Светослав Герасимов, проф., д-р зоолог-еколог, удостоверение за професионална компетентност №1445 от 19 юли 2007 г на мосв за “Растителен и животински свят” и “Моделиране на въздействието върху околната среда”


ИП, които биха имали известен кумулативен ефект, поради относителната им близост са следните



страница2/6
Дата25.06.2017
Размер0.83 Mb.
1   2   3   4   5   6

ИП, които биха имали известен кумулативен ефект, поради относителната им близост са следните:


Наименование на ИП


Местоположение на имотите


площ кв. м


пор. № 59:

Преместваеми обекти и съоръжение за съхранение на растителна продукция и складово помещение за инвентар


Намиращо се в ПИ 67653.169.12, местност „Карлък”, зем. на гр. Смолян с ЕКАТТЕ 67653, общ. Смолян, обл. Смолянска




Пор. № 64 :

Проект за изменение на териториално – устройствен план (ТУП/ОУП) на Спортно-туристически център „Перелик”


Плана ще се реализира на 5 етапа разчетени за 10 годишен период. Обхвата на изменението на плана е изцяло общински. Цялото изменение ще се извърши на територията на Община Смолян и ще засегне землищата и населените места на: гр. Смолян; с. Гела; с. Мугла; с. Магарджица; с. Солища; с. Стикъл; с. Широка лъка; с. Стойките. Увеичението на обхвата на изменението на плана по отношение на: общата територия е 5,98 пъти, урбанизираната територия – 4,19 пъти, Ски писти – дължина – 9,15 пъти. Легла в места за настаняване – 56,45 пъти. Предлага се промяна на границите на предходната разработка от 2000г. и на курортно туристическата зона, предвид на необходимостта от обвързване на новопроектираната туристическа инфрастрктура за зимни спортове със съществуващите селища


3000000,0


Пор. № 26

БАЗА ЗА ОТДИХ


ПИ 005123, землище на с. Мугла, общ. Смолян


4220,0


Пор. № 27

БАЗА ЗА ОТДИХ и ПАРКИНГ


ПИ 005083, 005084 землище на с. Мугла, общ. Смолян


1667,0


Инвестационните предложения под поредни №№ 26 и 27 са на отстояние повече от 5 км, поради което приемаме, че въздействието им върху района на настоящото ИП ще е незначително. За това може да се съди и по заявените дейности и предназначение на тези ИП.

ИП с пореден № 59 “Преместваеми обекти и съоръжение за съхранение на растителна продукция и складово помещение за инвентар” е върху територията на настоящото ИП и за целта ще се използва площадката на съществуващата сцена и дървената постройка върху нея и за времето до започване реализацията на заплануваните обекти и съоръжения по разглежданото ИП. Като се има предвид целите, за които ще се използва територията приемаме, че няма да има отрицателен ефект върху компонентите на ОС в района, т.к. ще бъде използвана временно и през летния сезон за сушене и съхраняване на събраната растителна продукция.

ИП с пореден № 64 “Проект за изменение на териториално – устройствен план (ТУП/ОУП) на Спортно-туристически център „Перелик” е свързано с увеличение на обхвата по отношение на: общата територия с 5,98 пъти, урбанизираната територия – 4,19 пъти, ски писти – дължина – 9,15 пъти. Предлага се промяна на границите на предходната разработка от 2000г. и на курортно туристическата зона, предвид необходимостта от обвързване на новопроектираната туристическа инфраструктура за зимни спортове със съществуващите селища. Предлаганите изменения са свързани с цялостно разширение на СТЦ, но не са в района на разглежданото ИП.
3. Описание на елементите на инвестиционното предложение, които самостоятелно или в комбинация с други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения биха могли да окажат значително въздействие върху ЗЗ „Триград-Мурсалица” или техните елементи
Елементите на ИП, които самостоятелно или в комбинация други планове, програми и проекти/инвестиционни предложения може да окажат отрицателно въздействие върху предмета и целите на ЗЗ са следните:

  • Частично унищожаване на част от местообитанието „Картълови съобщества върху силикатен терен”;

  • Замърсяване на почви от земекопната и транспортна техника;

  • Атмосферно замърсяване от аерозоли от земекопната и транспортна техника по време на строителството; от отполителни и битови уреди на твърдо гориво и от утъпкващата техника по време на експлоатацията.

  • Шумово натоварване над пределните норми, предимно по време на строителството.

4. Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при изготвянето на плана за инвестиционното предложение
Теренът на ИП попада в границите на защитената зона ЗЗ „Триград-Мурсалица” с код BG0002113 по Директива 79/409 за опазване на дивите птици със специфични цели на опазване.

4.1. Общо описание

4.1.1.. Характеристика

Триград-Мурсалица е разположено в централната част на Западни Родопи на юг от град Девин и западно от град Смолян. Обхваща водосборния басейн на река Въча (реките Широколъшка, Мугленска, Буйновска и др.), рида Мурсалица и част от Виденишкия дял. Южната граница съвпада с държавната граница с Гърция. На изток достига до Смолян, на запад до землищата на селата Борино, Змеица, Чавдар и Буйново, а на север обхваща долината на река Въча до село Стоманево. Територията има средно - и високопланински характер. Районът е карстов със субстрат от мрамори и риолити. Основни хабитати тук са горите, скалните комплекси, ливадите, пасищата и реките. Горите покриват около 70% от територията, най-голяма част, от които са иглолистните гори, основно от смърч /Picea abies/, но на някои места – от бял бор /Pinus sylvestris/ и смесени иглолистни гори. Едни от най-ценните стари гори са тези от черен бор /Pinus nigra/ и ела /Abies alba/. Малки територии са заети от широколистни гори от мизийски бук /Fagus moesiaca/, а също и смесени гори от мизийски бук и воден габър /Ostrya carpinifolia/. Най-компактните широколистни гори заемат северната част на мястото. В мястото попадат Буйновското и Триградското ждрела с обширни скални комплекси. Тревните местообитания са много разнообразни, но преобладават съобществата на обикновена полевица /Agrostis capillaris/ и картъл /Nardus stricta/ (Бондев, 1991). Единствената пълноценна субалпийска зона в Западните Родопи се намира в района на връх Перелик (2192 м.).



4.1.2. Цели и предмет на опазване

Цели на опазване:

  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона;

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата;

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената.


Предмет на опазване:

ПТИЦИ:

Видове, обект на опазване в защитената зона „Триград-Мурсалица” - 29 вида (подредени в таксономичен ред)

Черен щъркел Ciconia nigra

Черна каня Milvus migrans

Осояд Pernis apivorus

Белоопашат мишелов Buteo rufinus

Малък креслив орел Aquila pomarina

Скален орел Aquila chrysaetos

Орел змияр Circaetus gallicus

Белошипа ветрушка Falco naumanni

Сокол скитник Falco peregrinus

Ловен сокол Falco cherrug

Лещарка Bonasa bonasia

Глухар Tetrao urogallus

Планински кеклик Alectoris graeca graeca

Ливаден дърдавец Crex crex

Козодой Caprimulgus europaeus

Бухал Bubo bubo

Врабчова кукумявка Glaucidium passerinum

Пернатонога кукумявка Aegolius funereus

Земеродно рибарче Alcedo atthis

Черен кълвач Dryocopus martius

Сив кълвач Picus canus

Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius

Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus

Трипръст кълва Picoides tridactylus

Горска чучулига Lullula arborea

Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria

Червеногърба сврачка Lanius collurio

Черночела сврачка Lanius minor

Градинска овесарка Emberiza hortulana



Редовно срещащи се и мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за

биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC) – 5 вида

Черношипа ветрушка Falco tinnunculus

Орко Falco subbuteo

Малък ястреб Accipiter nisus

Обикновен мишелов Buteo buteo

Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos


4.1.3. Качество и значимост

В Триград-Мурсалица се срещат общо 141 вида гнездящи птици, като 68 от тях са застрашени или уязвими и са обект на мерки за опазване на техните местообитания. Двадесет вида са вписани в Червената книга на България. От европейско природозащитно значение (SPEC) са 55 вида, като SPEC1 (световно застрашени) са 3 вида (ливадния дърдавец /Crex crex/, ловния сокол /Falco cherrug/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/), SPEC2 са 16 вида и SPEC3 са 20 вида. Останалите видове са с благоприятен природозащиен статус, но концентрирани в Европа, поради което опазването им е от съществено значение. Мястото осигурява подходящи местообитания за 37 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 29 са вписани в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Територията е една от най-важните в страната от значение за Европейски съюз за опазване на скалния орел /Aquila chrysaetos/, сокола скитник /Falco peregrinus/, ловния сокол /Falco cherrug/, сивия кълвач /Picus canus/, глухаря /Tetrao urogallus/, лещарката /Bonasa bonasia/ и черния кълвач /Dryocopus martius/. Триград-Мурсалица е едно от най-важните места в Европа за опазване на значими популации на жълтоглаво кралче /Regulus regulus/.

4.1.4. Уязвимост

Триград-Мурсалица е разположен между държавната граница на юг и населени територии на север и особено на изток, където граничи с областния център Смолян. Районът силно се влияе от горско-стопански дейности, както и от ползването на водите и от туризма. Горите са застрашени от интензивни сечи, както и бракониерски сечи извън строго защитените територии. Това води до промени в качествата и функциите на горските екосистеми, нарушава естествения воден баланс на целия регион и предизвиква ерозионни и свлачищни процеси. Премахването на старите полумъртви дървета и тези с хралупи, ограничава значително възможностите на кълвачите и совите да намират подходящи места за гнездене и храна. Инвестиционни намерения за изграждане на голям язовир на река Въча и множество малки ВЕЦ по поречията на планинските реки допълнително ще увеличат отрицателното въздействие върху водния баланс на Триград-Мурсалица. Районът е една от най-предпочитаните за туризъм места в Западните Родопи, включително за пещерен и алпинизъм. Специализираните типове туризъм са фактор за значително безпокойство на гнездящите по скалите птици, заради катерачеството, концентрацията на много хора при скалните масиви и силния шум, причиняван от техните дейности. През последните години безпокойство на птиците се предизвиква и от изграждането на еко-пътеки, несъобразени с гнездовищата на птиците. Ловът и бракониерството са широко застъпени практики в района.



4.3. Описание на местообитанията в защитената зона „Триград-Мурсалица”

Класове Земно покритие % Покритие

Влажни ливади, мезофилни ливади 6

Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти) 3

Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници 0

Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета) 3

Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета) 0

Смесени гори 9

Иглолистни гори 56

Широколистни листопадни гори 7

Друга орна земя 0

Алпийски и субалпийски тревни съобщества 0

Сухи тревни съобщества, степи 9

Храстови съобщества 5

Тресавища, блата, растителност по крайбрежието на водоемите, мочурища 0

Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води) 0

Екстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар) 2



Общо Покритие 100
4.4. Описание на видовете птици в защитената зона

Съвременният видов и количествен състав на птиците на защитената зона е посочен от Герасимов (ръкопис) в Стандартния формуляр на защитената зона.


Таблица 4.4-1. Птици, включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC - 29 вида (видовете, които можеда обитават терена на ИП са с удебелен шрифт)

КОД ИМЕ Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.
A224 Caprimulgus europaeus 65p/45- C A C B

Козодой 85p

A429 Dendrocopos syriacus 53p/27- C B C C

Сирийски пъстър кълвач 80p

A246 Lullula arborea 210p/18 C A C C

Горска чучулига 0-240p

A234 Picus canus 50p/28- B A C A

Сив кълвач 73p

A236 Dryocopus martius 125p B B C A

Черен кълвач

A238 Dendrocopos medius 6p C B C C

Среден пъстър кълвач

A511 Falco cherrug 1p/0-1p 2i A A C A

Ловен сокол

A307 Sylvia nisoria 3p/1-5p D



Ястребогушо коприварче

A338 Lanius collurio 260p/20 C B C C



Червеногърба сврачка 0-320p

A339 Lanius minor 3p/1-5p C B C C



Черночела сврачка

A403 Buteo rufinus 3p C A C C

Белоопашат мишелов

A465 Alectoris graeca graeca 71p B A C B



Планински кеклик

A223 Aegolius funereus 17p C A C C

Пернатонога кукумявка

A379 Emberiza hortulana 85p/70- C B C C



Градинска овесарка 100p

A073 Milvus migrans 2i C B C C

Черна каня

A217 Glaucidium passerinum 15p C A A A

Врабчова кукумявка

A229 Alcedo atthis 7p/4- C A C C

Земеродно рибарче 11p

A072 Pernis apivorus 7p/6-8p C A C B

Осояд

A080 Circaetus gallicus 3p/2-5p C A C C



Орел змияр

A241 Picoides tridactylus 2p/1-3p B A C A

Трипръст кълва

A089 Aquila pomarina 1p D

Малък креслив орел

A095 Falco naumanni 2i A B B B

Белошипа ветрушка

A103 Falco peregrinus 5p B A C A

Сокол скитник

A104 Bonasa bonasia 275p B A C A

Лещарка

A108 Tetrao urogallus 75m/50- B A A A



Глухар 100m

A091 Aquila chrysaetos 3p B A C A

Скален орел

A215 Bubo bubo 6p C A C A

Бухал

A030 Ciconia nigra 3p C B C C



Черен щъркел

A122 Crex crex 58m/38- C A C B

Ливаден дърдавец 78m
Таблица 4.4-2. Редовно срещащи се мигриращи птици (7 вида, които не са включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC:

КОД ИМЕ Попул. Размн. Зимув. Премин. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A096 Falco tinnunculus 25p/20- C A C C



Черношипа ветрушка 30p

A136 Charadrius dubius 5p D

Речен дъждосвирец

A099 Falco subbuteo 5p D

Орко

A086 Accipiter nisus 14p C A C C



Малък ястреб

A168 Actitis hypoleucos 1p D

Късокрил кюкавец

A087 Buteo buteo 36p P C A C C

Обикновен мишелов

A230 Merops apiaster 3p D



Таблица 4.4-3. Други значими растителни и животински видове - 31 вида птици. Както се вижда от тези таблици, от 150-те вида птици, включени в тях, районът на инвестиционното предложение се обитава от 6 вида птици.
ИМЕ Численост Оценка

B Полска чучулига 340p C



Alauda arvensis

B Домашна кукумявка 17p C



Athene noctua

B Обикновено конопарче 133p C



Carduelis cannabina

B Зеленика 482p C



Carduelis chloris

B Чавка 67p D



Corvus monedula

B Пъдпъдък 25p C



Coturnix coturnix

B Зеленогуша овесарка 94p C



Emberiza cirlus

B Червеногръдка 5637p C



Erithacus rubecula

B Обикновена чинка 19700p C



Fringilla coelebs

B Качулата чучулига 45p C



Galerida cristata

B Селска лястовица 565p C



Hirundo rustica

B Въртошийка 18p C



Jynx torquilla

B Южен славей 80p C



Luscinia megarhynchos

B Сива овесарка 3p C



Miliaria calandra

B Пъстър скален дрозд 20p C



Monticola saxatilis

B Син скален дрозд 1p C



Monticola solitarius

B Испанско каменарче 26p C



Oenanthe hispanica

B Чухал 26p C



Otus scops

B Син синигер 140p C



Parus caeruleus

B Жалобен синигер 8p C



Parus lugubris

B Зелен кълвач 65p C



Picus viridis

B Пъстрогуша завирушка 3p C



Prunella collaris

B Жълтоглаво кралче 2000p C



Regulus regulus

B Скална зидарка 8p A



Sitta neumayer

B Гургулица 3p C



Streptopelia turtur

B Голямо черноглаво коприварче 1550p C



Sylvia atricapilla

B Червеногушото коприварче 1p C



Sylvia cantillans

B Скалолазка 25p A



Tichodroma muraria

B Кос 1600p C



Turdus merula

B Поен дрозд 1650p C



Turdus philomelos

B Белогуш дрозд 250p C



Turdus torquatus
4.4. Цели на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на инвестиционното предложение

От 3-те цели на управление на защитената зона „Триград-Мурсалица” следната има пряко отношение към терена на ИП:

Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата. Евентуалното реализиране на ИП няма да отнеме големи площи от жизнено важни местообитания за разпространението на засегнатите видове.
5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета и целите на опазване на ЗЗ „Триград-Мурсалица“
5.1. Описание и анализ на въздействието на инвестиционното предложение върху типовете природни местообитания и видовете-предмет на опазване взащитената зона

Негативното въздействието на инвестиционното предложение върху биологичното разнообразие се свежда до отнемането на подходящи местообитания за повсеместно разпространени видове растения и животни. В конкретния случай предвидените за застрояване площи са малки и не са от жизнено важно значение за разпространението на засегнатите видове. Със застрояването обаче трайно се губи възможността за възстановяване на високопланинското пасище, на което е теренът на ИП. Това е съществен момент, когато инвестиционното предложение е свързано със строеж извън границите на населените места. В конкретния случай предвидените за усвояване площи са незначителни и не са от жизнено важно значение за разпространението на засегнатите видове.



5.1.1. Върху типовете местообитания

Изследваният район се намира в Переликско-Преспанката подобласт на Западни Родопи. Подобластта се нарича Средни Родопи и е изградена от три дяла: Мурсалица (Переликски дял), Чернатица и Преспа, свързващи се в областта на Роженската седловина. В Переликският дял е и най-високия връх Перелик – 2 191 м.

Основавайки се на възприетото флористично райониране на България (Кожухаров ред. и кол. 1995), обектът попада във флористичен район Западни Родопи.

Съгласно фитогеографското райониране на страната (Бондев, 2002), зоната на обекта и неговите околности попадат в Западнопланински фитогеографски район. подрайон Западни Родопи от Евксинската провинция на Европейската широколистна горска област и принадлежи към един основен тип фитоценози, отнасящ се към производните формации на мезофитната и ксеромезофитна, микротермна растителност в иглолистния горски пояс, която е представена от чистите и смесени тревни формации на Agrostideta capillaris, Nardeta stritae и др., както и храсталаци от сибирска хвойна (Junipereta sibiricae), дребна хвойна (Junipereta pygmaea), зановец (Chamaecytiseta absinthioides) и др. на мястото на гори от смърч (Picea abies), бял бор (Pinus sylvestris) и др.

Поради добре изразения производен генезис на растителността, оформяща горната граница на гората и спецификата на природните условия на планината тук, са се оформили типични местообитания, които са характерни за повечето наши планини. Основното местообитание с европейска значимост, заемащо част от терена на ИП е 6230 Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен в планините (Species-rich Nardus grasslands on silicious substrates in mountaine areas (and submountain areas in Continental Europe).

Типът местообитание включва екстензивно използвани пасища в планините, предимно в субалпийския пояс, с доминиращ вид Nardus stricta главно по заравнени терени с кисели почви. В района на потенциално въздействие хабитата е установен в района на връх Карлък и в седловината между него и Козуятак.

Характерни видове за хабитата са: Agrostis capillaris All., Anthoxanthum odoratum L., Asperula cynanchica L., Bruckenthalia spiculifolia Reichenb., Gentianella bulgarica (Velen.) J. Holub., Campanula alpina Jacq. ssp.orbelica (Pancic) Urum., Campanula patula L., Carex ovalis Good., Centaurea nervosa Willd., Crocus veluchensis Herbich , Euphrasia minima Jacq. ex DC, Festuca nigrescens Lam., Genista depressa Bieb., Juniperus sibirica Burgsd., Leontodon hispidus L., Lerchenfeldia flexuosa (L.) Schur, Linum capitatum Kit. ex Schultes, Luzula luzuloides (Lam.) Dandy, Luzula sudetica (Wild.) DC, Poa media Schur., Potentilla hayneldiana Janka, Phleum alpinum L., Nardus stricta L., Ranunculus montanus Willd., Thesium alpinum L., Thlaspi ochroleucum Boiss.et Heldr., Vaccinium myrtillus L., Vaccinium vitis – idaea L., Veratrum lobelianum Bernh., Viola tricolor L.

Произходът на тези съобщества - на мястото на стари смърчови и бялборови гори, е свързан с развитието и на други типове местообитания, с различна динамика в структурите си. В безлесните части на този район се наблюдава местообитанието 4060 Алпийски и бореални ерикоидни съобщества, тук нетипично представено от неговия подтип 31.43 Планински съобщества на Juniperus sibirica и Juniperus sabina, поради отсъствието в него на видът Juniperus sabina. В него той е заместен от ниската хвойна (Juniperus pygmeus). Тези съобщества, изграждащи коментираните местообитания са с монодоминантна структура и са силно стабилизирани на разглеждания терен. Горната част на върха е почти изцяло заета от ниската хвойна, с частично участие на Chamaecytisus absinthioides, Vaccinium vitis-idaea, Festuca nigrescens, Agrostis capillaris, Gentiana pneumonanthe, Polygala vulgaris, Cytisus sр. и др.

5.1.2. Върху видовете-предмет на опазване

Видове от Приложение I на Директивата за птиците в защитена зона BG00021 Триград – Мурсалица са 29 вида. Следва подробна информация за консервационно значимите видове. За видовете, които не са отчетени на терена на ИП не е представена таблица за въздействието.

1. Черен щъркел (Ciconia nigra) – прелетен и преминаващ вид включен в Червената книга на България. Обитава равнини и полупланински широколистни гори, скали и скални стени в проломи на реки с изобилна растителност и богати на риба (Симеонов и др., 1990). В Родопите се среща основно по поречието на р. Арда. Популацията на черния щъркел в Западни Родопи е (общо в българската и гръцката част) е оценена на 25-30 гнездещи двойки (Petrov et al., 2006). В Орнитологично важно място (ОВМ) „Триград-Мурсалица” са установени 3 двойки (Костадинова и Граматиков, 2007). В защитената зона са регистрирани 3 гнездещи двойки с цялостна оценка „С” (Стандартен формуляр на ЗЗ).


Каталог: ovos


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница