното, но окончателно отстраняване на външния министър на френската империя от ключовите позиции в пирамидата на властта.
570

Гневът винаги ограничава възможностите ни да реагираме, а за всеки, който се е устремил към властта, свободата на действие е извънредно важен фактор.
След като се научите да не приемате всяко смущаващо събитие като прекалено лично, вие скоро ще установите, че позициите ви в обществото са се укрепили до такава степен, че е възможно сам да останете изненадан от тази рязка положителна промяна. Едва тогава ще имате възможност да се възползвате от емоционалните реакции на хората около вас. Ще можете да ги тласкате към по-смели решения, ще ги въодушевявате, като им описвате победата, която те ще постигнат, само ако се напрегнат още малко. Или пък ще ги победите, като използвате същите средства, които те са избрали, за да ви унизят или унищожат. Припомнете си как се е справил Хари Худини с конкурента си Клепини. Отначало Худини се престорил, че е много по-неспособен от Клепини, с което е приспал бдителността на съперника си и го подвел да очаква лесна победа. След това Хари Худини напълно съзнателно е позволил на Клепини да научи каква е комбинацията, с което го подтикнал към точно определени ходове. И накрая го победил с удивителна лекота. Това е класически пример за справяне с прекалено арогантен съперник - отначало се преструвате, че с нищо не го превъзхождате, дори, напротив - той явно е по-силен от вас, - след което го сразявате с един решителен неотразим удар.
Сун Пин, главнокомандващ на армиите в царството Чи, ученик на великия древнокитайски стратег Сун-дзъ, веднъж повел войската си срещу армиите на съседното княжество Вей, чиято армия двойно превъзхождала войската на Сун
Пин. „Ще запалим сто хиляди факли през първата нощ, която ще прекараме в земите на княжеството Вей! - заповядал мъдрият Сун Пин. - Но през следващата нощ ще намалим факлите на петдесет хиляди, докато на третата нощ в нашия лагер ще оставим да светят само тридесет хиляди...“ На третата нощ съгледвачите на противника доложили на командирите от войските на княжество Вей, че силите на настъпващия противник се стопяват по-бързо от снега в планините. „Знаех си, че онези от царството Чи са жалки страхливци!“ - възкликнал предводителят на войските на княжеството Вей, след което заповядал веднага да се атакува лагерът на Сун Пин, но в бързината тежката пехота, която не можела да напредва бързо заради масивните си брони и щитове, изостанала по пътя към противниковия лагер. Войските на Сун Пин изпълнили точно заповедта му и отначало отстъпвали, за да подмамят вражеските войници да навлязат в тясна планинска клисура, където били обкръжени и избити до един от тежката пехота на Сун Пин. Главно- командващият на армията на Вей загинал заедно с подчинените си, след което конниците на Сун Пин лесно се справили с останалите войски от княжеството Вей.
Ако се изправите лице в лице с необикновено разгорещен опонент, не забравяйте, че най-ефективната тактика в подобни драматични миго
571

ве е да сдържате реакцията си. Припомнете си примера, който ни е оставил маркиз
Дьо Талейран - нищо не може да въздейства така силно върху прекалено изнервения ви опонент, както хладнокръвното ви поведение. Не бива обаче да си позволявате в такъв критичен момент да се подигравате с опонента си - ако се усмихвате подигравателно в лицето му, само ще го вбесите още повече и ще подтикнете да се нахвърли срещу вас с цялата си ярост. Достатъчно е само да запазите хладнокръвие и да се задоволите с аристократична, дори отегчена поза.
Така ще охладите желанието на човека срещу вас да задълбочи спора и да се стигне до страхотен скандал, чиито последици са непредвидими и затова нищо няма да ви гарантира, че ще спечелите тази игра на нерви. При подобни сблъсъци с прекалено темпераментни натури можете да спечелите много, след като вашите съперници ще се принизят и ще си позволят да се държат детински глупаво, докато вие ще опазите достойнството си и самообладанието си.
АСОЦИАЦИЯ

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: