„тайната история на човешката цивилизация”
Изтегляне 2.12 Mb.
|
Датиране по морфологияМакар Чжоукоудиян да е най-известният палеоантропологичен обект в Китай, той далече не е единствен. Различни находища са дали фосили от ранен Homo erectus, Homo erectus, неандерталци и ранен Homo sapiens. Тези находки оформят една ясно изразена еволюционна линия. Остава отворен въпросът как точно е била изградена тази прогресия. Както видяхме от представените дотук човешки фосили - независимо, дали са открити в Китай, или някъде другаде, - в повечето случаи те не могат да бъдат датирани с особено голяма точност. Обикновено находките се поставят в рамките на период, който може да бъде наречен „възможни хронологични граници". Тези граници са разтегливо понятие и зависят от използваните методи на датиране. Сред методите има химични, радиометрични и геомагнитни технологии, както и анализ на стратиграфията на обекта, животинските кости, типовете оръдия и морфологията на останките от хоминиди. Освен това различните учени често предлагат различни хронологични граници за определени находки, независимо от използването на едни и същи методи. В този случай, ако човек не иска безкритично да приеме най-късното мнение като правилно, той е принуден да вземе предвид всички предложени датировки. Тук обаче бихме могли да се натъкнем на известни трудности. Представете си следното: един учен чете няколко различни публи кации за две находки на кости от хоминиди, които имат различна морфология. Въз основа на стратиграфията и на животинските кости те би трябвало да се отнесат - грубо казано - към един и същ период. Този период обаче обхваща неколкостотин хиляди години. Многократното тестуване, извършено от различни учени с различни палеомагнитни, химични и радиометрични методи, е дало голям брой различни дати, макар и в рамките на периода. Някои от резултатите показват, че едната находка е по-стара, а други - че втората е по-стара. След като анализира всички публикувани данни за двете находки, нашият изследовател ще открие, че възможните датиров-ки общо взето се припокриват. С други думи, тези методи се оказват неспособни да определят кой от двата индивида е по-ранен. В такъв случай какво може да се направи? Както ще видим, понякога учените решават, основавайки се само на предаността си към еволюцията, че костите с по-маймуноподобна морфология трябва да се отнесат към началото на възможните хронологични граници, само за да не се припокриват с възможната датировка на по-човекоподоб-ния от морфологична гледна точка хоминид. По този начин се оказва, че двата индивида са разделени във времето. Не забравяйте следното обаче: това хронологическо подреждане е направено само въз основа на морфологията с цел да се запази еволюционното развитие. Просто не изглежда добре по едно и също време да е имало две различни форми, от които едната по презумпция би трябвало да предшества другата. Е то един пример. Чанг Куангчи - антрополог от университета в Йейл - заявява следното: „Животинските находки от находищата [на хоминиди] Maпа, Чанг-янг и Лиу-чиянг не предоставят възможност за по-точно датиране. Първите два фосила могат да се отнесат към който и да е момент от средния и късния плейстоцен, поне въз основа на откритата заедно с тях фауна... Ако някой би искал да определи с по-голяма точност хронологичната позиция на тези три находки, той ще трябва поне за момента да се опре единствено на техните собствени морфологични характеристики и да ги сравни с други, по-добре датирани материали от Китай." Това може да бъде определено като „датиране по морфология". През 1981 г. Джийн С. Айгнър пише следното: „В Южен Китай очевидно е имало стабилна фауна, което затруднява подразделянето на плейстоцена. Обикновено определянето на по-ранни или по-късни периоди става по присъствието на хоминиди с по-архаична или по-развита морфология." Това е едно много ясно изложение на обосновката за морфологично датиране. Наличието на по-развити хоминиди се приема като безпогрешна индикация за по-късен период. С други думи, ако на даден обект открием маймунообразен хоминид в комплекс от средноплейстоценска фауна, а на друг обект -по-човекоподобен хоминид в комплекс от същата средноплейстоценска фауна, то би трябвало — ако следваме предложената система — да заключим следното: обектът с по-развития хоминид се датира по-късно от другия - в рамките на средния плейстоцен. Нека да припомним само, че средният плейстоцен обхваща времето от преди 1 000 000 до преди 100 000 години. Безусловно се приема, че въпросните два обекта по никакъв начин не може да са синхронни. След като сме извършили тези маневри, се оказва, че двата хо-минида - вече раздалечени във времето - се появяват в учебниците като пример за еволюционното развитие през средния плейстоцен! Това е една непочтена от интелектуална гледна точка процедура. Почтено би било да се признае, че сведенията не позволяват да се прецени със сигурност дали единият хоминид е предшествал другия и дали не са съществували паралелно. Това би изключило двете находки от конструкцията на една хронологична еволюционна линия. Единственото, което някой би могъл чистосърдечно да каже, е, че и двете са открити в пластове от средния плейстоцен. Не можем да бъдем сигурни, дали „по-развитият" човекоподобен хоминид не е предхождал „по-изостаналия" маймунообразен. Ако приемем обаче, че еволюцията е факт, бихме могли да „датираме" хоминидите по тяхната морфология и да подредим фосилните материали в съответствие с това. Нека се спрем на един специфичен пример за проблема с „възможните хронологични граници". През 1985 г. Куи Жонгланг съобщил, че през 1971 и 1972 г. в пещерата Янхуй били намерени зъби от Homo sapiens. Находището се намира близо до Тонгдзи в южно-китайската провинция Гуижу. Освен човешките останки там била намерена и фауна от тип Stegodon-Ailuropoda. Stegodon-ът е вид изчезнал слон, aAiluropodaia. - гигантска панда. Този тип фауна е типична за средния плейстоцен на Южен Китай. В пълния списък на животинските останки от находището Тонгдзи, направен от Хан Дефен и Key Чунхуа, са включени 24 вида бозайници. Всички те се срещат и в съставените от същите автори списъци за средния (и ранния) плейстоцен. Известно е обаче, че огромното количество от изброените видове съществуват - освен през плейстоцена - и до наши дни. Ето какво заявява авторът на публикацията за откритията при Тонгдзи: „Пещерата Янхуй е първият обект в цялата провинция, където са открити останки от Homo sapiens... Фауната предполага хронологичен обхват в средния и късния плейстоцен, но археологическите [човешките] находки отнасят находището към късния плейстоцен." С други думи присъствието на фосили от Homo sapiens е прието като определящ фактор за датирането на обекта в късния плейстоцен. Това е очевиден случай на датиране по морфология. Но - според представените от Куи животински останки всичко, което може да бъде казано със сигурност, е, че датировката на фосилите от Homo sapiens може да варира в границите на средния и късния плейстоцен. К ъм това трябва да добавим обаче стратиграфските данни, които определено насочват към дата в средния плейстоцен. Куи дава следната информация: „В пещерата има няколко пласта. Всички човешки фосили, каменни оръдия, горели кости и останки от бозайници са открити в четвъртия пласт, състоящ се от сивожълт пясък и чакъл." Това струпване в един-единствен пласт на човешки кости и останки от разпространени през средния плейстоцен бозайници предполага тяхната едновременност. Като общо се смята, че жълтите наслаги в пещерите на Южен Китай се отнасят към средния плейстоцен. Ние също направихме анализ на списъка с животински видове, при който стигнахме до извода, че има основания датировката му да се стесни само до средния плейстоцен. Смята се, че представеният при Тонгдзи Stegodon е съществувал от началото на плиоцена до края на средния плейстоцен. В един списък на животински видове, важни за датирането на находища в Южен Китай, Айгнър посочва, че Stegodon orientalis съществува само до края на средния плейстоцен, макар да е поставила въпросителна след това. Датирането на обекта при Тонгдзи само в средния плейстоцен се подкрепя от присъствието и на един вид, чието изчезване в края на периода се смята за по-сигурно. В списъка си Айгнър е включила освен Stegodon orientalis, и други видове от Тонгдзи. Сред тях е и Megatapirus („гигантски тапир"), за който тя казва, че се среща само през средния плейстоцен. Китайските учени са класифицирали откритите при Тонгдзи екземпляри като Megatapirus augustus. Айгнър характеризира Megatapirus augustus като „голяма фосилна форма, представена в колекциите от материали от средния плейстоцен на Южен Китай". Според нас присъствието на Megatapirus augustus ограничава най-късната възможна дата на фауната от Тонгдзи до края на средния плейстоцен (фиг. 10.1). Друг характерен фосил от списъка на Айгнър е Crocuta crocuta (съвременната хиена), която се появява за първи път в Китай през средния плейстоцен. Нейното присъствие в Тонгдзи ограничава най-ранната възможна дата до около средата на средния плейстоцен. Да обобщим: като използваме в качеството им на характерни фо-сили Megatapirus augustus и Crocuta crocuta, можем да определим, че възможните хронологични граници на фауната от Тонгдзи са от средата до края на средния плейстоцен. Оказва се, че Куи всъщност е продължил съществуването на някои видове бозайници от фауната тип Stegodon-Ailuropoda (като например Megatapirus augustus) от средния плейстоцен до началото на късния плейстоцен, само за да запази приемливата датиров-ка за фосилите на Homo sapiens. Тази операция е била изискана от неговите теоретични предразсъдъци. Веднъж след като това е било извършено, Homo sapiens от Тонгдзи — вече на сигурно място в късния плейстоцен - преспокойно е можел да бъде включен в еволюционната прогресия и да бъде цитиран като доказателство за човешката еволюция. Ако го отнесем към по-ранния период от реалните му хронологични граници, заложени от съпътстващата фауна — в средата на средния плейстоцен - той ще се окаже съвременен на Homo erectus от Чжоукоудиян. Това обаче няма да изглежда много добре в който и да било учебник, посветен на човешката еволюция в Китай. Подложихме на внимателен анализ съобщенията за още няколко китайски обекта и открихме, че при тях разпределението във времето на различните хоминиди е извършено въз основа на същия процес на датиране по морфология. През 1964 г. при Лантиан бил открит череп от Homo erectus, който бил по-примитивен от тези от Чжоукоудиян. Това накарало редица автори, сред които и Дж. С. Айгнър, да го поставят по-рано във времето. Нашият собствен анализ на фосилната фауна обаче показа, че датите на двете находки — тази от Лантиан и тази от Чжоукоудиян - се припокриват. Същото се отнася и за една челюст or Homo erectus, открита при Лантиан. Все пак ние не твърдим, че черепът на Лантианския Homo erectus е съвременен н&Ното erectus от Чжоукоудиян - Находище 1. В съответствие със стандартната ни процедура, ние просто разширяваме „възможните хронологични граници" на примитивния Homo erectus от Лантиан, в които трябва да влезе и периодът, представен в обитаването на Чжоукоудиян. Сега вече разполагаме с припокриващи се дати в средния плейстоцен за следните хоминиди: (1) Лантианският човек - примитивен Homo erectus; (2) Пекинският човек - по-развит Homo erectus; (3) човекът от Тонгдзи, описан като Homo sapiens. He твърдим, че тези създания наистина са съществували паралелно.' Може и да са, може и да не са. Това, за което настояваме, е следното - учените не би трябвало да твърдят, че хоминидите не са съществували паралелно само защото имат различна морфология. И въпреки всичко -точно това се случва. Учените са подредили китайските фосилни хоминиди в хронологична еволюционна прогресия, опирайки се главно на физическите им характеристики. Тази методология гарантира, че нито един фосил няма да изпадне от сферата на еволюционис-тките очаквания. Палеоантрополозите си служат с морфологичните разлики на хоминидните фосили, за да разрешат споровете по фау-нистичните, стратиграфските, химичните, радиометричните и гео-магнитните дати, така че те да отговарят на общоприетата еволюционна прогресия. По този начин те позволяват на теоретичните им предразсъдъци да замъглят другите възможности. Изтегляне 2.12 Mb. Сподели с приятели:
|