Спасителният кесон и”прометеи-1”

„През 1979 година в резултат на авария беше разрушен прагът на хидрозатвора на язовир „Г. Трайков". Язовирът има особено значение за окръга; в случай на авария на втория изпускател няма да могат да се напояват 300 000 декара обработваема земя. Възникналата авария може да стане причина за разрушаването на язовира, кое­то ще повлече след себе си големи мате­риални загуби и човешки Жертви" може би най-напред трябва да успокоим читателя, че възможната голяма авария остава само на книга. И, естествено, това не е въпрос на шанс. Просто необходимите мерки са взети навреме и опасността е ликвидирана. Но пътят до успешната раз­връзка не е нито лек, нито така гладък. Защото препятствията, които лежат по него, не са толкова от субективен, кол­кото от обективен характер: изключи­телна сложност на задачата, много труд­ни, необичайни условия на работа, зави­симост на редица важни обекти от изхода на операцията. И не на последно място — кой Вариант на аварийно-спасителната дейност ще бъде предпочетен, тъй.като решението не е еднозначно.

На тревожния сигнал откликват специа­листите от ИПП „Водопроект" — София, в продължение на близо две години те раз­работват подробен проект за възстано­вяване на хидрозатвора на главния изпус­кател, който бива изпратен на ръковод­ството на Строител но-експлоатацион­ното предприятие „Водно стопанство" във Варна. След внимателен анализ обаче се оказва, че в страната няма такава орга­низация, която да е в състояние да изпълни предложения първи Вариант, Нещо повече, в него са констатирани известни пропу­ски, чието отчитане е отразено в офи­циалното възражение на СЕП „Водно сто­панство" — Варна, придружено с протокол на компетентна комисия. От изброените във възражението

точки става ясно, че авторите на проекта не дооценяват цялата сложност на пред­лагания от тях метод, не предвиждат значителен брой необходими допълнителни съоръжения, не се съобразяват напълно със спецификата на подводната водолазна ра­бота и нейните ограничени по време възможности* Има пропуски както в про­ектирането, така и по отношение на тех­нологията на възстановителните работи. Ще се ограничим само с един пример: ав­торите на проекта предвиждат поста­вянето на панцеровка (метална обшивка) върху прага на хидрозатвора и около него, изготвена от 14-милиметрова стоманена ламарина. Теглото на ламарината в зави­симост от размерите й варира от 1200 до 1500 килограма, в цялостен вид тя не може да бъде монтирана на съответното място, тъй като транспортната възможност на един водолаз е 30 — 35 килограма тежест. Следователно панцеровката трябва да бъде разделена на 12 — 15 час­ти, които ще бъдат пренесени под водата до мястото на монтажа и заварени там. Необходимото време за заваряване на отделните парчета под вода в около 300 — 350 часа (времето, възприето за за­варяване на 1 линеен метър стомана с де­белина 14 милиметра на дълбочина 34 — 40 метра, е 7 часа). Като се има предвид, че единствената у нас аварийна група за нестандартна подводна дейност разполага с двама правоспособни водолази-заварчици, чийто престой под вода на дълбочина 35 — 40 метра е около 20 минути, лесно можем да пресметнем колко време ще отнеме само заваряването на панцеров­ката — не по-малко от 400 — 450 работ­ни дни! И това е част (наистина, същес­твена) от работата. След монтирането на панцеровката трябва да се извърши нейното анкериране (поставяне на ме­тални скоби, които скрепват дба строи­телни елемента). Според проекта проби­ването на дупките за анкерите трябва да стане със сонда, намираща се на Височина

* Открит отгоре и от едната страна сандък за ремонт ме подводната част на плавателен съд.

45 — 50 метра от мястото на пробива под водата. Отново теоретично решение — изпълнител за него, поне у нас, няма. А след поставянето на анкерите се предвиж­да бетониране под налягане на подпраговото пространство (отдолу на панцеровката) на дълбочина 35 метра. И пак няма кои да го извърши.

За съжаление, проблемът е съвсем ре­ален и изисква срочно един практически осъществим проект.

Вариант втори: класическият метод за възстановяване на аварирал хидрозатвор предвижва изпразване на язо­вира, ремонт на сухо и наново запълване на басейна му с вода. Този метод е свързан с огромни загуби за народното стопан­ство. Само отводняването ще струва 4 милиона лева, а отстраняването на вода­та от мястото на аварията (прага на хидрозатвора) е доста сложно и трудоемко. При най-оптимистични прогнози цялата операция ще продължи не по-малко от 45 дни. По-нататък •— запълването на язо­вира с вода при благоприятни метеоро­логични условия ще стане за една година. Но при известни климатични отклонения то би отнело 5—7 години, от което ще пострада и напояването на обработвае­мата земя. Нанесените щети трудно мо­гат да бъдат пресметнати — във всеки случай става дума за милиони левове.

Вариант трети: практически

Из «Протокол за внедряване на метод за основен ремонт на хидрозатвора на во-

водоземната кула на язовир «Г. Трайков: „През май 1982 година от доц. Николай Ников — ръководител на ОНИЛ по ТЗП (Отраслова научноизследователска лабо­ратория по технология на заваръчното производство — бел. ред.) при ВМЕИ — Варна беше предложен нов метод за отстраняване на аварията, предвиждащ изолация на праговото пространство от вода.

С разпореждане на ръководството на СЕП „Водно стопанство*⁰ — Варна от 28 юли 1982 година доц. Ников беше назначен за ръководител на операцията по възста­новяване на хидрозатвора на язовир „Г. Трайков". Водолазните работи се извър­шваха от групата на ВМФ с ръководител инж. Иван Иванов, Беше проектиран и из­работен специален кесон за запушване на отвора между савака и прага. Работите се извършваха на дълбочина 32 — 35 метра при температура на водата 7—8 градуса Целзий."

Но да се върнем към аварията с основния изпускател на хидрозатвора на язовир «Г. Трайков". След приемането на предложе­ната от доц. Ников оригинална технология за отстраняване на повредата той и не­гови сътрудници от лабораторията се за­емат с изработването на кесона (също по проект на доц. Ников) и осигуряването на цялата необходима за операцията мате­риална част. А какво е необходимо? В това отношение няма никакъв опит — нито у нас, нито в чужбина. Работата започва в пълна неизвестност — оттук и трудностите, и евентуалният риск. Но в пионер