дефицит влече след себе си много и много други липси на важни за жизнената ни дейност вещества. И
тогава инстинктът на живота, следвайки закона на махалото, ни препраща в другата крайност - булимията и преяждането с животински продукти - месо, яйца и млечни произведения.
Тези пък, които въпреки всичко, твърдо решени на нокти" да удържат на своето
„вегетарианство", обикновено налитат неистово на сладкиши - мед, шоколади и бонбони. С
поредната доза чувство за вина, разбира се. За опитния лекар обаче това са класическите симптоми на белтъчен дефицити той е длъжен да разясни това на своя пациент. Още повече, че това е един порочен кръг - захарите в меда и сладкишите още повече дестабилизират
хранителния баланс,
защото консумират за своята интензивна обмяна много ензимни системи (а ензимите също са белтъчини, много витамини и минерали (включително и калций с развитието на остеопороза и кариеси Така белтъчният дефицит се задълбочава още повече и се превръща в полидефицит.
Как да избегнем всичко това За да разберем простите закони на природата, достъпни за всеки от нас, и за да избегнем всичко това, което описахме, необходимо е да дадем още мъничко информация:
Във всяка храна, една от осемте незаменими аминокиселини е в най-малко количество. Тя се нарича
лимитираща аминокиселина, защото когато се храним с нея, тогава, когато тази аминокиселина се изчерпи в обмяната ни, белтъчните молекули, които се синтезират от аминокиселините в клетките ни, престават да се образуват. За да може да продължи белтъчната синтеза, организмът се принуждава да си достави тази липсваща вече в храната ни аминокиселина от собствените си тъкани. Както няколко пъти вече повторихме, това може да бъде лечебно,
защото се изтеглят по този
начин от организма ни отровите, които се стапят в обмяната, за да набавят липсващите аминокиселини. Когато за дълъг период от време обаче аминокиселинният състав в белтъчините на храната ни не е балансиран, това саморазграждане може да отиде твърде далеч ида се породят дефицити и даже дистрофия. Поради тази диалектика лечебното в един момент може да се окаже болестотворно в друг. Как е решила този проблем природата?
Много просто. Защото в природата просто няма монохрани, понеже няма и монокултури. С
други думи, не съществува единствено ливада, засадена само с пшеница, или само с царевица, или само с фасул. Това го прави само човекът (макар че и той в лицето на агрономите знае, чене трябва да засажда няколко поредни години една
нива само с един вид култура, тъй като почвата се изтощава откъм едни вещества, а откъм други се пренасища. Природата не ни предлага само един вид растителни белтъчини. Напротив - там те постоянно са
смесени. Когато едно животно се храни, то смесва заедно и житни култури, и ядки, и други семена и растения.
Във всяка хранаСподели с приятели: