доминанти и модулациите в нови тоналности. По същата аналогия, пианистът се нуждае от разпознаване на взаимоотношенията и движението в новия музикален материал.
Алеаторната авангардната музика поставя пианиста в ролята не само на изпълнително и на композитор на изпълняваната музикална творба и тази нова роля на съавтор довежда до обогатяването на интерпретацията му с по-ярка убедителност, тъй като композицията се обвързва много по-тяс- но, отколкото
при всяка друга музика, с душевността на своя изпълнител, с неговата представа за света, с неговата логика, чувства, оценъчна позиция и талант.
Литература: 1. Cage, J.
(1961). Silence. Connecticut: Wesleyan University Press.2. Климовски, А, & Никитенко, О. (1989).
Жанр и музикален език. София Музикални хоризонти (1), 66-78.3. Лунгарова, М.
(1981). Ръководство по пиано за съвременен нотопис. София Музика. Меглена Живкова Апостолова, професор д-р, Шуменски университет Епископ Константин Преславски, Педагогически факултет, катедра: Музикална естетика, музикално възпитание и изпълнителство;m.apostolova@shu.bg Предизвикателствата на алеаторната музика към пианиста изпълнител