Съвременните Донкихотовци в Джунглата На Човешкото Безразличие
Изтегляне 9.06 Kb.
|
Свързани:
Есе
|
Съвременните Донкихотовци в Джунглата На Човешкото Безразличие Има ли изобщо донкихотовци в днешно време? Има ли хора които са готови да се борят за човешкото в човека в този свят на машини и роботизация? Ако Дон Кихот е наричал векът, в който живеел железен, то нашият век е електричен и е по – далеч от идеала за златният век от който и да било друг досега. Всеки в днешно време се бори за ценности, но за такива изкривени от времето ни. Всеки е затворен в своя малък свят, и почти никой не се интересува от ставащото наоколо. Малко са онези обаче, които се борят за истински идеали и те остават неразбрани, защото е лудост и анахронизъм в днешно време да вярваш в доброто в човек и във възможността за промяна. Дон Кихот се стреми към рицарските идеали: смелост, справедливост, милосърдие, щедрост, благородие, целомъдрие и чест, а най – висшето благо за него е свободата. За него цялото богатство на света не биха имало значение, а даже би било омразно, ако притежанието му го ограничаваше. Той е готов на всичко, за да защити идеалите си и да запази свободата си. Точно за това разкъсва оковите на сивото ежедневие, в което е затворник Алонсо Кехана и се заема с нелеката задача да освободи хората от самите тях. А на днешните хора не само са свикнали с тези окови, а са готови да си сложат и други. Ако попиташ един съвременен човек какви са неговите мечти и идеали, той ще ти отговори: престижна работа, скъпа кола, голяма къща и още много материални неща. Малцина ще кажат доброта, милосърдие, свобода. Странно, но малко ще са и онези, които ще кажат щастие. Но днес това са ценностите. Много по – важно е да си материално богат, отколкото да си с добро сърце. Днешните хора се борят, но това не ги прави донкихотовци, тъй като се стремят към грешните неща, към покварата, от която Дон Кихот се опитва да излекува съвременниците си. Дон Кихот живее в света на идеалите и въображението си, но едновременно с това осъзнава всичко ставащо наоколо и се опитва да го промени, да превърне реалността в своя измислен свят. Днешните хора също живеят затворени в себе си, вглъбени в собствените си мисли и са реалисти по отношение на съвремието. Лошото обаче е, че техните идеали и стремежи почти се припокриват с действителността. Те не искат да променят нищо в заобикалящият ги свят, нито в себе си, дори и да осъзнават злото около тях. Те са безразлични, интересуват се само от собственото си материално благополучие. Странното е това, че се интересуват от чуждото мнение за себе си, но не се замислят какви всъщност са тези които ги съдят. И вместо да се опитат да направят останалите по – добри, те самите слизат на тяхното ниво за да бъда приети. И точно тук се появява поредната разлика с Дон Кихот, който колкото и подигравки и унижения да понася, никога не би се отказал от своите идеали и мечти.И все пак измежду фалшивите донкихотовци има и много истински. Има много хора борещи се за духовни ценности и идеали, вярващи във възможността човекът и светът да бъдат промени. Тези хора в повечето случаи остават неразбрани и отхвърлени от обществото, защото мислят по различен от общоприетия начин. Бих казала, че ако се вгледаме в хората около нас, непременно ще открием някой съвременен Дон Кихот. Например учителите, които се опитват да променят мисленето на учениците, да ги накарат да видят истинските неща. А те все по – упорито не се поддават на това, увлечени от консуматорското си мислене и ширещата се бездуховност. Или творците които искат да направят света по – добър с творбите си, да накарат хората да се замислят. Лошото е, че няма съвременни методи за воденето на тази битка, тъй като тя самата е анахронизъм. Лудост е да вярваш и да се бориш за идеалите и ценностите, в свят като нашия. Това е причината да има и много хора, които имат истински ценности, но не са готови да предизвикат и останалите да се осъзнаят. Но щом се срещат хора, които не се отказват от тази толкова трудна за изпълнение, та чак утопична кауза, то все още има надежда. И ако всеки от днешните донкихотовци успее да накара поне един Санчо Панса да се промени, то усилията няма да са напразни.Не всички, които се борят за нещо и виждат света различно, са донкихотовци. Важното е да си устремен към правилната цел и да не се отказваш въпреки трудностите и онези, които никога няма да те разберат. Трябва да се бориш за тези, които ще го направят. Изтегляне 9.06 Kb. Сподели с приятели:
|